Денят на ромите - спомен за забравен ужас | webcafe.bg
Webcafe

Денят на ромите - спомен за забравен ужас

Огнян Исаев 08.04.2013, 16:03 (обновена 09.04.2013, 07:12)

1 от 8 снимки Назад Напред

роми

"Един циганин стоял на пътя и налагал своето магаре с тояга, крещейки: "Стани кон! Стани кон!". В това време един полицай минал покрай него и му казал: "Как може да си толкова глупав и да мислиш, че може да превърнеш магаре в кон?" Циганинът отвърнал: "Е, щом като може да превърнеш циганин в българин, значи със сигурност може и от магаре да направиш кон."

Вицът е на Силверман, една от най-добрите познавачки на българските роми. Кратката история кристално чисто описва отношението на ромите към асимилационната политика на доста заблудени български и европейски политици от 100 години насам.

"Ако спасиш един живот - спасяваш света" е незабравима реплика от "Списъкът на Шиндлер". Животът днес загуби значението си, но не и смисъла. В обагрената емоционална обстановка около Международния ден на ромите - 8 април, човечеството би трябвало да си спомним за допуснатите уродливи грешки в своята история. Да ги признаем и да се извиним за фаталните си решения. Решения, които с лекота са задраскали съдби на милиони невинни хора и безскрупулно отнели живота на нищо неподозиращи личности с принос към цивилизацията.

В деня на ромите срамът на трябва да слиза от лицата ни, а историческите ужаси да висят като острие над нас. Денят на ромите е спомен за забравен и надничащ през прозорците и влизащ през вратите ни често ужас като идея за възраждане на човечеството.

На 27 януари 2011 г. в германския парламент за първи път се отбеляза геноцида на ромите през Втората световна война с речта на холандския синт Зони Вайс. "Геноцидът на ромите остава един забравен холокост. Пренебрегнат, защото медиите и политиците продължават да бъдат заети със спасяването на света и не успяват да отделят нужните почит и уважение към избитите и оцелели в концлагерите. Чудя се защо е така?! Дали броят на жертвите е причина хората да не се заинтересуват? Не би ли трябвало да реагираме на страданието и на един човек?", се запита Вайс пред канцлера на Германия Ангела Меркел.

След повече от половин век потулена история за унищожението на над един милион роми, това признание идва твърде закъсняло, но и твърде нужно.

Познати като бохеми, мануши, хитанос, цигани, зингари, житани, синти и цигойнер, повечето от тези групи били уседнали, въпреки че ги смятали за скитници. Те живеели в градовете и селата. Те са забравена част от етническото ни разнообразие още от Средновековието. През Втората световна война били пращани в лагери, избивани, обгазявани, екзекутирани.

В зависимост от района, били унищожени между 40-90% от местните роми. Оцелелите, които тогава са били деца, са последните свидетели на традиционния им начин на живот и опита той да бъде заличен.

Бохемът е главна фигура в много европейски течения, оказал влияние върху масовата и елитарната култура. В някои държави ромският стил е станал национална традиция. Щраус, Лист и много други били вдъхновение от срещите си с ромските изпълнители. Градските забавления привличат рекордна публика. Те са търсени навсякъде, те са хитът на града. В Москва има съвместни представления на ромския и еврейския театър. Европейските авангардни движения революционизират изкуството.

Художникът Поляков е от влиятелно семейство на руски роми. Емигрира в Париж през 1923 г., след революцията. Бабата на Чарли Чаплин е от род на английски роми. А новаторският музикален стил на Джанго Райнхарт се практикува от неговите хора много преди светът да го обикне. Ромските семейства са били свободни, но и част от обществата си. Запазват векове наред ромският език (Romanes), който е от индо-арийската езикова група.

Но в началото на ХХ век да си различен вече не се толерира. Разцветът на национализма насочва вниманието към нацията и хвърля съмнения върху чужденците. След Първата световна война новите национални граници смалили Австро-Унгария, Русия и Османската империя. Засилва се унижението на победените и неудовлетворението на победителите.

Безпрецедентните финансови и социални кризи подхранват идеологически конфликти и търсене на изкупителни жертви. Открояването на ромите им струва скъпо. Забравени са вековните им корени и социалната им диверсификация. Митът за самотния опасен циганин завладява европейската бюрокрация. Във всички европейски държави е обявен различен статус на ромите. Те са разпознати, преброени и регистрирани като отделна класа, третирани като средство за модернизиране на полицията.

От 1912 г. Франция изисква антропометрични лични книжки от всяко семейство с пътуваща професия. Този документ е предшественик на днешната лична карта. В нея е имало три снимки - анфас, две в профил и отпечатъци. Показвали са се в кметството и в полицията, когато ромите са пристигали в нов град.

"Беше ужасно досадно. Когато видехме полиция, се криехме, за да избегнем проверката", споделя Антоан Лагрене, френски ром, който е роден 1931 г. във Франфуркт. Тайната полиция ги измерва и снима по метода на Алфонс Бертийон. Алфонс Бертийон е френски криминолог, автор на система (бертийонаж) за разпознаване на престъпници въз основа на антропологични мерки, възприета от френската полиция през 1888 г. и използвана до въвеждането на пръстовите отпечатъци като метод за разпознаване.

Италианските юристи и психиатри определят "циганският биотип" по изследванията на Ломброзо за "родения престъпник". Теорията на Ломброзо за "родения престъпник" е материалистична по своя характер и се основава основно на наблюдения и опитни проучвания. Според тази теория човек става престъпник заради определени черти, предавани по рождение.

