Специалните отношения между САЩ и Израел | webcafe.bg
Webcafe

Ново дъно в отношенията между САЩ и Израел

Webcafe.bg, по Reuters 02.11.2014, 18:22 (обновена 04.11.2014, 08:40)

1 от 3 снимки Назад Напред

бенямин нетаняху и барак обама в белия дом

Снимка: © Getty Images

Белият дом не е доволен от политиката на Нетаняху, а висш дипломат дори нарече израелския премиер "птиче гуано"

Когато висш американски политик нарече израелския премиер "птиче гуано", няма как да не разберете, че изреалско-американските отношения са достигнали ново дъно.

Хапливата забележка се случи само дни след като бе отхвърлено искането на израелския министър на отбраната за среща с агенциите за национална сигурност на САЩ. Нещо повече, оскърблението стигна до пресата. Въпреки че Белият дом се дистанцира донякъде от определението, той не отрече недоволството си от политиките на Нетаняху.

И все пак, колкото и неудобна да е тази разпра, тя надали ще промени нещо в "специалните отношения" между САЩ и Израел.

За никого не е тайна, че администрацията на Обама е бясна на израелския премиер, особено заради липсата му на интерес към сключването на мирно споразумение с палестинците и към нормализация на отношенията със сунитските арабски държави.

Висши съветници на президента на САЩ разбираемо са раздразнени от конфронтационния подход на израелското правителство към американската администрация.

По-рано тази година, държавният секретар на САЩ Джон Кери бе обявен за "маниакален и месиански настроен" от израелския министър на отбраната Моше Ялон, а Нетаняху обвини Белия дом, че е "антиамерикански настроен".

Сякаш това не беше достатъчно, а и Израел продължава агресивно да разширява поселищата си по Западния бряг, въпреки постоянните критики от САЩ.

Като всеки популистки лидер на представителна демокрация, Нетаняху държи повече на избирателите, отколкото на съюзниците - все пак последните не гласуват.

За разочарование на американските политици, повечето израелци изобщо не считат за основен приоритет двудържавното решение или подобряването на отношенията със съседите си.

Поради това за Нетаняху няма особена полза да преследва която и да е от тези цели, особено доколкото винаги е бил открито враждебен и към двете.

В Израел Нетаняху знае, че трябва да се конкурира за гласове с други, по-хардлайнерски партии и фракции.

В международен план пък той е уверен, че никоя държава в Близкия Изток не може да се конкурира с Израел като стратегически изгоди, които да предлага на САЩ. Тази увереност позволява на него и други израелски политици да приемат американската подкрепа за Израел за даденост и да се концентрират върху угаждането на националистическия електорат.

И засега, тази позиция изглежда дава резултат.

Въпреки всички скорошни американски критики срещу Израел, напрежението в отношенията категорично се представя като демонстрация на лична острота между отделни политици.

Критиките към политиките на Израел се оформят като притеснения за вредата от политиките за самите израелски интереси.

Никой от висшите политици и в двете държави не твърди сериозно, че има разваляне на отношенията между Америка и ИЗраел, или че израелските политики вредят на американските интереси. Доминиращата парадигма е, че Израел все още е стратегически актив, а не бреме за Америка.

Настоящото обществено мнение в Израел е, че тази парадигма ще надживее всеки от американските президенти.

Както го правеше и през първия си мандат, съвпадащ с този на Обама, Нетаняху залага на протакане.

Той вярва, че никой в САЩ не би рискувал да оказва натиск на Израел преди изборите през 2014 в средата на мандата, и залага на това, че който и да наследи Обама през 2016-та, ще е по-отстъпчив към страната му.

Огромната подкрепа за Израел сред републиканските кандидати е практически даденост, а бившият Държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън винаги е била приемана за по-произраелски настроена от Обама.

Каквото и да стане в следващите две години, изборите през 2016 вече се приемат в Израел за гарантиран успех.

Клинтън упорито се опитва да се дистанцира от администрацията на Обама, за да бъде приемана за истинска алтернатива, а не просто за неизбежен наследник.

Парадоксално, ако Обама възприеме по-рязък подход към Израел в остатъка от мандата си, това дори ще засили позициите на Клинтън като произраелски настроена сред дарителите и гласоподавателите, което ще й позволи да се стреми към подновяване на специалната връзка между двете държави, доколкото тя е подложена на някакво напрежение от сегашния президент.

И това е ако приемем, че администрацията на Обама се интересува от това да оказва натиск на Израел, вместо да си измива ръцете за мирния процес в Близкия Изток.

За мнозина тя прави точно това след провала на предвожданите от Кери преговори през април. Шансовете за изграждане на жизнеспособна палестинска държава в следващите две години са практически нищожни, а трайната нестабилност в Близкия Изток е почти гарантирана.

Докато Израел е възприеман като изгоден за интересите на САЩ в региона, американската подкрепа за еврейската държава няма да намалее осезаемо.

И все пак огорчението от Израел на всички нива на американската политика е реално и засилващо се, и може да започне да руши и по-фундаменталните елементи на американско-израелските отношения.

Няма да е зле Израел да не забравя, че интересите на държавите се променят, културите също, и дори стратегическите парадигми не траят вечно. И това е сценарий, за който Нетаняху не изглежда да има готов план.

Oще: барак обама  белият дом  израел  нетянаху  обама  отношения  политика  сащ  хилъри клинтън 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.