Да държиш Италия за заложник | webcafe.bg
Webcafe

Да държиш Италия за заложник

Webcafe.bg, по NY Review
09.09.2013, 22:13 (обновена 11.09.2013, 07:46)
Силвио Берлускони

Снимка: © Getty Images

Берлускони ръководи, а в някакъв смисъл и притежава, една от двете големи партии в настоящото коалиционно правителство

Гласувайте за мен, за да не лежа в затвора. Или ще срина цялата страна в пропастта с мен. Това на практика е посланието, което Силвио Берлускони - четирикратен италиански премиер, собственик на трите основни комерсиални ТВ канала в страната и многократен подсъдим - изпраща на италианското правителство.

И това послание изяснява най-после точното какво е поставено на карта в Италия в момента: дали това е модерна държава, където има върховенство на закона, или е феодално владение на институционализиран престъпник?

Поне в момента няма начин да се определи категорично коя визия ще победи

След дузина съдебни процеси, много от които преминаха през трите нива на съдебната система (първичен процес, обжалване, насрещно обжалване), след въвеждането на писани за конкретен човек закони, които да декриминализират престъпленията му, чрез тактики на отлагане, с които делата срещу него да се провалят по давност, чрез осъдителни присъди на едно ниво и оправдание на друго, Берлускони най-накрая получи категорична и неподлежаща на обжалване присъда на най-високо ниво - за данъчни измами на стойност около €7 млн. и за създаване на фонд за подкупи от около €280 млн.

Осъден на четири години затвор, той се възползва от амнистия, целяща да поизпразни затворите в страната. Тя намали присъдата му само до една година - и въпреки факта, че е над 70-годишен и следователно ще му бъде разрешено да излежи присъдата в някой от луксозните си домове, под домашен арест.

Но като избран член на Сената, Берлускони има имунитет срещу арестуване и не може да бъде заставен да излежи присъдата си, освен ако Сенатът не одобри сваляне на имунитета му - решение, което ще бъде взето през септември. И сега Берлускони заяви, че ако бъде гласувано сваляне на имунитета му, той ще срине и цялата камара.

Че Берлускони наистина има как да предизвика хаос, е очевидно

Той ръководи, а в някакъв смисъл и притежава, една от двете големи партии в настоящото коалиционно правителство, което се затруднява да въведе сериозни реформи, за да прекрати драматичният упадък на италианската икономика и най-после да вдъхне известно доверие сред чуждестранните инвеститори.

Ако Берлускони изтегли партията си от коалицията, както заплашва да направи, изглежда малко вероятно да бъде сформирано ново правителство с настоящия състав на парламента. Което означава нови избори на база избирателен закон, предложен от самия Берлускони през 2005 г., които почти гарантирано ще доведат до още един блокиран парламент.

Опасенията са, че подобни събития биха парализирани страната, връщайки Италия точно там, където беше преди две години, когато натискът от финансовите пазари беше близо до това да я принуди да иска спешна помощ от ЕС или да обмисли незабавно излизане от еврозоната. В момента около 40% от младежите в страната са безработни, а нивото на производството е с 26% под нивата от 2007 г.

Ако Никсън някога беше отказал да подаде оставка и беше се опитал някак да се задържи на власт, той би бил свален незабавно. Същото важи и за когото и да е лидер - в която и да е от основните европейски демокрации. Повечето от тях биха се оттеглили още при първите признаци за сериозно наказателно преследване срещу тях, съзнавайки, че партиите им няма да подкрепят някой, който вреди на каузата им.

Силно обезпокоителният аспект на настоящата ситуация в Италия не е толкова наглостта на Берлускони, колкото фактът, че неговото изнудване е възможно и правдоподобно - фактът, че той има такъв огромен контрол над толкова голяма политическа партия и все още разполага със сериозна подкрепа от населението.

Поразително за тези, които не познават Италия отблизо, е, че дори сериозни вестници и уважавани коментатори изглеждат несклонни да настояват за налагане на волята на закона. Те рядко споменават подробности за престъпленията му и, всъщност, дори допринасят за убедителността на аргумента, че свалянето на Берлускони от политическата сцена би означавало ощетяване на правата на милиони гласоподаватели, които са го подкрепили на последните избори, тъй като не би имало самостоятелна партия в парламента, която да отстоява техните позиции ... Сякаш те не биха имали свободата да си изберат друг лидер преди следващите избори.

Как се стигна до подобна ситуация?

Една от причините безспорно е самият характер на Берлускони. Той се слави с чар, харизма, убедителност и безскрупулност. Доминиращата му медийна империя действа като мегафон за неговите качества, позволявайки му постоянно да насочва националния дебат.

През годините на власт той извършваше основни назначения в обществените медии, за да консолидира тази си власт, а финансовите му ресурси са такива, че биха сплашили дори тези извън непосредствената му област на влияние.

Казано с прости думи, Берлускони винаги монополизира заглавията, а мненията му винаги се появяват на първо място. И опонентите му като цяло се показват през изкривеното огледало на контролираните от него медии.