Швейцарската конфедерация преследва своите пътуващи немскоговорящи групи - йенишите. Швейцарското католическо дружество „Про Ювентуте" се съюзява с правителството, отнемайки деца от семействата им, за да унищожи тази култура. В Швейцария и Швеция отнемането на деца и стерилизацията на майки продължава до 70-те години на ХХ век.

В Германия съдиите и полицаите защитават криминалната биология като превантивен метод за прочистване на обществото. Криминалната биология е течение в наказателното право и криминологията, обясняващо причините на престъпленията с влиянието на биологични фактори.

От 1927 г. учените от института "Кайзер Вилхемл", създал доста Нобелови лауреати, са обсебени от следвоенния упадък на германската нация. Проучвания за расова чистота класифицират групи и индивиди по фамилни и генетични критерии. Те искат евгенична политика за биологично здрав народ, който е ценен в расово отношение. Евгениката е социална философия и приложна наука, която отстоява подобряването на човешките наследствени белези, чрез различни форми на вмешателство в човешката популация.

"После Хитлер дойде на власт. Баща ми беше видял всичко и беше наясно. Каза: "Трябва да се махаме. Не можем да останем в Германия. Трябва да се върнем във Франция. Трябва да се изпарим от тука по най-бързай начин", разказва Лагрене.  "Помня, че имахме кон и фургон. Той ги продаде. Качихме се на влака за Валансиен, където живееха всичките ми баби и дядовци", спомня си още.

Хитлер обещава на германците програма за национално възстановяване, но всъщност новата власт ще управлява с терор и подчинение. До края на 1933 г. са унищожени всички политически противници. Обществото е под контрол. За да се обнови, нацията трябва да направи безмилостна селекция. За да възвърне влиянието си Германия се нуждае от свръх арийска раса. Истински германец трябва да произвежда Райха. Всички други трябва да бъдат стерилизирани в национален мащаб. Ромите са най-потърпевши от това.

Общините се възползват от липсата на демокрация. Още преди Хитлер да заповяда няколко кметове решават да създадат лагери за цигани, независимо дали са местни или не. В подготовка на Олимпиадата, Берлин се излъсква и чисти за „чужденците" - арестуват циганите и ги затварят в лагера Марцан. През 1935 г. излизат нови закони и гражданството вече се основава на т. нар. „кръвна общност". Всеки германец дава кръвна проба, за да докаже, че е чист германец и да добие вече задължителното свидетелство за арийски произход. В Третия райх германските евреи нямат право на гражданство. Теоретично, германските роми, които са католици и протестанти, би трябвало да са приемливи за обществото. Нацистката теория дори признава техните индо-арийски корени. Но те също са изключени. Нацистите намират други аргументи и с малки изключения църквите не успяват да ги опазят. Манията за вътрешна селекция поставя много германци в неопределената категория „антисоциален", под претекст, че имат съмнителен живот или поведение.

Чея Стойка е австрийска ромка. Родена е 1934 г. във Виена. Като дете е попаднала в концлагер. Оцеляла, но през целия си съзнателен живот е рисувала спомени от престоя си в лагера на смъртта. „През 1935 г. баща ми забеляза първите промени. Осъзна, че положението в Австрия вече не е същото. Казаха ни да бъдем по-дискретни, да не бъдем дръзки, да се държим добре, да си мълчим. Замина за Виена разтревожен", спомня си тя.

Репресивната машина на нацистите се радва на изключителна автономия. Политическите, социалните и расовите преследвания се ръководят от Хайнрих Химлер. От 1936 г. с помощника си Райнхарт Хадрих той създава забележителен полицейски апарат - Главна секретна служба на Райха. Тя осъществява депортиранията и организира "окончателното решение". При тази система криминалната полиция Крипо и Гестапо имат еднаква власт.

Шефът на Крипо Артур Небе е архитектът на преследването на ромите. Той създава към всяко управление на криминалната полиция отдел "Циганският въпрос" и нарежда генеалогичните досиета още от 1989 г. да се изпратят до централата в Берлин. Там ги предават на Института по криминална биология, ръководен от д-р Роберт Ритер, детски психиатър и водещ специалист по изследванията на циганите. Той е привърженик на общата стерилизация.

Асистентът му Ева Юстин говори много добре ромски и така печели доверието на бохемите. Наричат я "лоли чшай" (червено момиче от Romanes), заради червената й коса. Ритер и екипът му посещават концентрационните лагери, за да проучват, сортират и категоризират циганските семейства едно по едно с помощта на биогенетиката.

Заключението им е категорично: 90% от германските цигани са от смесена раса - не са чисти индо-арийци. Според Ритер смесените бракове с низш тип германци са замърсили първоначалната арийска раса. Парадоксално, нацистите използват доказателствата за интеграция, като аргумент за расова дисквалификация. За Ритер смесената раса създава "расови негодници, паразити, лишени от амбиция лентяи", които са антисоциални и нежелани.

Хуго Хьоленрайнер е германски ром, роден 1933 г. в Мюнхен. "Бях в начално училище, когато отношението рязко започна да се променя. Татко ни предупреди да отбягваме конфликти в училище. Знаеше, че трябва да се спотайваме. След училище ме биеха и плюеха. Обиждаха ме, защото съм ром", сеща се с огорчение Хуго.

От 1938 г. декретът на Химлер "За борба с циганската напаст" засилва преследванията. В Крипо зачестяват произволните арести и превантивното затваряне за неопределени периоди в концентрационните лагери. Жените отиват в лагера Равенсбрюк, мъжете и младежите - в Дахау, където вече има политически опоненти и "антисоциални елементи". Скоро там ще се появят и евреи. Присъединяването на Австрия към Германия през 1938 г. е първата стъпка към териториална експанзия. Австрийците веднага приемат расовите закони за Третия райх.

