Глупостта "напуснах работа, за да следвам мечтите си" | webcafe.bg
Webcafe

Глупостта "напуснах работа, за да следвам мечтите си"

Webcafe, Джанел Кибуйен, janellequibuyen.com 07.06.2016, 17:33 (обновена 13.06.2016, 15:14)
работа от вкъщи

Да си самонает нито е за всеки, нито е толкова лесно, колкото се опитват да го изкарат. Това е радикалното мнение на графичния дизайнер Джанел Кибуйен, която описва в блога си как се е стигнало до момента, в който й се е наложило да напусне работа, но не пропуска да спомене за привилегиите, с които е разполагала, за да може да си го позволи

След "Как напуснах работа, за да не прегоря" продължаваме темата с разказ за романтичната представа за напускането на работа, за да се занимаваш "с онова, което обичаш".

Преди две години напуснах работата си на пълен работен ден, с добра заплата и социални придобивки, за да работя самостоятелно и независимо като графичен дизайнер. Наясно съм, че това е може би най-клишираната фраза, която може да прочетете онлайн в наши дни.

Откакто предприех този ход, реакциите, които срещам, са доста сходни.

Хората се възхищават на факта, че съм предприела тази голяма, променяща живота ми стъпка.

Получих съобщения като "Браво, толкова си смела и решителна" и "Чудесно е, че следваш мечтите си" и "Иска ми се да можех да работя само за себе си".

В началото не знаех какво да мисля. Имах и други лични неща, които се случваха в живота ми по това време и които ми повлияха достатъчно, за да напусна постоянната си работа. Но след като получих същата реакция хиляди пъти и след като прочетох същите истории на мълниеносен успех тип "Напуснах работа и стартирах собствен бизнес!" навсякъде онлайн - започнах да приемам, че съм постъпила правилно.

Започнах аз самата да вярвам в това и то се превърна в част от моята история.

Лесно беше да се идентифицирам с много от нещата, които казваха младите предприемачи.

Скъсвам си г*за от работа, за да поема достатъчно достатъчно поръчки месечно и за да успея да свържа двата края. Ежедневно се боря с присъпи на страх и тревожност от нестабилността. Боря се и с постоянните панически пристъпи за бъдещето, чудейки се колко дълго мога реалистично да се издържам по този начин.

Същевременно обаче ми плащат да правя нещо, което обичам (което очевидно би трябвало да засенчи всичко останало).

Няма да се преструвам - в началото беше забавно и удовлетворяващо.

Гордеех се, че следвам мечтите си и сама се потупвах по гърба, че съм успяла да направя така, че да се получи. Но после друга част от мен просто не можеше да не бъде тотално несъгласна с тази теза.

Да си бъдеш сам шеф е зверски тежко. Няма кой да виниш, освен себе си, когато нещата се оплескат. Изобщо нещата не са толкова розови, колкото ги изкарват. Но онова, което ме притеснява най-много, е как постоянно в медиите предприемаческата класа е представяна като изначално смела и решителна.

Нека си кажем нещата, каквито са.

Не съм по-смела от емигранта-работник, който бере ягоди, за да изпраща процент от заплатата си на семейството си в своята родина.

Не съм по-смела от наскоро завършилия представител на поколението на новото хилядолетие, който работи в офис по 9 часа на ден, за да изплаща огромните си студентски дългове.

Не съм повече шеф, отколкото работещата майка на три работни места майка, която се опитва да си изхрани децата.

Днес биваме бомбардирани с послания, че животът може да бъде смислен само ако правим онова, което обичаме най-много (което всъщност е нещо крайно субективно).

Че можем да бъдем щастливи, само ако напуснем постоянната си работа, за да пътуваме по света. Само ако зарежем всичко, за да си бъдем сами шефове. Само ако напуснем рутината, за да изградим нещо от нулата.

Предлагат ни онлайн курсове, уебинари, книги и подкасти със съвети от професионалисти.

Маркетира ни се тази идея с приложения, които обещават лесно и бързо стартиране на собствен бизнес. Казват ни, че жертвата е голяма, но си заслужава.

Нужно е само да напуснеш работа, да дадеш всичко от себе си, да купиш моята книга със съвети за 20 долара и да имаш страст и желание да продължаваш.

