Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо бременността трае 9 месеца?

Хората, разбира се, са прекалено наясно заради подутите вторични полови белези и глезени, ако не броим редките случаи, в които родилките възкликват изненадано: "Но аз не знаех, че съм бременна!" Снимка: Getty Images
Хората, разбира се, са прекалено наясно заради подутите вторични полови белези и глезени, ако не броим редките случаи, в които родилките възкликват изненадано: "Но аз не знаех, че съм бременна!"
Защо бременността трае 9 месеца? Снимка: http://wrande.org/
Защо бременността трае 9 месеца? Снимка: Getty Images

Ако някой ви каже, че преди около 100 милиона години нашите прадеди са били заразени с паразитно ДНК, което се е възпроизвеждало из геномите им - и че това е свързано с еволюцията на човешката бременност, бихте ли предположили, че въпросният човек е чел ранния Л. Рон Хъбард.

Но тази седмица в престижното академично издание "Nature Genetics", учените представят доказателства за тази теория.

В търсене на отговор как прадедите ни са развили по-усъвършенстван тип бременност - включително способността да износват зародиша в утробата си, докато той достигне до по-развито състояние - учените изучават маточните клетки на три съвременни бозайници.

Сравняваните животни са опосуми (чието потомство се развива предимно в кожената торба на животното), броненосци и хора (при които плодът прекарва повече време в утробата). Изводите от направеното проучване са, че фалшивото ДНК, което вероятно пристига в организма чрез вирус или паразит, е свързано с непознати досега аспекти на бременността.

Въпреки масовото вманиачаване по плодовитостта (простичък пример: бременността на Бионсе), изненадващо малко се знае за древните клетъчни процеси, които са ни довели до настоящия вид бременност.

Разлики във възпроизвеждането

Това, което е известно до момента, може да бъде обобщено в няколко изречения: съвременните бозайници произлизат от един общ прародител. Но що се отнася до възпроизвеждането, налице са някои сериозни разлики между различните видове.

Някои от тях, наречени еднопроходни, снасят яйца. Сред тях например са птицечовката и мравоядът. Други, наречени торбести бозайници, преминават през кратка бременност, раждайки след приблизително две седмици (какъвто е случаят с опосумите). На този етап, новородените опосумчета са достатъчно силни, за да се промъкнат в предния "джоб" на майка си, където да бозаят и да завършат процеса на развитието си.

Разбира се, съществуват и плацентните бозайници, които се смятат за по-напреднали в развитието си и имат най-продължителна бременност. Броненосците например износват плода в утробата си между 60 и 120 дни. При хората, както всички знаем, този период е около 9 месеца. През това време плодът се храни чрез плацентата, която е разположена около стената на матката. Организмът ни произвежда изключително високи нива естроген и прогестерон, изпомпва повече кръв и модифицира имунните ни реакции така, че да не отхвърлим плода, който се развива най-активно в последните месеци на бременността.

Ако формулираме нещата по друг начин: "опосумката почти не разбира, че е бременна," обяснява Винсънт Линч от университета в Йейл - първият от авторите на изследването в "Nature Genetics". С това твърдение той има предвид, че тези животни не преминават през продължителния психологически катаклизъм, който ние преживяваме.

Телата на броненосците, от друга страна, усещат в по-голяма степен това състояние - и не само защото някои от тях износват всеки път идентични четиризнаци. (Хората, разбира се, са прекалено наясно заради подутите вторични полови белези и глезени, ако не броим редките случаи, в които родилките възкликват изненадано: "Но аз не знаех, че съм бременна!")

Специални компоненти от ДНК имат грижата да задействат гените при бременност

В продължение на години, учените се опитват да разберат защо някои животни са развили способността да износват потомството си вътрешно, докато то не достигне до по-развито състояние. Това е научно предизвикателство, към което Линч и неговите колеги подхождат сериозно.

Първоначално те извличат маточни клетки от опосум, броненосец и човек. Използвайки последователен подход, който позволява извършването на мащабен анализ, те разглеждат гените, които се активират по време на бременността на всеки един от посочените бозайници.

Групират различията между торбестия опосум и плацентните бозайници - броненосецът и човешкият индивид. И откриват, че новите секвенции ДНК, наречени транспозони, са разпръснати из клетките на броненосеца и човека. Тези транспозони действат като превключватели за гените, които се задействат само в матките на по-развитите животни.

Учените подозират, че това фалшиво ДНК може би е проникнало в организма чрез инфекция, отчасти защото съществува поне един пример на кръвосмучещи паразити, които са потенциалните преносители на транспозони при животинските видове. Веднъж попаднало в организма, новото ДНК започва да се възпроизвежда.

"Все едно са паразити в корема ви, само че са паразити във вашето ДНК и всичко, от което се интересуват, е да направят повече копия на себе си", обяснява Линч. Изследователите вече са наясно, че транспозон, наречен MER20, помага за задействането на ген, наречен проактин, който е важен по време на бременността. Но новата публикация предполага, че ролята на транспозона вероятно е много по-обща - хилядите копия на MER20, които се разпространяват в животинското ДНК, може би допринасят за регулирането на стотици гени, които реагират на естрогена и прогестерона и вероятно помагат на утробата да поддържа по-дълготрайна и комплексна бременност.

С други думи, ДНК инвазията може би ни е подтикнала, в известна степен, не към естествените кожени торби, а към употребата за същата цел на ластични слингове...

В тази част от историята все още има много бели петна. Но при всички положения, инвазията на фалшиво ДНК може да се окаже един странен и важен обрат в познанията ни за бременността - дар, за който можем да бъдем единствено благодарни.

 

Най-четените