Защо няма да има война в Сирия | webcafe.bg
Webcafe

Защо няма да има война в Сирия

Цветана Георгиева 04.10.2012, 16:55 (обновена 05.10.2012, 11:03)
сирия, асад

30 000 души са загинали за година и половина

Обявената от Турция възможност за военна операция срещу Сирия внася нов, но не и съдбовен етюд в кървавата битка за сваляне на президента Башар ал-Асад. За първи път друга държава, при това с втората по численост - и известна като боеспособност, армия в НАТО, може да нападне силите на режима, ако сметне границите си за заплашени.

Освен размахване на мускули, Анкара прати и силен политически сигнал към Дамаск, останал с малцина съюзници в международен план (Русия, Китай и Иран). Президентът Асад призовава за диалог, но отказва да преговаря с "тези, които избраха пътя на оръжието".

Така "терористите", както той нарича опозицията, и международната общност отново остават с прах в очите, а революцията - все така непредсказуема, независимо от загиналите около 30 000 души за 18 месеца.

Изчерпва ли се търпението на Запада към упорития президент или турската нотка в конфликта е просто за разнообразие

Рискът от война в Сирия е твърде голям, за да бъде допуснат да стане реалност в този чувствителен и стратегически регион. Още повече, че Дамаск призна, че притежава химически и биологически оръжия, които ще използва в случай на агресия.

До момента Турция е сред най-активните по "сирийския въпрос", но няма да предприеме никакви действия сама - без САЩ и Русия, твърди "Ал Джазира".

Турция не иска война със Сирия, но тя е решена да защитава своите граници и хората, заяви турският министър-председател Реджеп Ердоган час след като турският парламент разреши провеждането на военни операции извън границите на страната, което няма за цел да разпали война, а се приема като възпираща мярка.

"Ние искаме мир и сигурност и нищо друго. Ние никога не бихме искали да започнем война", каза Ердоган. "Турция е страна, която е в състояние да защитава своя народ и граници. Никой не трябва да се опита да тества нашата решимост по въпроса."

Когато през лятото сирийската армия свали турски изтребител, Анкара смени тона към Сирия и я определи като "враждебна държава". Тогава, позовавайки се на текста за колективна отбрана в устава на Алианса, турският премиер Ердоган заяви, че това е нападение срещу целия военен съюз. Ответна реакция не последва. Само Москва призова за независимо разследване, тъй като твърдеше, че самолетът е свален над сирийска територия.

Но пък Турция използва случая, за да разположи по дългата 800 км граница с размирна Сирия тежка артилерия, елементи от противоракетна отбрана и танкове.


Война с Турция, а не операция на НАТО

За момента НАТО не може действа с военна операция в Сирия, дори и само въздушна мисия, както направи с революцията в Либия. С правото си на вето Русия и Китай успешно блокират Съвета за сигурност на ООН, който трябва да даде "зелена светлина" с резолюция за силови действия. САЩ пък се придържа към сценария на дипломатическите преговори. Вероятно след президентските избори през ноември Вашингтон ще излезе с по-остра позиция.

Ето защо остава някой друг да свърши черната работа, предвид това колко жилава се оказва армията на Башар Асад.

Турция обаче няма интерес от война със Сирия - непопулярна във вътрешен план и много скъпа авантюра. Такъв сценарий не се вписва в политиката на приобщаване на ислямските държави за превръщане на Турция в регионален (и защо не арабски) лидер.

Но по-дълбокото въвличане на Анкара в конфликта със сигурност ще промени съотношението на силите, коментират анализатори.

Пари, петрол, етнически конфликт

Военната намеса е последната опция за сваляне на Башар ал-Асад, който за момента няма как падне без външен натиск. Бунтовниците неуспешно опитаха да превземат столицата Дамаск, което щеше да е прелюдия към държавен преврат.

