Не го разбирам това поколение. Онова, което отхапа само 10-15 години от Червената ябълка, но се изроди и се прецака тотално.
Представете си - не иска да пътува на стоп! Молиш, убеждаваш, заплашваш - а той ми повтаря в очите: страх ме е... И забележете - касае се за елементи от мъжки пол. Защото аз предпочитам да пътувам с мъже: кротвам се на задната седалка, мятам нещо по темата как да отличим обикновената деменция от синдрома на Алцхаймер, например, и дремя чак до финалния завой.
А той не иска. Било страшно и никога не го бил правил. Или го бил правил, но по принуда в ранно детство. Пък и аз къде съм била тръгнала при това плодене ин витро на тролове и девианти.
Обяснявам му: в тежка икономическа, духовна и демографска криза като днешната най-морално е да се пътува на автостоп. Разбери! Или за тебе морал е име на заложна къща?!
Прежали се, устискай на студа и жегата, заслужава си адреналина и дехидратацията. Кой друг, ако не ти и не сега?? Защо да разчитаме само на отворковците, дето 24 часа вдигат палчето по форумите. И то зад граница. Не е честно!
С един такъв снайперист, без да го подозирам даже, убихме пътя Чуйпетлово - София с три коли за два (!) часа. Всичко перфектно, шофьорът спря в ранния следобед пред "Одеон" и аз вече се чудех как така ни свърши приключението, когато от панталона на Ачо изпадна пистолет и удари плочките.
Не гръмна. Аз щях да се гътна от нерви направо на тротоара, късмет, че шофьорът нищо не чу, нито видя, а Ачо постфактум ми се обяснява: Поли, ми аз никъде не мърдам без него. От змии ме е страх.
Да беше казал "от жени", а то го било страх от змии... Детска му работа.
Попадала съм и на друг тип дилетанти - тях пък ги е срам. Тръгвам с Вальо на стоп от Самоков през Зелени рид, Седемте рилски и в 5 следобед пускаме котва пред бензиностанцията на Сапарева баня. Чудно място за стоп - всичко си има, а той взе, че се филмира - пребледня, та позеленя, седна на бордюра, сякаш ще повръща.
- Какво ти е, бе Вальо?
- Срам ме е.
- Защо бе, Вале, ще те е срам, като правиш толкова голяма услуга на хората. Я да се напълниш до ключиците с позитивно мислене и да се изпъчиш, както прилича на българин на 33!
- Ама нали съм в депресия след развода... Но заради тебе...
И така, още преди да успее да премине от второ в трето измерение, пред нас спира голям джип с голямо семейство вътре, даже с жива автентична прабаба. Як купон падна и шофьорът после ни благодари за услугата.
Каква услуга??
Какво глобално затопляне те гони пък тебе?...
Добре, обяснявам подробно, щом си проспал новината на века: Изследване на навиците на стотици столетници е показало, че 90% от тези хора обичали да правят добро, но безвъзмездно. Научен факт - Би Би Си даже нарисува схемата в детайли - когато проявиш щедрост и милосърдие, без да очакваш нещо в замяна, получаваш усещане за значимост, един вид - самоутвърждаш се, чувстваш се добър, силен, накратко - велик.
Тогава се отключва една верига от биохимични реакции и в организма ти се изливат кофи, пълни с хормоните на щастието; ти светваш от здраве и благополучие и така си ходиш до дълбока старост. Защо според тебе чужденците са луднали да работят доброволци? Ха-ха, трябва да са много прости, нали!
Така-а-а, но кажи ми сега как да прояви благородството си човекът зад волана? Ако е пешеходец, лесно ще пусне някоя стотинка на дежурния просяк, ще изпрати sms за дете, нуждаещо се от трансплантация в чужбина или ще занесе паничка мляко на слепите котета, изхвърлени в парка.
Но докато кара, изпада в проблем - времето лети, а той няма на кого да помогне... Може единствено на стопаджията. Не броя гастрольорите, които щом се постоплят (или обратното) в колата, викат: Брато, ша дадеш ли някви кинти, че получих астигматизъм от протеинов дефицит...
Да-аа. Но няма. Стопаджии няма. През лятото как да е - по един-двама и тях веднага ги глътват като средиземноморска диета, а как страдах през зимата! Минавам стотици километри и ако фокусирам някой край платното, той се оказва мираж. Наневутевци нещастни! - предпочитат автобус и влак.
С часове чакат вмирисани автобуси и пътнически влакове, но няма да тръгнат на стоп. Такива са - атрофирали егоисти. Нито помагат, нито дават възможност някой да им помогне. Нямали време... За къде бързат, да ги питам? Ха, ха!
И в този смисъл аз, като тръгна с колата на път, я подготвям отпред и отзад - зареждам хладилната чанта, изтупвам постелките, слагам стъклена (!) бутилка студена вода, някоя пълнозърнеста курабийка, нови парчета за дивидито, та като взема стопаджия, да му е кеф и радост да стопля сърцето му винаги, когато си спомня за нашето пътуване.
Между другото, ти в каква посока си?
