3 март - между два паметника | webcafe.bg
Webcafe

3 март - между два паметника

Проф. д-р Борислав Гаврилов, историк
01.03.2014, 16:30 (обновена 04.03.2014, 08:30)
Монтиране на паметника

Снимка: © Галя Йотова

Александър II поставя една резолюция върху писмото на българския екзарх Антим I: Да се освободи България!

Живея точно между два паметника, свързани с идването на руски войски по тези места. Единият не дразни никого - този в Докторската градинка. Дори и майсторите на графити, за които всяка плоска повърхност е едно предизвикателство, не му посягат. Как да драскаш върху имената на хора, които са си дали живота?

Другият паметник обаче ме дразни и не го искам. Но понеже нито ми се влиза в спор, нито тия, дето го бранят ще ме чуят, ще кажа само, че е хубаво да се знае и да се помни. Затова искам да споделя с вас тези два портрета (със съкращения - бел.р.), които направихме преди години с Андрей Пантев (за тези, които не ни познават, той е отчаян русофил, аз съм ... абе, не съм русофил).

Става дума за две лица, които имат ключово значение, както за избухването на войната, довела до нашата поява върху европейската карта, така и за създаването на един от най-трайните и спорни митове в нашата най-това история, този за "Санстефанска България". Александър II и граф Игнатиев.

"Да се освободи България!"

Според утвърдената практика външната политика, въпросите на войната и мира, както и повечето от останалите проблеми от общодържавно значение през онази епоха са приоритет единствено и само на императора.

От тази гледна точка резолюцията, която Александър II поставя върху писмото на българския екзарх Антим I: Да се освободи България, добива почти мистична стойност. Зад това, разбира се, остават съвсем прозаичните геополитически комбинации на руската дипломация, стремежът към топлите морета и участието на Русия в голямата игра на "реалната политика".

Събитията на Балканите от 1875-1876 г. заварват Русия, както винаги, доста неподготвена. Икономиката е в криза, финансовата й система - разстроена, а армията е в процес на превъоръжаване и преустройство.

Дългоочакваната реформа по въвеждането на всеобщата военна повинност е предприета едва през 1874 г. Забраната за строеж и поддържане на морски бойни единици в Черно море, наложена на Русия през 1856 г., сериозно е подкопала нейната мощ в този район - първият руски броненосец в Черно море ще бъде спуснат на вода едва през 1881 г. В международен план кошмарът от възобновяването на "кримската коалиция" е все още жив въпреки разгрома на Франция във френско-пруската война от 1871 г.

При изострянето на кризата от лятото на 1876 г. царят е този, който до последния момент полага усилия за мирно разрешаване, за да отклони Русия от пагубната плоскост на военния конфликт. Влизането в нова война на Балканите би означавало да се прекрати широката реформена програма и да се вкара страната в още по-дълбока финансова криза. Но въпреки това, Русия е тласната към този нежелан конфликт.

Шерше ла фам

Според някои изследователи през лятото на 1876 г. зад активизирането на кампанията в подкрепа на войната застава една сенчеста групировка, центрирана около императрицата Мария Александровна (германска принцеса - бел.р.). Много сведения и мнения, като се започне от руския консул в Белград Карцов, през военния министър Милютин1 и министъра на вътрешните работи Валуев2, определено посочват императрицата като основен проводник на идеята за военния ангажимент на Русия, което фактически обслужва единствено интересите на германската политика. Съществуват определени данни за сложната дипломатическа игра по включването на Русия във военен конфликт, координирана от брата на императрицата Александър Хеснски, който по това време шета между Виена, Берлин и Петербург, (той е бащата на бъдещия пръв български княз Александър Батенберг.)

През втората половина на 1876 г. кризата донася и нови усложнения на руската дипломация. Както отбелязва Ал. Нелидов (заместващ граф Игнатиев като представител в Цариград), ако Русия не предприеме незабавно действия в защита на българите, християнското население ще загуби всякакво доверие към нас.

Ултиматум или блъф

На 31 октомври граф Игнатиев връчва на турското правителство руския ултиматум, изискващ незабавно спиране на военните действия със Сърбия и сключване на примирие за срок от шест седмици. Успоредно с това в Петербург император Александър II подписва указ за частична мобилизация в южните военни окръзи. Доста изследователи тълкуват тези действия като последен блъф на Русия, отчаяно стремяща се да разреши конфликта с мирни средства.

Преди да се вземе окончателното решение за война, руската дипломация трябва да осигури по дипломатически път тила си, като се споразумее с основния си съперник на Балканите - Австро-Унгария. Преговорите започват още през есента на 1876 г. и на 15 януари 1877 г. в Будапеща е подписана Будапещенската тайна конвенция, която осигурява австрийския неутралитет в случай на военен конфликт между Русия и Османската империя. Според изричната уговорка на страните Австро-Унгария трябва да получи Босна и Херцеговина, а Русия - Бесарабия.

