Ние, гражданите, ще сложим край на прехода | webcafe.bg
Webcafe

Ние, гражданите, ще сложим край на прехода

Цветомир Б. Тодоров 02.03.2013, 19:08 (обновена 06.03.2013, 07:55)
протест

Снимка: © sofia photo agency

Срещу какво протестираме - или как ще пропуснем да сложим край на прехода

"Бихме могли да групираме основните въпроси на сегашния момент в четири или пет направления.

Първото направление включва въпросите на политическата система, въпросите на демократизацията на българското общество, на държавното устройство, изборите - тяхната подготовка, приемането на избирателен закон.

Второто направление обхваща въпросите на правната система, законодателната програма, която ще се осъществява до и след изборите, въпросите на съда и прокуратурата, правосъдието и правораздаването.

Третата група въпроси обхваща въпросите на социално-икономическото развитие. (...) Тук имаме предвид да бъдат обсъдени и мерките за стабилизация на икономиката (...) включително и проблемите на социалната справедливост, на социалната политика.

Четвъртата група въпроси би могла да включва въпросите, свързани с духовния живот на страната, свободата на творчеството и информационния режим - свобода на словото, на печата (...)

Последната група въпроси, ако условно се приеме, би могла да включва въпросите на екологията"

Андрей Луканов. Стенограма от заседанието на Кръглата маса, 03 януари 1990 г.1

Чета горните редове и се чудя, Боже мой, какво стана? Къде сбъркахме, че след 23 години отново сме на същия кръстопът? Защо пак сме изправени пред необходимостта да обсъждаме същите теми? Защо изобщо трябва да спорим за нуждата да бъдем свободни?

Иначе протестите продължават. Но някъде там, зад изгорените сметки за ток, зад освирканите политици и замълчалите "бизнесмени", зад осечените гори и бетонираните плажове, зад бляновете за ядрени централи и мириса на газ и бензин, вече се прокрадва съмнението, че смислената част на протеста скоро ще приключи.

Или поне в това се опитват да ни убедят платени провокатори, самозвани лидери, популярни и нетолкова популярни експерти, които все по-успешно подменят желанието на хората, излезли по улиците на България, за справедлив и достоен живот.

В този смисъл зачестилите ехидни упреци в много медии за това, че гражданите на България не знаят нито какво искат, нито как да го постигнат са повече от цинични. Мнозинството от протестиращите чудесно знаят какво желаят.

А ако не знаят как да го постигнат, вината за това не е в тях, а в прилежно градената десетилетия политическа и обществена система, която безцеремонно превърна гражданите на България от субекти на историята, в нейни безмълвни обекти.

Срещу какво протестираме по площадите? Срещу високите сметки за ток ли? Ако само това беше причината, предполагам, че проблемът отдавна щеше да бъде решен, т.е. предизборно замазан, а сметките - понижени.

Това, обаче, срещу което действително протестираме и то не от този месец, а вече над двадесет години, било като излизаме спорадично на улицата, както правят еколозите, или като напускаме мълчаливо страната, както вече направиха милиони, е убийствената липса на справедливост. Имено дефицитът на справедливост е най-уродливият резултат от продължаващия вече над 23 години преход.

Какво постигнахме с протестите? Нима политиците се уплашиха? Не вярвам. По-скоро възприеха един добре познат съвет на Тодор Живков от времето на Перестройката:

"Приземяване, приземяване, приземяване... Другари ние решихме да изчакаме, да видиме и най-накрая ако трябва ще се преустройваме. Нека така да огледаме, да видиме, така ще се поснижиме да мине тая буря, па след това ще видим какво ще правиме. Та ние чакаме, така на края нещо, ако не мине бурята накрая ще се преустройваме."

Може би в тези думи се крие тайната за отказа на най-ключовите обществени и политически фигури в страната да използват днешния мощен прилив на гражданска енергия за преосмисляне и кардинална реформа на базисните обществени отношения в страната.

Необяснимо обаче е нежеланието на нас, протестиращите, ясно и категорично да изразим желанието си за цялостно преосмисляне на наследството на прехода. Преосмисляне, което трябва да завърши с юридически затвърдени, взаимни обществени ангажименти под формата на промени в конституцията и основните закони.

Иначе лично аз съм скептичен, че исканията, които сега владеят протестите - промяна на Изборния кодекс, национализация на ЕРП-тата, разтрогване на концесиите, съд за лицата подписали неизгодни за държавата договори ще имат дълготрайна полза.

