Време за избор | webcafe.bg
Webcafe

Ако знаеш, че гласуваш за последно

Весела Халтъкова 21.10.2011, 14:44 (обновена 23.10.2011, 09:08)
море, жена, плаж, живот

Снимка: © Getty Images

Гласуването би трябвало да е акт на себеотстояване, най-малкото защото не винаги е било по подразбиране

"Спи ми се".

"Не, не ми се спи"

"Спи ТИ се - утре ще ставаш рано"

"Не, искам да си прочета статията докрая, после ще погледам малко телевизия и тогава ще си лягам."

На финала на този вътрешен диалог снощи осъзнах, че ние всекидневно правим своя избор. Пред урните в главата си, без да отдаваме особено значение на резултата от вота, щом веднъж сме облекли риза и костюм вместо тишърт и дънки, щом сме избрали пица вместо хамбургер и щом сме излезли на клуб вместо да отидем на гости.

Тези избори са лесни и безболезнени, защото резултатът им трае максимум половин ден (или нощ) и може да бъде коригиран в рамките на следващите 24 часа. Но и - избираме, защото имаме алтернатива, поне два равностойни варианта, които могат да задоволят изискванията на момента и действително го правят.

"Харесването" в социалната мрежа

Социалната мрежа ни принуди да гласуваме още по-често. Как иначе бихте нарекли "харесването" на постинги, статуси и линкове или вотинга под снимки във Фейсбук? Социалната мрежа живее от желанието ни да гласуваме и да изразяваме мнението си редовно, да го коментираме и защитаваме.

И ние го правим доброволно, заявявайки имената и лицата си, търсим изборната си платформа и активно я ползваме. Тук алтернативите на избора са ограничени до минималистичния въпрос "Харесва ли ми тази снимка или не?" и "Искам ли да like-на този коментар?" Просто, лесно и безболезнено. И двата варианта на избор не носят конфликт в себе си - ако харесаш снимката - ОК, ако не - не значи, че я смяташ за грозна, може просто да не си я видял.

Това свикване с гласуването би трябвало - поне на теория - да доведе до желание за по-мащабно заявяване на личния вот и разширяване на полето за изразяване на мнение. Дали е така?

Елементарността на гласуването пред компютъра - анонимно във форума или лично, но ограничено до стотината контакти във Фейсбук, би трябвало да ни е отнело страха от акта на избор или поне да го е намалило. Би трябвало да горим от нетърпение (или поне да не се страхуваме) от скока в дълбоката вода на Големите Избори.

Но тук се сблъскваме с комплексността на алтернативите, които ни плашат, отегчават или оставят безразлични и част от нас заобикалят кабинката, която - освен правото на глас, ни дарява и анонимност.

Кое ни спъва?

Първо, ефектът е дългосрочен и обикновено трае 4 или 5 години (за президентски мандат). Ако една харесана снимка във Фейсбук може да се изтрие, то една избрана власт не може и трябва да се сприятелиш с мисълта, че си е донякъде и твоя - ако си гласувал за нея.

Второ, съзнанието за силата на собствения глас - пред себе си или пред обществото - е строго индивидуално и трудно се възпитава с реплики като "Който не е гласувал, няма право да се оплаква" или по-радикалното "Всеки народ си заслужава политиците".

Трето, алтернативите понякога изглеждат сходни и взаимнозаменяеми до степен на отрицание, което също е вид избор. Погледнато по този начин всеки от нас ще гласува на 23 октомври: един - активно, друг - пасивно, а трети - протестно, избирайки Светльо Витков.

После ще бъдат преброени само активните листовки, за пасивните ще остане надеждата, че ще се активират след 5 години, а протестните може да вдъхновят Витков и групата му за нов хит.

В този multiple choice всъщност трябва да победят демокрацията и гласът народен, но победителите сякаш се оказват други.

Гласуването би трябвало да е акт на себеотстояване, най-малкото защото не винаги е било по подразбиране. Жените в Швейцария получават право на глас едва през 1971 г. (не е печатна грешка) - и то благодарение на референдум на мъжката част на населението. В Англия до 1918 г. правото да упражнят своя глас са имали едва 52% от мъжете, докато в България по това време вече се създават традициите на гласуването.

Защо въпреки това на 23 октомври няма да гласуват толкова много хора? Какви ще са подбудите на останалите си вкъщи? Ще гледат ли вечерните новини?

Или нека обърнем въпроса - какво е накарало над 75% от хората да напуснат топлите си домове в неделята на президентските избори през неуютния студен януари на 1992 г., когато бе избрана президентската двойка Желю Желев/Блага Димитрова? Промяната, носеща се във въздуха, надеждата, еуфорията от живеенето на свободата?

Тогава шансът да избереш "своя" кандидат демократично от многопартийно създадена листа е бил приет с въодушевление и е бил сигнал не само на промяна. Възприемало се е и като манифест на дългоочакваното право народът доброволно и без натиск "отгоре" да изрази гласа си. Тогава вярата в силата на отделния човек да промени хода на историята е била по-силна от резигнацията, че единичният глас не може да промени статуквото.

Сумарно днес в силата на личния вот значи не вярват над 10% от населението. Проста аритметика... Ами ако е важно? Ако е важно точно за теб, семейството ти, децата ти? Ако е важно за теб - като личност и човек, имащ правото да живее в демокрация? А ако утре ти го отнемат?