На 1 септември 1939 г. Хитлер напада Полша и подпалва война. Нацистите искат война срещу „примитивните животни", за да подсигурят германизация на вражеската територия. Хайдрих прави планове за създаване на гета и преселване на евреи и цигани. Източна Полша служи за сметище на расите, подлежащи на унищожение. Във Великия Райх расовото обновление също придобива убийствени мащаби.

В шестте центъра за евтаназия Т4 лекари и сестри убиват болни и умствено увредени пациенти със смъртоносни инжекции и газ, обявявайки, че те са непригодни за живот. Т4 е упорито усилие на нацистка Германия в рамките на "Програма за евтаназия" да убие неизлечимо болните, физически или умствени увредените, емоционално нестабилните, възрастните и „расово нечистоплътните" хора.

Адолф Хитлер започва тази програма през 1939 г., и, докато тя беше официално прекратена през 1941 г., убийствата продължават тайно до военно поражение на нацистка Германия през 1945 година. Много от създателите на тази програма и техните екипи стават специалисти по газови камери в лагерите на смъртта.

На Западния фронт, след поражението на Франция и примирието от юни 1940 г., правителството на Виши оглавява бюрокрация, която служи на германската окупация. През октомври германското командване във Франция нарежда събирането на всички цигани в окупираната зона. Френските префекти се подчиняват и арестуват всички семейства с номадски лични книжки. Те са поставени под домашен арест през април 1940 г. 95% от затворените са французи от няколко поколения. Повечето са деца, а много от тях съвсем малки.

Открити са 30 "лагера за скитници". В два от тях - Мериняк и Поатие, интернират евреи и цигани. Лагерът Салиер в Камарг е построен за цигани, прогонени от Елзас. От 1941 г. регионални нацистки лагери като Монтрьо-Беле събират тези лагерници до края на войната. Макар че бараките са просторни и празни, ромите обзавеждат временните си жилища като фургоните си.

"Накараха ни да отидем насила. Вината не е наша. Монтрьо-Беле беше странен лагер. На всеки ъгъл имаше кула. Площта на лагера беше 2 кв. км. Често ме слагаха на главния вход. Непрекъснато влизаха много хора. Всеки ден доставяха храна. Имахме 2000 души. Много често умираха хора от умора и глад. Нощем не можеха да избягат. Лагерът беше ограден с бодлива тел.

По оградата течеше ток. 500-ватови прожектори имаше на всеки пет метра. Един лагерник ми каза: "Бях вътре в онази дупка, наречена карцер. Внимавай, приятелю. Някой ден и тебе ще те пречукат", разказва Бернар Ажено, надзирател в лагера Монтрьо-Беле.

През април 1940 г. Хайдрих заповядва "източна релокация на циганите" и започва депортирането на цигани от германските градове. Полицаи от Крипо събират семейства, описват и конфискуват имуществото им. Циганите от Хамбург са изпратени в Полша. Те са първите интернирани в Белзек заедно с евреи и полски цигани.

През 1941 г. мрежата от затвори на Райха включва 17 типа лагери, включително Дахау, Бухенвалд, Заксенхаузен и Равенсбрюк. Циганите се регистрират в различни категории, които оказват причините, поради които са арестувани. В едно и също семейство баща може да получи кафяв триъгълник със „Z" - циганин, а синът - черен триъгълник с "AZR" - антисоциален. Над 90% от циганите в Райха са унищожени.

"Един ден дойдоха в къщата ни. Беше през 1941 г. Конфискуваха конете ни. Заявиха, че армията има нужда от още коне. Обещаха да ги върнат. Но това не се случи. Няколко месеца по-късно мобилизираха татко. Би се в цялата френска кампания. Върна се в отпуск с раница пълна с шоколад и храна. Скоро след това взе разрешително за пилот. Когато се прибираше вкъщи ни даваше пилотските си пагони. Поздравявахме ме го с "Хайл Хитлер!", споделя Хуго Хьоленрайнер, чийто баща е бил в немската армия.

"Първо отведоха баща ми в затвора "Елизабет Променаде" във Виена. Получавахме писма от него - поне тези, които минаваха през цензурата. Големи пасажи бяха зачерквани с дебела черна линия. Мастилото беше много плътно. Най-отдолу се четеше: "Как е Кате Мударенамен"?". Всъщност на романес това означава "тука ни убиват". Специалните служби са мислели, че "Кате Мударенамен" е циганско име", спомня си австрийската художничка Стойка.

"Войниците дойдоха с камиони, накараха ни да се качим и ни откараха в лагера. Лакенбах беше на 28 км от дома ни. Там имаше бараки. Нямаше нищо, дори и течаща вода. И зиме, и лете трябваше да се мием в двора. Имаше кладенец. Който имаше сили, се миеше. Слабите само лежаха.

Тоалетните бяха също външни - латрини. Трябваше да клечим между дъските. Понякога подът се продънваше. Хората падаха в изпражненията и се давеха там. Оставаха там до следващото почистване. Натоварваха ги в камион и ги хвърляха в канавките. Когато започнаха да ни местят, хората едва се движеха. Бутаха ги.. Чуваше се само шума от удрящите камшици", сеща се Вили Хорват, австрийски ром.

Три вълни на депортиране са достатъчни, за да унищожат почти цялото циганско население на Австрия. През зимата на 1941 г. 5000 души от Лакенбах и район Бургенланд са прехвърлени в еврейското гето в Лодз, Полша. Разположени са в част от гетото, обградена с бодлива тел. Тясното пространство и гладът предизвикват епидемия от коремен тиф. Когато германският командир умира, решават да ликвидират "циганското гето". 4300 оцелели в епидемията са изпратени в лагера на смъртта Хелмно. Те са сред първите, които са ликвидирани в газовите камери.

