Защо ненавиждаме Михалков | webcafe.bg
Webcafe

Защо ненавиждаме Михалков

Екатерина Рогожникова , GAZETA.RU
27.04.2010, 07:30 (обновена 27.04.2010, 10:48)
Никита Михалков

Снимка: © Getty Images

Какъв парадокс - да правиш кино за народа, да си такъв човек и режисьор, а хората така да те ненавиждат?

Коментарите към рецензии и информации обикновено се пишат по две причини - ако авторът им въобще не е съгласен с изложението или ако е прекалено съгласен. По мои наблюдения първият сценарий се случва по-често.

Хората, които споделят гледната точка на автора, по-често прочитат, вътрешно се съгласяват и споделят линка с приятел/колега/шушу-мушу... обществото. Не губят време в изразяване на мнение, още повече под статия на нов сайт - по-скоро се ограничават с постване в собствения си блог.

Хората, разкъсвани от негодувание заради бозата, която е написал авторът, задължително ще изкажат мнението си. Затова понякога под нелош текст, в който са дадени верни (както после се оказва) прогнози, плътно вървят критични коментари, в които авторът е оплют как си личи, че няма завършено висше, че се прави на умен и други подобни.

Случва се обаче дългата колона от коментари под статиите да е пълна не с псувни към автора, а с реплики като „Точно така!", „О, ще ви кажа и повече..." и т.н. Народът е съгласен и даже добавя нещо от себе си. Причината да се случи това е една - на всички им е писнало.

И така, най-пресният пример за това, че ни е писнало, са отзивите под рецензия на филма „Изпепелени от слънцето"2 на Никита Сергеевич Михалков. Във всеки от коментарите не само се забелязва, а направо вика невероятната ненавист към него. Просто стоиш и се чудиш как му се живее на Михалков при такова отношение.

Какъв парадокс - да правиш кино за народа, да си такъв човек и режисьор, а хората така да те ненавиждат? Никита Сергеевич е възлюбван на принципа, на който бабичките в провинцията с усмивка и задоволство гласуват за Путин и неговите последователи като за „бащицата" и „спасителя". В моето обкръжение обаче отношението към него е гнусливо - в най-добрия случай, и тотална контра - в най-лошия.

Жалко, много жалко. Може би ще ми кажат, че и там няма нищо ново, но толкова обичам „Робинята на любовта", „Недовършена пиеса за механично пиано" и всичко останало, дори и първия „Изпепелени от слънцето". Всички тези леки погледи, полуинтонации и толкова добре уловена човешка драма, която не се забелязва отвън, но се вижда във всичко - очите, гласа, движенията на ръцете, музиката, погледите на другите. Не е случайно, че там са играли звучните Кайдановский* и Богатирев**, забележителната Елена Соловей, елегантният Нахапетов, вълшебните Табаков и Александър Калягин...

Къде са всички те сега? Кайдановски и Богатирев умряха, Соловей отдавна не се снима, Родион Нахапетов е в Америка, където играе във второкачествени филми, Олег Табаков поставя „Околоня", Калягин -  в „Единна Русия" (партията, създадена от Путин - бел.р.), е подписал писмото против Ходорковски (осъденият шеф на „Юкос" - бел.р.), а самият Михалков ни най-малко не се съмнява, че е по-велик от всичките. Какво е станало с всички тях? Колко е жалко...

Разказват, че на Табаков му е било достатъчно да излезе на сцената и да види как цялата зала го аплодира щастливо. Има такива хора - искаш да гледаш всяка тяхна роля, всеки техен филм, всеки техен спектакъл отново, секунда по секунда. Всеки миг е удивителен, доставя  ти физическо удоволствие.

Достатъчно е актьорът сам да разбере това, и всичко се срутва. Разбира, че е велик, и в този момент спира да бъде такъв. Защото на великите всичко им е позволено, но само ако сами не разбират, че са велики.

През 1991 г. Михалков получава „Златен лъв" във Венеция, през 1994 г. „Оскар" за най-добър чуждестранен филм - за първия „Изпепелени от слънцето", и Гран при в Кан - пак за същия филм. Поглеждайки назад към старите си филми, той е разбрал, че е  режисьор от висока класа. И край. Следващият филм вече е „Сибирският бръснар". Велик, народен, красив, трагичен - най-добрият. Всичко е тлъсто и богато. А къде е ювелирната изтънченост на Михалков? Няма я.

Добре, случва се. Режисьорът започва да мисли мащабно, с големите пари и в крак с великите събития - и очарованието си заминава. Тъжно, разбира се, но чак пък да го ненавиждаш заради това?

Но народът отива да гледа - на повечето не им трябва нищо друго освен известни актьори, красиви картинки и голям бюджет. Ако идват да ме гледат - значи аз все пак съм велик. А ако съм велик - значи трябва да дружа с великите хора на този свят, по-точно на тази страна. Още повече при нас сега е демокрация, не е Съветският съюз: на хората като че ли вече не им промиват мозъците, не те хвърлят в затвора за това-онова, което значи, че да дружиш с великите не е срамно - дори е добре и е полезно.

И не само си длъжен да го правиш, но и да разказваш на всички какво трябва да бъде киното в Русия, и по възможност да контролираш колкото може повече свързани с киното съюзи, фондове и т.н. А ако съм толкова велик и контролирам всичко - значи вие сте дребни хорица.

Високомерие, което може би го е имало и преди, но в по-малки мащаби. Аз снимам великото кино за народа, а вие сте отделни представители на народа - малките хорица. Ето заради това - заради ролята на благодетел, която никой не му е давал, а той сам си присвои, и заради това, че се уважава безкрайно - хората го ненавиждат.

Ясно е, че всичко за големия режисьор, казано по-горе, е досаден шум, който идва някъде отдолу. Макар че шумът като цяло стабилно нараства...

Жалко наистина, много жалко. Толкова много исках да видя още една „Робиня на любовта"...

*Александър Кайдановский почина от трети инфаркт на 49 години. Българските зрители го помнят от прекрасната роля на ротмистър Лемке в лентата на Михалков „Свой сред чужди, чужд сред свои".

**Юрий Богатирев също е сред любимите актьори на Михалков. Партнира на Олег Табаков във филма  „Няколко дни от живота на Обломов", чийто сценарист и режисьор е Никита Михалков.

Oще: владимир путин  кино  никита михалков  пропаганда  русия 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.