Универсално алиби | webcafe.bg
Webcafe

Универсално алиби

Явор Николов
26.12.2012, 22:11 (обновена 01.01.2013, 09:38)
Човек

Снимка: © Getty Images

"Хората трябва да знаят!"

Коя от двете новини е от по-голямо значение за обществения интерес: тази, че изборът на военни изтребители, които ще струват поне 1 милиард на българскита данъкоплатци, ще е без търг или конкурс, или че учителка от Благоевград е уличена в нерегламентирани контакти с ученик?

Лесно е да се познае правилният отговор. Но въпреки това първата новина не е топ материал на вестник или водеща в емисиите на телевизиите. Никой от управляващите дори не повдига въпроса дали е целесъобразно в криза да поръчваме военните самолети, които избираме от поне десет години, нито че отхвърляната допреди месеци идея се уплътни след завръщането на премиера Борисов от САЩ.

На учителката от Благоевград, на хипотетичния край на света 21 декември, на дежурната всеки есенно-зимен сезон тема за грипа, радост за фармацевти и производители на лекарства, са посветени цели "чаршафи".

Ако междувременно се случи катастрофа, смърт на дете или друго потресаващо събитие нареждането е едър план и половин дузина екипи във фона. Разбиращ поглед и изпълнен със смисъл въпрос: "Как се чувствате?"

Друг път е верижна катастрофа, семейство без покрив, умиращ в нищета... или пияна учителка. Понякога камерата е скрита и се записва човек, без да бъде предупреден. Друг път просто половината персонал на телевизията влиза с вратата и въобще не се занимава да пита.

Винаги обаче ордата репортери и технически лица размахва като знаме универсалното извинение за всичко, което може да им хрумне да правят. "Хората трябва да знаят!", кресват те, докато се оправдават за неща като подслушване, влизане в компютърни системи, заплахи и подкупи, лобиране в полза на определени икономически интереси, злепоставяне на конкуренцията - все деяния, за които се лежи в затвора. Обществената роля на журналистиката се е превърнала в универсално алиби.

Така репортери и редактори са сбъднали мечтата на всеки престъпник - имат винаги на разположение картата от "Монополи" за излизане от затвора. За да им се потърси отговорност, журналистите трябва да се забъркат в скандал, който да разтресе цялата нация. Далеч не всеки "кървав" репортаж има потенциала за това.

Репортери без (морални) граници

Журналисти от таблоида на Рупърт Мърдок News of the World станаха подсъдими, след като се разбра, че репортери на изданието са получили нерегламентиран достъп до съобщенията на изчезнало (и убито) дете, а освен това вестникът е плащал големи подкупи на високопоставени държавни служители.

Милиони по света бяха потресени след самоубийството на медицинската сестра, (из)дала информация около бременността на херцогиня Кейт на журналисти, които не са се представили за журналисти. Двама австралийски радиоводещи си направили "шега" с Ясинта Салданя, като се представили за кралица Елизабет и принц Чарлз.

Медицинската сестра, по произход индийка, чистосърдечно се опитала да помогне и водещите се изгаврили с нея. 46-годишната майка на две деца се почувствала опозорена и направила това, което повелява културата, от която идва - отнела живота си.

Репортерите от "жълтите" вестници на Острова обикновено не подбират средствата, с които стигат до новината. В редките случаи, когато засегнатите намират сили за съд, защитата винаги предрича налагане на цензура, мъчителна смърт на свободното слово и прочее апокалиптични видения.

Интерес и интересно

Казусът често е много прост и е свързан с картата за излизане от затвора - обществения интерес. Според подписания от Financial Times Етичен кодекс на британската преса (а и според аналозите му по цял свят), един журналист може да очаква защита, ако със своя материал: (1) Е в защита на здравето, безопасността и сигурността; (2) Съдейства за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и злоупотреба с власт; (3) Предпазва обществото от опасността да бъде сериозно заблуждавано.

Само ако е налице някоя от трите хипотези, медиите имат право да престъпят някои от границите на поведение, които са си определили - например да използват платени информатори и скрити камери или да навлизат в личното пространство на дадена обществена личност. Даже и в такъв случай играта не е без правила - в документа изрично е написано кои разпоредби никога не може да бъдат пренебрегвани.

Всичко извън тези рамки нарушава правилата. На Острова се подразбира, а в Етичния кодекс на българските (печатни) медии, подписан от ограничен кръг издания, специално е разписано, че трябва да се прави ясно разграничение между това да защитаваш обществения интерес със свое разследване и това да пишеш за неща, които са интересни на обществото.