Властта на Асад може да се дестабилизира и чрез разиграване на етническата карта. За момента президентът успява да удържи пъстрото сборище - араби, кюрди, арменци, както и шиити, сунити, алауити, християни и т.н. Самият той е от влиятелното племе на алауитите, които в голяма степен контролират управлението, а кюрдите, разположени в граничещите в Турция региони, са спечелени на страната на режима. Пренасянето на конфликта между сунити и шиити (основните течения в исляма) в Ливан също бе краткотрайно и без ефект.

Другата тактика за сваляне на режима е чрез икономически санкции - затваряне на пазари, замразяване на авоари и акции, и най-вече - петролно ембарго. Тази опция не е достатъчно добре използвана, но и няма да е ефективна. А е и публична тайна, че от ембарго най-пострадал в крайна сметка е не режимът, който би трябвало да бъде наказан, а народът, обикновените хора.

Дипломация и ходове зад гърба

Най-приемливият и безболезнен вариант е за мирен преход към демокрация, но изглежда различно в представите на Запада и на Русия, дългогодишен съюзник на Дамаск. Първите си представят прехода без участието на Асад и лоялистите му, докато Москва смята, че това е задължително. Разликата е съществена.

За момента Запада се ограничава с доставка на оръжие  и помощи за бунтовниците. ЕС отпусна помощ за 200 млн. долара. Наскоро Ройтерс разкри, че в Германия на лидерски умения и разработване на политики се обучава подбрана група от сирийската опозиция. Това би трябвало да е новият политически елит на страната, ако Асад, династията му и управляващия кръг бъдат прогонени.

В Турция пък се оказа, че има тренировъчен лагер за командири на бунтовническите сили. Катар също съдейства на противниците на Башар ал-Асад. Ето защо той я определи като западно протеже, което иска с пари и влияние да се позиционира по-добре на регионалната карта.

Сложният пъзел продължава да се реди, както във вътрешен, така и във външен план. Докато раздаването на картите продължава, в Сирия всеки ден умират жени, деца, обикновени хора, застигнати от ужаса на конфликта, който отдавна е гражданска война. И именно те ще трябва да понесат изхода от конфликта, какъвто и да е той.

Oще: башар асад  война  дамаск  нато  сирия  турция 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.09.2012, 21:49

10 ХКрум | 06.10.201211:35

'...Анкара прати и силен политически сигнал към Дамаск, останал с малцина съюзници в международен план (Русия, Китай и Иран)...'

Автора, я по-спокойно, де...те дори американците се стряскат от тези трима съюзника...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

9 Mile Manolov | 06.10.201210:38

те па и турците едни войни.. за целата си история ядат шамарите от русия ... и па се връщат за още. уж голема държава... уж искат да са некОв фактор.. па са си едно куче на синджир на презокеанския господар. като и сички други балкански гадове.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.03.2012, 14:21

8 на майка ти пИтката | 06.10.201202:06

Аз от тази статия така и не разбрах защо няма да има война между Турция и Сирия, но заглавието не е далеч от истината. Турската армия в момента е колос на глинени крака, нещо като огромната постсъветска военна машина на Русия през 90-те. Модернизацията е започнала, но все още до никъде не е докарана, а в същото време висшият команден състав гние по затворите, заменен от проислямистките кадри на Ердоган, но с недоказани качества и липса на опит. В същото време общественото мнение може и да търпи кървавите операции в турски Кюрдистан, щото все пак става дума за запазване на собствена територия, но не е така при перспективата синовете им да гинат на чужда територия заради великоосманистките полюции на самозабравилите се турски управници. Първите протести в Истанбул срещу войната вече ги видяхме. А и откриването на нов фронт след като не си приключил с ПКК граничи с откровен идиотизъм. Да не забравяме и един много важен фактор - макар и с милионна армия, Турция няма логистичната възможност да дислоцира повече от 2, максимум 3 дивизии на сирийска територия, тоест въобще няма да нападне с цялата си мощ и да издуха Асад за броени часове, както разни лаици широко тиражират. Не е за подценяване и морално-волевият фактор, който е изцяло на страната на сирийската национална армия. Колкото и жертви да допуснат, те все пак се бият на собствена територия, за земята и семействата си и много добре знаят алеуитите какво ще стане с тях, ако загубят войната. На другият полюс ще са турците, които още след първите дадени жертви ще започнат да се питат какво изобщо правят там?
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 04.10.2011, 11:34

