Истории с таксита | webcafe.bg
Webcafe

Такси - 5

Ина Герджикова 07.09.2010, 15:21 (обновена 19.06.2014, 11:40)
Такси

Снимка: © БГНЕС

Под всяка от тези табелки стои по един мъдрец, пълен с екзистенциални истории за живота, вселената и всичко останало

Не, това не е плажният дневник на един шофьор на такси ;)

Нито сценарии за 5-тата серия на „Такси" :)

Таксиметровите шофьори са извор на екзистенциални (винаги съм искала да ползвам тази дума в изречение! - бел. а.) житейски мъдрости, които за едно кратко пътешествие остават за цял живот в арсенала ти с разкази. Истории, подобни на вицове, които се модифицират след всяко разказване и придобиват фантастични елементи.

Ето и моят личен Топ-6 на такива истории:

1. Капитан Планета

Прибирам се една вечер покрай Военна болница. Тогава имах два телефона (по наивно-икономични причини), проведох няколко разговора и си сложих слушалките с музиката. Шофьорът, прошарен и едър, доста мрачен тип с елече, спира на светофара и се обръща към мен:

- Какво е това сега?!

- Ъъъ... iPod? - отговарям.

- Не! Не това! Един телефон, втори телефон! Говориш непрекъснато - така помагаш на глобалното затопляне!!! - скарва ми се съвсем не на шега той. Драматична пауза и... - Съсипваш Земята!!!

Уау - хвана ме!

2. Пеещият Ромео

Тръгвам от НБУ към НДК един следобед. Към 30-минутно пътуване в пред-пиков час. Шофьорът е млад и симпатичен на пръв поглед. Реши, че ще стопи ледовете като ме нарича „мило", „скъпа" и „зайченце". Комплиментите му до „Красно Село" се сблъскват с моя poker face и нежеланието ми за социализация.

И тогава той реши да промени стратегията, наду радио „Веселина"... и запя! Правеше ми серенада с някаква любовна чалга-балада с цяло гърло и се обръщаше да ме гледа изразително, докато извисява глас. До НДК не спря да пее - песни за любов, за мъка, песни, изпяти от момичета с разбити сърца и бездънни деколтета...

- Ще те видя ли пак? - попита с поглед, пълен с надежда, след като си получи 7-те лева.

- Да... някой друг път. Чао!

3. От местопрестъплението

Тази е още от времето, когато ходех на уроци по литература чак в квартал „Левски Г" три пъти в седмицата.

- Добър ден, може ли за...

- „Левски Г"?

- Ъъъ - да. Как разбрахте?

- Е, как - първо, те карам за трети път до там (ОК!). Второ - работя на тази стоянка и знам, че живееш наблизо (Бааах!!!)... Даже съм те виждал с майка ти - тази русата жена с къдравата коса и зелената кола (OMG!!!)... и брат ти с кученцето! (@$%#%@$ - пуснете ме да слязаааа!!!)

И наистина - това е моментът, в който всеки човек трябва сериозно да се замисли за слизане в движение...

4. С предпазни мерки

Отиваме с Илиянка в „Грамофон". Викаме си такси от вкъщи и пристига малка, симпатична колица. Чак след като затворихме вратите и той потегли... осъзнахме, че седалките са опаковани усърдно в дебел найлон.

Разказвайки историята за пореден път, сега ми се струва, че имаше найлон и по тавана, по вратите... но сигурно са били само седалките. Споглеждаме се...

„Илиянка, бебе - като в презерватив сме!", прошепвам и избухваме в смях. Шофьорът ни хвърли един възмутен поглед и не обели дума по целия път. Пич, какво - да не ти изцапат колата?! А тя даже не беше нова...

5. Предложение, на което не можеш да откажеш

Софийския университет - вкъщи. Сряда, на обед. Не си спомням как изглеждаше шофьорът или коя беше компанията, но някъде към Попа той ми направи предложение, което в следващите години се превърна в черешката на тортата на всички истории с таксиджии. И то беше:

- Интересуваш ли се от евтини обувки? Мога да те открехна на една жестока далавера - започна той.

- Слушам? (божеее, защо ли си помислих, че ще ми издаде много таен магазин с големи намаления... не знам)

- Ами, едни мои приятели крадат обувки от труповете на гробището! Продават много изгодно, а и обувките са съвсем нови!!!

- ...

- Мога да ти оставя моя телефон, ако решиш!

