Да изтървеш бъдещето | webcafe.bg
Webcafe

Да изтървеш бъдещето

Webcafe.bg, по Foreign Policy
27.09.2012, 11:59 (обновена 27.09.2012, 14:15)
оръжие, пари

Снимка: © justinesmith.net

Мениджърите се интересуват само от отчетите си за тримесечието, политиците не излизат от предизборна кампания

Най-големият проблем пред световната икономика не са климатичните промени, търговският дисбаланс, финансовите регулации или случващото се в Еврозоната. Истинският враг е краткосрочното мислене.

Същинска епидемия от късогледство е заразила света през последните години и сега тя застрашава жизнения ни стандарт, както нищо друго не е в състояние. Причините са много и не всички са обезателно негативни. Част от проблема е все по-голямата сложност на световната икономика. В резултат воденият от нас живот просто става твърде труден за възможностите на нашия мозък.

Един прост пример: представете си един гросмайстор. Вероятно той или тя ще е в състояние да мисли с осем хода напред в играта. Сега добавете по още няколко полета на шахматната дъска, както и няколко нови фигури. Гросмайсторът вече няма да може да „чете" играта с толкова ходове напред.

Заради все по-голямата взаимосвързаност на общества и икономики, нашите животи се усложняват по същия начин - случват се много повече важни за нас неща; вече се налага да проявяваме загриженост не само за най-близките си хора. В резултат, днес не можем да планираме толкова напред в бъдещето, колко сме могли някога. В глобалната икономика има твърде много несигурност.

Нейните структурни аспекти правят проблема още по-мащабен. Например, редовните тримесечни отчети водят до обсесия да бъдат постигнати прогнозираните от анализаторите корпоративни резултати, без значение с какви финансови акробатики е съпроводено това.

Друг пример - огромните средства, които се наливат за политически кампании са довели до тяхното невероятно проточване във времето - до цели 22 месеца преди президентските избори в САЩ през 2008 г. При само две години между вота за държавен глава и този за Конгрес, това означава, че почти няма време за нещо друго, освен предизборна кампания (у нас положението е на практика същото, тъй като партиите агитират по почти идентичен начин за своите кандидати за кметове, депутати и президент - бел.ред.).

Освен тези затруднения, има и една наистина неприятна причина за краткосрочното мислене: нарцисизма. Тази черта на характера, често дефинирана като липса на съчувствие, става все по-силно изразена сред хората от края на 70-те години. В този смисъл при успешните студенти „човешкият потенциал" на 60-те се превръща в стремежа към самореализация на 70-те, арогантния егоизъм на 80-те (страхотно пресъздаден във филми като „Американски психар" - бел.ред.) и самоутвърждаването на 90-те, за да се стигне да самовглъбението на Интернет епохата.

Днешните нарцисисти не само не проявяват съчувствие към другите в сегашния момент, тях не ги е грижа за бъдещето, било то и тяхното собствено. Това има ефект върху икономиката на всички нива. Хората вече не планират адекватно пенсионирането си, спокойно отлагат плащането на дълговете си за някакъв по-далечен момент - без значение дали говорим за кредитни карти или държавни облигации. Като цяло, за живота си днес крадем пари от следващите поколения.

Това постепенно се превръща в бедствие - серия от дългови кризи и високи данъци и такси, които могат да задушат и най-бързо растящите икономики.

Корпоративният сектор също страда от егоистичното мислене. Мениджърите, които се интересуват единствено от резултатите за тримесечието, пренебрегват дългосрочните инвестиции, ако първоначалните разходи им се сторят твърде големи. Това е особено вярно за т.нар социални инвестиции, ползите от които стават видни чак след няколко години.

Пред мениджърите се появява въпросът дали биха отделили допълнителни пари за повишаване на квалификацията на своя персонал, при положение, че ефектът от това може да стане виден години, след като са напуснали своите постове.

Правителствата са поставени пред същата дилема: инфраструктурата, научните изследвания и образованието струват много пари в краткосрочен план, а резултатите от една инвестиция в тях понякога идват след цяло поколение време. Същевременно, по-високите заплати, повишената конкурентоспособност и икономическият растеж може да идват по-късно, но са огромен плюс за всяка държава.

Идва въпросът как да накараме политическата класа да направи тези инвестиции, въпреки че позитивите рядко се виждат в рамките на даден мандат. Гласоподавателите (или акционерите в големите компании, в същия смисъл) трябва да отправят ясното послание към управляващите, че краткосрочното мислене трябва да остане в миналото.

За тази цел всеки от нас трябва да промени своите предпочитания и да поеме отговорност. Трябва младите да разберат, че резултатите не идват веднага и те трябва да са наясно какво точно представлява днешният несигурен свят. В противен случаи назрява рискът от огромно разочарование, които ще е катастрофален както икономически, така и чисто психически.