Ако тези опоненти се опитват да го атакуват, те биват представяни като вманиачени по Берлускони, ако изобличават прегрешенията му, биват обвинявани, че се опитват да го победят в съда, вместо в избирателните секции, което за масите би трябвало да демонстрира колко са слаби всъщност. Този огромен конфликт на интереси и плахостта, с която италианското общество реагира на него, никога не е бил пълноценно преодолян, и остава все така тема табу, както и престъпленията, в които е обвинен бившият премиер.

И все пак, нито една от тези причини, взети отделно или заедно, сама по себе си не би била достатъчна, за да позволи на Берлускони да държи една цяла страна в плен за толкова дълго, ако нямаше нещо в италианската култура, което предразполага хората към това да бъдат очаровани, омайвани, убеждавани и преди всичко сплашвани - накратко да бъдат готови да вярват на обещанията на Берлускони или да приемат присъствието му като нещо неизбежно - по същия начин, по който дълго са приемали корумпирания елит.

Успехът на Берлускони в това не е единичен случай или аномалия

Той достига до сърцевината на италианската култура и разкрива масовото неверие в Италия, че политиката някога би могла да бъде чиста или да стане поне донякъде справедлива. Затова настояванията на Берлускони, че обвиненията и съдебните дела срещу него са просто козове, хвърлени на масата от враговете му, намират плодородна почва.

Дори тези, които са против него, са склонни да приемат, че в тях е намесен елемент на гонение, сякаш по-голямо значение има не вината му, а духът, в който е проведено разследването. Цари убеждението, че тъй като всеки политик би трябвало да е виновен по един или друг начин, няма как действия от която и да е страна на политическия спектър да бъдат предприети с мисълта за публичния интерес.

Всъщност, доста хора се чувстват дори комфортно в това положение, тъй като то оправдава техните малки прегрешения и данъчни измами. Затова, ако съдебната система победи и Берлускони бъде изключен от политическия живот, милиони италианци ще приемат това не като потвърждение на върховенството на закона (нещо, което може да направи живота по-справедлив за всички), а просто като една спечелена битка от противниковата страна.

Накратко, полярността добро/зло, морално/неморално, или дори ефективно/неефективно, около която приемаме, че политиците би трябвало да бъдат оценявани и съдени, в Италия винаги е подчинена на върховенстващия въпрос кой печели или губи, което изглежда сякаш е единственото, което има значение.

А Берлускони досега винаги се е представял като победител

Разсъждавайки за италианските нрави през 1826 г., поетът Джакомо Леопарди коментира, че никой италианец никога не е бил изцяло и от все сърце обожаван или заклеймяван, а винаги е имал и поддръжници, и противници дори и след смъртта си.

И това определено е истина, ако погледнем историите и злодеите в италианската история - от Мазини, Гарибалди и Кавур, през Мусолини, до Кракси, Андреоти и Берлускони. Гарибалди все още има шумни хулители, а Мусолини - убедени поддръжници.

Убеждението на Леопарди е, че италианците се затрудняват да си представят лидера като нещо повече от лидер на фракция или конкретна група, бореща се за определени интереси. И затова няма да променят мнението си за него - без значение какви ще са последиците от престоя му на лидерския пост.

Определено по време на годините си във властта Берлускони стоеше начело на икономическия упадък на страната, но подкрепата му си остава и досега относително стабилна. И това е така, защото определена част от избирателите вярват, че той е носител на тяхната борба със стар враг, така че престъпленията и провалите му за тях изглеждат без значение.

Затова, когато мъдрите колумнисти в някои от най-уважаваните италиански вестници твърдят, че може би е целесъобразно да бъде спасен Берлускони и да бъде спасено правителството, те реално просто приемат вековната интуиция, че политиката винаги ще е изпълнена с корупция и има други, по-сериозни неща, които да ни вълнуват.

Ако Берлускони бъде пощаден и не лежи в затвора, дори и той да е под формата на домашен арест, и му бъде позволено да продължава да се изявява в политиката, убеждението, че политическият лидер е повече феодален лорд, отколкото обикновен гражданин, ще бъде абсолютно потвърдено.

Вероятно това ще е и краят на надеждата да се променят нагласите на италианците към по-добро в следващите десетилетия.

Oще: mediaset  италия  мафия  сенат  силвио берлускони 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 09.03.2011, 10:49

2 Rodrigo Diaz de Vivar | 10.09.201318:45

Италианския съд ще ти направи паметник от злато, ако прибягаш до Италия и им го докажеш.
'Щото ... толкова уверено ми звучиш, все едно сте яли и пили от детска възраст с Берлускони, толкова добре познаваш него, бизнеса и личния му живот.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.02.2012, 12:47

1 Boicho Boichev | 10.09.201311:25

Отявлен мафиот и престъпник!Тоя е срам за Италия, както Бойко Борисов е срам за България.Колко извратено мислене трябва да имаш, за да гласуваш за престъпник?
   

оценка

+0 -2

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.