Не че в подобни искания няма нещо добро. Напротив. С оглед ситуацията, правдината в тях изглежда очевидна и е израз на отчаяното желание на нас, гражданите, за поне една малка победа, над безконтролните монополи, олигарси и невидими гешефтари на прехода. На практика обаче, при сега действащото законодателство, подобни мерки не биха имали голям смисъл, по простата причина, че са почти неизпълними.

Така например Изборният кодекс без проблем може да бъде променен от всяко следващо мнозинство в Народното събрание в негова полза. Показателен факт за стабилността на кодекса е, че приет едва през януари 2011 г., той вече два пъти е променян - и то от същите депутати, които са го създали.

Национализацията на ЕРП-та при настоящата система на контрол би означавала просто смяна на касичката, в която ще пускаме всеки месец нашите пари, като опитът от малкото останали държавни предприятия, като БДЖ например, подсказва, че едва ли парите ще постъпват точно в бюджета.

Отнемането на лицензи и концесии на този етап изглежда невъзможно. Да не говорим, че няма и политическа воля за това, както свидетелства скорошната обща оставка на всички членове на ДКЕВР. Що се отнася до разтрогването на концесиите, то неминуемо минава през съдебни обжалвания, които по всяка вероятност са обвързани с огромни неустойки за държавата.

Накрая, трудно можем да се надяваме, че ще бъде потърсена наказателна отговорност на лицата, подписали неизгодни за държавата договори. Най-прозаичната причина за това е действащият Наказателен кодекс, в който повечето състави, описващи стопанските престъпления, отговарят на обществените и стопански отношения отпреди десетилетия (самият кодекс е приет 1968 г.). Т.е. - едва ли можем да се надяваме, че евентуални разследвания ще открият престъпления по смисъла на закона.

Логичният въпрос, който остава тогава, е съществуват ли изпълними искания, които можем да поставим? Отговорът е да - и след първите най-хаотични дни на протеста все по-често се чуват разумни гласове с аргументирани и резонни призиви. Подобен пример е Декларацията до Парламента от 25 февруари на няколко граждански организации, коалиции и инициативи.

Общото между всички искания е, че те задължително включват повишено гражданско представителство. В това число не коментираме откровено популистки химери, като призивите за "народовластие", 50%-но гражданско участие във всички органи и вземане на решение с консенсус от хоризонтални структури (т.е. делибератива демокрация).

Но говорейки за повишено гражданско участие в управленските структури, редно е да отбележим, че в различни и най-вече неефективни форми, такова се предвижда и в момента. Достатъчно е да споменем Националния съвет за тристранно сътрудничество създаден по чл. 3а от КТ, Висшия експертен екологичен съвет по чл. 12 ЗООС, Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси и задължителното участие на изборни съдебни заседатели по първоинстанционни наказателни дела. Отделно от това най-висшето обществено представителство е именно парламентът.

Следователно актуалният въпрос към този момент е не толкова проблемът за представителството, колкото за неговия контрол. А като става дума за контрол и дефицит на справедливост, неминуемо стигаме до проблемите в съдебната система.

Безспорно съдебната система е най-големият длъжник на българското общество през последните 23 години. Именно това е системата, която претърпя най-малко реформи, въпреки непрекъснатите външни и вътрешни усилия за това. Може да се спори кои са причините за това.

Факт е обаче, че Конституцията постановява несменяемост на магистратите след навършването на петгодишен стаж (чл. 129, ал. 3 КРБ), което определено е важна предпоставка за по-ниската кадрова динамика в съдебната власт спрямо законодателната и особено изпълнителната власти.

Проблем е и структурната нехомогенност на съдебната власт. Всяка една от нейните три структури - съд, прокуратура и следствие се различават, както по своите функции, така и по своята вътрешна организация и управление. Основен принцип в работата на съдиите е тяхната организационна самостоятелност и автономност при формирането на решения.

Прокуратурата, от своя страна, е силно централизирана система със стройна субординационна структура, в която по силата на Конституцията, Главният прокурор е фигура с почти неограничен властови ресурс.

Що се отнася до следователите, тези органи натоварени основно с полицейски функции, след промените в НПК, са подчинени на прокуратурата и де факто губят своята оперативна независимост. Въпреки тази нееднородна структура на съдебната система, нейното управление и контрол се осъществява от един общ орган - Висшия съдебен съвет (ВСС), което е предпоставка за неговата неефективност.

