През 1990 г. на Запада се е падал повече от 95% дял от световните научни изследвания и разработки (R&D). Към 2007 г. делът вече е 76% | webcafe.bg
Webcafe

Когато париите се вдигнат как Западът залязва

Webcafe.bg , По сп. Economist 12.11.2010, 14:05 (обновена 17.11.2010, 11:49)
компютър

Снимка: © Getty Images

Благодарение на евтиния транспорт и възхода на Интернет, учените откриха, че е по-лесно отвсякога да работят съвместно

Преди двадесет години Северна Америка, Европа и Япония създаваха почти цялата световна наука. Те бяха аристократите на научното познание, като предводителството им беше от векове. Те харчеха най-много, публикуваха най-много и патентоваха най-много. И това, което произвеждаха, се наливаше обратно в индустриалните им, военни и медицински комплекси, за да тласка напред иновациите, производителността, силата, здравето и просперитета им.

Всичко хубаво обаче си има и край - и доминацията на тези научни аристократи започва да се поразклаща. През 1990 г. те са извършвали повече от 95% от световните научни изследвания и разработки (R&D). Към 2007 г. делът им вече е 76%.

Поне такъв е изводът от най-новото изследване от Организацията за образование, наука и култура на ООН - ЮНЕСКО. Картината, която докладът разкрива, е за залязващ Запад и изгряващи Изток и Юг, отразявайки икономическите промени, протичащи в целия свят. Санкюлотите на науката вече са се вдигнали и напредват.

GERD е нещо добро

Сравненията на научните възможности на страните често започват с разходите. Една от мерните единици е GERD, брутни национални разходи за научни изследвания и разработки. Глобално GERD се равнява на $1.15 трлн. през 2007 г. (последната година, отчетена от доклада на ЮНЕСКО). Това е ръст от 45% в сравнение с 2002 г. Нещо повече, през тези пет години делът на Азия се е повишил от 27% на 32%.

Когато биват сравнявани икономики с различни размери, делът от националното благосъстояние, похарчен за научни изследвания, също е полезен - главно защото висшите научни достижения често са концентрирани в малки региони на света, позволявайки на учени в малки държави като Сингапур да конкурират тези от по-големите - например Америка.

През 2007 г. Япония е отделила 3.4% от своя БВП за научни изследвания и разработки, Америка - 2.7%, Европейският съюз като цяло е похарчил 1.8%, а Китай - 1.4%. Много страни, стремящи се да подобрят глобалните си научни позиции, се опитват да повишат тези разходи. Китай възнамерява да достигне 2.5%, а американският президент Барак Обама би желал САЩ да увеличи своя дял до 3%.

Броят учени също е нараснал навсякъде. Китай е на границата да надмине и Америка, и Европейския съюз по количеството учени в страната. Всяка от тези три сили има приблизително 1.5 млн. учени от глобално 7.2 млн. през 2007 г.

Въпреки това броят учени на милион души остава относително нисък в Китай. А Индия, която е на второ място след Китай по брой на населението, има само една десета от този брой учени. Изненадваща аномалия за страна, която се е превърнала във водещ световен износител на услуги в областта на информационните технологии и е на трето място след Америка и Япония по количеството лекарства, които произвежда.

Бройката няма значение, а размерът...

Бройката научни деятели обаче няма значение, ако те не са продуктивни. Един от индикаторите за научна сила е колко публикуват учените от дадена страна. Като отделна страна Америка все още води пред света с известна преднина.

Но делът на Съединените щати от научните публикации в световен мащаб, който е 28% през 2007 г., отново намалява. През 2002 г. той е бил 31%. Колективният дял на ЕС също е спаднал - от 40% на 37%, докато Китай почти е удвоил дяла си до 10%, а Бразилия е отбелязала ръст от 60% - от 1.7% от световните научни публикации до 2.7%.

Размерите на населението на Азия карат ЮНЕСКО да заключи, че ще стане "доминиращият научен континент в предстоящите години". Но позоваването на англоезични материали в китайските издания от други научни публикации остава ниско.

Научните аристократи

Това би могло да се дължи на ниско качество на китайската наука - или на традицията на учените в Америка, Европа и Япония, които имат исторически наклонности да се цитират едни други. Средностатистическо американско научно изследване е било цитирано 14.3 пъти между 1998 и 2008 г., докато позоваванията на средностатистическо китайско изследване са били само 4.6 пъти, почти наравно с изследванията, публикувани в Индия - и по-малко от тази стойност за публикуваните в Южна Корея.

За научните аристократи голяма част от това показва, че отиват на боклука. Но историята не приключва там. Това, което също има значение, е степента, в която страните успешно използват познанието, което пораждат.

