Орешарски проговори и въпросите станаха повече | webcafe.bg
Webcafe

Орешарски проговори и въпросите станаха повече

Илиян Василев* 25.06.2014, 08:49 (обновена 26.06.2014, 08:23)
250713

Снимка: © Явор Николов

Премиерът проговори. Това което каза, не успокои, а това, което можеше да успокои, не бе казано.

Премиерът Орешарски проговори. Единственото, което е по-лошо от мълчанието в създалата се ситуация, е говорене, което вместо доверие ражда съмнения и нови въпроси.

Разреждането на напрежението около кризата с КТБ изисква прецизни действия и още по-прецизно и премерено говорене.

Притесненията ми са свързани с разноговоренето на ключовите институции и самохвалбата на премиера, че е взел пряко участие в "решението" КТБ да се национализира. Вся власть советам - няма прошка.

Кога разбраха в какво състояние е банката, кога решиха, е най-добре е да стане държавна?
Защо точно държавата ще трябва да спасява, а не акционерите или друг частен инвеститори? Как разбраха, че няма такъв?

Да не говорим, че с "признанието" си за водеща роля в процеса, премиерът поставя управителя на БНБ в деликатно положение, защото премиерът и правителството не могат да имат такава роля. Поне формално. Сега не знаем дали промяната в позицията на БНБ се дължи дали на вътрешно убеждение и професионално мнение на тази институция, или на политически и други внушения от възможно не безпристрастен премиер.

В този контекст самоизтъкването на министър-председателя, който зае страна в спора между Пеевски и Василев, е противопоказно за успешната работа на БНБ, както и
за укрепване на доверието на вложители, клиенти и като цяло на обществеността към ангажираните с казуса институции. В случая най-важното условие и предпоставка за терапия на кризата е изолацията и от политическите процеси и от липсата на обществена подкрепа и непопулярност на това правителство. Основното предизвикателство пред БНБ в процеса е да се изолира банковия сектор от политическия.

Докато одиторите и квесторите не дадат своята оценка - няма как да се предпоставя каквото и да било решение. А непремереното високоговорене от "високи места" за хипотези увеличава, не намалява рисковете. Или поне с нищо не помага.

Една ще бъде ситуацията, ако се потвърди, че банката е станала жертва на атака от страна на вложители и държавни предприятия по поръчка на другата заинтересована страна с активното участие на правителството. Одържавяването на банката в този смисъл ще бъде награда на виновните - няма да се терапират системният проблем и риск. Каква е гаранцията, че силите, които дестабилизираха голяма банка като КТБ, няма да сторят същото с друга българска банка.

Нека не си правим илюзии - няма банка, която може да издържи подобна тройна атака - прокурори, медии и правителство. Всяка банка ли ще одържавяваме, ако утре същите сили решат да дестабилизират поредната си мишена?

Решението на текущите проблеми задължително минава през неутрализация на силите, които стоят зад атаката по начин който да направи невъзможен рецидив. Премиерът тепърва трябва да отговаря на въпроси за ролята на правителството в този процес, на МВР и службите, а не да рапортува бодро, че решението е в това банката да бъде държавна.

Така се действа в Русия на Путин, а не в България, която е членка на Европейския съюз.
Какво ще стане ако утре акционерите погнат държавата за причинени вреди и щети?
БНБ и прокуратурата също трябва да направят анализи на ситуацията и на своите действия - кой причини кризата и каква е гаранцията, че няма следващи цели? Ако ликвидната криза е действително форсирана от правителството, тогава трябва да се изолира или ограничи намесата на правителството, а не премиерът "в оставка" да тръби, че банката ще има "със сигурност" нови собственици.

Ключовите министри и разпоредилите изтеглянето на средства от КТБ в спешен порядък трябва да се подготвят за среща с Темида. Повтарям, за устойчивостта на системата е важно не толкова и само да се неутрализира кризата в КТБ, а да се идентифицират и изолират политическите и бизнес структури, които разполагат с ресурсите, възможността и мотивацията да се намесват и дестабилизират банковата система и в този смисъл националната сигурност.

Дори при получаване на информация от квесторите и от анализите на наетите консултанти не трябва да се бърза да се говори, за да се преценят различните варианти за действия и ако се прецени да се проведат допълнителни разследвания и анализи. Никога не е късно да се обявят лошите вести, важно е да не се пропуска възможността за позитивна развръзка и за ограничаване на дългосрочните щети и последствия.

Ако ситуацията в банката изисква нейната докапитализация и отстраняване на акционерите, то това трябва да стане без усещането за политическа разправа и по начин, който да запази стойността на активите и репутацията на банката. Трябва да е ясно на всички, че оценката на активите на банката е функция преди всичко на доверието към нея, към вземащите решенията и възприятията за вероятността от бързо стабилизиране и възстановяване на пазарните и позиции.