Именно статутът на ВСС и пряко свързаните с него администриране и кадруване в съдебната власт са сред най-важните въпроси, които трябва да се решат. Досегашната практика показва, че борбата за ВСС е борба за независимостта на съдебната власт изобщо. По тази причина е необходимо да бъдат направени законодателни промени, както в структурата на Съвета, така и в процедурите за неговото избиране.

За по-голяма стабилност на системата хубаво би било тези промени да бъдат конституционно потвърдени. Конституционно следва да бъде уреден и механизъм, по силата на който всички магистрати чрез пряк вот да определят своите представители във ВСС. Сега действащата система за избор чрез делегатски събрания показва редица недостатъци.

Случайно или не, голям брой от участниците в делегатските събрания са административни ръководители, на съответните съдилища, прокуратури и следствия, което оставя сянка на съмнение при бъдещите назначения и повишения в системата. Непрекият избор на професионалната квота във ВСС повишава и опасността от неговото политизиране.

От ново осмисляне се нуждае и числеността на парламентарната квота в Съвета. Не на последно място под внимание трябва да се постави идеята за разделяне на ВСС на две секции, едната от които да отговаря за прокурорите и следователите, а другата за съдиите. Подобно разделение вече има в Румъния - страна, чиято съдебна система, случайно или не, показва значително по-висока ефективност в решаването на т.нар. обществено значими дела.

Говорейки за доверието към съдебната система, не може да не се стигне до друг важен въпрос, а имено темата за роднинските връзки и неформални зависимости в системата. От една страна това е нормално явление във всяка общност, но с оглед високите публични очаквания, с които са натоварени магистратите, трябва да се търси ефективен механизъм, който заедно със сега действащите хипотези за отвод, да гарантира равнопоставеност на страните в процеса. Пряко свързан с доверието в справедливостта на съдебната власт е и въпросът с нееднаквото решаване на еднакви казуси от различни съдебни състави.

В контекста на духа на времето, съдебната система изглежда, че има и едно голямо предимство. От самото възстановяване на съвременната Българска държава в съдебния процес е предвидено силно обществено участие по определени дела. Става дума за съдебните заседатели, които имат еднакви права със съдиите по всички тежки първоинстанционни наказателни дела. Т.е. те имат равен глас, със съдиите, както по процедурните въпроси, така и по въпросите за вината и решаването на наказанието.

Нещо повече, те дори формират мнозинство при вземане на решение. На теория институтът на съдебните заседатели би следвало да е чудесен пример за така популярната днес идея за гражданска квота в органите на властта. За съжаление и тук законодателни промени са крайно належащи, тъй като поради ред причини, изборът на съдебни заседатели обикновено се превръща във възнаграждение за дребни партийни функционери и роднини, като крайният резултат е, че на практика и тази форма на обществено участие не работи.

Не бива да оставаме с впечатлението, че единствено съдебната власт е болна. Болни са и трите власти в държавата. Болни са и всички обществени структури. Оптимистичното в случая е, че там, където има ,все още има и живот, защото, както обича да казва един популярен руски богослов - болни няма само в гробището. Така че докато обществото ни все още е болно, т.е. живо, нека да поставим правилните въпроси и да настояваме за навременни отговори.

В този смисъл логичен е въпросът за създаване на възможност за отзоваване на народните представители. Очевидно, че ако се възприеме принципа за тяхното отзоваване чрез референдум, спрямо броя на гласовете, с които са избрани или друг подобен модел, ще се създаде опасност депутатите да изпаднат в зависимост от партиите. Подобна възможност дори би могла да блокира дейността на парламента.

Нищо не пречи обаче, конституционно да се определят реално измерими критерии, според които отзоваването на депутатите да става ex-lege, т.е. по силата на закона. Би могло да се обмисли вариант, при който след определен брой неоправдани неучастия на депутатите в парламентарни заседания те да губят своя мандат, за сметка на следващите в листите. Подобна мярка едва ли ще накара народните избраници повече да мислят за нуждите на своите избиратели, но категорично ще бъде възможност по-често да виждаме пълни парламентарните банки.

Енергията на протестите ни позволява да разсъждаваме и по теми като по-нисък праг пред гражданите за иницииране на референдум по определени въпроси, с обвързващо значение за органите; за нов Наказателен кодекс; за реална административна и фискална децентрализация на страната... а защо не и за повишаване на доходите?