Райхът е епицентър на нова Европа. Трябва да бъде прочистен от евреи и цигани. След разделянето на Чехословакия, съюзникът на Хитлер, Словакия, изпраща циганското си население в трудови лагери, но няма план за системното му унищожение. В окупираната от Германия Чехия-Моравия започват избиването на циганите.

Местната полиция прави преброяване през 1942 г. Месец по-късно ги събират в два лагера, от които заминават за Аушвиц. Лети - за тези от Чехия и Ходонин - за тези от Моравия. "Ядяхме каквото намерим. Когато работехме през есента, беряхме боровинки или гъби - всичко, което ставаше за ядене. Бяхме много гладни. Хората умираха от тифус и дизентерия. Имах по-малки братя и сестри, които бяха отведени в Аушвиц", споделя Ян Ищван, чешки ром.

Лени Рифенщал, любимият кинотворец на Хитлер, получава 7 милиона марки за адаптация на оперета в цигански стил за кино. Тя играе циганска танцьорка, но за да е по-автентична, включва цигански деца от два концентрационни лагера. След снимките децата са върнати в лагерите. После са прехвърлени в Аушвиц. Режисьорката твърди, че не знае какво е станало с тях.

Законите за расата в Италия на Мусолини не са насочени специално към циганите. Но през септември 1940 г. идва циркулярна заповед за интернирането им. Префектите из цялата страна арестуват италианските цигани. Освен това фашистите изпращат ромите от анексирана Югославия в много сурови лагери.

"Арестуваха ни в Сан Миниато, провинция Пиза. Животът ни беше спокоен и лесен до момента, в който дойдоха и ни отведоха. Натъпкаха ни във влака и ни затвориха в лагери под ключ. Бяхме като роби. Бях на 18, още момиче - живота беше пред мен. Но в лагерите познах само въшките и глада. Ядяхме супа с червеи. 50 грама хляб на човек се падаше на ден. Унижения, малтретиране... Въшките и бълхите скачаха по цимента и по дрехите ни. Така се чешехме, че си разранявахме врата и гърдите. Това е истината. Божията истина. Три години от живота ми минаха там", разказва Милка Гоман, италианска ромка.

Хитлер къса със Сталин и напада СССР през юни 1941 г. Характерът на войната се променя. С нова убийствена стратегия Вермахтът завоюва територии. „Генералният план за Изтока" на Химлер включва експлоатацията и намаляването на населението. Пълното унищожение на евреите се превръща в приоритет. Моторизирани отряди на смъртта се движат пред фронтовата линия. След като педантично открият циганско село и колхози, те изгарят къщите и убиват обитателите им. Повече от половината съветски цигани са унищожени. „Приготвиха голяма нива и изкопаха яма. Наредиха циганите около нея. Дадоха на децата да помиришат нещо, за да се замаят и паднат вътре. Някои от възрастните бяха убити, а други - осакатени. Но всички бяха погребани. Земята се движеше, защото някои бяха живи и се бореха за живота си. Ние също бяхме там, но избягахме. Криехме се където намерим. Виждахме с очите си екзекуциите и чувахме крясъците на хората. Изоставихме всичко - къща, стопанство. През цялото време се криехме. Не знам как, но баща ми успя да ни скрие", споделя страха си от онези времена Байрам Ибрагимова, украинска ромка.

Завладяна през 1941 г., Югославия е разцепена. Над 150 хил. цигани изчезват. За да накаже Съпротивата в Сърбия, Вермахтът провежда масови екзекуции на цивилни заложници. Ромските села се заличават. Никнат концентрационни лагери. Най-новият съюзник на Хитлер, ръководената от Усташите Хърватия, провежда програмата за прочистване на расата, като кръстоносен поход срещу сърби, евреи и цигани. Всички те свършват в Ясеновац, лагер на брега на река Сава. Хърватските роми са пламенни католици, но църквата не ги защитава. „Събраха ромите и ги затвориха в лагери. Аз седях и плачех. Едни полицай ме сграбчи и каза: „Качвай се в камиона!". Бях на около 12 г. През прозореца се виждаха трупове на хора във водата. Изхвърлени там се разлагаха бавно. Трябваше да пием от тази вода. Бяха деца. Лежаха във водата с отворени очи и черни коси. Бяха ромски деца. Разпознах децата на братовчедката ми. Фашистите унищожиха къщите ни, събориха всичко. Нищо не можахме да спасим. Усташите конфискуваха всичките ни вещи. Отрязаха ушите на ромките, които носеха златни обеци. И пръстите на онези, които имаха златни пръстени. Убиваха ги един след друг. Убиваха един, изчистваха кръвта и убиваха следващия. Където и да погледнеш, се виждаше само кръв. Земята не можеше да поема повече трупове - сякаш й се повдигаше. След това донесоха вар, за да покрият кръвта. Дано Бог да не дава никога такава трагедия", моли се Фата Дедич, ромка от бивша Югославия.

През декември 1942 г. Химлер нарежда депортация на всички цигани от Райха. Цигани с чиста и смесена кръв са изпратени в Аушвиц-Биркенау и това слага край на шикалкавенето за разлика между расите. Законите за расова хигиена обявяват циганите за антисоциални и антрополозите ги наричат „раса, чужда на немската кръв". Ева Юстин завършва тезата си, базирана на психологически тестове на група цигански деца от католически приют. Заключението е, че са недостатъчно расови и наследствените им качества „непоправими". 39 деца са пратени в Аушвиц. Четири от тях оцеляват.

