Минах в high class - омъжих се за свиневъд... | webcafe.bg
Webcafe

Минах в high class - омъжих се за свиневъд...

Калина
20.02.2011, 09:49 (обновена 21.02.2011, 15:44)
секс, жена

Снимка: © Getty Images

Никога не съм си представяла, че ще имам любим магазин за обувки в Ню Йорк и че ще си купувам мебелите от известна дубайска мебелна къща...

Тази моя статия е реплика на две други, публикувани по-рано в Webcafe.bg. Едната от тях е "Станах средна класа, паднах под милион годишно", другата е "Как се сваля милионер".

Както започва авторът на "Станах средна класа..." - "Казвам се Херо, като треньора, ама не съвсем", така и аз - казвам се Калина, като принцесата, ама не съвсем. Не съвсем, защото баща ми не е цар, но пък от друга страна мога да си позволя много повече от една принцеса.

Как започна моята история. По време на предишната икономическа криза - 96-97 г. - мъжът ми изведнъж остана без работа. Аз бях секретарка в една частна фирма. Имахме две малки деца и ипотекиран апартамент в не толкова престижния квартал на София - Люлин.

Общо взето, положението беше зле. Мъжът ми не се прибираше с дни. Нещо кроеше, нещо плануваше, но винаги съм му имала дверие и никога не съм подлагала на съмнение нещата, с които се занимава. Затова и не повдигах въпроса какво се случва.

И ето, че един ден той дойде с готов план, скици и т.н. Всичко беше в главата му - уредил бил кредити от банки, някакви негови приятели щели да помогнат и т.н. Идеята беше да купим земя недалеч от София и да направим свинеферма. В първия момент, като чух, ми стана зле.

Все пак съм родена на пъпа на София, преместих се в Люлин по любов, а сега трябваше да изляза от София, пак по любов.

Но любовта се оказа по-силна и направихме така, както поиска мъжът ми - заминахме на село, купихме мястото и започнахме да строим. Излишно е да казвам, че сме направили всичко с двете си ръце. В началото работехме денонощно, спали сме при прасетата дори. Сутрин сме ставали в ранни зори, вечер сме се прибирали целите в кал, миришещи на... няма да казвам какво.

Но постепенно нещата се наредиха, наехме работници и в един момент се оказа, че не е нужно изобщо да работим. Мъжът ми естествено продължи да прекарва известно време в свинефермата, но аз не стъпвах там. Имах страшно много време за себе си и много пари за харчене.

Започнахме да пътуваме много по света. Никога не съм си представяла, че ще имам любим магазин за обувки в Ню Йорк и че ще си купувам мебелите от известна дубайска мебелна къща. Но когато дойде хубавото, го приемаш с лекота.

И наистина - обикаляхме света, когато ни скимне. Случвало се е в петък вечерта да решим, че много ни се иска да се разходим из Версай и на другия ден вече пътуваме.

Когато бяхме в България обаче бяхме повечето време на село, за да сме близо до фермата, въпреки че имаме апартамент на Витошка и мезонет в южните квартали.

Забравих да спомена, че децата ни вече бяха пораснали и учеха в най-добрите частни училища в Европа. Идваха си само за ваканциите, които прекарвахме чудесно заедно.

През останалото време, понеже ми беше скучно, започнах да търся начин да се самоусъвършенствам. Записах се на уроци по пиано и по рисуване. Имах намерение да правя изложба, но за момента не ми стигат платната. Обаче време има за всичко.

Започнах да изучавам японски език и култура. Толкова се впечатлих, че и до днес прекарвам доста време в Токио. Там се записах на курсове по суши и сега то присъства в менюто ни неизменно всяка седмица. Започнахме да пием само зелен чай Сен Ча и Бан Ча, който купувам от магазин в Токио.

С две думи ожених се за свиневъд и минах в high class. Дали съм щастлива от избора си... Ще кажа само, че не бих заменила живота си за нищо на света...

Oще: кочина  милионер  ню йорк  свиневъд  шопинг 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 02.08.2010, 19:39

38 james2 | 27.02.201113:28

Пази боже сляпо да прогледа!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.01.2011, 19:11

37 kosovar | 22.02.201119:51

знам я. седи си в япония и рисува хайку. сега е тук заради шапа - демек за малко. спонсор е на майстор Миро и редовно плаща на биячи да беседват с доктор Емилова. основател е на анти-йога движение "мляс а не хруп". иначе е добре.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

36 Mile Manolov | 22.02.201100:01

Да не забравяме и Ивайло... То в БГ свинар и преди 700-800 годин си е било предпоставка за цар. После Ногай оправя баланса ^^
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.11.2010, 20:42

35 double-dealer | 21.02.201121:09

Типичен пример тук е "свинаря" г-н Гергов... От комунистически директор на Свиневъдство Маноле стигна до там да притежава ЦУМ, купчина хотели по морето и не само, 50% от Панаира в Пловдив и т.н. и т.н. ... Ама парите били на Първанов-да,но и Гергов живее като цар... Така, че и България може да се нарече Страната на неограничените възможности, стига да имаш стабилен "гръб" ... Шокиран
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

34 Mile Manolov | 21.02.201119:15

Срамна работа нема ама народа не му се работи нищо друго освен шеф на лукойл.. сичко друго му е под нивото ^^
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.02.2011, 20:56

33 Ivaylo Ivanov | 21.02.201113:46

Посмяхме се - хубаво, но в действителност тази приказка, която е написало детето, е напълно възможна. С малкото уточнение, че тя е възможна само в страни, в които чиновникът не живее с мисълта, че той дава хляба на производителя или търговеца. И че те съществуват и се развиват единствено защото той е дал съответното разрешение за нещо си. Което би могъл и да не даде. И само такъв, който има частен бизнес, знае колко много са чиновниците по линията. Всеки от които е убеден, че оня зависи от него - и затова напълно заслужено му се полага част от баницата.
И това е само началото. Ами края? Що народ изпофалира заради това ДДС... Не ти го възстановяват - и това е положението. Точка. И няма как да си го събереш принунително. Пак трябва да им кихнеш. В противен случай - загиваш.
Иначе - да, мечтата е хубава. Но у нас мечтателите са изправени пред дилемата или да престанат да бъдат мечтатели, или да умрат от глад. Тertium non datur.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.11.2010, 13:07

32 mimeta | 21.02.201113:32

Ей, много остро реагирате Много щастлив какво толкова лошо видяхте в статията. Какво, като е измислена? Вярно, има несъответствия, но не разбирам защо ви избива на агресия, вместо да ви кара да се усмихнете...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2010, 13:46

31 Bloodrose | 21.02.201113:29

Значи да разбирам, че авторката не работи? Докато съпругът й си върши работата и е причина за успеха? Не ходела във фермата? Станала е явно голяма звезда. Статията е чиста проба фукня на разглезена жена с прекаелно много свободно време. Положителното - парите идват от 9предполагам) честен труд.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2010, 19:10

30 GohoBG | 21.02.201112:52

абре сякаш не е аграрен бизнес за такава сполука, а висша химия по LCD линията, с гарантирана реализация на продукта хаха Чуди се от време на време и от родата на толкова сполучилите дават фира, ама к'во толкоз Намига има си цена всяка сполука...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.09.2010, 14:43

29 Bozo Kosmev | 21.02.201112:50

А иначе девойката е чувала за южните квартали, ама понеже не знае кои са точно, е обобщила...
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.