Хвалим хората, които са "достатъчно смели" да напуснат работното си място от 9 до 5 и да скочат в дълбоките води на вълнуващата неизвестност. Идеализираме и романтизираме идеята да работиш за себе си и да определяш сам работния си график. Възхищаваме са на онези, които поемат риска и след това жънат обилните изгоди от "скока в дълбокото".

Само че никой не говори за реалната устойчивост или самодостатъчност на тази формула и никой не казва, че мачът, в който започваш да играеш, няма да бъде свирен в твоя полза.

Никой не казва, че напускането на работата, за да следваш мечтите си, е тотална глупост.

Това послание е от полза само за привилегировани хора и е много опасно за работещите хора.

Сама по себе си дори самата идея вони на привилегированост. Тя потвърждава като начало, че си имал постоянна работа. Тя потвърждава, че си имал време да мечтаеш и да се запалиш по нещо (което да капитализираш в достатъчна степен, за да покриваш разходите си). Тя потвърждава, че си имал избора да се занимаваш с нещо различно, защото просто ти се е искало.

Но има много повече предизвикателства в това да бъдеш самонает, освен чистата психическа устойчивост, упоритост и издръжливост.

Хищнически примамваме хората, които имат нужда от сигурността на постоянния доход в предприемаческия начин на живот, като ги залъгваме, че това е вариант да живеят смислен живот и да печелят много пари. Постепенно това се превръща в новата американска мечта.

Говорейки от своя личен опит, искам да подчертая, че аз самата не напуснах постоянната си работа с добра заплата и социални придобивки, за да бъда смела и да следвам мечтите си.

Не напуснах спонтанно, нито скочих в неизвестността със затворени очи. Напуснах, защото бях изправена пред нови и мащабни отговорности в личния ми живот, които изискваха повече от мен психически и емоционално, отколкото съм очаквала. Напуснах, защото бях депресирана. Напуснах, защото ми дойде до гуша от 40-минутен път до офиса, работа от 9 до 22 часа, понякога по 12 часа на ден и от това да се преструвам, че нищо не се променя у дома.

Напуснах, защото имах работа на свободна практика, на която да се опра, не просто защото исках да фрийленсвам на пълен работен ден.

Напуснах, защото претеглях алтернативите всеки ден в продължение на 7 месеца, преди да взема окончателно решение.

Да, привилегирована съм, защото нямам кредити, които да изплащам. (Нямам и студентски кредити, явно напускането на колежа, без да завърша, в случая работи в моя полза, хаха).

Привилегирована съм, че съм си изплатила повечето дългове по кредитните си карти, докато имах постоянна работа. Привилегирована съм, че имам връзка с партньор, който си запазва работата на пълен работен ден. Че имам партньор, с който мога да живея.

Напуснах работа, защото трябваше да се справя с критична ситуация в семейството с дългосрочни отговорности, която трябваше да осмисля и вместя в живота си.

Напуснах работата си, защото бях достатъчно привилегирована, за да си го позволя.

Затова не искам да затвърждавам тази фалшива легенда за напускането на работата, защото съм била, видите ли, достатъчно смела, за да следвам мечтите си. Не искам никой, който работи от 9 до 5 да се чувства като глупак, че си остава на стабилното работно място, или да се чувства сякаш греши, ако всъщност му харесва там.

Искам хората да знаят, че почти всички истории за мълниеносен предприемачески успех, които медиите показват, оставят извън кадър привилегиите, които тези хора изначално имат.

Не всеки може, или би трябвало, просто да напусне работа с надежда да намери щастието или смислено занимание. Страстта и мечтите могат да подхранват стремежите ви, но понякога не са достатъчни, за да си плащате сметките и никой не бива да се чувства кофти, че не може да се вмести в този калъп, който вече е създаден като образец за подражание.

Тази концепция е идеална за всички, но е нереалистична за мнозина.

И с това не твърдя, че хората, свикнали да работят на постоянна работа за някой друг, не могат да бъдат успешни предприемачи.

Просто казвам, че ако досега не бяхте чели нещо, което споменава за привилегиите на самонаетите, вдъхновяващи останалите, смели и решителни предприемачи, които следват мечтите си - ето това четиво тук ще ви свърши работа.