„Пролетта на 1943 г. дойде Гестапо. Навън още беше тъмно. Беше 4 сутринта. Чухме: „Бързо, бързо! Следвайте ни до затвора Променаде!". Мама искаше да вземе някои неща. Беше сложила настрана пари. Беше ги зашила в една възглавница. Взе хляба, който беше на масата, и одеяло за брат ми Оси. Влакът ни тръгна към Братислава. Там ни преместиха от пътнически в товарен вагон - за крави, коне и бикове. Бяхме наблъскани вътре. Навсякъде имаше фъшкии. Дори по лицата на хората. Всичко беше в лайна. Съжалявам за думата, но това е истината. Не можеш да разкрасиш ужасното", описва преживяната ситуация Стойка.

Много роми в армията на Райха са вкарани в циганските списъци за депортиране към лагерите. Върнати са от фронта. Качени са във влаковете към големите концентрационни лагери. Във вещите им намират техни снимки с немски военни униформи. Чудят се какво случва. Всички се питата защо постъпват така с тях, след като са били толкова верни на Фюрера. Но отговор не успяват да си дадат.

„Пристигнахме в Аушвиц през нощта. Свалиха ни от влака с бой. Беше нощ, но се виждаше недалеч заради силните прожектори. Помислих си: „След час ще сме мъртви.". Вървяхме два-три часа, преди да пристигнем. Беше студено. Мама беше взела по една дреха за дете. Вървяхме и аз се държах за нея. Бях на девет, но беше страх, че ще ни разделят", спомня си Хуго Хьоленрайнер.

„Надзирателите раздадоха одеяла. По едно на трима души. Тъмночервени. В ужасен нюанс на червеното. Зелените и сините одеяла също бяха ужасни. Червеното сякаш изгаряше. На другия ден всички имахме тифозни въшки. Във всеки кичур коса имахме по цял есесовски полк въшки. Дадоха ми номер. „Z", значи циганка, и „6399". След това вече нямах име. Нито Чея. Нито пък Стойка. Това име беше заличено от SS - охранителните отряди. Аз бях номер. Всички бяхме номера", мрачно обяснява Стойка.

„Майка ми роди в Аушвиц четири месеца след ареста ни. Отидохме през януари, а бебето се роди през май. Живя един месец", разказва Лагрене. В циганския регистър на лагера Аушвиц са записани 342 раждания. Месторождението е отбелязано като „Биркенау край Аушвиц". Бебетата били татуирани по ходилата. Нито едно не оцеляло.

При пристигането си в Аушвиц циганите не били насочвани веднага за обгазяване. В сърцето на лагера на смъртта Химлер наредил да построят „Лагер за цигански семейства". 21 хил. души, включително и 6 хил. деца, живеели обградени с бодлива тел във влажни конюшни без прозорци. Когато д-р Менгеле станал главен лекар в Аушвиц, циганите били дошли наскоро. Генетикът на Института „Кайзер Вилхелм" се възползва от възможността да ги включи в изследванията си. Менгеле запълва времето си с всевъзможни ужасяващи експерименти, като например дисекция на живи бебета, кастрация на момчета без упойка, както и подлагането на жени на високоволтов ток, за да се провери тяхната издръжливост. Той е най-известен със своите чудовищни експерименти с близнаци, които обикновени завършват с обезобразяване и смърт. Що се касае до изобретяването на нови способи за физически мъчения, неговото въображение не познава граници.

Циганите, събрани в Аушвиц, са изпратени в Нацвайлер Шрутхоф, който се намира в присъединен Елзас. Подложени са на многобройни експерименти, проведени в сътрудничество с университета в Страсбург. Нацистите класифицирали лагера Нацвайлер Шрутхоф с 3 - най-лошата възможна категория.

Планът за национално прочистване на Румъния, подкрепен от фелдмаршал Антонеску и Желязната гвардия, включвал експулсиране на евреи, гърци и цигани. Между 1941 г. и 1942 г. са прехвърлени 25 хил. цигани с евреите в Транснистрия - окупирана съветска територия от румънската армия. Затваряли ги при ужасни условия. Гладът и тифусът намалили боря им. Полицията свършила останалото, оставяйки малцина оцелели.

През февруари 1943 г., след загубата при Сталинград, германското отстъпление, в очакване на контраатаката на СССР, засилва продължаващата война и геноцида. От април до юни 1944 г. близо 400 хил. унгарски евреи са били убити с газ в Аушвиц. Бунтовете в Аушвиц са толкова необичайни, че SS не са подготвени за циганската решителност. Малко по-късно мъжете и жените, годни за работа, са преместени на друго място и в лагера остават майки с деца. На 2 август 1944 г. след вечерна проверка на семейния лагер е наложен вечерен час. SS вкарва 2998-те оцелели в газовите камери. Те се борят до горчивия край. За да се убеди, че са били унищожени, Менгеле претърсва бараките за скрити деца.

"Хората строяха пътища, уморяваха се, разболяваха се и умираха. Бяхме уплашени, но бяхме там. По-добре беше да не се боим. Иначе ставаше още по-лошо. Надъхвахме се. Обичахме да се смеем. От време на време се чувствахме отчаяни заради грип, въшки или студ, и особено заради храната и инжекциите, които ни биеха всяка сутрин в гърдите. Направиха ни една дузина. Не знам какви са били, но едва ли са ни лекували", шеговито разказва Лагрене.

„Стъпвахме върху трупове, за да стигнем до бараките си. После 11 дни нямахме нищо за ядене, нито за пиене. Единайсет дни без храна и вода... Умираш, възкръсваш. Отново и отново", спомня си Хуго Хьоленрайнер.

