Как да не вземем "Оскар" | webcafe.bg
Webcafe

Как да не вземем "Оскар"

Тодор Ковачев
01.10.2012, 18:03 (обновена 05.10.2012, 06:48)

1 от 6 снимки Назад Напред

Валери Йорданов, Кецове

Снимка: © Мони Варсано

В последното ни предложение за Оскар "Кецове" също има ценени от Академията компоненти - кристална визия, оригинална музика и двусмислен хепиенд

В сравнително кратката история на киното като изкуство (малко повече от век), както и на раздаването на наградата Оскар за чуждестранен филм (де факто от 1957 г.), нашето кино намери няколко изпитани начина да не вземе този приз.

Някой би казал, че това е лесно, но не е точно така. Особено ако си припомним част от методите и филмите, с които през годините неуморно гонихме тази награда.

Поглед към загубилите

Един от вариантите за неуспех бе да се направи филм по разказ на утвърден писател, после да се допълни с оскъден диалог и хубава музика. А двамата основни герои, наметнати с китеници, да раздават правосъдие с кози рог в едно смутно време... Да, това е "Козият рог", един от най-хубавите български филми въобще, на който през 1973 г. съвсем малко не достигна да се добере до номинация. Филмът на Методи Андонов по сценарий на Николай Хайтов тогава не спечели за сметка на "Дискретния чар на буржоазията" на Луис Бунюел, което си е почетна загуба.

Години по-късно ние приложихме нов подход - с намеци. В "Писмо до Америка" героят праща видеописма до Щатите, за да спаси приятеля си, който е на смъртно легло. Той снима българските красоти в търсене на стара песен, съживяваща мъртви, с което сякаш искахме да кажем, че и ние знаем някаква кинотайна, но не ни дават да я споделим.

Не бяхме разбрани правилно. Затова решихме да покажем живота на неколцина приятели в малък морски град и да заложим на изискана визия и модерна структура на разказа като пъзел. Но необичайният "Съдбата като плъх" не успя да докосне душите на гилдията с мизантропския си ентусиазъм.

Посегнахме и към историята си - използвахме спасяването на евреите като мотив за направата на мелодрама с холивудски привкус. В "Пътуване към Йерусалим" фокусник и странстваща певица спасяват две еврейски деца от лагерите на смъртта, докато си нанасят любовни травми един на друг. Само че американците са майстори на мелодрамите с героично съдържание, поне те така мислят. Нашият напън не им направи впечатление, пък и филмът по-скоро напомни за най-несполучливите им опити в жанра.

А защо да не разчоплим раните на Балканите? Нали така босненският "Ничия земя" взе Оскара! "Подгряване на вчерашния обед" обаче предложи прекалено оригинална структура на разказа, за да освети македонския въпрос чрез съдбата на една изстрадала от събитията на времето жена.

Решихме да споделим с Академията и нашите язви от социализма. В "Откраднати очи" възродителният процес е преплетен с невъзможната любов на българин и туркиня - още един неуспешна формула да се домогнем до почетната статуетка. Филмът не е лишен от достойнства, но твърде много прилича на love story по ориенталски с нашенски хепиенд - тоест всичко май ще започне отначало и може да свърши дори по-зле.

Тогава защо не подхванем барутния погреб на Балканите показан през очите на дете? В "Пазачът на мъртвите" Балканите са като общ гроб, където момче, старец и гримьор на мъртъвци са овързани в мистична притча. Колкото и да е интересен, филмът също не успява да обясни драмата на един народ, който вместо да избива съседите си, вече ги погребва, защото те сами си се избиват.

Опитахме да разкажем на американците и техен тип приказки, един вид с техните камъни по техните глави. "Дзифт" с ретростилизацията си и "Тилт" бяха един качествен, но не достатъчно вдъхновен реверанс към доброто холивудско кино. Те не успяха да убедят никого, че при нас нещата се развиват както при Чандлър и Хамет, или пък като при Шекспир.

