Гражданинът и жалбата му пред КС | webcafe.bg
Webcafe

Гражданинът и КС

Живко Сталев 20.02.2013, 17:53 (обновена 22.02.2013, 13:39)
Народно събрание

Снимка: © dbpedia.org

Как да се промени Конституцията ни

През последните години в България все по-често се повдига въпросът за въвеждането на индивидуална конституционна жалба на граждани пред Конституционния съд (КС), като застъпниците често се позовават на съществуващата практика във Федерална република Германия.

При създаването на българската Конституция тази възможност не беше въведена. Един от основните аргументи на политиците тогава беше, че КС се въвежда за първи път в българската Конституция, с което се свързваше известна несигурност за развитието на неговите функции и неговото участие като цяло в системата на управление.

За този подход може да се намерят редица разумни аргументи. Между другото, в Германия тази възможност за гражданите беше създадена през 1969 г. (20 години след приемането на тяхната Конституция). Така че е наистина разумно да се замислим и ние дали не е време да се даде такава възможност на гражданите.

Има редица юридически и социално-обществени аргументи, които дават голямо основание и в България да бъде въведена възможността за индивидуална конституционна жалба да бъде въведена. В България КС вече изигра своята роля при укрепването на демократичните институции, така че бъдещите му функции трябва да бъдат разширени към защитата на индивидуалните права на гражданите.

При обсъжданията и въвеждането на индивидуалната жалба трябва да се избегне директно прилагане на чужди практики в българската Конституция. Например създаването на възможността за индивидуална конституционна жалба не може да бъде въведена директно по немския принцип.

В немската Конституция основните права на гражданите са изложени по различен начин, като почти всички права съдържат точна дефиниция за възможните техни ограничения чрез нормативен или административен акт. Също така тълкуването на основните права от КС в Германия е създало практиката на преценка за тежестта на едно основно право срещу друго в конкретен контекст.

От тези особености произтича и изискването, че по принцип гражданите могат да се обърнат към КС само след като е изчерпан съдебният път. Така КС се превръща в четвърта инстанция.

Въпреки че КС в Германия разглежда редица спорове между отделните институции на страната, конституционната жалба на граждани представя над 90 % от делата. И въпреки, че шансовете за успех пред КС са малко повече от 1%, това показва колко значима е тази възможност в съзнанието на гражданите да защитават своите права.

Все пак трябва да се отбележи, че германската директна жалба на гражданите до Конституционния съд е ограничена от едно твърде важно изискване, а именно гражданинът да е пряко засегнат, при това към момента на жалбата, в своите основни права от нормативен акт (не само закон) или от административен акт - по отношение на своите основни (конституционни) права.

Немското право приема, че нарушението на основни права е директно нарушение и на Конституцията и поради това всяко нарушение на основни права е и нарушение на Конституцията и трябва да се защити с предоставяне на право на жалба до Конституционния съд.

Струва ми се, че тази практика на немското право може да се използва и в България при уреждането на този въпрос.

В България трябва да се създаде възможността за гражданите да могат да се обръщат директно към КС чрез конституционна жалба, ако чрез законодателен или административен акт съществува възможността за накърняване на основни права, от което могат да произтекат тежки и необратими последствия. В такъв случай трябва да се обърне внимание на следните важни аспекти:

  • Жалбоподател може да бъде всеки гражданин, в случай че негови основни права са накърнени. Той трябва да бъде лично засегнат, като се изключва възможността за жалби на юридически лица, сдружения и пр. (общи жалби). Наскоро изложените идеи за подаване на индивидуална конституционна жалба след събирането на определен брой подписи от граждани е недопустимо и противоречи на принципа за лично засягане на права и индивидуална жалба.

  • Жалбоподателят трябва да бъде с накърнени в момента негови основни права. В такъв случай са недопустими жалби за евентуални или преустановени накърнявания на основни права чрез закон. Така например е недопустимо да се обжалват закони, които не са влезли в сила или са отменени.

  • Гражданите могат да обжалват пред КС всеки законодателен нормативен акт. Може да се обмисли и дали да се приеме немския опит пред Конституционния съд да се обжалват и други нормативни или административни актове, ако те накърняват някои от основни конституционни права на гражданите. В последния случай, разбира се, както е и в немското право, първо трябва да е изминат пътят на всяко друго възможно обжалване на тези актове (напр. административното производство);

Въвеждането на конституционна жалба на гражданите не трябва да нарушава или отменя възможността за сезиране на Конституционния съд с въпроса за конституционосъобразност на законите от съдилищата.