"Труповете не ни плашеха. Смъртта изобщо не ме плашеше. В Аушвиц и Равенсбрук имаше планини от трупове - 250 метра дълги и 8-9 метра високи купчини тела. Веднъж намерих колан върху купчината тела. "Виж какъв хубав колан", казах на мама. Тя го огледа внимателно. „Не е нищо особено", й казах. Тя каза: "Напротив, Чея, това е хубава свинска кожа.". После удари по земята и по бодливата тел с него. Омекотяваше я. После започна да я дъвче. Накара ме да отворя уста и ме нахрани от устата си", обяснява Стойка.

"Този ужас, който преживях, още ме преследва. Непрекъснато рисувам ужасни картини. Трупове, танкове. Въпреки постоянната болка, която остана след войната, трябва да запазиш достойнство. Да говориш за страданието, но без да се самосъжаляваш и оплакваш съдбата си. Научихме се на смирение. А онези, които ни подложиха на такива жестокости, не бива да им имаме зъб. Научих го от мама. Ако още трупах омраза към нацистите, нямаше да бъда жива. Омразата щеше да ме накара да се самоубия", категорично допълва австрийската художничка.

"Когато си преживял това, макар да си свободен, омразата остава и никога не си отива. Никой не иска да си спомни какво се е случило, защото все още се страхува. Това е твърде много за един човешки живот", смята Хуго Хьоленрайнер.

"След като ни освободиха от лагера, всеки мислеше другия за умрял", сеща се Лагерен. Французите, интернирани в "лагерите за номади", трябвало да изчакат до юни 1946 г. да ги освободят. До 1969 г. те били задължени да носят антропометричните си книжки. Днес все още са в специална административна категория.

След освобождаването, германските цигани били лишени от граждански права. За да си върнат националността, трябвало да докажат пред съда, че са били жертва на расово, а не криминално преследване. Нямали никакъв шанс. Делата се водели от същите чиновници, които ги пратили в лагерите.

Съдът оправдава д-р Роберт Ритер. Ева Юстин прави кариера като психолог, а расовите хигиенисти продължават кариерата си в университета. В Нюрнберг осъдиха Нацистката партия, Гестапо и щаба на Вермахта като престъпни организации, но Крипо беше пропусната. Криминалната полиция продължи де изпълнява функциите си в двете нови следвоенни Германии.

След целия преживян ужас от този древен народ, днес пред нас стои реторичният въпрос дали се срамуваме от този грозен античовешки акт? Поне за малко обладава ли ни е свенливостта? Или ромите продължават да са като Клетниците на Виктор Юго? Ще имат ли право не да се поправят, а да се чувстват хора? Избит е елитът на една древна нация.

Днес елитът на същата нация е поставен в интелектуална безизходица умишлено, но силно мотивиран да си върне името и славата. Нито стратегии, нито проекти, нито парите могат да възвърнат статута на този народ. Само той може да си върне силите и самочувствието, ако е осъзнат и възстановен от преживяната трагедия и загуба. Само той, ако не му се пречи.

Това е само брънка от трагедията, сполетяла ромският народ. Много човешки истории ще останат неразказани. Много истина спи погребана някъде в Европа. Дано ние не пренебрегнем и погребем истината, която ни е известна. Човешкият живот тежи безценно. Така ли е наистина?!

Последния месец имаше 6 етнически мотивирани убийства на роми. Властите проспаха случаите мълчаливо и умишлено. Шест убийства - никаква реакция. Един опит за покушение - много реакции. Европа е лицемерка, а България - не знае как да се държи. Не малка част от обществото видя в отнемането на ромски живот възмездие за горчивата житейска и социална несправедливост, която ни удря всеки ден. Каузата е една, но барикадите са две - ромска и българска. Отнемането на живот, било то и ромски, нищо не решава. Пак ще сме бедни, нещастни и отчаяни.

Читателю, прочети тази статията отново и постави на мястото на „роми", „цигани", „бохеми", "синти", "мануши"... твоята нация. Бъди искрен и признай, че те е страх. Да замълчим за една минута, като символ на чувство за срам от историческите истини и воля за недопускането им като нова човешка идеология.

П.П. Някои от историите и фактите са по френския документален филм "Забравеният геноцид - европейските цигани през Втората световна война".

Oще: дискриминация  интеграция  роми 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

45 Дракон с кисело зеле | 10.04.201322:08

Градът е Айтос. И да е имало дискриминация, не съм я усетил за годините, в които живях там. Турчетата получаваха допълнителни почивни дни за религиозните си празници, ако пожелаеха. Никой не им е пречел да учат по никакъв начин. Не са били тормозени от българчетата, нито пък нещо е спирало деца от двата етноса да бъдат приятели. Никой не отказваше работа на родителите им. Никой не им е пречел да изповядват своята религия и да спазват своите обичаи, доколкото е възможно.

А произволните сайтове в нета не доказват абсолютно нищо. Прекарвам достатъчно време по англоезични форуми, за да се сблъскам с достатъчно американци - или поне представящи се за такива - които владеят английски по-зле от мен, проявяват бая гнусен расизъм, както и сексизъм, хомофобия, религиозен фанатизъм и прочие простотии. Бих ли тръгнал да съдя за цялата нация по това? Не, не бих. Никой с акъла си не би. Интернетът дава прекалено добра възможност на прекалено много идиоти да си покажат идиотията, а идиотите, както знаем, в общия случай са способни да вдигнат много повече шум около себе си от нормалните хора.

