Ариведерчи Италия: защо младите италианци се махат | webcafe.bg
Webcafe

Ариведерчи, Италия

Webcafe.bg , По сп. Time
14.10.2010, 18:15 (обновена 15.10.2010, 12:16)
рим, работник

Снимка: © Getty Images

За много от най-талантливите и образованите италианци страната на възможностите е където и да е другаде, но не у дома...

В отворено писмо до сина си, Пиерлуиджи Чели, генерален директор на римския университет LUISS, пише: "Тази страна, твоята страна, вече не е място, където да е възможно да оставаш с гордост... Ето защо, макар сърцето да ме боли повече от всякога, моят съвет е ти, след като завършиш следването си, да заминеш в чужбина. Избери място, където все още ценят лоялността, уважението и признанието на способностите и постиженията."

Това не е съвет, който би очаквал от шеф на елитен университет.

Писмото, публикувано в италианския вестник La Repubblica миналия ноември, провокира национално кършене на ръце. Чели е изразил нарастващото усещане в поколението на неговия син, че най-големи надежди за успех има зад граница. Коментаторите изтъкват ускоряващото се бягство на младите италианци и се притесняват, че страната губи своя най-ценен ресурс.

А доколкото реформите са почти невъзможни заради дълбоките интереси на Италия и хаотичната политика - схизма в управляващата коалиция изглеждаше, че през това лято ще заплаши отново кабинета на Силвио Берлускони - мнозина започват да се чудят дали тенденцията може да бъде обърната.

Изтичане без вливане

"Имаме изтичане навън - и почти никакво вливане отвън", казва Серджо Нава, водещ на радио-шоуто Young Talent и автор на книгата и блога The Flight of Talent, който отразява изтичането на младежите навън.

Мотивите на напускащите страната не са се променили много от последната вълна от икономически мигранти, поела да търси късмета си другаде преди около век. Но този път вместо селски фермери и ръчни работници, качващи се на кораби с парни двигатели към Ню Йорк, Италия губи най-добрите и най-умните си хора - заради десетилетие на икономическа стагнация, замръзнал пазар на труда и утвърдена система на патронаж и непотизъм.

За много от най-талантливите и образованите италианци страната на възможностите е където и да е другаде, но не у дома.

Да вземем Лука Вилиеро, 31-годишен архитект. След завършване на университета в Генуа през 2006 г. - и след като не успява да си намери удовлетворителна работа в родната си страна, той заминава в чужбина, като работи първо една година в Службата за градска архитектура на Рем Колхаас в Ротердам, след което получава работа в Дубай през 2007 г. В Италия биографията му не е предизвикала интерес. В X Architects в Дубай той бързо е повишен - и сега е ръководител на екип от седем души. "Работя върху проекти за музеи, вили, културни центрове, общи планове," казва той. "Вече правя кариера."

Италия не следи колко от младите й професионалисти търсят късмета си в чужбина, но има предостатъчно звучащи като виц примери, че броят им расте. Броят на италианците между 25 и 39 години със завършен колеж, регистриращи се ежегодно пред националното правителство като живеещи в чужбина, стабилно расте - от 2540 през 1999-а до около 4000 през 2008-а.

Изследователският институт Censis смята, че около 11 700 завършили колеж италианци са си намерили работа зад граница през 2006 г. - което означава един от всеки 25 италианци, които са завършили през тази година. Според проучване на миланската агенция за набор на персонал Bachelor, 33.6% от току-що завършилите смятат, че е необходимо да напуснат страната, за да се възползват от образованието си. Година след дипломирането, 61.5% смятат, че би трябвало да направят същото.

Защо?

Огромната тежест от икономическите трудности на Италия се стовари върху раменете на младежта. Според статистики, публикувани през май от италианския национален статистически институт, 30% от италианците между 30 и 34 години все още живеят с родителите си, три пъти повече от броя им през 1983 г. Един от всеки 5 младежи между 15 и 29 г. като цяло е отпаднал от обществото: не учи, не получава квалификация, не работи. "Обричаме цяло поколение на попадане в черна дупка", заявява Чели.

Италианците без висше образование често се оправят, като работят в сивата икономика, вършейки каквато и да е работа, но завършилите университет - или още повече тези с по-големи амбиции - имат затруднения с намирането на работа, която да отговаря на тяхната квалификация. Нивото на безработица сред италианските висшисти между 25 и 29 години е 14%, повече от двойно по-високо от останалата част от Европа - и много по-високо от това на недотам образованите им връстници.

Геронтокрацията

Италианците имат понятие за този проблем: геронтокрация, управление от по-възрастните. Твърде голяма част от икономиката е насочена към грижа за старите италианци. Въпреки че страната харчи сравнително малко за осигуряване на жилища, помощи за безработика и детски надбавки - разноски, от които младите зависят, за да стартират кариерата си - тя поддържа една от най-високите пенсии в Европа, донякъде като увеличава взимането на заеми.

Този дисбаланс обхваща и частния сектор, където националните професионални организации и утвърдената култура на старшинство са направили по-добрите работни места недостъпни за младежите.

Италия винаги е страдала от йерархична система, при която младите отстъпват на авторитетните възрастни, докато не дойде тяхното време да поемат юздите. "Опитът ти не се преценява на база биография, или способности, или умения, а просто е базиран на възрастта", казва 37-годишният епидемиолог Федерико Солдани, който напуска Пиза през 2000 г. и сега работи във Вашингтон за американската Комисия по храните и лекарствата. "Когато си под 40 години, си смятан за твърде млад."

Системата работи - до известна степен - стига икономиката да бележи ръст. Търпението се отплаща, с появата на работни места за хората, които са следващи на опашката. Но с продължителния срив, трудовият пазар се е свил.