Oще: високоплатена работа  графичен дизайнер  данъци  концепция  мечти  надомна работа  напускане на работа  осигуровки  платена работа  плащане  плащане на сметки  постоянна работа  работа  работа от вкъщи  сметки  фрийленсър  фриленсър  шеф 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 21.09.2016, 14:22

10 Марияна Шишманян.1194891317200009 | 21.09.201614:53

Здравейте и от мен малко информация. Видях статията на страницата на приятелка, одобрих я преди да я прочета...
И аз съм една от тези "напуснали" по собствено желание Усмивка Да, отказах се от т.нар. "стабилност", но за сметка на "щастието", доброто самочувствие и спокойствие, което придобих когато си останах вкъщи, т.е. когато загърбих стреса, страха и куп други отрицателни моменти в ежедневието си. Успях да развия своите качества и да видя коя съм аз и какви са моите умения.
И да, нагърбваш се със всичките други ангажименти, които е вършела фирмата, когато ти си упражнявал професията си, но това е един от начините да си самостоятелен. Не е лесно, особено в България. Но, с вяра и подкрепа, всичко е възможно. Може малко идеалистично да звучи, но е изпитано.
И да, това е моето мнение, от моята "камбанария" Усмивка БлагоДаря Ви Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.09.2016, 14:08

9 Vladislav Jordanov.1287081281303455 | 21.09.201614:22

Нямах търпение да прочета статията, защото някъде по средата вече изгарях от желанието да стигна до секцията с коментари и да изкажа мнението си от първо лице.

Изцяло като допълнение към коментара на @Kaloyan Yankulov, който е много точен: без риск, големи неща не се постигат. Няма как да стоиш в комфортната си зона "the decent life syndrome" - да търсиш decent house, decent wife и изобщо decent моменти и пропиляно време, малко като препоръките на всички - намери си нормална работа, намери си нормална жена и да очакваш нещо повече от стандарта.

Глупостта е огромна и е тук - "Напуснах, защото ми дойде до гуша от 40-минутен път до офиса, работа от 9 до 22 часа, понякога по 12 часа на ден" работа, работа? Като обичаш нещо, то не е работа, автора е в тотално противоречие със себе си, което е най-комичното нещо, което може да се допусне при публикуване на нещо. 12 часа не ден? Именно хората, които успяват, които бутат, не се плашат от 12 часа, не се оплакват от 12 часа и не хленчат.

Така е трудно е, the struggle is real, но трудните неща, така се постигат и така се отплащат. Пак нещо изтъркано - ако беше лесно, всички...

В крайна сметка всеки прави избора, а малко имат топките да рискуват, при другите е страх. Най-полезен е провала, от него се научава най-много. Няколко хора за пример и потвърждаване на казаното - Warren Buffet, Richard Branson, Elon Musk и Gary Vaynerchuk за малко по-реална представа как стоят нещата.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 21.09.2016, 12:32

8 EvaDesign | 21.09.201612:42

Проблемът е в това че човек се подлъгва по някакъв маркетинг трик "следвай мечтите си". То това вече е много готина въдичка и се пуска на хората, в стил "потъркай това листче да видиш дали не печелиш от лотарията". Това са хора, които само си мечтая как ще си клатят краката, докато следват мечтата си.

Моята история не започва така. Моята история започна с отхвърляне на съвременното разбиране че трябва да прекарам 4 безценни години от живота си в опит да науча графичния дизайн. Не на мен тия. Почнах сама. Човек може да го прави докато работи на пълен работен ден. Толкова много хора са започнали така. Защо трябва да си напуснеш работата и после да се чудиш как да стартираш? Тия неща не са шега работа, и най-големия проблем не е да си фрилансър, а да прецениш много добре плюсовете и минусите.

Да си наясно че първата година-две ще трябва да отделиш допълнително време след работа, за да работиш като фрилансър. Докато не задвижиш механизъма. Когато потръгне и си си подредил нещата правилно, ще успееш да излезеш най-накрая от работния ден.

С акъл всичко се постига и после наистина виждаш хубавата страна на това да си самостоятелен. Но трябва да отделиш няколко години докато това се случи. Не става веднага. Няма безплатен обяд. Плащаш си цената в началото, с къртовски труд и никаква почивка, но после ти се връща многкратно.

И инвестирайте в собствените си знания и умения. Ходете на курсове или семинари или events някъде, където се говори по вашата тема. Търсете експертите в сферата си, говорете с тях, създавайте връзки с тях. Животът не е само пред компютъра. Има толкова много работа и извън него. Иначе просто няма да прокопсате като фрилансър. Камо ли предприемач. Това да се самообявиш за предприемач вече те слага в графа loser.

