Георги Лозанов наблюдава "антикизацията" в Македония | webcafe.bg
Webcafe

Кристо в Скопие

Доц. Георги Лозанов 17.03.2014, 17:41 (обновена 22.03.2014, 18:24)

1 от 11 снимки Назад Напред

паметници в скопие

„Гледай да не стоиш неподвижен повече от минута, защото ще те вземат за паметник", ми казва Максим Минчев, с когото сме попаднали на реконструирания - думата определено е слаба, централен площад на Скопие. Максим всъщност ми е разказал поредния виц за тъй наречената антикизация или буцефализация (по името на коня на Александър Македонски), която тече тук от няколко години.

Рискът обаче звучи правдоподобно, защото хората по площада в момента определено са по-малко от скулптурите - около тридесет паметника (най-високият е именно на Александър Македонски - 22 метра, Гоце и Даме също са на коне, макар и с костюми) и неизброимо число бюстове и фигури в цял ръст. И, разбира се, лъвове, но не като нашите на Лъвов мост - кротки, почти вяли, а настървени, в шадраван, със зинала паст, по всичко личи символизиращи непоколебимостта на македонските войни през вековете.

Главната роля обаче се играе от архитектите и строителите - те в изненадващо кратки срокове са успели да осеят центъра на града с десетки сгради (работата продължава), приютили основните институции на държавата, в стил барок и класицизъм с присъщите им реминисценции на античността. Започваш да се чувстваш като Иван Грозни в комедията по Булгаков „Иван Василиевич сменя професията си", когото някакъв млад учен по погрешка беше изпратил с машина на времето в съвременността. Само дето антикизацията - официалното наименование на проекта е „Скопие 2014", те е изстреляла в обратната посока.

Впрочем, точно такава е и голяма задача пред авторите на проекта - да набавят с днешна дата културното наследство, от което историята (а донякъде и разрушителното земетресение от 1963 година) несправедливо е лишила македонския народ (особено в турския период), да я „поправят" със средствата на пространствения монументализъм и държавния бюджет. Да накарат местните хора да почувстват като свои - с убедителността на „веществено доказателство", течения, събития и персонажи, за които досега в най-добрия случай само са чели, и да ги включат един път завинаги в националната си идентичност.

Тук въобще няма да обръщаме внимание на разгорелите се спорове, главно от страна на съседите, включително и от наша, кое на скопския площад на кого принадлежи „по право". На Балканите (и далеч не само тук) сме закоравели крадци на история и нищо чудно най-присъщата ни част от нея да се окажат именно кражбите й. Пък и спокойно можем да гледаме на антикизирания център като въображаем музей, материализиран на открито, а музеите по цял свят са плод на отмъкнати парчета чужд живот, превърнати в собствени експонати. Македонците поне сами са си ги направили „по образ и подобие" от стиропор.

Разбира се, можем да изобличим държавното мероприятие като чиста симулация, защото е известно, че тъкмо при нея образите предхождат това, което изобразяват и знаците това, което означават. Но след като Америка, както казва Бодрияр, е типичен пример за тотална симулация, ние защо да връзваме кусур на Македония.

Ще направим друго - без предразсъдъци ще се отдадем на преживяванията, които площадът буди, когато си стъпил на него между колони и фронтони, царе и войводи, и ще ги подложим на маркиращ прочит.

Първото усещане, естествено, е за декор в холивудски мащаби, за няколко костюмени суперпродукции, които се снимат едновременно. Не знаеш в коя ще те наемат, но ти се иска да проявиш поне малко талант, да получиш поне една реплика, да посечеш по сценарий поне един душманин на братята македонци. И филмът тръгва пред очите ти, докато в близост не мине с артиртна походка и пазарска торба някоя възрастна скопянка, без дори да погледне към Александър Велики. Екранът угасва... Пък и целта на проекта „Скопие 2014" не е да радва с картинки "отвън", а да прониква вътре в съзнанието, за да ремонтира и укрепи македонската идентичност.

Така вече си се озовал в началото миналия век, когато модернистите възлагат на архитектурата изключителни социални надежди: да промени човека като дисциплинира всекидневието му и го превърне в образцов поданик на новия ред. Зараждащите се тотолитаризми доволно потриват ръце. Самият комунизъм, според някои изкуствоведи, не е нищо друго, освен един от многото радикални проекти на модернизма, само че осъществен с живи хора.