7 bridgeking | 05.10.201215:37

А е и публична тайна, че от ембарго най-пострадал в крайна сметка е не режимът, който би трябвало да бъде наказан, а народът, обикновените хора.

На тъпия журналист да му кажа,че като народа страда,тоя който е на власт никога не си остава на мястото.....

Примери историята е дала милион пъти..
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

6 Крив Макарон | 05.10.201213:36

Цветана Георгиева,
направо се опитава да ни задави информационно с една едро надробена статия, където е събрала факти и информация от-тук, от-там и ни ги е поднесла безвкусно. Ту ползва данни от противни на Асад медии, ту се дистанцира от събитията като мрънка за невинните жертви. Накратко: пълен бълвоч.
Това не е журналистика, нито анализ. Ако беше журналистика, трябваше да е на мястото на събитието, ако беше анализ, трябваше да цитира своите източници. Напразно похабени редове...Просто е изложено предположение, че няма да има война в Сирия, но без подкрепа с достоверни свидетелства. И самата основна теза си е направо недоносче.
Беше ми истинска мъка да прочета това измукано от празни буркани нещо (не мога да го нарека дори материал), и е просто безполезно да се опитвам да взимам страна по въпроса дали ще има война или пък ще продължава този кървав мир.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 13.09.2010, 14:43

5 Bozo Kosmev | 05.10.201213:32

останал с малцина съюзници в международен план (Русия, Китай и Иран)

-----------------------------

Съвсем го е закъсал откъм подкрепа ше знайш - две членки на Съвета за сигурност и най-мощната държава във военно отношение от арабските. Направо си е за оплакване. Друго си беше коалицията на желаещите едно време - кви държави имаше там...
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 04.03.2011, 14:53

4 Bobby_gBG | 05.10.201212:45

Война няма да има докато Русия и Китай подкрепят Иран/Сирия. А са си дръпнали подкрепата - а световния агресор САЩ и контролиращият го паразит ИЗРАЕЛ са съсипали още някоя и друга държава.


Защото пък ако нападнат преди да е оттеглена подкрепата ще следва трета световна ядрена война, и края на човешката раса, или поне на човешката цивилизация.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

3 Pavur Pezev | 05.10.201210:22

Пак ви лъзгат пропагандно-комшулар иска разрешение да проведе една операцийка,срещу сепаратистите-кюрди което налага действия на Сирийска територия и няма намерение да сваля Асад,щото даже и децата в детската градина разбраха кой са ислямо-демократите-революционери и тоя бунт,ако успее като нищо ще палне и Турско и умереният ислям на комшиите ша са поекстремчи много бързо.Те там у Анадола малко им требе.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 09.09.2011, 08:58

2 янаки | 05.10.201208:49

Но сначала необходимо убедиться, что это сделал действительно Дамаск. Вместе с тем при наличии законных оснований и наступлении неизбежного момента возможно международное вмешательство. Тем не менее, Турция – не минное поле для чьих-либо интересов. И она не может им стать. Если эти земли станут сценой мировой войны XXI века, в которую будет вовлечена Турция, мы впишем черные вехи в нашу историю.

Мы не хотим войны ("Aksam", Турция)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.09.2011, 08:58

1 янаки | 05.10.201208:37

„Така "терористите", както той нарича опозицията, и международната общност.......”

Сакън, какви терористи има в сирийската свободна армия, да не говорим за международната общност..........?
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.