На Балканите не бива да се допуска създаването на голяма славянска държава, като вместо това се предвижда възможността България (т.е. днешна Северна България), Албания и Румелия да станат независими държави. Това е един от ключовите моменти, водещи към бъдещото ни раздробяване на Берлинския конгрес, погребало завинаги възможността за българско национално единение.

Особен интерес представлява и поведението на царя в хода на военната кампания от лятото на 1877 г. Според мнозина съвременници той сериозно се колебае за мащабите на кампанията и най-вече за преминаването на Балкана. Под влияние на дипломатите (Горчаков), настояващи за "малка война", на 18 май 1877 г. е изпратена специална инструкция до руския посланик в Лондон П. Шувалов. Той трябва да информира английското правителство, че Русия ще заеме само територията до Балкана.

За един месец - три промени на плана

Странно е, че главнокомандващият руската армия на балканския театър, великият княз Николай Николаевич, изобщо не е бил уведомен чак до 29 май. Става очевидно, че сред елита на руската дипломация и военно командване съществува хаос и липсва ясен план за воденето на войната. Под натиска на военните царят променя решението си и се връща към първоначалния военен план с крайна цел Цариград. В крайна сметка излиза, че дипломацията и военните действат в различни направления, като в разстояние на един месец военният план е променян три пъти.

След сключването на предварителния Санстефански договор Русия е прекалено изтощена от продължителните военни действия, за да може ефикасно да го защити и превърне в постоянен. Войната й струва 1 114 000 000 рубли при общ годишен бюджет за 1878 г. от 600 400 000 рубли,

Финансовата реформа в страната е провалена, а за руското правителство има само една възможност: чрез дипломатически преговори да опази колкото може повече от постигнатото в Сан Стефано. Тази цел обаче предварително е поставена под въпрос с дипломатическите ангажименти, поети от Русия чрез Райхщатското и Будапещенското споразумение.

За настроенията на Александър II е показателно състоялото се на 12 май 1878 г. съвещание. В него участва и посланикът в Лондон граф П, Шувалов, който представя на императора английските планове за подялба на България. На отправеното предложение Александър II заявява, че за него е все едно дали България ще бъде разделена на две или на три части, и упълномощава Шувалов да подпише тайно руско-английско споразумение, удовлетворяващо английските претенции.3

Изобщо в периода 1878 -1881 г. руската политика е базирана изцяло върху класическите принципи на дипломацията от XIX в. Населението и териториите на Балканите се третират като разменна монета между заинтересуваните страни (Русия и Австро-Унгария) според геополитическите им интереси и планове.

Освобождението на "братята славяни"

В този смисъл е показателно, че още по време на Берлинския конгрес вестник "Стеана Романиеи" изразява негодуванието на румънската общественост срещу размяната на Южна Бесарабия в полза на Русия със Северна Добруджа, отстъпена на Румъния: "Добруджа географски и етнографски не съставлява част от нашата територия. Бидейки от другата страна на Дунав, тя остава едно продължение на България; Добруджа ще стане за в бъдеще една открита рана, един мотив за разногласия между Румъния и България. Тя ще даде място в близко бъдеще на един нов български въпрос."

Но не бива и да забравяме, както изтъкват даже руските изследователи, че Русия гледа на себе си и на своите интереси като на нещо свещено, отвъд простите измерения на геополитиката. Смятайки се за изразител и защитник на интересите на славянството като цяло, тя спокойно си позволява да жертва интересите на отделни славяни в името на голямата и свещена цел.

В този смисъл освобождението на "братята славяни" включва мисията и задължението да се надзирава тяхното бъдещо развитие - нещо, което, както пише Хенри Кисинджър, много лесно може да премине в тиранично доминиране.

За да бъде преглътнат по-лесно този горчив хап, за освободените (тук не може да се си спомним за думите на Левски, че "тоз, който ни освободи, той ще да ни и зароби") трябваше да бъде създаден един мит - нещо, което "ние ви дадохме, но лошата Европа ви отне"!

Митът за Санстефанска България

Мирният договор от Сан Стефано в близък историчесдки план означава за Русия пълна дипломатическа изолация и военна заплаха, която не закъснява да се прояви по време на заседанията на Берлинския конгрес.

Много по-важни обаче са далечните исторически и психологически проекции, които „митът Сан Стефано" създава в нашето съзнание и поведение. На първо място, въпреки привлекателната формулировка за освобождение в етническите граници на българския народ Санстефанска България на практика не е съществувала нито един ден, въпреки че за нейното осъществяване ние водим три кръвопролитни войни.