Може да има аналогии и все пак би било несправедливо да подредим тук наивният илюзионизъм на буцефализацията, която по-скоро те връща към детството с неговите приказни видения, с Крали Марко и замъците от пясък по плажа. А и модернизмът иска да зачеркне миналото, докато „Скопие 2014" иска да го приюти цялото, или поне колкото стигат силите на един площад. Цитирането на това, което е било, и пренасянето му на друго място в друго време, не е модерен, а чист постмодерен подход. Ефектът не плаши, а забавлява, парадът за победата (под Триумфалната арка като тази в Париж) се е оказал бал с маски. Имаш чувството, че си зрител на гигантска инсталация, че Кристо е реализирал поредния си проект и щом свърши, ще си прибере опаковката и отдолу площадът ще е същия като преди антикизацията му.

Но и завинаги да остане така, само ще се усили пределно ясния смисъл на инсталацията: историята не е това, което се случва, а това, което успеем да представим, че се е случило. От което следва, че и нашата идентичност не е предопределена, а сами си я правим в границите на собствения си живот.

Проектът „Скопие 2014" фактически е вложил 400 милиона евро за пропаганда на постмодерното разбиране, че какви ще сме вече не е въпрос на исторически дълг, а на човешко право, че зависи единствено от собствените ни желания. Има съвременни технологии и обществена приемливост да си смениш лицето и дори пола, та какво остава за идентитетот.

Oще: александър македонски  буцефализация  македония  паметници  скопие  скопие 2014  скулптури 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 16.12.2013, 11:06

7 Калми | 19.03.201415:05

Не може да сме равнодушни, когато за пореден път някакви мелези - сбъркани българи, се мъчат да присвоят и "документират"(със стиропор) историята ни по свой вкус. Не може да се посяга с мръсни ръце на наши герои, като Яне Сандански, Даме Груев, Н. Й. Вапцаров и други бележити българи! Отрезвяването много скоро ще настъпи, само че като ги подпрат шиптерите отзад по аналните части.... И тогава ще се молят за Бай Хой от София да дойде да ги спасява, ама и той ще ги е.ава!!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.02.2011, 12:23

6 AlahAkbar | 18.03.201418:52

Кои сме тие ние Лозанов? Вие и малоумните ни политици може би?
Ето и сега комунягите ще трошат народна пара за възвхала на Самуил...
Всичко друго сколасаха, за тва се хванаха.
А фиромците, че са ненормални - спор няма. Проблема ще дойде, когато започнат да ги лекуват шиптърите, ще се сетят тогава, че са българи... Дано не е късно.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 29.11.2012, 00:43

5 Георги Лозанов | 18.03.201418:38

Не е зле да помислим за себе си, защото и ние сме същите, да си спомним колко бетон наляха в Царевец.
   

оценка

+1 -3

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

4 Harry | 18.03.201415:31

На този url адрес ще видите как съвременният барок на Македония се прави от стиропор. Каквато държавата, такъв и барока й! Много щастлив

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=2R8eFfz2r5g
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

3 паяка | 18.03.201414:30

"На Балканите (и далеч не само тук) сме закоравели крадци на история и нищо чудно най-присъщата ни част от нея да се окажат именно кражбите й. "

Бе какво е това- яде ли се, пие ли се, лихви ли трупа, дивиденти ли раздават!?
Защо е това иронично-злобно вторачване в решението им да си украсяват столицата, както им харесва? Не е признак на най-добро възпитание да се изказваш за интериора на съседа си, особено, ако той въобще не се интересува от мнението ти.
Никой не коментира струпването на 30 статуи на Карловия мост в Прага, например - нито с критика, нито с оскърбление, нито със завист.
Нас все нещо ни стяга чепикът. И все да се набутаме някъде неканени. Там са си живели хора, от преди да дояздят до нашите земи конниците от Персия ли, от другаде ли...Имало ги е. Както и тук - също. Животът на планетата не започва 681 година. Някой е добре да се опита да го преглътне това.
И какъв Кристо, що го мешате тук, като той не иска да е от нашето племе, че да му правите реклама...
   

оценка

+3 -2

Регистриран на: 09.04.2013, 14:46

2 Michailis Koleffikidis | 18.03.201414:04

Еее нали Българите се срамуват да кажат че са Българи е Сърбите са ги натиснали. И акто не могат да станат Сърби ше станат Македонци. Нали това казва Паисий Хилендарски оо не разумне уруде защо се срамиш българин да се наречеш. Ето сега се наричат Македонци и възхваляват новата си идентичност като правят нови паметници. Нищо че Македонците са говорили на древно грцки като Спартанците и Троянците а сега днескашните Македонци говорят на смесен език между Български и Сръбски !!!!!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.12.2010, 11:11

1 Borracho | 18.03.201412:33

За кво трошат пари да ги строят тея паметници, след като след 20 години ще трбява да ги бутат да строят джамии на тяхно място?!?
   

оценка

+6 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.