Кой ще движи капиталистическия световен ред | webcafe.bg
Webcafe

Кой ще движи капиталистическия световен ред

Славой Жижек, в. Guardian
08.05.2014, 12:29 (обновена 12.05.2014, 08:13)
капитализъм

В разделен и опасен свят трябва да научим новите световни сили на маниери

Да познаваш едно общество означава не само да знаеш изрично формулираните му правила. Трябва да знаеш и как да ги прилагаш: кога да ги спазваш, кога да ги нарушаваш, кога да отхвърляш предлаган избор - и кога си на практика задължен да направиш нещо, но претендираш, че го правиш като свободен избор.

Обмислете например парадокса на предложения, отправени с идеята да бъдат отказани. Когато ме покани на ресторант богатият ми чичо, и двамата знаем, че той ще плати сметката, но все пак аз съм задължен не особено упорито да настоявам да я разделим - представете си обаче колко изненадан щях да бъда, ако чичо ми просто каже: "Няма проблем, щом искаш, плати я ти!"

Имаше подобен проблем по време на хаотичните постсъветски години на управлението на Елцин в Русия

Въпреки че формалните, законови правила бяха известни, и като цяло бяха същите като в Съветския съюз, сложната мрежа от скрити, неписани правила, която крепеше цялата социална конструкция, се срути. В Съветския съюз неписаните правила се знаеха, ако желаеш по-добро отношение в болницата, нов апартамент, ако имаш оплаквания от властите, призовават те в съда или искаш детето ти да влезе в елитно училище.

И хората знаеха към кого да се обърнат или кого да подкупят, какво може - и съответно не може да правиш.

След рухването на съветската власт, един от най-обезсърчаващите аспекти на ежедневния живот за обикновените хора беше, че тези неписани правила сериозно се размиха. И хората просто не знаеха как да реагират, как да се отнасят с изрично формулираните законови регулации, какво може да бъде игнорирано и къде подкупите работят.

Една от функциите на организираната престъпност беше да осигурява своеобразна ерзац-законност. Ако притежаваш малък бизнес и клиент ти дължи пари, тогава се обръщаш към покровителя ти в мафията, който се справя с проблема, тъй като държавната законова и съдебна система е неефективна.

Стабилизацията на обществото при управлението на Путин е преди всичко заради новоизградената прозрачност на тези неписани правила. И сега отново хората като цяло разбират сложната паяжина от социални взаимодействия.

В международната политика обаче още не сме достигнали до този етап

През 90-те години на миналия век неписан договор регулираше взаимоотношенията между великите Западни сили и Русия. Западните държави третираха Русия като велика сила, при условие, че Русия не се държи като такава. Но какво става, ако човекът, на когото правим предложение с идеята той да го отхвърли, всъщност я приеме?

Ами ако Русия започне наистина да се държи като велика сила? Подобна ситуация е катастрофална, като застрашава цялата съществуваща структура от взаимоотношения - както се случи преди 5 години в Грузия. Уморена само да бъде третирана като велика сила, Русия реши наистина да действа като такава.

Как се стигна до това? "Американският век" приключи и навлязохме в период, където се оформят многобройни центрове на глобален капитализъм. В САЩ, Европа, Китай и може би Латинска Америка, капиталистическите системи се развиха със специфични особености: САЩ са за неолиберален капитализъм, Европа - за останките на социалната държава, Китай - за авторитарен капитализъм, а Латинска Америка - за популистки капитализъм.

След като опитите на САЩ да се наложат като единствената световна сила - като глобален полицай - се провалиха, сега е налице нужда да се изградят правила за взаимодействие между тези локални центрове по отношение на конфликтите на интереси между тях.

Ето защо сегашната епоха е потенциално по-опасна, отколкото изглежда

По време на Студената война правилата на международното поведение бяха ясни - и гарантирани от взаимната гаранция за евентуално унищожение, отстоявана от великите сили. Когато Съветският съюз наруши тези неписани правила с инвазията си в Афганистан, той плати скъпо за това си нарушение. Войната в Афганистан беше началото на края му.

Сега старите и новите велики сили взаимно изпробват границите на своето търпение, опитвайки се да наложат собствена версия на глобалните правила, експериментирайки един с друг чрез посредници - които, естествено, са други малки държави и народи.

Карл Попър някога възхваляваше научното изпробване и потвърждаване на хипотези, заявявайки, че по този начин позволяваме на нашите хипотези да загинат вместо нас. В сегашното изпробване на хипотези страдат и биват наранявани малките държави, вместо големите - първо Грузия, сега Украйна.

Въпреки че формалните аргументи са високоморални и се въртят около човешки права и свободи, естеството на играта е ясно. Събитията в Украйна изглеждат подобни на кризата в Грузия, но като втори епизод - следващият етап в геополитическата борба за контрол над нерегулирания свят с много центрове на власт и влияние.

И определено е дошло времето да бъдат научени великите сили - и новите, и старите, на маниери, но кой може да го направи?

Очевидно с това би се справила само транснационална организация - преди повече от 200 години Имануел Кант осъзнава нуждата от транснационален законов ред, опиращ се на възхода на глобалното общество. В проекта си за постоянен мир той пише: "Тъй като по-тясната или широка човешка общност на земята се е развила така, че нарушаването на права на едно място да се чувства в целия свят, идеята за закон за световното гражданство не е екстравагантна или преувеличена."

Това обаче ни води до въпроса за "основното противоречие" на новия световен ред (ако използваме старите маоистки понятия): невъзможността да бъде създаден глобален политически ред, който да съответства на глобалната капиталистическа икономика.

Ами ако, поради структурни причини, а не само заради емпирични ограничения, не може да съществува световна демокрация или представително световно правителство? Ами ако глобалната пазарна икономика не може да бъде пряко организирана като глобална либерална демокрация със световни избори?

Сега, в ерата ни на глобализация, плащаме цената за това "главно противоречие"

В политиката древни фиксации и конкретни етнически, религиозни и културни идентичности се завръщат с гръм и трясък. Нашето затруднено положение сега се дефинира от това напрежение: глобалното свободно движение на стоки е придружено от нарастващо разделение в социалната сфера.

След падането на Берлинската стена и възхода на глобалния пазар, нови стени се появяват навсякъде, разделяйки хората и техните култури. От преодоляването на това напрежение може би зависи самото оцеляване на човечеството.

Oще: глобална икономика  капитализъм  комунизъм  русия  сащ  световен ред  ссср 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.