"Опашката вече не върви напред", казва Солдани. Навлизането в някои професии - например доходния пост на обществен нотариус - е толкова ограничено, че подобни постове са се превърнали в реално предаващи се по наследство. В страна, където успехът се гради на база връзки и старшинство, само приятелите и децата на елита имат шанс да се окажат на върха.

За останалите това означава, че работните места са оскъдни, недостатъчно добре заплатени и лишени от власт.

Да си купиш преспектива за кариера в чужбина

Когато 29-годишният Филипо Сконямилио, секретар на италианската асоциация на магистрите по бизнес-администрация NOVA, сравнява нетната заплата за една и съща позиция в една и съща мултинационална компания в САЩ и Италия, той установява, че италианците с MBA, които са избрали да останат в родината си, биха получавали само 58% от това, което би била заплатата им в чужбина.

"По-лесно е да успееш в САЩ, ако имаш талант и желание да положиш необходимите усилия, отколкото в моята страна", коментира той. В резултат на това Сконямилио, който е завършил Columbia Business School тази година, е избрал да плати на италианската фирма, която е финансирала следването му, за да получи работа в САЩ. Това са 70 000 евро, които плаща срещу перспективи за кариера в чужбина.

Масовото напускане на страната не би било толкова вредно, ако емигрантите можеха да бъдат убедени да се завърнат с натрупания в чужбина опит. И наистина след години игнориране на проблема, правителството е започнало да се опитва да направи точно това.

"Това е като джудото: превръщане на риска в сила", казва парламентаристът Гулиелмо Вакаро, предложил закон за данъчни отстъпки за италианците, които са се завърнали след прекарани поне две години в чужбина. По изчисления на Вакаро държавата харчи над 90 000 евро, за да осигури на младежи университетско образование - средства, които могат да бъдат възвърнати, ако италианците бъдат убедени да инвестират уменията си в своята родина.

Не че младежите искат да стоят далеч от нея: италианците са общоизвестни с привързаността си към родната страна. Повечето от интервюираните за този материал казват, че с удоволствие биха се прибрали у дома.

"Вашето ДНК, вашето аз, всичко, което дишате, всичко, което хапвате, е много свързано с града, където сте роден", казва 34-годишният Джовани Чиричела, роден в Милано, който работи като мениджър човешки ресурси в GE Energy в Хюстън. "Много италианци по света като цяло страдат от носталгия по родината през целия си живот."

Завръщането е трудно

Но докато младите италиански емигранти обикновено заминават с намерението да се върнат след няколко години опит в чужбина в биографията си, те често установяват, че завръщането е по-трудно, отколкото са си представяли.

През последната година 32-годишната Елена Яни, маркетинг мениджър в Royal Bank of Scotland в Лондон, е изпратила биографията си на 100-те най-добри фирми и агенции за наемане на кадри в Италия. Тя прекарва великденските празници в това да чука по вратите на фирми в Милано. Всяка вечер, когато се прибира от работа, тя проверява обявите за работа онлайн.

В Лондон, където тя получава нежелани обаждания от хедхънтъри, Яни е отхвърлила две предложения за работа за същия период. Но родината й изглежда не я желае. "Казват ми едни и същи думи навсякъде," оплаква се тя. "Вие сте млада - и тук няма да ви приемат насериозно."

Така че страната е в плен на порочен кръг. Икономиката ще продължи да запада, докато препъва иновациите, изключвайки младите. Междувременно всеки пропъден в чужбина италиански младеж означава един глас по-малко за реформи.

31-годишната Силвия Сартори се опитва да се върне в Тревизо, след като е работила в Азия в продължение на четири години. След безплодна година в търсене на работа, тя се връща в Китай, където вече ръководи грант от Европейската комисия за $3 млн за екологично строителство. "това е нещо, което никога не бих получила като позиция в Италия, освен ако съм на 45 години - или ако съм нечия дъщеря или любовница", казва тя. "Дадох на Италия втори шанс. Те сами го пропиляха."

Италия може да няма още много шансове да запази най-ценния си ресурс.

Oще: италия  кариера  миграция  образование 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 19.10.2010, 20:55

7 luckystrike | 19.10.201021:19

наде,не се притеснявай за италянчетата,те ще се оправят някакси!!!аааа и работа за теб ще се намери Реве или много тъжен Чуди се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.08.2010, 22:54

6 Nikola Aslanov | 18.10.201010:37

Хората имат малки проблеми и вече се притесняват. България загуби близо 20% от населението си - и то предимно млади и образовани хора ... на политиците не им пука. Нали има още за крадене (построено през лошия социализъм). Пък и прост народ лесно се управлява.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.08.2010, 08:18

5 Art Pepper | 18.10.201009:48

От Германия си тръгват над 120 000 коренно немско население - годишно, основно в Швеция, Швейцария и САЩ.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.08.2010, 08:18

4 Art Pepper | 18.10.201009:45

Цитирах официална статистика.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.08.2010, 23:34

3 zvezdha | 16.10.201003:08

2 Art Pepper | 15.10.2010 11:49

луд!?!?! Няма такъв луд, който да бяга от франция
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.08.2010, 08:18

2 Art Pepper | 15.10.201011:49

В Италия? Само като посетител-ценител на паметниците на културата, повече от 2 седмици в тази държава влияят зле /не че в БГ е по-добре/. И от Франция бягат младите французи, основно в Кебек, над 50 000 годишно, като освободеното пространство се заема от население от Азия и Африка. А при нас? До няколко години цялата система ще се срине защото пенсионерите ще са над 60%, а новите млади поколения са съставени основно от напълно неграмотни малцинства.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 20:56

1 Надя Танеф | 15.10.201010:52

Тамън за нас да има повече работа там.
Айде, ариведерчи и по-бързо да се махате, че ние тука гладни седим.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.