Един от начините да се разглежда това е да бъде отчетен броят патенти, които защитава една страна. Това може да се окаже трудна задача. Скорошен доклад от Thomson Reuters, които също така са и източник на голямата част от данните на ЮНЕСКО за научните публикации, показва, че между 2003 и 2009 г. заявките за патенти в Китай са нараснали с 26% - доста по-бързо от където и да е другаде.

По този показател Китай ще стане най-големият регистратор на патенти в света през 2011 г. Има обаче и една спънка. Бюрократите в китайските патентни служби получават по-добро заплащане, ако одобряват повече патенти. В резултат на това има огромен куп китайски патенти със съмнителна стойност.

Поради това най-новият опит на ЮНЕСКО да разгледа въпроса за патентите е концентриран върху патентните служби в Америка, Европа и Япония, тъй като те се смятат за "висококачествени". В тези патенти Америка доминира, като притежава 41.8% от световните патенти през 2006 г., дял, който е спадна съвсем леко спрямо предишните години. Япония има 27.9%, ЕС - 26.4%, Южна Корея - 2.2%, а Китай - само 0.5%.

Как Азия отвръща на удара

Перспективите за инвестиции в проучвания и разработки от бизнеса обаче изглеждат добри в много от изгряващите научни нации. Между 2002 и 2007 г. инвестициите от бизнеса като дял от БВП са се повишили бързо в Китай, Индия, Сингапур и Южна Корея (въпреки че растежът на Индия е от много ниска основа). Но поне един от аристократите отвръща на удара - доколкото инвестициите бързо са се повишили и в Япония.

Въпреки че по-голямата част от това може да изглежда повод за притеснения на стария режим, има една друга тенденция, заслужаваща внимание: нарастване на международното сътрудничество. Благодарение на евтиния транспорт и възхода на Интернет, учените откриха, че е по-лесно отвсякога да работят съвместно.

Според Крис Левълин-Смит, председател на консултантската група по нов отчет за науката в глобален мащаб (който предстои да бъде публикуван в началото на следващата година от Кралското научно общество на Великобритания - най-старата в света научно-академична общност), над 35% от материалите във водещи издания вече са продукт на международно сътрудничество.

Това е ръст спрямо 25% преди 15 години - нещо, за което и представителите на стария режим, и новите претенденти могат да ликуват.

Oще: европа  ес  индия  иновации  китай  наука  патенти  публикации  сащ  учени  юнеско  япония 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.08.2010, 23:34

4 zvezdha | 16.11.201002:44

хахаха-хаааа Много щастлив

Доживях да заговорят бабуните за униращ капитализъм и запад. Тоя филм не се е прожектирал от 20 години.Класика Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.11.2010, 16:47

3 Начко | 15.11.201020:35

Шегички! Не видях никъде да се споменава фактът, че голяма част от "американските" публикации звучат горе-долу така:

Wang, C.Y. and Ling, F.S. 1998. Prediction models for
debonding failure of cracked RC beams with externally
bonded FRP sheets. Proceedings of the 2nd International
Conference of Composites in Infrastructures (ICCI 9Кул,
Sadadatmanesh and Ehsani (eds), Tucson, Arizona, USA,
pp. 548-562

Уанг и Линг са най-чистокръвните САЩ-янци, нали така? (САЩ не е Америка, но това е друг въпрос.)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

2 boris | 15.11.201017:12

На крак, о парии презрени,
на крак, о роби на труда!
Потиснати и унизени,
ставайте срещу врага!
Нека без милост, без пощада,
да сринем старий, гнилий строй!
Светът на нас се днес надява,
напред в решителния бой!

Бой последен е този,
дружно вси да вървим,
с Интернационала
света да обновим!

От нийде няма избавление,
от бог, ни цар, ни господар,
във нас е нашето спасение,
в борбата, водена със жар!
Крадецът плячката не връща,
ни властелинът свойта власт,
но ний сме армия могъща,
кой би се мерил днес със нас?
Ний сме армия голяма,
на трудовий, работен свят.
С Интернационала
ще се освободим!

Държавата ни угнетява -
законите са против нас,
богати днес управляват,
беднякът няма равен глас.
Но стига толкова търпение,
ний старий свят ще разрушим.
Във нас е нашето спасение,
с борба ще се освободим!
Но ако ли обезумели
войска изпратят срещу нас,
най-първо стари генерали
да чакат смъртния си час!

Бой последен е този,
дружно вси да вървим!
С Интернационала
света ще победим!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.07.2010, 11:27

1 ot4eto | 15.11.201010:47

В това няма нищо лошо. Лошото беше че 2/3 от населението на планетата, беше дълго време неравноправен участник в научното общество. Част от причините са политически и политико-религиозни, от което страдаме косвено всички ние. Колко ли арабски Нютоновци, са починали в забвение?
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.