Така например гръцки журналист публикува изпратен от френските власти до официална Атина списък с хиляди имена на гръцки граждани, които укриват данъци чрез дебели сметки в швейцарски банки. Костас Ваксеванис защити в съда правото си да разпространи списъка "Лагард" и така да разкрие престъпление, а опозицията от всички страни разкритикува управляващите в южната ни съседка за това, че въпреки съдействието от Париж не са предприели мерки срещу укриването на налози.

Друг такъв случай е свързан с работата на WikiLeaks. Джулиан Асанж и неговите съмишленици публикуваха през последните години буквално гигабайти с поверителна информация на правителства и корпорации. С нейна помощ множество политически и икономически взаимовръзки излязоха "на светло", а на някои места разкритията доведоха и до оставки.

От друга страна, коствалата живота на медсестрата информация за това колко често на бременната херцогиня Кейт й става лошо, очевидно не защитава националната сигурност, определено не спомага за разкриването на престъпление и не спасява обществото от опасността да бъде заблуждавано.

Просто на потребителите на информация им е любопитно да знаят нещо, което не е тяхна работа - като например дали и на високопоставените особи им се гади също толкова силно при бременност както и на продавачката в мол например. Както не им е работа и да четат последните SMS-и на убито дете.

Трябват топки

Примерите горе са малко подвеждащи. От тях излиза, че само скандалните предавания и вестници се навират "под завивките" на хората в търсене на новина. Това просто не е вярно.

На първо място, "жълтата" журналистика не е обезателно тази, в която се борави единствено със спекулативни, измислени или не съвсем коректно събрани информации. Таблоидите нямат високопарните претенции на "тежките" вестници и, тъй като разчитат най-вече на високия си тираж, спокойно навлизат в теми, които другите, поради страх, други обвързаности и гнусливост не се захващат.

Понякога под големите снимки и шарените заглавия може да се появят и материали, които дават ценна информация за моралния облик на една или друга публична личност. Ако тази личност се опитват да ни я "продадат" други медии като дисижън мейкър например, разкритието на "жълтата" медия ни помага да не вярваме наивно.

Разбира се, за такава "жълта" журналистика е нужно стабилен издател, надеждни източници, безупречно написани текстове и мощен правен отдел. Не е лесно. Същевременно, личните драми и скандали са интересни на читателите, а не са съпроводени с големи главоболия.

Не само булевардните издания избират лесното. Медийните изследователи от поне десетилетие се занимават с явлението "таблоидизация" на масовите медии. Най-общо казано, това е замяна на важните теми и сериозния анализ с развлекателни или развлекателно поднесени информации. Така в един момент всички се занимават с едно и също: това, което вълнува на чисто първично равнище аудиторията.

Истории с учителки

Така едно неприятно житейско събитие за часове се превръща в катастрофа за този, който е имал нещастието да стане обект на медийно внимание.

 

Преподавателка с тежки лични проблеми влезе пияна в час. Нейни колеги решават да викнат полиция, вместо да я изведат и успокоят. И изведнъж в новините, а оттам в дома на всеки от нас влезе историята на една жена, която се самоубива с пиене пред очите на трите си деца, колегите, приятелите и учениците си поради неспособност да види изход от мизерията и депресията, която е я връхлетяла. Къде е тук общественият интерес?

Всъщност във всеки един отрязък на историята. България е с най-висок дял на успешните опити за самоубийство и е първенец по нетолерантност към хората с психични проблеми, а Националната политика за психично здраве 2006-2012 е финансирана само за две години от нейното приемане.

Наред с това, ако има в семейството ви психично болен - какъвто е бил бившият мъж на учителката, който е агресивен и тормози близките си, той може да бъде въдворен в съответното заведение с прокурорска заповед и изключително тромава бюрокрация. Именно това стана причина през лятото 21-годишният шизофреник Роналд Стоянов да убие по особено жесток начин майка си.

И в същото това време излезе и някаква история от Благоевград за учителка, която въртяла любов с ученик. Пикантерията изглежда ще се окаже излязла извън контрол клюка вътре в школото, преподавателката смята да се обърне към съда. Сигурно обществото има право да знае, нали? А докато съдът си свърши работата, всичко вече ще е забравено. Обаче петното ще стои.

Междувременно ще сме купили изтребителите, които ще изплащаме кой знае колко години. Дано не е колкото комунистическият дълг.