А какво ще кажете за българското село като място за извънземна екзотика? Ами не, "Мила от Марс" с чувството си за хумор и ритъм също не постигна своето. Пратихме зад океана и един женски филм (уж в хубавия смисъл на думата), но и "Маймуни през зимата" с трите оригинално свързани през времето истории не беше оценен подобаващо. "Източни пиеси" пък предлагаше автентичен и трогателно нежен полъх от днешния ден, но като че ли малко претоплен.

Та защо при всичките тези опити точно "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" успя да стигне толкова далеч - в групата от девет филма, сред които се избират номинираните? Вероятно заради класическата структура на road movie, може би даже прекалено добре измислена и с много европейското си излъчване.

В последното ни предложение "Кецове" също има ценени от Академията компоненти - кристална визия, оригинална музика и двусмислен хепиенд. Филмът е направен хем като реверанс към легендарните американски филми "Бъч Касиди и Сънданс Кид" и "Телма и Луиз", хем сякаш им се подсмихва и си знае своето.

Да използваме наученото

Защо все пак не побеждаваме? Мантрата за "сценарния проблем" на българското кино, повтаряна почти от столетие, по начало не е докрай вярна. Голяма част от изброените по-горе филми са създадени по сериозна литературна основа, а в някои от тях писателите са и съсценаристи.

Имаме качествени оператори, които работят постоянно в копродукции с висок статус, актьорският ни потенциал е богат и добре развиван в пълните театрални салони, нашите композитори на филмова музика също има какво да покажат. Дори второстепенният ни кинаджийски персонал натрупа ценен опит и умения в чуждестранните продукции, снимани тук безспирно.

Значи критичният поглед вероятно трябва да бъде отправен към режисьорите. Те носят отговорността най-вече да изберат точната и съкровена тема и героите, които да я изразят. Те имат мисията да съчетаят талантите ни в името на обща цел, без да робуват на мимолетни образци или моди. Но тъй като не произвеждаме достатъчно филми, малцина от режисьорите имат възможността да упражняват занаята си и да се подготвят за големите цели.

Едва ли оскъдните пари за кино, разделени между шепа хора спомагат достатъчно за изригването на натрупаната творческа енергия. Предимно нискобюджетни продукции са печелили заветния Оскар за чуждестранен филм, затова не става въпрос само за пари, а за творчески и финансов климат за правене на кино. Разбира се, ако снимаме много филми, ще правим и повече лоши, не само хубави.

Но човек се учи от грешките си, а не толкова от успехите. Тъй че, ако бяхме взели 12 Оскара през годините, едва ли щяхме да знаем това, което научихме досега от немай-къде.

Oще: българско кино  дзифт  източни пиеси  кецове  кино  маймуни през зимата  оскар  режисьори  сценарий  тилт  филми 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

21 lele male | 05.10.201210:24

Единственият филм, освен "Мисия Лондон", който е направен след "настъпването на демокрацията" и ми е харесал е "След края на света"...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.05.2011, 12:57

20 greenstreet | 03.10.201220:50

Да бе ще седна да уча сульо и пульо кои са хубавите филми след 1990 година - има си "Любовта е лудост", "София филм фест" и т.н., ходете, генерирайте оборот, кино се прави с пари и ... с много пари. Не случайно фабриката в Холивуд прави всяка година безброй хубави филми - има пари и за големи продукти, има и за индипендънт. Но който не го интересува и съди по блокбъстърите е нормално да е песимист.
Подобно е и положението с театъра, плюят основно хората, които не ходят. И за последно искам да подчертая, че по никакъв начин не твърдя, че се правят велики филми в БГ, правят се много боклуци и по някой и друг хубав - от шедьоврите сме много далече, но това не причина да се слага всичко под общ знаменател.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

