Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Далеч от проблемите, далеч от ебола

В тези специални костюми лекарите могат да стоят максимум 2 часа
В тези специални костюми лекарите могат да стоят максимум 2 часа

В България ебола нямаше. Това разочарова само медиите, докато вирусът продължава да сее ужас из Западна Африка. И има опасност не само да се разпространи на други места, но и да мутира.

Десетки държави се включиха с пари, храна и лекари за справяне със ситуацията в огнищата на заразата - Сиера Леоне, Либерия и Гвинея. Загиналите са около 8 000 души. Цялата информация ние получаваме от чуждестранни медии.

Докато западни държави изпращат свои медици да се борят със заразата, България наблюдава пасивно отстрани.

От една страна, държавата няма нито човешки, нито финансов ресурс, за да помогне на африканските държави и е заела изчаквателна позиция, обясни д-р Мирослав Ненков, служебен министър на здравеопазването в кабинета на Георги Близашки.

Тази теза има резон, най-малкото защото при недостига на лекари, който изпитват болници в цялата страна (последният нашумял случай е със смъртта на дете в Разград заради липса на детски хирург в болницата), квалифицирани специалисти да бъдат изпращани в огнище на зараза, при това на друг контитент, звучи като научна фантастика.

От друга страна международната организация „Лекари без граници" предлага високо възнаграждение за здравни специалисти, които помагат на места, където друга медицинска грижа е отказана или невъзможна. Организацията призова държавите, които разполагат с екипи за реакция при биологични катастрофи, да ги изпратят в заразените страни.

Нека видим с какво разполага България. В деня, в който медиите проследиха мъж с малария, лепвайки му „ебола", репортерите бяха ужасени, хората - също. Докато един-двама лекари, сред които проф. Камен Плочев от инфекциозното на ВМА, казваха, че това не прилича на ебола, някой мъдро зададе въпроса  „Ако пациентът с ебола беше в Пазарджик?". В този случай да се говори за екипи срещу биологични катастрофи е трудно.

Светът губи битката с ебола

Светът губи битката срещу разпространението на епидемията от ебола в Западна Африка, предупреди председателката на "Лекари без граници" Джоан Лиу през есента и отчете, че световните лидери не успяват да блокират транснационалната заплаха. „Държавите като цяло се задоволиха да се присъединят към коалиция на бездействието", каза тогава тя.

България е сред държавите, които запазват пасивна позиция относно битката срещу вируса, но не е единствената държава в Европа. Българския участва в мрежата за информация и координация за дейностите около ебола, но не и с финансов или човешки ресурс.

ООН призова държавите да помогнат за бързото събиране на 1 милиард долара за справяне с епидемията от смъртоносния вирус - близо половината са необходими за лечение на заразените, а останалата - за икономическо подпомагане на засегнатите държави.

Докато големите икономики отделят милиони за битката със заболяването - САЩ дава над 200 милиона долара, Великобритания - 18.8 милиона долара, Китай - 8.3 милиона долара, като анализатори отдават големия принос на Китай на желанието му да увеличи икономическото си влияние в Африка. Докато в същото време в държавите - гнезда на ебола икономиката запада.

Големи корпорации като тази на Бил и Мелинда Гейтс и Facebook също са дарили милиони (двете компании общо са дали 75 милиона долара). Индия обещава да даде 10 милиона долара, Венецуела - 5 милиона долара, Австралия - още 8 милиона. Чили, Естония и Румъния също обещават значително по-скромни суми.

До момента правителствата на различни държави са дали около 376 милиона долара от необходимия милиард. „Лекари без граници" работят върху тестове на лекарства срещу заболяването. Няма никакви гаранции обаче, че ще проработят, затова и информацията около разработваните лекарства по света е относително пестелива. Но не това е най-сериозният проблем за спиране на заболяването.

Защо никой не може да спре ебола

Проблемът с разпространяването на ебола може да се разглежда като цивилизационен. На много места в Западна Африка се ядат диви животни като прилепи, маймуни и гущери. За плодоядните прилепи се приема, че са естествен носител на заболяването и се предполага, че именно от заразено месо на прилеп е тръгнала настоящата епидемия.

В държавите, в които болестта е разпространена, цари масова неграмотност, което също затруднява битката с епидемията. В градовете е пълно с постери с информация как хората да се предпазят от болестта, но около 60 процента от населението е неграмотно по данни от 2012 г. и така информацията не достига до всички.

Поради липса на подходящо оборудване, за да може медицинската помощ да стига до гнездата на зараза, се строят мобилни болници с всички необходими материали. Една подобна болница струва около 1 милион евро и може да работи само месец.

Ебола се разпространява лавинообразно в Африка и заради специфичните ритуали на тамошните племена. Например, мъртвите се измиват и с водата се напръскват присъстващите на погребението, а това е един от начините със сигурност да се заразиш с ебола. Ако някой се разболее, семейството му не знае за опасностите и го подлага на „домашно лечение", което в случаите на ебола води до сигурна зараза.

Линейките се възприемат като ужасяващо явление, защото който се качи в линейка, не се връща. Освен това, за да спрат разпространението на заболяването, медицинските лица изгарят всички принадлежности на починалия - дрехи, дюшеци, завивки. За бедните семейства това е абсолютно неразбираемо и ги обрича на още по-жестока бедност. Това, в съчетание с липсата на информация за заболяването, води до страх от медиците и чужденците, които всъщност са там, за да спрат болестта - и те са възприемани като отговорни за нея.

Затова потенциално заразените бият лекари, бягат от болниците и възпрепятстват по всякакъв начин лечението си. И резултатът е ясен - още заразени. При всеки случай на ебола трябва да се открият 200 души, с които болният е бил в контакт след заразяването си.

Ако в западните държави, в които имаше единични случаи на ебола, това беше лесна задача, то в Африка е почти непостижима - няма инфраструктура, която да позволява лесното намиране на тези хора, които бягат от чужденци и не искат да бъдат слагани под карантина от „виновните" медицински лица. И бягайки, пренасят смъртоносния вирус със себе си.

Икономически ефекти

Заразените държави изпитват сериозни икономически затруднения. Около 64% от самонаетите в държавите, в които епидемията се разпространява, са в принудителна безработица (без земеделския сектор), а преди да избухне епидемията те са се занимавали с някаква дейност. От щатните служители без работа са останали 49% от заетите.

И трите държави, в които епидемията е най-страшна, са очаквали висок икономически растеж за 2014 година.

Най-интензивно и широко смъртоносният вирус се предава в Сиера Леоне. По данни на Световната здравна организация от 7 януари починали от ебола са общо 8235 души. Заразените са 20 747. Битката с вируса-убиец тепърва предстои. А къде сме ние?

 

Най-четените