Ако от утре нямаш право да избираш държавен глава, защото ще върне старият закон отпреди 1990 г. и президентът се избира от Народното събрание? А представи си, че кметът на твоя град се "назначава" или избира без никаква прозрачност от общинския съвет, който решава от Твое име? Ще се съгласиш ли?

Ако някой ти каже, че днес, 23 октомври, са последните избори, на които можеш да гласуваш изобщо...

Правото на избор е подарък. Не го оставяй в ъгъла неразопакован, дори все още да не знаеш какво ще изскочи от него.

Oще: българи  българия  вот  гласуване  демокрация  избори  личност  право 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.11.2010, 01:52

8 pueblo | 24.10.201102:08

Смее се ИЗБОРИТЕ НЕ ПРОМЕНЯТ НЕщАТА!АКО ГО ПРАВЕХА-щЯХА ДА ГИ ЗАБРАНЯТ....
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.02.2011, 13:54

7 ARLINA | 23.10.201122:15

Арлина хареса тази статия!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.04.2011, 14:41

6 Чинчифон | 23.10.201118:02

Да "ГЛАСУВАШ за държавен глава" няма нищо общо с това да "ИЗБИРАШ" държавен глава".Така,както да гласуваш за MISS няма нищо общо с това да си избереш момиче.За това мечтая фалшивата демокрация да си отиде!Едва
тогава ръководителите ще се избират като космонавтите-в съответствие с техните ценз и лична подготовка.И ще се назначават след публична защита.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.06.2011, 19:25

5 Velimir Lubomirov Georgiev | 23.10.201116:27

Нека споделя стихотворението на Недялко Йорданов (няма значение от политическите му пристрастия, прав е!), което е добавил един от участниците в групата - Prospect BG-pld, това е подобаващ отговор по темата:


Недялко Йорданов
ОБРЪЩЕНИЕ

Днес, когато нашата Българска държава
всеки я купува и я препродава,
... днес, когато всеки кръгъл идиот
... прави се на лидер и на патриот,
днес, когато бившите пак се подредиха
и от демокрацията шапка си скроиха,
основаха фирми, построиха банки
на социализЪма с гнилите останки.
днес, когато новите наши демократи
спяха във палатки, спят сега в палати,
а народът гладен в никого не вярва
и със много мъка хляба си изкарва,
ако не открадне, ще загине инак,
днес, когато кражбата стана ни поминък,
днес, когато гинат нашите войничета
и проституират нашите момичета,
днес, когато властват рекет и пиратство
и си пълнят гушите с нашето богатство,
наглият престъпник има нова роля –
вместо във затвора пуснат е на воля,
граби, и насилВа под път и над път,
днес, когато няма ни закон, ни съд,
днес, когато вредом тържествува злото –
трябва да му сложим прът във колелото,
кърлежа да смажем, стига кръв е локал!
Ножът във плътта ни стигнал е до кокал.

И вместо да скочи, да извика кански,
спи във сън дълбок юнакът балкански.
Защото България вече е свободна,
но къде си, вярна ти любов народна,
но къде си, съвест, но къде си, смелост?
Или се превърнахте пак във вкаменелост?
Тъй ли ще си иде цяло поколение
с жалкия инстинкт за самосъхранение?
Българино кротък, българино хрисим,
докога от други ти ще си зависим,
докога съдбата ти ще решава друг?
Я впрегни магарето в дървения плуг,
изори земята от гнилите бурени,
смачкай паразитите, върху тебе турени,
отгледай грижливо своя собствен плод,
за да се докажеш, за да си народ.

Но търпим как бавно и без съпротива
малката ни нация почва да загива.
Мъките не свършват. Бягствата не спират,
младите не раждат, старите умират,
няма го отдавна българският трепет,
чужди ни командват, своите ни трепят.
Сякаш озверя човешката природа,
где е покаянието, где е милостта,
едни чрез властта ограбват народа,
други чрез народа заграбват властта.

Затова да махнем днешните бездария
и не Бог, а ние да пазим България!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.06.2011, 19:25

4 Velimir Lubomirov Georgiev | 23.10.201116:08

Аз имам по-добра идея от това да отида и да гласувам. В ЛИЦЕКНИГА има една група, която създадох в понеделник: Гласувах - Няма да гласувам! - http://www.facebook.com/#!/groups/264159346961762/ , хората които не са подвластни на цялостната пропаганда, може да се включат.

Добре би било да има и една контра статия: Защо не искам да гласувам!!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

3 Manuela Gerenova | 23.10.201112:54

С това "протестно" гласуване УебКафето просто ще ме "уморят" от смях...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.05.2011, 12:05

2 Dora Apostolova | 23.10.201112:53

Няма да се спирам на литературните качества на статията и фантазията на автора. Ще коментирам заглавието му. За да знаеш че гласуващ за последно, трябва да имаш ясна визия как ще промениш статуквото, т.е да си уверен ,че няма да видиш в следващите избори същите кандидати, които се въртят в настоящите избори и непрекъснато са се въртели едни и същи последните 22 години "демократичен преход" на България.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 09:23

1 district17 | 23.10.201109:40

такъв шанс не мога да пропусна Много щастлив станах в 6, в 7:15 вече си бях пуснал Х-20 и сега си пия доволен сутрешното кафе Смее се
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.