Изпълнението на тази т. нар. национална програма, създадена пряко от граф Игнатиев, белязва цялото следващо развитие на нова България. Както посочват някои изследователи, митологизацията на Санстефанска България влошава в една по-далечна историческа перспектива условията, при които трябва да действа българската дипломация.

Всяко отстъпление от "идеала", дори с цената на значителни придобивки в други насоки, се дамгосва като национално предателство. Близо четири десетилетия са необходими на българские държавници, за да преглътнат мисълта, че ще е необходимо да се тръгне към подялба на: Македония.

Любопитното е, че когато в хода на Балканската война България получава, а след това губи изключително важната и потенциално богата Източна Тракия, това прави много силно впечатление. Тази област не влиза в границите на Санстефанска България и затова загубата й е преглътната по-лесно.

Митът за Санстефанска България и опитите за нейната реализация в политиката влошиха трайно всички възможности за разбирателство между България и съседните й държави. Заслугата за създаването на този мит, в преследването на който България води три войни и проля потоци кръв, дължим на граф Н. П. Игнатиев.

1 Който дословно казва: "Тя постоянно приканва за решителни действия по Източния въпрос. За щастие царят твърдо държи за мирното направление и не се поддава на женско влияние".

2 Валуев е най-рязък: "Просто е страшно да се видят пружините на движението: една жена - чужденка, и две стари девици, които се стремят да изхвърлят империята през прозореца... Вчера следобед царят намекна на царицата, че тя му напомня за Мария-Антоанета".

3 На 30 май 1878 г. въпросното тайно споразумение е подписано, с което фактически съдбата на България е предрешена - остава само да се разиграе конгресният театър.

Oще: 3 март  александър ii  армия  граф игнатиев  мирен договор  освобождение  османска империя  русия  сан стефано  славяни  турция 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 30.12.2013, 19:18

10 Marin | 03.03.201419:22

До тоя дето го трият
Позволявам си да си мисля, че съм по възрастен от теб, за да ми викаш Маринчо.
Второ, ако не бяха загинали хиляди войници, сега щеше да си в автономен Булгаристан. Ако това ти е мечтата, драскай пак. Моите прадеди са избягали от Одринска Тракия за да не ги погубят. Затова живея и аз. Не си ти, който ще ми определяш приоритетите.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.12.2013, 20:13

9 Цензура | 02.03.201415:38

Май българският 3-ти март е между много повече от два паметника - обвиван в мистерията на различни прочити на историята.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

8 иван | 02.03.201412:38

Като допълнение на първия ми коментар ще направя по-подробно възражение по същото твърдение на професор Гаврилов, за „заслугата” на граф Игнатиев за „три войни и пролятите потоци кръв, които, щяха да се избегнат (според професора), ако той беше постъпил по-мъдро. Ако (предполагам, това иска да каже г-н професора) още в Сан Стефано беше преложил мирни условия, които да удовлетворяват Великите сили, за да не се стигне до Берлинския конгрес.

Всяко време си има свой прочит на историята, но все пак трябва да има някаква мярка в интерпретацията на събитията. Особено, когато за този период - преди и след Руско-турската война има свидетелства, които са лесно достъпни и безспорни. Като, примерно, „Българският Великден” на Тончо Жечев „Нова земя” на Иван Вазов „Строителите на съвременна България” на Симеон Радев.......

Сега е лесно да се каже, има си въжделения, но има си и реалности! Така че, грешка и авантюризъм е да се иска, при това разположение на силите в Европа, всички българи и арменци да бъдат освободени от своите подтисници (най-меко казано).

Нима не е вярно, че те всички заедно са преживяли всички ужаси, съпътстващи една война, подлагани са на кланета, загубили са най-близки хора и имуществото си? Но, налага се по-голямата част от тях да се върнат под властта на своите мъчители. Както се казва: Sorry! Бъдете доволни, че поне засега сте живи!

И откъде тази увереност в г-н професора, че ако не беше направен макар и неуспешен опит всички българи от Европейската част на Турция да бъдат свободни, нашите предци, и свободни, и поробени ще се съгласят с наложеното им трагично разделение и, че идеалът от времето на Българското Възраждане за свобода ще затихне от само себе си и ще се мине без войни и кръвопролития?

И да се вменява на граф Игнатиев вина, че не е премълчал, а е допринесъл да се огласи пред Европа най-съкровеното желание на поробените от векове хора от тяхната, на европейците, вяра.