И ако искане за общо увеличаване на доходите на всички граждани действително би било популизъм, граничещ с финансово самоубийство, не виждам причина държавата да не помисли за увеличаване на доходите в някои стратегически бюджетни сектори.

Сред тях на първо място са образованието, здравеопазването и полицията. Едва ли е необходимо някой да бъде убеждаван от необходимостта от повишаването на заплатите в образованието и здравеопазването, което освен всичко останало, по естествен път би стимулирало прочистването на системите от некачествени специалисти, чрез създаването на конкурентна професионална среда. Що се отнася до призивa за увеличаване на заплатите на полицаите, предполагам, той едва ли би се понравил на много от протестиращите.

Затова бързам да направя допълнението, че подобно увеличение може, дори е наложително, да бъде обвързано с ограничение за приемане на нови служители в правоохранителните органи за известен период. Това е единственият начин по-който безболезнено може да се намали огромния брой служители на това министерство, без да се създава социално напрежение, нито предпоставки за преливането на добре обучени специалисти в сивите сектори на икономиката.

Накрая несимволичното увеличаване на доходите на няколко многобройни групи бюджетни служители, които са сравнително равномерно разпределени на територията на страната, определено може да стимулира потреблението, което очаквано ще даден тласък на развитието и на други сфери на икономиката.

А дали в бюджета има пари за реформи - не знам, само се сещам за един интересен лозунг от протестите: "България не е бедна, просто много се краде"...

* * *

*Цветомир Б. Тодоров е докторант в Института за балканистика към БАН и сътрудник в Българския институт за правни инициативи

1 http://www.omda.bg/public/bulg/k_masa/0301oborg/1.html

Oще: българия  всс  граждани  депутати  държава  ерп  изборен кодекс  искания  народовластие  национализация  нк  отговорност  парламент  преход  протести  протестиращи  система  справедливост  съдебна система 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.11.2010, 01:52

30 pueblo | 04.03.201322:11

споко Удивителна в бг никога няма да избухне гражданска война.......
защо ли Въпрос Смее се Смее се Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.11.2012, 20:33

29 Абе | 04.03.201321:27

Браво Архангеле, изцяло подкрепям мнението ти. Лошото е, че повечето, да не кажа всичките искания на протестиращите са силно, дори крайно леви. Толкова леви, че правим обратен завой. Аз не чувам дори едно дясно мнение. Всичко това ми говори, че се подготвя победа на "здравите сили" в БСП. Освен това тези протести забъркаха една каша от чувства, мнения и различни виждания, че поне още един мандат няма да се изясни "мътната вода". Свършиха месиите, така че единствения начин нищо да не се промени е да се размъти всичко до такава степен, че нищо да не е ясно. Така и ще стане.
Представяш ли си каква ще бъде реакцията, ако отидеш на Орлов мост и прочетеш това което си написал? Не ти завиждам. Същото ще стане и ако някой си помисли да прокара десни идеи в следващия парламент. "Дясно" у нас стана мръсна дума. Повечето с дясно мислене или са в чужбина, или нямат време за безсмислени обиколки от Орлов мост до президентството. Останаха леваците.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 13.03.2012, 12:45

28 Сърнела Воденичарова | 04.03.201319:45

Статията, според мен, е излишно усложнена.
И определено концентрирана около промените в съдебната система.

Харесват ми следните предложения:
- вдигане на заплатите на учители, лекари, полицаи;
- отзоваване на депутати (което без промени в Конституцията няма как да стане, тоест - не може да стане бързо).

Липсват ми:
- въвеждане на мажоритарна система преди майските избори.

Кратко и ясно.

Промените в Изборния закон са наложителни още преди майските избори. Но в официалното говорене този въпрос отсъства. Всички партии в момента са обединени около оцеляването на настоящата изборна система и не дават гък да се гъкне.
Обаче, да не забравяме, че тези хора са крайно малцинство и силата остава в нас, стига да поискаме да я използваме.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.03.2011, 19:29

27 Архангел | 04.03.201319:23

"Всъщност за съжаление повечето хора в България не разбират, че единственият начин да са добре е да има много по социална система, от тази в момента с много по високи данъци за богатите. "

