Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Сърбия, в уравнението

Вучич, който до 2008 г. беше една от най-активните фигури на Радикалната партия на Сърбия, сега се смята за един от най-активните защитници европейския курс на страната
Вучич, който до 2008 г. беше една от най-активните фигури на Радикалната партия на Сърбия, сега се смята за един от най-активните защитници европейския курс на страната

Балканите са известни исторически с нарицателното "барутният погреб на Европа". Стигне ли се до сблъсък на сфери на влияние на "Великите сили" на Стария континент, катализаторът винаги ще е там някъде - в долните гащи на Европа, около Балканите и Черно море. Светъл и ужасяващ пример за това е случващото се в Украйна последните седмици.

И докато светът активно следеше "най-голямата криза в Европа за ХХІ век", съседна Сърбия зае позицията на "неизвестна величина" в новото предполагаемо уравнение на силите в Югоизточна Европа.

Обръщането на политическия курс в западната ни съседка вече е факт с категоричната победа в неделя на Сръбската партия на прогреса на досегашния вицепремиер Александър Вучич, бивш радетел за "Велика Сърбия" и настоящ "про-европеец".

Неговата SNS си гарантира абсолютното мнозинство с над 50 % или 160 места в 250-местната Скупщина. Анализатори, както и самият Вучич, сравниха победата на предсрочните избори с тази Слободан Милошевич през 1990 г. (194 места). Знакова навремето, за курса възприет от страната през следващите десет години.

Приемниците на покойния сръбски лидер, социалистите на премиера Ивица Дачич, които досега управляваха коалиционно с SNS, сега получават 14-процентна подкрепа и запазват позициите си от 2012 г., когато имаха същия резултат.

Бъдещият премиер на Сърбия, Александър Вучич, обеща да следва "пътя към Европейския съюз" и "да продължи борбата с корупцията". Последното беше ключов елемент в кампанията на SNS, в резултат на няколко зрелищни ареста последните месеци на влиятелни бизнесмени със съмнителни контакти с престъпния свят.

Вучич, който до 2008 г. беше една от най-активните фигури на Радикалната партия на Сърбия, сега се смята за един от най-активните защитници европейския курс на страната. Голяма част от опонентите му го обвиняват в „политическо хамелеонство" с цел обсебване на нагласите на избирателите, но фактите така или иначе са налице.

В началото на януари 2014 г. правителството в оставка започна преговори за членство в ЕС. Ход, възможен благодарение на историческото споразумение от пролетта на миналата година, с което Белград формално се отказа от териториални претенции върху бившата сръбска провинция Косово.

Преговорите с ЕС също така означават гарантирането на допълнителна сигурност за чуждестранните инвеститори, от които икономиката на Сърбия толкова много се нуждае.

Нивото на безработица в западната ни съседка надхвърля 20 % от активното население. Маневрите на правителствата последните четири години не успяха да свалят бюджетния дефицит, който възлиза на 7 % от БВП.

Американската рейтингова агенция Fitch в началото на годината намали оценката на Сърбия от ВВ+ на ВВ-, което според икономическите наблюдатели, е в резултат на тромавите икономически реформи на правителството. Реформи, които се очаква да са в първите точки от дневния ред на новия кабинет, в частност в публичния сектор, пенсиите и трудовото право.

Трайното обръщане на външнополитическия курс на Сърбия свидетелства още, че в западната ни съседка прогресивното мислене най-накрая е взело необходимия превес и политиците са готови да поемат риска да балансират традиционно добрите си отношения с Русия с европейската интеграция.

А Сърбия отдавна има и нуждата, и желанието, да се пусне от "престилката" на Москва. Белград поддържа традиционно добри отношения с централноевропейските държави, Австрия, Унгария, Чехия и перспективата за членство в ЕС ще стимулира допълнително икономическия обмен.

Развоят на събитията по източните граници на ЕС от последните седмици (с предполагаемите краткосрочни и дългосрочни последствия) най-вероятно ще даде необходимият тласък на процеса на интеграция, въпреки официалните очаквания той да завърши най-рано до 2020 г. Когато, по принцип, е и "финалната дата" за преговорите с Турция (2022 г.).

Едновременно с това Сърбия досега имаше статута на преференциален търговски партньор на Русия и развива собствени "съвместни стратегически проекти". Което означава, че в Белград ще се вземат трудни решения в бъдеще, особено ако изострянето на отношенията между Москва и Запада продължи до предполагаемата патова ситуация.

 

Най-четените