Че давайки гласност на един общонароден „мит” – Свободна България за всички българи – има „заслуга” за „потоците кръв”, белязали нашата най-нова история. Това, според мен е недопустимо, да не употребя и по-остра дума.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.07.2013, 20:47

7 Феята на Смъртта | 02.03.201412:18

Подялба или не подялба на територии между Велики Сили, ние българите се знаем да се перчим и да говорим- против някого, против всичко или против Живота принципно. Щото сичко нали е против нас, ама ние, понеже сме Фанта Геройчета сме яките борци.
Ами, защо някой от всички словоблудци по темата Освобождението 1878 не седне и не си помисли- ами, какво щеше да стане с Великата България и Нейния Героичен Народ, ако... на никоя Велика Сила от онова време не и дремеше ни за територии, ни за войни ни за Османската империя, а?
Ако на Русия не и пукаше и не беше обявила война?
Какво щеше да бъде Булгаристан или ...?
Щеше ли да има България изобщо?
Ми ще ви отговоря- щяхме да ходим с фесове и потури все още.
А, България можеше и да има- но далеч не в такива територии.
А личното ми мнение е, че нямаше да я има!
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 09.09.2011, 08:58

6 янаки | 01.03.201423:09

Много ми е интересно, защо авторът на статията смята, че ако на българите от самото начало им се кажеше, че няма смисъл да си „правят устата” всички те да живеят в една Свободна България,

И, че, по волята на тогавашния ЕС – Великите сили, от всички земи с българи ще създадат едно васално на султана княжество – Княжество България, една област с някаква съмнителна автономия – Източна Румелия, а останалите ще си остават 100% турска рая,

И българите ще си кажат такъв ни е късмета, в края на краищата, и за това благодарим и ще се примирят,

И нямаше да се водят три войни и да се пролива кръв за един „мит” – освобождението на всички българи?

Може ли някой да ми обясни, защо, противно на всяка логика, би станало така?
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 13.09.2013, 21:13

5 Шрайка | 01.03.201422:49

Колко пророчески са думите на един велик писател:
http://www.otizvora.com/forum/index.php?topic=222.865;wap2

За тези, които горното е прекалено дълго за смилане, или е под достойнството им да знаят този език, ето кратък превод на български:
http://bglog.net/Vestnik/6828
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

4 Оня Дето Го Трият | 01.03.201421:11

Маринчо

Що ми се струва, че бъркаш руско-турската война с кръстоносен поход?
На никой не му е хрумвало да се бъхта да освобождава някакви християни, а си е чиста подялба на територии между 2 велики сили в тоя момент.
Много обичаме сълзливия патос във всяко нещо иначе....
   

оценка

+5 -3

Регистриран на: 12.11.2011, 13:00

3 Govedo13 | 01.03.201419:53

Интересно ми е след 200 години какво ще пишат за руснаците в Крим днес.
Руската страна ще ги изкарва освободители а украинците завоеватели или може би нещо друго?
Няма абсолютно черно и бяло. Ясно е че цялото на ръководно ниво е било геополитика, но това въобще не означава , че обикновените руснаци и българи не са братски славянски и християнски народи, който са се борили срещу един чужд народ с различни ценности и вяра.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 30.12.2013, 19:18

2 Marin | 01.03.201419:38

На 3-ти март почитам падналите във войната християни, събрали се да освободят един христянски народ. Обикновеният войник не е разбирал височайшите интереси, както и сега обикновеният човек, колкото и да ползва интернет, не може да обхване всички аспекти на геополитиката. Бог да ги прости героите!
   

оценка

+7 -2

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

1 иван | 01.03.201418:22

Като се ръководя от принципа „не по-горе от токата, обущарю” само ще изкажа едно лично мое мнение по повод заключението на г-н професора: „Заслугата за създаването на този мит, в преследването на който България води три войни и проля потоци кръв, дължим на граф Н. П. Игнатиев.”

Ако Санстефанска България е обхващала тази територия от Европейската част на Турция, населена от хора от българския етнос, за какъв мит става въпрос тогава, не за Велика Симеонова България, нали?

На времето прочетох книгата на Анре Мороа за лорд Дизраели Биконсвилд, където Берлинският конгрес заемаше сравнително централно място в повествованието. Изводът, който аз си направих, беше, че този договор е изнудване по отношение на Русия, злощастен за българите и арменците и позорен за Великите сили. И те получават своите 30-сребърника от султана – Великобритания – Кипър, а Австроунгария, доколкото си спомням, – Босна и Херцоговина.

И в заключение аз се питам, сега ние, въпреки всички нелицеприятни факти от руска страна, които съпътстват „Руско-турската война”, според едни или „Освободителната за България война”, според други, трябва ли да сме признателни на тези, които проляха кръвта си нашата свобода? Трябва ли да гледаме с подозрение, примерно, на порива на баронеса Вревская, една изллючителна аристократка, близка на Виктор Юго и Иван Тургенев, която е дошла да умре край Бяла, не за свободата на българите, а за осъществяване на имперските амбиции на Александър II?
   

оценка

+3 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.