Да се държиш с бедни, мръсни, глупави, мързеливи и крадливи цигани по-различно, отколкото се държиш с бедни, мръсни, глупави, мързеливи и крадливи българи - те това е дискриминация.
_____________
А някой тук прави ли това? Мисля, че преди време точно на теб ти го казах - за мен един човек, обричащ детето си на живот като канален плъх, все ще е гнусен, какъвто ще да е по националност, и нямам нищо против такъв, който прави всичко възможно да живее почтено. Не бих имал нищо против автора на статията, ако беше нормален журналист, пишещ по различни теми, вместо винаги и навсякъде да реве за етническа дискриминация - особено при положение, че на него самия никой не му е отказал достъп до образование и работа.

Да взема да се потретя, по малко по-различен начин тоя път - не отричам, че голяма част от българите изпитват нерационални предразсъдъци към циганите. Само дето голямата - ОГРОМНАТА, всъщност - част от решението на проблема лежи на плещите на самите цигани - нека масата от тях спрат да бъдат това, за което българинът ги мисли и да го покажат достатъчно ясно - това е начинът да победят предразсъдъците. Друг няма.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

44 deowin | 10.04.201321:58

Von Bl, ти нали беше обещал, че напускаш кафето?
А уж думата на военен била закон.
Хах.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.02.2012, 21:17

43 Von Bl | 10.04.201321:34

Абе калъф, Много щастлив нали си в Ню Йорк откъде знаеш какво говорят хората по улиците в България? Кой бе тъпчо отрича качествата на турците,кой се съмнява в тях? Абе бездетен,безимотен,импотентен глупак-импотентен. Много щастлив Турците са отлични сладкари,баничари,строители и приятели.....Ама ти като еманация на комплексите бързаш да дрънкаш като радиоточка от "Америка" Глупендер недоклатен другарувам с турци,цигани,турлаци,гагаузи,арменци и евреи на равно като: тет, а тет! Обаче си знам "семката" и за това ме уважават Удивителна Вдяна ли бе, ТЪПАНАР Въпрос
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

42 deowin | 10.04.201320:37

>Това не е вярно

Това не е вярно.
Ти даваш пример с един неконкретен и неназован град, в който според теб няма дискриминация на българи спрямо етически турци.
Аз мога да ти посоча за пример коментарите на българи относно турци в произволен сайт в нета.
Или седни да хапнеш в произволен ресторант и се заслушай в разговора на съседната маса.
Или какво си говорят хората в автобуса.
На улицата.

Да, може би има пример за място, където етническите турци не ги пребиват с камъни.
Първо, това изобщо не противоречи на тезата ми, че етническата дискриминация е статукво в България, защото това ми твърдение не е еквивалентно на "всички българи дискриминират", което контрапримерът би опровергал.
Второ, дори не е пример за толерантност. Не и когато се замислиш какво биха направили същите тези "недискриминиращи" българи, които на пръв поглед се разбират прекрасно с етническите турци, защото липсват външни конфронтации, ако бъдат поставени в ситуация, в която всъщност да си проличи дали дискриминират или не. "Да бе да, що да дам на Хасан да ми събира царевицата, като може да е Иван?".

>И като казвам "причина", имам предвид точно причина, а не повод - няма как човек да не мисли, че даден етнос е на дъното, при положение, че представителите му масово просто са на дъното

Ето, и ти явно нямаш добра работна дефиниция за дискриминация.
Дискриминация - това не е да наблюдаваш очевидния факт, че много от ромите са бедни, мръсни, глупави, мързеливи и крадливи (за който естествено, че главно те са виновни), а да се държиш с тях като изхождаш от предразсъдъка, че всички роми необходимо са точно такива.
Да се държиш с бедни, мръсни, глупави, мързеливи и крадливи цигани по-различно, отколкото се държиш с бедни, мръсни, глупави, мързеливи и крадливи българи - те това е дискриминация.

И преди да ми кажеш, че такова поведение не е норма в България, замисли се каква би била типичната реакция на българин, който гледа стар, мръсен циганин да рови в боклука. Сега същото, но ровещият е стар, мръсен българин.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

41 Дракон с кисело зеле | 10.04.201319:57

ако си живял поне месец в България би трябвало да знаеш отлично, че българинът е крайно дискриминиращ спрямо всяка, абсолютно всяка раса, различна от българската.
___________
Това не е вярно. И преди съм го споменавал, живял съм в град със засилено турско присъствие достатъчно време, за да знам, че българинът не е крайно дискриминиращ към турците поне - въпреки че омразата към тях буквално се преподава в училище на доста места. Само дето тия турци живееха като хора. Поне там не съм видял турчин да си осакати детето за просия, да го спре от училище, да го омъжи малолетно, да не се къпе, да отказва работа, за да живее на социални помощи, и така нататък - а циганите масово са известни с това.

Пак го казвам, спрямо тях расизмът е факт - само дето за него си има причина. И като казвам "причина", имам предвид точно причина, а не повод - няма как човек да не мисли, че даден етнос е на дъното, при положение, че представителите му масово просто са на дъното. Хайде масово да го докарат поне до средно образование, да направят някакво усилие да заживеят почтено и да покажат, че не живеят само от просия, кражби и социални помощи, и расизмът ще понамалее. Няма да е бързо, няма и да е лесно - но ще намалее.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

40 deowin | 10.04.201317:01

>Например ще приемеш факта, че онеправданите роми до голяма степен сами са виновни за положението си - понеже че има расизъм в България спрямо тях, има, обаче за него си има и причини - почти всеки българин има пострадали от цигани роднини

Добре дошъл в клуб "тя сама си е виновна, че са я изнасилили".
А аз мислех, че поне ти правиш разлика между повод и причина, и ти е ясно, че да дадеш повод изобщо не е същото като да бъдеш причината, нито пък може да служи като оправдание за чуждо некоректно поведение.

