Боси по асфалта на живота | webcafe.bg
Webcafe

Боси по асфалта на живота

Една почти бивша ученичка 13.05.2014, 18:34 (обновена 15.05.2014, 16:35)
боса по асфалта

Босите крака по софийския асфалт са често срещана гледка през май - месеца на баловете

Всяка година по това време едно събитие неизменно се оказва в центъра на вниманието на много българи: абитуриентските балове.

Независимо дали лично са обвързани или не с празненствата по случай завършването на средното образование,

повечето българи имат мнение по въпроса.

И то варира от: "Изпростяването на нацията е видно дори и в начина, по който се забавляват в момента децата ни" до: "Оставете младите да си живеят живота - сега им е паднало. Нима и на вас не ви се е искало да правите щуротии на тази възраст?".

Но във фокуса на тази статия обаче не е самият абитуриентски бал, колкото „изпращането", което се организира преди него.

Голяма част от учениците приемат "изпращането" за

генерална репетиция на бала.

Това е подготовка за Голямото напиване и за Танци... чрез една идея по-скромно напиване и...не по-малко предизвикателни и кръшни танци. Нали за танците никой не ти иска пари!

"Изпращането" е поредната тийнейджърска бурна нощ, след която се събуждаш с болки не само в главата, а и в цялото тяло.

Отделен проблем са мазолите - следствие от високите токове, както и незнайно откъде появилите се синини.

Настинката е бонус

към цялостното сутрешно неразположение, а причината за нея е строгото придържане към правилото "от студ умри - гъзар бъди".

Вървим с част от оцелелите от "изпращането" към една закусвалня, за която някой бил чул, че работи. Вече съм без обувки, точно като Роси Кирилова в онази песен, по времето на която не съм била родена.

Разбира се, боса съм по друга причина: след няколко часа танцуване,

обувките ужасно ме убиват

и краката ми вече приличат на понички. Точно такива, каквито бих хапнала сега. Ако на този ден не се отпусна, без да спазвам диети, не знам кога ще се случи! За жалост се оказва, че закусвалнята ще отвори едва след няколко часа.

Хващам си такси и се заговаряме с шофьорката - смела жена, блуждаеща в тази нощ, която няма край и в която всичко е възможно. Тя ме успокоява, че не съм единствена: босоногите девойки били честа гледка в центъра на София в ранните часове.

Ако това ви учудва, опитайте се да танцувате цяла нощ на поне 10 см ток, а после да вървите пеш и ще се убедите, че е

мисия невъзможна.

Някои от снимките, които получаваш на следващия ден след такива нощи често са неприятни. Особено ако не си от най-фотогеничните или снимащият няма таланта да си изкарва препитанието с фотография.

Следващата сутрин е и момента, в който научаваш повечето шокиращи новини за байганьовските изпълнения на съвипускниците си: кой с кого се е прибрал, кой е бил с прекалено къса или прозираща рокля,

кой е тръгнал от ресторанта без да си плати.

Вярно, трябва да призная, грубият сервитьор и ужасната храна (особено ако си се спрял на някоя по-изчанчена салата с киноа и авокадо например и си получил за допълнителна екзотика дълъг черен косъм), никак не действат подканващо към оставяне на бакшиш. Но с косъм или не в храната, част от съвипускниците ми изобщо не са имали и намерение да плащат.

Тази чест се пада на късметлията, останал последен

в заведението. Приклещен от сервитьори и собственик, той, ще не ще, е трябвало да плати понабъбналата сметка с част от заделените за бала (или за нови маратонки) пари.

Един от малкото плюсове на "изпращането" е, че вече има начин да се влезе в дискотеката, дори да си под 18. "Не е редно"- заявява ми охранителят - "Ще ни накажат. Това че не си пълнолетна е проблем". "Колко голям проблем?" - питам престорено наивно, демонстративно бъркайки в чантата си. "Двайсет" - определя веднага размера охранителят и след минута се оказвам вътре.

И това само защото

не успях да се сдобия с чужда лична карта!

Лоша организация, какво да се прави. Ето затова са репетициите - на бала вече всичко ще е "на шест".

Като цяло ритуалът по изпращане е свързан с положителни емоции. И няма как да е иначе - след като учители и ученици започват да осъзнават, че нещо, доскоро изглеждащо едва ли не далечно и почти невъзможно - най-сетне се е случило.

А именно - раздялата и края на взаимния им тормоз.

Ако трябва да илюстрирам усещането чрез музика бих го пресъздала с помощта на фанфарните финални акорди на една от най-популярните песни на "Контрол", чийто припев е "И ще дойде най-щастливият ден, когато ти ще си далече от мен!"

Oще: абитуренски бал  абитуренти  средно образование  тийнейджър  училище 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.09.2013, 11:56

3 Citizen X | 14.05.201414:34

Определено са по-дебелашки, кичозни и нелепи. А тва с хипобир и най-счастливия ден направо кърти...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 14.09.2012, 17:17

2 Xaoc | 14.05.201414:10

Не съм съгласен с това, че сегашните балове са по-щури или по-изморителни. Преди много, много години, когато и аз имах такова житейско събитие, балът ми продължи 3 денонощия, като вършахме из половин България и освен пиене имаше и много наркотици. Дните и нощите се бяха слели и никой не мислеше за умора и болка, а само за това тези безгрижни дни никога да не свършат.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 06.04.2011, 22:41

1 Agrael | 14.05.201413:57

Цитираната песен в края е на Контрол, не на Хиподил.
   

оценка

+3 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.