Дори да приемем, че влизането на държавата е безалтернативно и то само в ролятата на междинен собственик, пак е архиважно да се съхранят положителните възприятия на вложители и инвеститори към перспективите за реинтеграция на КТБ в банковата система. Колкото по-добре се отчитат тези обстоятелства, толкова по-малка ще бъде загубата на стойност в процеса и толкова по-малко средства ще наложи да се инвестират в терапия на кризата и възстановяване на банката.

И в този случай не виждам с какво премиерът чрез говоренето си за "сигурна национализация" допринася за успокояване на ситуацията и за укрепване на доверието на вложителите, на партньори и инвеститори? Да не говорим, че банката има повече от един акционери - всички ли ще принудим да продават и при какъв точно правен режим ще сторим това извън процедурата за неплатежоспособност и несъстоятелност?

В прекипелия ентусиазъм да се национализира КТБ набързо се прескочиха няколко закона и цели глави в учебниците по управление на риск в банковата и финансовата сфера. Толкова се бърза да се национализира КТБ, че забравиха тотално за правата и възможностите на акционерите.

Получи се абсурд - управителят на БНБ твърди, че те са проявили желание да съдействат за решение на проблемите на банката, а в същото време правителството тръгна да я национализира като атакуват грубо правата им? И как премиерът знае точно колко и какъв допълнителен ресурс ще е нужен преди да е готов доклада на квестори и одитори и че той няма да бъде по силите на акционерите?

Така се създава усещане за предпоставеност и предварителни нагласи. Ами ако се окаже достатъчно за успокояване на топката само да се разпореди на държавните предприятия да върнат изтеглените средства при което държавата да стане акционери без да одържавява насила банката? БНБ успя да успокои дори по-тежки кризи, като приложи тихо и без шум подобна схема, при това без да иска да влиза в собственост? Не казвам, че е било най-добрата защита на интереса на държавата, но е сработило като решение.

Говори се на едро, че средствата, които държавата ще налее за да докапитализира евентуално КТБ ще дойдат от ББР и от Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите. Това също не е безспорно решение. Не зная дали радетелите на ползването на средствата от Фонда си дават сметка, че това е мина със забавено действие. Да припомним в този фонд се правят целеви отчисления - чрез него се осигурява системна устойчивост и личните права на всички вложители - те трябва да бъдат достатъчно и налице по всяко време за да покрият гаранциите по влоговете на гражданите.

Да се говори, че средства от този фонд ще се трансформират в допълнителен капитал в КТБ е покана за среща с неизвестното на тъмно и на студено. Макар да не са незабавно изискуеми средствата от ФГВГ при настъпването на криза, защото процедурите по неплатежоспособност и несъстоятелност на банките отнемат време, особено докато се стигне до изплащане на влоговете, този "барут" трябва да остане сух, защото какво правим ако кризата се разпространи а вложените в КТБ капитали не могат да се обърнат в свежа ликвидност, т.е. държавата не може да си продаде дела - не може да намери купувач на минимално допустима цена?

Именно целевата насоченост на средствата в този Фонд и тяхната налична ликвидност стоят в основата на доверието на вложителите в банковата система и доверието, че може да се спре евентуална "преливна" вълна на кризата в КТБ. Каквото и да се говорим, докато не бъдат изолирани и неутрализирани силите, които стоят зад дестабилизацията рисковете за дестабилизация на системата ще останат високи.

По-добре е, ако трябва да се търсят източници за спешни капиталови намеси, това да става чрез емисии на дълг, отколко да се пипа в този фонд.

Един милиард лева, условно казано, върху публичния дълг, макар и тежък товар в дългосрочна перспектива, ще се отразят по-слабо върху системния риск, отколко трансформацията на значителен ресурс във Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите в увеличена държавна собственост в КТБ.

Ще национализираме, няма да национализираме, ще сменяме собствениците, няма да ги сменяме. Разноговоренето не издава синхрон или увереност в подхода и решенията на правителството и на Централната банка.

Клиентската атака има име и причина - това е добре да се разследва и да се вземат мерки като се неутрализира заплахата от разстпространяване на заразата. Защото ако четвъртата по-големина банка, символ на системно "здраве" като Корпоративната търговска банка, може да изпадне в ликвидна криза от външна атака с политически произход, това може да се случи с всяка друга банка.

Премиерът трябва да отговори и на въпроса дали причина за битката за КТБ не е обстоятелството, че е било договорено с негово знание през нея да минават значителна част от паричните обороти по строителството на проекта Южен поток и други апетитни проекти. Тази хипотеза би направила банката логичен и реален брокер на власт с правото да преразпределя най-значителните парични потоци, които се очакват в страната през следващите години.

Което пък обяснява страстта и ожесточеността на участващите в битката и защо КТБ попадна в епицентъра на бура от неудовлетворени амбиции и страсти.

Премиерът проговори. Това което каза, не успокои, а това, което можеше да успокои, не бе казано.

Спирам дотук. Да оставим квесторите и одиторите да си свършат работата. На спокойствие.

Oще: банка  банки  илиян василев  ктб  пламен орешарски  финанси  финансова стабилност 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.