Ако една жена носи къса пола, това не е причината да бъде изнасилена. Повод е. Виновната за изнасилването не е тя, а изнасилвачът.
Ако евреите не са високи и със сини очи, това не е причината да бъдат избивани от фашисти. Повод е. Виновните за геноцида не са те, а фашистите.
Ако аз изказвам мнение, което не ти харесва, това не е причината да бъда псуван. Повод е. Виновния за псувните не съм аз, а псуващият.
Ако ромите крадат и се държат асоциално, това не е причината да бъдат дискриминирани. Повод е. Виновните за дискриминирането не са те, аа дискриминиращите.

А да ми говориш, че дискриминация нямало (българите били толерантни, плащали сметките за тока на ромите, на ромите никой не им забранявал да се учат и работят) е абсолютно безумие - ако си живял поне месец в България би трябвало да знаеш отлично, че българинът е крайно дискриминиращ спрямо всяка, абсолютно всяка раса, различна от българската.
Причината да се тупа в гърдите като толерантен е единствено, че няма никаква представа какво означава тази дума, че дивата дискриминация е толкова стандартно, широко-разпространено поведение (забележи - не само се приема за нормално, но дори е повод за гордост), че всеки намек, че е неправилно и неморално, се посреща с остра критика и затваряне на очите за обективната реалност.

А обективната реалност е това, че в България е широко разпространена и се приема за нормална дискриминацията на база на каквото се сетиш - раса, пол, религия, възраст, сексуална ориентация, език, външен вид, и т.н.
Просто се замисли за коя да е от изброените категории и ми кажи с ръка на сърцето - не можеш ли да се сетиш за пример на типично поведение на българите, което да илюстрира без капка съмнение, че дискриминацията в тази категория е статукво?
Щото аз мога.
Без никакво усилие.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

39 Дракон с кисело зеле | 10.04.201302:48

Ако напиша статия, в която да ви припомня колко много българи са били унищожени от турците по време на робството, каква би била реакцията ви? Може би "И к'во от това? Това го знаем, нищо ново, българите не са били единствените жертви на турците"? Ето за това двуличие говоря.
–––––––––––––––
Може би... Само дето всичко зависи и от контекста, и то прекалено много. Зависи и от автора на статията, който, в конкретния случай е човек, уж журналист, но такъв, чиито медийни изяви - всичките, или поне тези, които открих с търсене в Гугъл току-що - са свързани единствено с онеправдаността на циганите. С нищо друго. Включително и другата му статия тук, в този сайт. А, не че нещо, обаче това просто не е журналистика - мен ако питате, де - а вадене на дивиденти от бездънна яма. Темата е доста неприятна, естествено, а хора като Исаев я правят само още по-неприятна. Като този олигофрен, дето се изявява отвреме-навреме тук в коментарите, bravo! май се казваше. Това непрекъснато да пишеш как някакъв етнос бил онеправдан, бил незнамсиквоси... Гнусно е. Ако си истински журналист, ще намериш и други тематики и полета за изява - няма да си вееш расата/етноса като някакво знаме. Това първо. Второ, ще се постараеш да погледнеш на проблемите, които разглеждаш, малко по-отстрани. Например ще приемеш факта, че онеправданите роми до голяма степен сами са виновни за положението си - понеже че има расизъм в България спрямо тях, има, обаче за него си има и причини - почти всеки българин има пострадали от цигани роднини, дори сам да не е, а дори тези, които не са и нямат такива роднини, няма как да не видят простичкия факт, че огромната част от представителите на този етнос у нас просто не желаят да бъдат хора. Никой не им отказва образование. Никой не им забранява да научат езика на държавата, в която живеят. Никой не ги задължава да живеят като канални плъхове - освен те самите. Всеки е виждал деца, осакатени и дрогирани от родителите си, за да бъдат използвани като инструмент за просия. Всеки е чувал за цигани, женещи се за малолетните си братовчедки. За неща като неплащане на сметки и вдигане на бунт, когато им поискат пари, няма и смисъл да се говори.

Всъщност няма нищо лошо в това да ни се припомнят ужасиите, преживени от циганите в миналото. Само да го нямаше това начало и този край на статията. Няма да е зле Исаев да разбере, че читателят нито му е виновен, нито му е длъжен и че с такива провокации само действа против това, което би трябвало да му е цел.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 19.11.2012, 22:58

38 Ингве | 10.04.201300:04

Що се отнася до повечето хора, дето пишат коментарите за статията, знам, че сами ще са виновни за гибелта си, заради мисленето. Прескочете прага на расата и рода, иначе оставате роболюбци, а не родолюбци!
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

37 deowin | 09.04.201318:54

>какво се случва в държавите където са останали без цигани и евреи...

Щото корелацията винаги означава причинно-следствена връзка.

Между другото се наблюдава, че броят удавяния корелира пряко и силно с консумацията на сладолед. Това несъмнено означава, че ако искаш да не се удавиш трябва просто да не ядеш сладолед.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

36 deowin | 09.04.201318:44

>Ретроспекция на ужасите от Втората св. в-на, в която, представете си, жертви не са единствено циганите.

Нито статията твърди такова нещо, въпреки че всички тук припявате как не били само циганите жертви.
Не, не са.
Никой не го е казвал, освен вас.
Но фактите са, че много цигани са били унищожени, и това е което статията се опитва да ви припомни.

Ако напиша статия, в която да ви припомня колко много българи са били унищожени от турците по време на робството, каква би била реакцията ви? Може би "И к'во от това? Това го знаем, нищо ново, българите не са били единствените жертви на турците"? Ето за това двуличие говоря.
   

оценка

+0 -1

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.