Дори трябва да се помисли и за въвеждане на възможността съдилища от по-долна инстанция да пращат дела директно във КС. Вместо да се изчаква това да направи върховната инстанция, в случай че преценят, че съществува възможността за накърняване на основни права от закони, които противоречат на Конституцията.

Такава практика ще доведе до много по-бързо правораздаване в случаите, когато има засегнати основни права на гражданите.

Въпреки вече 5-годишното ни членство в ЕС се наблюдава как културата на правото и на основните конституционни права все още не е достатъчно проникнала в нашето общество и най-вече в отношението на обществените и държавни институции към основните права на гражданите.

Индивидуалната конституционна жалба ще бъде прекрасно средство, макар и далеч не единственото, за засилване на натиска върху институциите да се съобразяват с общата правна култура, както и да си дават по-ясна сметка за последиците от техните действия за всеки отделен гражданин и неговите права.

В момента се наблюдава сериозно отдръпване на гражданите от българските институции, политически партии и най-вече от съдебната система. Възможността на гражданите да търсят своите основни права пред КС ще създаде у хората чувство на защитеност и може да подсили слабото доверие в съдебната система.

Индивидуалната конституционна жалба ще засили натиска върху тази система да се обърне повече към правата на гражданите, тяхната защита и най-важното - към предоставянето на по-качествени съдебни услуги. Наред с това ще увеличи натиска върху законодателния процес за създаване на качествени нормативни актове по отношение на правата на гражданите.

Oще: граждани  жалба  конституция  кс  промяна  управление 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 26.07.2011, 20:01

2 Елисавета Домовчийска | 21.02.201321:47

Не съм юрист, но си мисля, че КС не бива да става нещо като най-висша инстанция, защото ще бъде залят от жалби. В момента незнам как е, но мисля, че омбудсмана няма право да сезира КС, а би трябвало да му се даде това право, съответно той като юрист ще отсява жалбите, което и в момента прави, и по своя преценка ще отправя в КС тези, които касаят противоречия на законите с конституцията и закони, при които се нарушават правата.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 10.05.2011, 11:06

1 Levitt Hostel | 21.02.201312:51

,,Има редица юридически и социално -обществени аргументи които дават голямо основание възможността за индивидуална конституционна жалба да бъде въведена и в България. В България КС вече изигра своята роля при укрепването на демократичните институции, така че бъдещите функции на КС трябва да бъдат разширени към защитата на индивидуалните права на гражданите.''

Авторът на тази статия вероятно е син на народния съдия Живко Сталев.
Правото на гражданите на конституционна жалба е форма на защита и сама по себе си по никакъв начин не би създала по-добри възможности правата на гражданите да бъдат защитени. Решението не е в търсенето или създаването на нови юридически форми на защита на гражданските права, а в нова конституция, в която политическата власт/законодателната компетентност е сведена до здравеопазване, образование и сигурност.Респективно най-добрата форма на защита на гражданските права не е в търсенето на форми на защита, а в нова конституция, където правоспособността на законодателния орган е строго лимитирана.
По същество, конституционната жалба или жалба за несъответствие с Конституцията би изисквала аргументирано посочване на несъответствието или противоречието, което не е по възможностите на всеки един гражданин. Именно поради това, че по-голямата част от българските граждани не биха могли да посочат аргументирано противоречието, възможността за подаване на жалба за противоречие или несъответствие с конституцията обикновено се ограничава, примерно с изискването за приподписване от адвокат или юрист, т.е не би могла да се превърне във всенародно средство за защита.
От друга страна, в настоящата българска конституция се определя, че законите и актовете на администрацията не могат да противоречат на Конституцията и конвенциите , ратифицирани по официален ред, т.е не трябва да противоречат и на Конвенцията за защита на правата на човека, която е ратифицирана от Народното събрание.Конвенцията за правата на човека се разглежда от Европейския съд по правата на човека и следователно формата на защита с конституционна жалба би била само още един бюрократичен и ненужен инструмент. Вместо конституционна жалба в новата конституция трябва да се приеме, че решенията на Европейския съд по правата на човека са задължителни.

Социален и обеществен са синоними
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.