19 deowin | 03.10.201220:03

Според мен много от филмите, споменати в статията, са всъщност доста качествени в повечето аспекти. Например, с ръка на сърцето мога да призная, че Дзифт е много качествена продукция, и операторската работа доста ми хареса.
Тоест, като цяло много от тези филми са добри, просто не отлични.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

18 Thea Atanasova | 03.10.201219:40

Greenstreet е като има толкова много хубави български филми за последните години, еми вземи ги кажи кои са тия филми. И толкова ли са много, защото аз мога да кажа един-два не повече. Обаче се оказва, че те били МНОГО, но явно са нещо като НЛО - само избраните ги виждат.
И аз мисля, че знам какво е правила Мила на Марс - еми, че тя е търсила хубави български филми бе хора. И мога да ви кажа, че в България в момента няма толкова интелигентен човек - режисьор, сценарист или писател, който да създаде филм достоен за Оскар. Няма такъв човек!!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.07.2010, 16:36

17 Профилът е закрит | 03.10.201215:43

Голям талант се иска... или лизане, да намериш само хубави думи за тези постни, неадекватни и бездарни филми.

Очевадно е, че минусите са безкрайно много, но автора е решил да заложи на съмнителни, субективни плюсове (интересен, качествен, оригинален?!?!?) и се чуди, аджеба, защо там отвъд Океана, нещо не ни взимат насериозно.

Актьори- чудни, сълзици, денировци и брандовци се прескачат из лентите, с театрален патос и витизчийско маниерничене- талант на талази...
Операторите и те- всеки втори е Дариус Кхонджи, всеки трети Джон Тол, а всеки 4-ти Януш Камински...
Сценариите- оригинални, брилянтни, с обрати и драматургия да си ебе майката- всеки от тях достоен за 10 сезона на Бродуей
Музиката?- че как? Джеймс Хорнър и Джон Уилямс, наднича зад всеки Вълдобрев...

Само едни режисьори окатранят чудната каца мед, наречена българско кино... а стига бе, автора, ти това вярваш ли го??? Я се ощипи, събуди се и си удари два тигана в главата, белким се събудиш... и спри да си приятел с изброените от теб групички... лоша шега им правиш, лоша. Уж приятел, а всъщност нож забиваш ... в задника им, голям колкото надутото им его.

После направи един паралел със сръбското и румънското кино- и може да си отговориш на въпросите...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 26.05.2011, 12:57

16 greenstreet | 03.10.201213:05

Айде пък веднъж замълчете като не сте гледали или сте гледали "по някой откъс". И в това има достойнство. Малко са, но има наистина много хубави филми и през последните 20 години. А фестивалите, на които ги дават имат и смешни цени за билети, така че единственото оправдание е, че не харесваш българско кино. Въпрос на вкус, защо не.
Най-трудно е да влезеш в залата непредубеден, но и единственият да оцениш един филм само по това, какво представлява.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

15 deowin | 02.10.201220:07

Именно, Bichkia.
Не гние и не шава.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

14 Bichkiiata | 02.10.201219:52

Рецепта как се прави български актьор (новите партиди)

Вземете един брой врабче, боядисайте го с 10 слоя полиуретанов реактивен лак и го пуснете в коя да е нова българска филмова продукция.
Предимства: пасва където и да го бутнеш, не гние.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

13 deowin | 02.10.201218:24

За да бъда честен, ще спомена, че актьорската игра в "Светът е голям..." ми се стори сносна, макар и не блестяща.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

12 deowin | 02.10.201218:20

Не разбирам защо статията, когато търси причината българските филми да не успеят, споменава сценаристи, оператори и режисьори, но не и според мен най-очевидната причина - актьорите.

Огромното болшинство от българските актьори за мен лично са абсолютно негодни за филмовата индустрия. Те са прекрасни театрални актьори, но ужасни филмови такива.
Най-драстичният пример е Дзифт - отвратителна актьорска игра и бозаво, неуместно преиграване, и то некадърно дори за театрални актьори.
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.