Волята е нищо без талант | webcafe.bg
Webcafe

Волята е нищо без талант

Невена Борисова 25.11.2011, 14:41 (обновена 01.12.2011, 10:46)

1 от 2 снимки Назад Напред

Иван Бърнев

Снимка: © Личен архив

"Каквото имаш да извървиш, ти се спуска, и се сборваш с него"

„Сещам се за нещо от последната част на Изпепелени от слънцето. Докато героите стоят при една мина, която ще гръмне всеки момент, единият казва: „Дай да се помолим".„Но аз не знам молитва", казва другият. „Има една много лесна: Господи, направи така, че моята воля да не прекърши твоята!".

Иван Бърнев, който внимателно подбира проектите си и участията му са гаранция за стойността им, разказва това по повод въпроса каква роля му се играе: „Досега всичко, което са ми предлагали, е вървяло по някаква логика извън мен. Вярвам, че каквото имаш да извървиш, ти се спуска, и се сборваш с него.

Защо да се блъскам да играя Хамлет, след като сигурно в момента не съм Хамлет. Но пък един ден може и да съм. Как може да съм знаел, че съм бил подходящ за Били Бибит примерно...", казва актьорът, който получи „Икар" и „Аскеер" за ролята си в Полет над кукувиче гнездо на Александър Морфов.

Иван Бърнев има импулс да разсъждава върху всичко, което му се струва болезнено важно. Извън усилените репетиции чете и се вълнува от Българският Великден или страстите български на Тончо Жечев, от живота на Алеко Константинов и от времената, в които хората на изкуството „не са се чувствали безсилни".

В същото време не е скептичен към новото. В началото на разговора ни казва, че в Webcafe.bg е прочел за бийтбоксъра Скилър и е впечатлен от него - че има приятен спомен, „защото научих нещо, което е извън моя свят".

По повод на това, какви човешки истории ти харесват?

Определено не чета изказвания на хора от политиката, колкото и да им е човешка историята. Интересуват ме хора, които са се впуснали в работата си, пътуват, импровизират, търсят нови неща.

Разбира се, вълнува ме кой ни управлява и гласувам. Но не може да ме спечели, който опитва да си свали вълчата кожа и да каже колко топло сърце има.

През 90-те години си имал идея да емигрираш, четох, че и сега тази мисъл ти минава през главата. Защо?

Казал съм го така, на момента. Въпросът е защо идват тези мисли, въпреки че са изминали толкова години от времето на голямата емигрантска вълна.

Тогава ме спря това, че си казах: „Чакай малко, ти тепърва встъпваш в едно поприще, има смисъл да си тук!". Вярвах, че има ненаправени неща, път, който да извървя. Да, мина известен брой години, в които определено съм имал работа, оценили са ме... Но ме притеснява това, че в сферата, в която съм, от време на време се питам: „Има ли смисъл?"

Виждам как едни хора блъскат, за да направят нещо, което, при представянето му може дори да няма публика. В миналото например творците са имали усещането, че от тях зависи нещо. А от нас не зависи нищо...

Трудно ли е за актьор от малка страна като нашата, със слабо развита филмова индустрия, да пробие навън?

За новите поколения не е така, но моето е вързано тук. Просто чуждият ни език е слаб. Ние сме на ниво да отидем в „Ню Имидж" и да запълним нещо.

Кой би те избрал, като не знаеш език? Той трябва да идва от сърцето, за да ти повярват. Иначе не виждам други пречки, смятам колегите си за страшно талантливи, със страшни „мутри", физиономии. Те могат да изиграят роля от циганин до добър екшън герой - каквото си поискате.

Но актьорите в САЩ и Великобритания например, още със завършване на обучението си имат опит. В академиите им няма толкова теория, а повече практическа работа. Един такъв човек може да ти възпроизведе пет диалекта на английски например. Има развити практически способности още оттогава. Къде ще се мерим ние с това, за съжаление стартът ни е друг.

Но ти изигра чех във филма на Иржи Менцел Служих на английския крал?

Да, обаче мен ме дублираха. А и при мен ситуацията беше друга. С Иржи Менцел вече бяхме работили заедно в театъра. Разбира се, ако все пак някой се осмели да те вземе за нещо голямо във външна продукция, нещата може да станат, защото българският актьор е много адаптивен.