Всъщност повече хора не разбират, че:
1.Трябва сами да поемат грижата и отговорността за себе си.Сами трябва да преценяват какво да учат и да работят
2.Трябва да се спре практиката хората да учат нещо какво да е само за да се води, че имат ВИШУ
3.На никой нищо не му с еполага по рождение-учене и бачкане му е майката!
4.Хората трябва да с енаучат да си изпълняват задълженията стриуктно!А не сервитьорката да си чатка на телефона и половин час да не поглежцда масите си.
5.Човек да използва главата си за мислене!Не само за ядене и свирки!
6.Уважение към по-успелите, по-знаещите, по-издигнатите!Няма ли такова уважение-насърчават се хората да не учат, да не работят и да не се развиват.И успеха няма как да дойде!
7.Хората трябва да проумеят, че за живота не се мисли в последния момент.Не почваш да разсъждаваш върху "несправедливостта", когато си останал гладен, а правиш така, че да не останешп гладен-учиш, работиш, планираш така, че да не изпадаш в такава ситуация въобще
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 04.03.2013, 18:05

26 Предварителни избори | 04.03.201318:48

Според мен за да направят нещо гражданите първо трябва да имат достъп до властовите ресурси. Или ще си ги вземат насила с революция, което е малко вероятно, или ще трябва да използват предложените от конституцията възможности . Участие в избори с обединена гражданска листа е единственото възможно решение. Няма ли обединени граждани - партийците ще вземат всичко за пореден път.

Резултатът от всичките тези караници ще бъдат обезверените граждани. Никой няма да отиде да гласува или ще го направи за някоя крайна партия от типа на Атака. Но как да се решат всички тези проблеми - решението е в предварителните избори по места.

Във всеки мандатен район се провеждат предварителни избори и избират най-добрите. Хората много добре се познават и ще предложат най-достойните между тях. Накрая ще има една гражданска листа от достойни граждани, които застават зад исканията на хората.

А хората ще има за кой да гласуват, защото преди това са избрали своите хора в листите.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 02.10.2012, 11:42

25 скучко | 04.03.201312:19

"...Не бива да оставаме с впечатлението, че единствено съдебната власт е болна. Болни са и трите власти в държавата. Болни са и всички обществени структури..."
Но всички тези структури се управляват от хора- граждани на тая държава, с ценза си, титлите си, нрава си. Или какво, както се казва в друга статия -нема матриал, матриалът е лош!
Кво праим Чуди се . Да си вкараме свестен матриал от вън не разбирам Ама нали Царя вече пробва този начин! И неговия матриал доби балкански нрав (или може би така си дойде)!
Да се въртим в спиралата надолу още 17г. (23+17=40) , колкото Мойсей е въртял Евреите за спасението им?
По-лошото на лошото е ,че лошия матриал се въспроизвежда в геометрична прогресия и колкото и да е голям света ,спасение не ни дебне от никъде.
Историята на въртенето ни започва още на 03.03.1878г., мига на Освобождението ни! Идат безброй поборници, всеки с личната си драма, претенции, домогвания. "Аз гоних турчолята , а ти галеше жена си и прайше жълтици. Е сега е мой ред", или нещо подобно. И се започва: Нова армия трябва да градим, пътища да строим, институции да градим... Върнете се назад, прочетете безпристрастно историята и вижте кои са "новите" индустриалци, банкери, чифликчии!... Елате в по-новото време и пак прегледайте списъка. Ще видите тогаз кой, кой е и за какво се е борил.
Дали лицата на протеста ,поемайки управлението на Държавата в свои ръце ще пресекат порочната практика? Трябва само съвсем мъничко:
Ред в държавата и справедливо възмездие за всички;
Свобода на инициативата и премахване на всички не пазарни субсидии , помощи, привилегии;
Премахване намесата на държавата в делата на бизнеса;
Свеждане на функциите и (като концепция) до грижа за здравето, обучението, опазване на обществения ред;
Премахване на всички привилегии като бонуси, служебен транспорт, кортежи, охрана на висшите държавни чиновници;
Рязко намаляване броя на министерства и ведомства и средствата им за издръжка...
И още много неща, които да ни карат да се живеем и се трудим тук и сега , да живеем сито днес, да градим обозримо бъдеще и дочакаме достойни старини.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 08.12.2010, 12:04

24 LaForce | 04.03.201311:42

"Тези които мислят че не може да бъде направено, не бива да пречат на тези които го правят."

само гледай, авторе, и концесиите ще бъдат развалени и монополите ще бъдат регулирани и тези които насаждат безпътица и страх ще бъдат вкарани в правия път... народът не го интересува какво мислиш ти за възможно, народът изисква да бъде направено! и ще бъде.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 10.05.2011, 11:06

23 Levitt Hostel | 04.03.201310:30

,,от тази в момента с много по високи данъци за богатите.''