- Не, благодаря, не се интересувам! - казвам и се благодаря на Бога, че се научих да се возя винаги отзад, когато съм сама.

- Ааа, сещам се една история... Значи, тези приятели отиват на гробищата за обувки... и...

Не искате да чуете останалото, повярвайте ми.

6. Самата Сашка Васева

Добре де, не беше наистина тя - историята, разказана 100 пъти, вече придобива фантастични елементи и след толкова разказвания вече си я „спомням" със Сашка Васева. Пълно нейно копие обаче наистина кара такси из София - лицето, косата, гримът, гласът. Това беше едно от любимите ми пътувания - никаква социализация по време на пътя, тиха музика, не се чуват цинизми по станцията и от време на време мърморене, вместо обичайните цветисти псувни по другите шофьори.

Идваше ми да я прегърна накрая, тъй като не ми разказа какъв е животът й, не коментира дупките в София, задръстванията, жените-шофьори и полицаите, не обясняваше на колеги, че кара „яка пичка" в момента и не ми предложи да си купя нищо откраднато от гробищата. Евала! Нищо особено не се случи по време на това пътуване... но идеята за истинската Сашка Васева, която може да има таен живот като шофьор на такси, искрено ме забавлява.

И още...

Тук трябва да спомена и за онзи шофьор на менте-такси, който ме пита раздразнен: „Айде, бе, какво се правиш - до там са 15 лева!"... от Съдебната палата до Южния парк, когато „Витошка" беше отворена.

И за нещастния човечец, който ми се оплака как катаджията в неговия квартал го нарочил и спирал всеки път, защото го запомнил, че дава подкупи.

И историята на Влади и Ванчето със заспиващия таксиджия.

Но какво да ви разказвам... просто изберете произволна точка, повикайте си такси и ще се сдобиете с чисто нова история, достойна за разказване пред приятели на по бира.

Oще: истории  такси 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.07.2010, 08:18

6 vasil111 | 11.09.201002:59

yaaaa, такеши, тука трябва да има продължение с това такси.... направо зяпнах от удовлетворение и задоволство.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.08.2010, 13:08

5 Mihail Markov | 10.09.201010:57

Takeshi..... уникален си човече! Поклон пред таланта ти Пляскане Пляскане Пляскане
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.07.2010, 16:36