Предприемача е звяр, и там битката е на живот и смърт. Един графичен дизайнер НЕ е предприемач. Предприемача е бизнесмен! Той е акулата. Фрилансът е може би пътя към предприемачество, но сам по себе си не е.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

7 Manuela Gerenova | 10.06.201612:29

Според мен всички статии от този род трудно могат да се отнасят за България и нейната реалност. Тук е почти невъзможно да му теглиш една и просто ей така да зарежеш сигурна работа, въпреки че имаш шеф над себе си.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.06.2016, 08:59

6 Kaloyan Yankulov.10209144158668427 | 10.06.201608:59

Авторката казва, че е напуснала работа, за да прави това, което обича. Авторката е графична дизайнерка - не предприемач. Т.е. обича да прави дизайн - да рисува неща, да работи с Illustrator, да бъде креативна, да твори, да решава креативни проблеми...

Но какво всъщност трябва да прави един човек, който напусне работа, за да бъде "самонает" или пък предприемач по принцип?

- трябва да организира времето си сам от сутрин до вечер - край на спонтанните вечери, отделени за креативно творчество
- трябва да може да маркетира услугите си
- трябва да може да намира клиенти - да е опитен продавач
- трябва да може да менажира клиентите си - да е опитен мениджър
- трябва да може да се оправя с финансите си сам - опитен финансист
- трябва да може да поема мнооого по-големи рискове - поставяйки своето препитание и потенциално това на други работници

Авторката не осъзнава, че не е напуснала работа, за да прави това, което обича, а точно обратното - да прави много други неща, които никога не е обичала. Оттам идва и цялото недоволство - напускането на работа, за да си самонает не значи да правиш това, което досега си обичал - техническата работа (дали ще е дизайн, програмиране, правене на пици или каквото и да е) - а за да се превърнеш от техник (дизайнер, програмист, пицар) в предприемач. И да - много малко хора се справят с тази транзиция, защото тръгват с мисленето, че ще правят това, което досега са обичали. Това е предприемаческият мит и има цяла книга написана за него "The E-myth" от Michael Gerber Усмивка
   

оценка

+8 -0

Регистриран на: 10.06.2016, 01:00

5 Перо Винкела | 10.06.201601:26

Обикновено,в повечето държави хората които искат да започнат самостоятелна кариера/особено в атрактивни професии като художници,актьори,музиканти,дизайнери и прочее/ работят на 2 места ...Когато те питат какъв си и ти кажеш:Актьор!..Следва въпроса "What do you do for a living?"...Демек-с какво се издържаш освен тази екзотика..Така,че според мен стартирането на самостятелна кариера или бизнес не е елитарно или привилигировано начинание,ами е двоен труд.Освен разбира се в някои страни като нашата,където се счита за нормално 40г мъже и жени да живеят с родителите си....
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

4 Шамито | 09.06.201615:20

Най голямата и вкусна примамка на демократичните ценности.Дават ти право в света на джунглата ако си силен да изядеш другия и да просперираш.Използваш неморални средства и забогатявайки плащаш за статус на морално успял.Същността на курвенската демокрация.
   

оценка

+1 -2

Регистриран на: 28.07.2011, 16:52

3 tufto | 09.06.201614:19

Всеки си има право на мнение и този текст е точно това - лично мнение, изразено от един човек в личния му блог. Аз лично съм на мнение, че който иска - трябва да опита да работи за себе си. На някои им се получава, на други - не. Кой от двата варианта е най-удачен за всеки човек - работа 9-5 или фрийленс - само той може да си прецени, защото няма универсална фомула за успех или финансова независимост. Така че тези мнения са на отделни хора. За щастие има и доста мнения за обратното, както и доста примери за успехи, така че недейте много да държите на всичко, което четете в интернет. Смее се
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

2 Manuela Gerenova | 09.06.201612:27

Ми то си пише, че текстът е от там... Чуди се
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 26.02.2016, 14:28

1 vudku | 09.06.201611:07

Моме, ти ташак ли си правиш? Пак добре, че не си пресъздала 1:1 личната драма като си копирала текста на места дословно.
http://www.janellequibuyen.com/blog/quitting-your-job-to-pursue-your-passion-is-bullshit?ref=webdesignernews.com
Браво за опита, иначе!
   

оценка

+1 -4

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.