Проблемът е, че в България няма достатъчно богати, които да облагаш. По официални данни в България съществуват около 3000 човека със състояние от или над 1 млн. лева ( в пари и активи). Да смяташ, че чрез заграбването на капиталите на тези 3000 човека може да бъдат решени всички проблеми на българите е , като да вярваш, че с три хиляди риби могат да бъдат нахранени 7 милионна човека. Вероятно от тези 3 000 риби ще можеш да предоставиш по малка част на всички 7 млн. човека, но действителния проблем ще дойде, след като тези 7 млн. човека са изяли 3 000 риби и той ще е в това, че рибарникът ще бъде празен , а трагедията ще е в това, че няма да има кои да го напълни.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.05.2011, 11:06

22 Levitt Hostel | 04.03.201310:18

,,Всъщност за съжаление повечето хора в България не разбират, че единственият начин да са добре е да има много по социална система, от тази в момента с много по високи данъци за богатите. Нещо което няма как да се случи, при положение, че всички партии в България са десни т.е. на едрите капиталисти, законите са ни десни и обслужват само и единствено едрите капиталисти. Няма нито един закон който да защитава обикновения човек.
Това което имаме днес в България е просто един бесен капитализъм, какъвто има само в най изостаналите държави в света. Ако това не се промени в най скоро време, просто нашата държава няма никакво бъдеще. ''


Посочи една сфера от българската икономика, в която има ,,бесен капитализъм".Капитализмът по дефиниция изключва монополите, а българската икономика е изцяло монополизирана от политическата власт и свързани с нея лица.

Къде съществува този ,,бесен капитализъм"; може би по отношение на енергопреносната мрежа или т.нар. ЕРП-та.
Проблемът с ЕРП- тата не се дължи на ,,бесния капитализъм", а на бесния социализъм, феодализъм и монополизъм, съгласуван и изразен , като политическа воля.
По отношение на ЕРП - тата съществуват два проблема - единият е държавният монополист БЕХ (Българския енергиен холдинг). На второ място - т.нар. ЕРП-та, частни монополисти.
Държавният монополист БЕХ определя т.нар. микс ( съотношението на електричеството, което се влива в енергопреносната мрежа), по който се продава електричество на българите. Държавният монополист БЕХ разделя територията на България на три и предоставя изключителен монопол на всеки един от трите частни ЕРП-та. Капитализмът изисква, като фундамент на съществуването си конкуренцията, А ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТРИТЕ (ЕРП-ТА) ДЪРЖАВАТА НЕ ДОПУСКА КОНКУРЕНЦИЯ. ЕРП-тата биха желали да осъществяват дейност неограничено на територията на цялата държава, но политическата воля или т.нар. държава е определила изключителни права за всяко от трите на територията, на която пак същият държавен орган е определил ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ ПРАВА ЗА ВСЯКА ОТ ТРИТЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИТЕ ОТ ДЪРЖАВАТА ТЕРИТОРИИ.
Ако държавата позволяваше на трите ЕРП-та да осъществяват дейност на територията на цялата държава ( ТОЕСТ НЕ ОГРАНИЧВАШЕ ПАЗАРА), а не само в определените от държавата териториални и монополни рамки, това би довело до либерализация т.е до конкуренция между трите и борба за клиентите и право на клиентите да избират към коя от трите компании да се обърнат за предоставяне на въпросната услуга - доставка на електричество.
Капиталистическата държава не допуска монополите чрез антимонополно законодателство. Социалистическата държава не допуска конкуренцията чрез налагането на монополи .
Кои от двата модела, според теб, съществува по отношението на ЕРП-тата в България ( капиталистически или социалистически)?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.08.2010, 15:09

21 skd911 | 04.03.201304:55

Всъщност за съжаление повечето хора в България не разбират, че единственият начин да са добре е да има много по социална система, от тази в момента с много по високи данъци за богатите. Нещо което няма как да се случи, при положение, че всички партии в България са десни т.е. на едрите капиталисти, законите са ни десни и обслужват само и единствено едрите капиталисти. Няма нито един закон който да защитава обикновения човек.

Това което имаме днес в България е просто един бесен капитализъм, какъвто има само в най изостаналите държави в света. Ако това не се промени в най скоро време, просто нашата държава няма никакво бъдеще.

Не може всеки ден, да изпадат хора от системата и да очакваме нещата някога да се оправят.
   

оценка

+0 -1

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.