Oще: алиби  етичен кодекс  журналисти  медии  подслушване  разследвания 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 03.11.2010, 06:37

8 Николай Дренчев | 28.12.201204:50

Напълно се съгласявам със статията. Вярвайте ми! Разбирам от самолети (пилотирал съм изтребител доста години).
А и от образование поназнайвам - бил съм жертва на тази система, а сега децата ми са в мелачката.
Колкото до това, доколко темата е развита или аргументирана - това е статия във Webcafe, не е научен труд: проблемът се маркира, оттам, който може - мисли повече. На който не му се мисли - да си купува пуканки и да си сяда пред телевизора.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.08.2010, 11:53

7 Frida | 27.12.201221:37

проблемът не е в жълтата преса, а в поднасянето на новините.
пияната учителка е сериозна новина, поднесена по жълт начин. това е обществен проблем, който не се дискутира сериозно, а някак милозливо, сиромахомилско. че даже и дечицата ги изтипосаха, срещу заплащане, предполагам, не - надявам се. следва опит за самоубийство и реалитито е заформено. но темата спира дотук, емоциите са начесани, програмното време - запълнено, а хонорарите - взети.
самолетите - ами няма по-добри от американските самолети. тъй че е добре да си имате еф 16. не може държава без авиация и армия без вевесе. това е доверие, или проба за по-натъшно доверие.
никой няма да ви даде последна модификация, нито преференциални цени, ако не сте достатъчно доверени. това е.
референдумът чука на вратата.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.05.2011, 17:21

6 peta_wawa | 27.12.201219:44

Конспирационните теории на автора и коментиращите не помагат на психично болните, а увеличават стреса и обострят състоянието им. Вземете се в ръце, пише се това, което хората искат да четат, ако не се грачи толкова за глупости няма да има трагедии с психически лабилни индивиди.
А самолетите нямат нищо общо с тази тема.
Май чаената партия здраво пуска корени в България, който си няма работа и има здрави нерви да чете и да вярва. Според мен повечето проблеми са плод на световно изпростяване, а набъркването на изтребителите в тема с психично болни и шавливи учителки е ново доказателство за това.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.05.2011, 17:21

5 peta_wawa | 27.12.201219:35

Ще се съглася с последното мнение, но искам и да подчертая че статията не е читава никак. Автора сравнява ябълки с портокали, не разви основното портиворечие от първия абзац, само отиде до Чикаго и назад преразказвайки жълти простотии, и се върна на изтребителите да каже същото, не бива така, видите ли.
Айде сега да си доразвие тезата за изтребителите, да видим какво и колко знае. На магарето ли е работа да избира откъде да се купуват изтребители? Какво знаем за това, дали не можем да си купим банани и матраци вместо самолетчета? Какви са другите възможности, Русия, Франция, нещо втора ръка от Зимбабве? Някой да им опне финансовите отчети на конкурентните продавачи за да види баба Пенка дали са си плащали ДДС-то миналите години.
Хайде да слезем на земята и ако сме свикнали да си пишем жълтини, да не намесваме изтребители в творчеството си Чуди се ...
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 09.12.2012, 17:30

4 kateraqa | 27.12.201215:57

Не смятам , някой в Бг. преследва умишлено изместване на вниманието от важното към пикантното просто такава е конюнктирата ,ние отдавна сме се доказали като плебейска нация! (за голямо съжаление)
Липсват авторитети ,които да бъдат достойни ментори или по точно обществото ги задушава със своята безхаберна арогантност!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.04.2011, 14:41

3 Чинчифон | 27.12.201215:17

Тази статия не е просто добра!От нейното осмисляне зависят правилните решения на обществото по много на брой и едри проблеми на политическата
ни агонията.Поздравления Удивителна
   

оценка

+4 -0

Регистриран на: 13.06.2010, 08:12

2 джон арт | 27.12.201213:20

добър материал, но накрая ми убоде окото лъжицата катран:

"Пикантерията изглежда ще се окаже излязла извън контрол клюка вътре в школото, преподавателката смята да се обърне към съда. "

нещата могат да са извън контрол или да излязат от контрол, не и двете едновременно! това се нарича тавтология и (освен ако не е умишлено търсено стилистично средство) е груба неграмотност, която пък е тъпо посегателство срещу професията. не познавам явор николов, но мисля, че трябва да се съгласи с мнението ми.
п.п. по форуми не ползвам главни букви, така, че предварително неглижирам забележката за тях.
   

оценка

+0 -3

Регистриран на: 20.12.2011, 22:36

1 Реалист | 27.12.201212:31

Обществена тайна е, че се замазват очите на харода с псевдо-сензации, за да се избегне вниманието върху наистина важни неща!.. Друг е въпросът, че "стадото овце" безпроблемно се води по тая новинарска политика и човек започва да се пита: кой има повече вина - новинарите или хората, които се водят по техния акъл? Ама това е вече друг въпрос..
Но се учудвам даже, че тази статия е публикувана, защото и кафето много (АМА МНОГО) често прави същото - евтини сензации, "хляб и зрелища" за стадото, пък наистина важните неща си минават тихо-мълком покрай нас...
Пляскане за статията от мен.
   

оценка

+8 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.