Вече при най-богатите икономики се наблюдава устойчивата тенденция младите хора да водят по-лош живот от родителите си две десетилетия по-рано. В резултат, още с последния училищен звънец, те започват да затъват във все по-големи заеми. Евтините пари, предоставени от централните банки по света, само засилват този водовъртеж.

Сега е моментът да погледнем по-далеч - както в бизнеса, така и в държавната политика. Докато все още на хоризонта има някакво бъдеще.

Oще: егоизъм  икономика  криза  нарцисизъм 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.09.2012, 17:47

5 Ataman0 | 27.09.201221:57

Какво приемане на отговорност бе господа/другари.......как да поемеш отговорност за безумните решения на тези на които не им стигнаха пари и спекулации,които не се наиграха на казино-капитализъм.Не виждате ли простата истина нас ни превращат в беспросветна маса индивидуалисти който се самоизяждат и търсят вината в себе си а не във властимащите.Те взимат решенията и като се осерът прехвърлат отговорността на нас.Исландците казаха НЕ,следват гърците,испанците.......а ние българите ще чакаме Второ пришествие и Господ да ни спаси.АМИН!
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 04.08.2011, 10:23

4 Блуждаещ читател | 27.09.201221:52

Не знам, защо авторът на статията е решил, че в миналото хората са планирали много напред във времето. В зората на човешкия род предците ни са планирали най-много придвижването до следващото бананово дърво. В момента планирането с 3 месеца напред е с прилична успеваемост. За 3г напред е доста съмнително сбъдването на прогнозите, а 30г напред смехотворно да си мислим, че можем да планираме. По скоро е удачно да се дискутират някакви устойчиви поведенчески модели съобразно средата през последния век, вместо опити за гадаене на бъдещето. А твърдението че животът е станал по-сложен от колкото мозъците ни успяват да осмислят е смешка. Та нали същите тези мозъци създават живота и взаимоотношенията. Излиза, че човечеството създава нещо което не може да осмисли.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 24.07.2012, 15:49

3 Nescafe | 27.09.201219:42

"За тази цел всеки от нас трябва да промени своите предпочитания и да поеме отговорност. Трябва младите да разберат, че резултатите не идват веднага и те трябва да са наясно какво точно представлява днешният несигурен свят. В противен случаи назрява рискът от огромно разочарование, които ще е катастрофален както икономически, така и чисто психически."

Как всеки от нас да промени своите предпочитания и да поеме отговорност, когато сме непрекъснато "облъчвани", че трябва да консумираме все повече, когато от ранни години ни учат, че трябва да мислим само личния си интерес и лично преуспяване? Как младите хора да бъдат наясно какво представлява днешния несигурен свят, като (почти) никой по същество не им говори за това? С какъв "метър" или "аршин" младите хора могат да установят това? Парадоксално става, че проблемите на съвременното западно общество стават все повече и все по-сериозни, а то не вижда и не намира изход от тях! На какво се дължи това? Проблеми и кризи е имало откакто има хора. Днес обаче хората загубихме критичното си мислене и отговорност, измамени от псевдопарадигмите на егоизма, хедонизма и консумеризма. Но съвременният човек вече разбира, че идеологията на консумеризма скоро ще катастрофира, колкото и да не им се иска на поддръжниците й.

А отговорът на горните въпроси и "наръчник" за излизане от кризите се съдържа в принципите по отношение на човека и обществото, които предписва вяра в Бога. И понеже са малко вярващите, можем да видим какви са резултатите от властващото неверие.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 27.09.2012, 17:47

2 Ataman0 | 27.09.201217:51

Забавно писание...леко,сатирично,"Стършелско"-от началото на 80-те направо.Проблемът не беше в системата а в индивида...пияница ,тунеядец,дребен кръшкач и мошенник.Точно тия несъзнателни другари провалиха иначе прекрасната идея на "социализъмът и комунизъмът". Сега същия тоя незъзнателен ,късоглед господин ще катурне друга велика ,истинна и единствено справедлива социално-икономическа система на "Капитализъмът",която сама по себе си е перфектна ама изпълнението е опорочено...Аииииидееее ....Стига демагогия,чистият неолиберален капитализъм е също толкова (Анти)утопичен колкото комунизма.Той работи само за корпорациите,плутокрацията,свръхбогатите...хората не са бедни и онеправдани заради мързела,глупостта и нежеланието да променят живота си-Това просто си е част от Системата.
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 07.05.2010, 04:54

1 MacAllister | 27.09.201217:34

Добре е, че почват да го забелязват и други. В момента работя за US корпорация и мога не да потвърдя, а да кажа, че е още по-зле, ако нещо въобще се свършва е въпреки мениджърите благодарение на наякой и друг нахален простак като мене, който се случи и да е достатъчно компетентен и трудно заменим, за да не го изхвърлят като каже "йок". Ако щете ми вярвайте поне 90% от съществената работа, на която се крепи всичко я върша тайно в заговор с малките шефове и колегите си.
   

оценка

+1 -1

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.