4 Профилът е закрит | 09.09.201019:36

Малката Гина с нарастващ ужас очакваше поредното такси в живота си. Колко перипети, колко нерви, колко страхове и костваха досегашните сблъсъци със Сектата на Бакшишите, безспорно орден спонсориран от Луцифер. Дали само с нея се случваше или просто беше магнит за неприятности... или играеше ролята на блестящото НЕЩО, което привлича жълто черните гарвани на ята. Или пък всичко се случваше защото ТЕ я искаха!
Вярно, отдаваше интереса Им на своята, най вече вътрешна красота, гримирана в симпатична обвивка- като трюфел в станиол от Своге. Но от дванайсти, месец януари, лето двехиляди и десето започна да се замисля, за обезпокоителната тенденция, да случва на странни чешити с подли намерения- от "дай да ти нося чантата до входа мило момиче", през "искам да съм твойто нощно огледало" до бисера в колекцията и, "уеуе, куежке вуюбен съм във вашата кифуа"- изречен с закачливо пернишко намигване. Малката Гина помнеше този паметно ужасителен зимен ден, защото редовно си водеше блог- дневник. В случай, че НЕЩО я възпрепятстваше и не се логнеше до 24 часа, системата автоматично го разпращаше с криптиран SOS до НСБОП, Главна прокуратура, Явор Колев и леля Корнелия от Банкя, съседка на съседка на Бойко Борисов.
Малката Гина се подсмихна... се сети, как преди 15 дни, кварталния и доставчик на нет изпуши от една пияна светкавица. Докато проклинаше (Гина не псуваше) висящите кабели на "Светкавичен НЕТ" ООД, неплатения асансьор и 12-сет годишния гамен, Мишо Крушката (пъпчиво дете с изразен ранен фетишизъм към всякакви лампи), Гина спринтира в дъжда до кварталния клуб, за който знаеше, че има два доставчика- на интернет ("Гошо Пауър 04") и на трева (ЕТ Марин Люляка). Две минути преди глобалната и аларма да се задейства, Малката Гина се логна. Тя пак се усмихна вътрешно, но в следващия миг лицето и придоби познатата маска на разстроена тревожност. Таксито беше дошло! Гина ВИНАГИ сядаше отзад, но преди това хвърли око на познавач... "така... логото, порядъчно замърсено, т.е. не е слагано заради мен, т.е. оригинално... винетки, тарифа, гражданска отговорност, чистачки... автомобил- модел на пет години, гуми- нормални. Но това беше само едно средство за придвижване- тя знаеше, че рано или късно трябва да погледне ВОДАЧА. Сама по себе си, колата не можеше да и стори нищо лошо (освен ако не се казваше Кристин и не обитаваше въображението на Стивън Кинг)... важен бе ТОЙ ... поредния индивид, поредния кошмар. Отвори плахо задната лява врата- "Извинете, вие ли сте за Обеля №16?"
"Разбира се... вие кого очаквате- Орхан Памук?"- духовито се засмя бакшиша. Малката Гина се стъписа раздвоена- от една страна таксиджийската фамилиарност не и хареса, но пък смехът и очевидно интелигентния изказ придружен с познания за писатели нобелисти я накара да се вгледа два пъти по обстойно в обекта на нейните страхове. Брех, сепна се Гина- бакшиш с костюм и вратовръзка?! Избръснат на контра... прясно!!! Все едно си е теглил бръснача преди пет минути на страничното огледало! Погледа на Гина продължи да шари по таксито и шофьора, но зрителния и периметър беше ограничен от предните седалки. Все пак тя успя да зърне на таблото енциклопедия Британика, два учебника по международно право, германски албум по анатомия и диск на любимата и грегорианска музика в изпълнение на Римската филхармонична академия, която нежно изпълваше тясното купе. Заедно с парфюма МУ! Изтънчения и опитен нос на Гина подуши въздуха, като италиански сомелиер божоле. Ядец. Никое от гаджетата и, бивши и проекто, не се фъскаше с този аромат. "Ще влизаме ли или ще проветряваме?"- палаво я върна в действителността, чаровния глас. "Ще"- реши се колебливо Гина... и затвори вратата зад себе си.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.08.2010, 13:10

3 Georgo D' Tomazi | 09.09.201018:03

абе насила ли ви карат да пишете ? някаква терапия ли е това ? задължително трябва да се пише, иначе ще ви покарат брадавици на носа ? ако не е така, вложете мааалко повече от себе си ! но пък не сте употребили "кифла" -браво. но клишето "черешката на тортата" нагарча.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.08.2010, 01:03

2 Radoslav Nenchovski | 08.09.201012:06

Аз затова си ползвам единствено такситата 91091. Май "И-такси" се казваше компанията. Шофьорите там са много печени, сговорчиви са и можеш да си приказваш на всякакви теми с тях, не прекаляват с чалгията и дори в случаите, когато попаднеш на чалгар (макар и редки) се съобразяват като им кажеш, че чалгата не ти е по вкуса. А за капак са и много честни. Кажете коя друга такси компания ще ви вземе само 2.20 лв. за курс от Сточна гара до ж.к. Света Троица? И после как да не му оставиш с кеф 2 лв. бакшиш като ти е взел толкова евтино за возенето?
Последният път, в който се возих в И-такси беше преди около седмица. Попаднах на поп-бакшиш. И си беше поп - с широкото черно расо, с дългата брада, която стигаше почти до бибитката на волана и с многото икони по таблото и стъклото. Е, поп беше, ама пък беше много приятно да разговаряш с него. Не повишава тон, не си натъртва и натяква мнението по някой "екзистенциален" политически въпрос и въобще не го еве ти за кого си гласувал. Нито пък го грее за скапания футбол. А най-много ме израдва с това, че караше като Фитипалди и вместо за "стандартните" 40 мин. се прибрах за 10 главно заради това, че минаваше все напряко и избягваше задръстванията. Курсът беше от Раковска и Любен Каравелов до Женския пазар. Като всеки нормален човек избра да мине по Патриарха и после по Ботев, вместо да ни забие по скапаната Раковска, та после през Сточна гара и Лъвов мост, та накрая да се возим 1 час и да ми одере кожата със сметката. Напротив, вместо да ми одере кожата дори останах учуден от таксата - нищо и никакви 3 кинта и 26 стотинки.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.07.2010, 08:18

1 vasil111 | 07.09.201017:30

тц.. разочароващо. след "дневника" .... Усмивка
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.