Има все пак и оптимистични неща, като например успеха на Кецове у нас и в чужбина. Как се чувстваше по време на снимките?

Няма по-прекрасно нещо от това да ти се случва същото нещо, което играеш. Там на моменти не можеха, както се казва, да ни съберат за кадър. И сега, като гледах филма, има кадри, за които си казвам: „Добре бе, Иване, защо не си се посъбрал малко?".

Хубавото е, че със средствата на киното е уловен и запечатан завинаги един дух на любов между хора, които се чувстват щастливи и си обменят енергия. Това са старите принципи на хипарията, въпреки че тя отживя. Докато бяхме там, изключително се забавлявахме, изживяхме едно супер яко лято. Всички така се чувстваха - потънали в пясъка, с навързани по тялото разни конопи с рапани... Бяхме като нечовеци, като интересна раса, обичаща човека, слънцето...

А и когато има някаква истина в един филм, това печели хората. Но е важно да те боли от тази истина, да има причина да я разкажеш. Въпросът за опасността от застрояване на Кара Дере може идеално да се отнесе към това.

Само пари ли липсват на киното ни в момента?

Може да прозвучи изключително скучно, но липсва периодичност в спазването на закона за даване на пари. Вече има едни хора, на които им се гледа българско кино, любопитни са. Островът, Тилт, Лов.net - това са някои от филмите тази година. Ето, Кецове се радва на успех. Но повечето от тях са снимани преди две години, а са спечелили субсидии отпреди това. И хората не знаят, че след филмите, появили се сега, миналата година бяха спрени пари. Това продължава.

Ако само това може да се спази в един мандат на управляващите, ще има резултат. Вижте колко от филмите ни се класират на международни фестивали. От десет, по три-четири филма. Това е егати процентът.

Следователно идеи и енергия не липсват?

Ако излизаха постоянно филми, човек можеше да направи извод: "Ето, виж накъде вървим!". Сега само се радваме, че нещо е налице. И, да, трябва да се радваме, без значение дали някой филм е добър или не. Винаги ще е така - един ще ти харесва, друг не.

Въпросът е, че ситуацията сега е като играчка, която се е счупила и наклонила на една страна. А ние сме я подпрели на клечица и я показваме: „Вижте какво си имаме!". Е, тази играчка трябва да стъпи на целите си крака.

Управляващите бяха на ръба да затварят театри... Но в години на кризи хората се вкопчват в културата, за да могат да се освободят от проблемите, да имат морална, вътрешна сила. Не трябва да се реже от това.

Нещо повече за предстоящата ти роля в Рицарят на светия дух?

Рицарят е Алеко Константинов. Пиесата стъпва върху негови текстове, които Боян Папазов е поставил така, че има драматургия - с герои, конфликти и т.н. Най-общо казано, самият Алеко се изправя пред убийците си, но не застава срещу тях, а ги защитава. Като израз на вярата в човека и прошката, въпреки всичко.

Идеята е да се помисли кое е по-правилно: Дали убийците трябва да се накажат със смърт или да им се прости, за да се прекъсне една верига, в която убийството води след себе си друго...

Премиерата на Рицарят на светия дух в Народен театър „Иван Вазов" е на 15 декември. Можеш да гледаш Иван Бърнев още в Ръкомахане в Спокан (1.12, 10.12) и Полет над кукувиче гнездо (7.12, 8.12, 28.12, 29.12)

Oще: иван бърнев  кецове  кино  култура  полет над кукувиче гнездо  рицарят на светия дух 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.04.2011, 14:41

3 Чинчифон | 26.11.201113:10

За някой неща знам дали са големи или малки.Но за таланта не знам...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

2 Thea Atanasova | 26.11.201110:40

Да този е голям сладур наистина... Аз го харесвам... ДА!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.06.2010, 20:01

1 Милена | 26.11.201110:22

Мисля, че това е един от най-големите ни таланти днес. Няма как да отидеш на постановка като 'Полет над кукувиче гнездо' и да не го забележиш! Радвам се, че не се е отказал от българските си проекти,защото в противен случай бихме загубили много!Усмивка Успех на таланта и дано го гледаме още мн мн мн дълго време поклон Усмивка
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.