Руската милиция разгони опозиционери с неочаквана жестокост | webcafe.bg
Webcafe

Как Кремъл разгони „марша на несъгласните”

Роман Доброхотов , Slon.ru
01.06.2010, 16:53 (обновена 02.06.2010, 14:33)
русия, протест

Снимка: © БГНЕС

Руски спецчасти задържат участник в "марша на несъгласните" в Москва на 31 май 2010 г.

Отдавна мирни протестни акции не бяха разгонвани така жестоко. Само по официални данни, на 31 май в Москва са задържани 170 човека, в Петербург - 60, разгонвани са и акции в други градове. Поразява не толкова рекордното число задържани, колкото необяснимата агресия на милиционерите: в Москва ОМОНовци направо на площада пребиваха мирни активисти, заставяйки ги да напуснат мястото на митинга; бутаха ги на асфалта, ритаха ги понякога с крака в лицето.

Не пожалиха например 84-годишния ветеран от войната Владимир Бурцев, когото въпреки преклонната му възраст и ордена на гърдите, замъкнаха заедно с всички в автобуса.

Необичайно силно пострадаха и журналистите: даже и тези, които носеха специални жилетки и имаха явно професионални фотокамери, го отнесоха. Пред очите на активистите милиционери атакуваха стоящ отстрани ТВ оператор с жилетка, на някои им счупиха камерите, а някои даже закараха в районното управление.

В районните зверствата продължиха, като особено усърдни бяха в районно управление „Замоскворечие". На активиста от движението „НИЕ", журналиста Александър Артемиев от Gazeta.ru  започнаха да му извиват ръцете и един от милиционерите си изкара злобата като специално го би по гърба, за да боли по-силно и му счупи ръката на две места. Александър беше откаран с „Бърза помощ", предстои му сложна операция. Той няма да може да работи два месеца, обясниха му лекарите.  Докато линейката откарваше Артемиев от районното, милиционерът, който му счупи ръката, извика след него: „Това да ти бъде за урок". Съратници на активиста от движението вече са подготвили материали за възбуждане на наказателно производство по случая.

В същото районно пребиха и девойки: Марина Кудрявцева и Анастасия Рибаченко. Последната задържаха в районното до средата на вторника - тя отказа да съобщи данни за себе си, докато пребилият я милиционер не се представи. В същото управление докараха и Людмила Любомудрова, възрастна жена, която ходи с бастунче; нея около три часа я пекли на жегата в милиционерския автобус, а след това и още толкова в районното - в крайна сметка я откарва „Бърза помощ", защото й става зле на сърцето.

Този път на почти всички задържани вписаха в протоколите не традиционния член 20.2 от Административния кодекс (нарушаване на правилата за провеждане на публично мероприятие), а 19.3 - неподчинение на законни заповеди на сътрудници на милицията. Макар че този член подхожда много по-малко на ситуацията (милицията не е огласявала изобщо никакви заповеди, а и да беше огласила, те щяха да са незаконни, понеже хората имат правото да си стоят мълчаливо на тротоара), за милиционерите „неподчинението" е много по-удобно: могат да задържат без съд всекиго до две денонощия, а не три часа. В съда до присъда обикновено не се стига (той връща документите на районното заради неправилно оформление), но милицията това не я интересува. Ако активистът след това докаже незаконноста на задържането си (което се е случвало даже и в нашите съдилища), да се стигне до наказание на виновния е практически невъзможно. Много от задържаните вчера бяха освободени посред нощ, когато метрото вече не работи, и активисти събираха по 100 рубли, за да може ветеранът Бурцев да вземе такси до дома си в Домодедово.

Нищо не предвещаваше такъв финал. Знаеше се, че на акцията ще дойдат както известни правозащитници (Людмила Алексеева, Лев Пономарьов, Олег Орлов, Сергей Ковальов), така и пълномощникът по правата на човека Владимир Лукин и депутати от Европарламента. А уклончивият отговор на Владимир Путин на въпроса на Шевчук за разгонването на митинга беше приет от мнозина като разхлабване на положението.

На Триумфалния площад няма нито болници, нито потоци от хора, отиващи към вилите си, и мнозина очакваха, че този път ще дадат на хората да си проведат мероприятието спокойно. Някои даже бяха дошли с децата си, а в тълпата бяха забелязани и две бременни жени на входа на концертна зала „Чайковски". Впрочем, именно там милицията после пусна сълзотворен газ, за да вкара тълпата в метрото.

Владимир Лукин не помогна и дори не се и опита. „Вижте какво прави ОМОН!", викаха му хората наоколо. „А вие бихте ли отишли да работите в ОМОН?", кой знае защо ги питаше той в отговор, без да се намесва в ситуацията. Впрочем, и самия него милиционери го дърпаха за лактите и едва не го задържаха.

По-активно от обичайното бяха задействани провокатори от кремълските движения. Този път те не се правеха, че дават кръв (журналисти, проникнали сред тях, потвърдиха, че никаква кръв, разбира се, не е била давана), а направо се нахвърляха с юмруци върху хора в тълпата. „Това е провокация, не отговаряйте!", викаха си един на друг хората, виждайки зад гърбовете на „младогвардейците" стоящите в готовност ОМОН.

Впрочем, омоновци не изчакаха сбивания, а започнаха да издърпват отделни хора веднага щом се събраха внушително количество присъстващи. Първата вълна от задържани по странен начин съвпадна с оглушително звучащия от говорителите на „младогвардейците" михалковски химн. На участниците в мероприятието това произведе незабравимо впечатление.

Удивително, но на мероприятието ги нямаше никой от обичайните милиционерски началници: Колоколцев, Бирюков, Здоренко, Шорин, всички те по странно съвпадение излезли в отпуск в навечерието на събитието. Знаели са за разпореждане да се атакуват митингуващите и не са искали да поемат отговорност за това? В такъв случай значи е имало такова разпореждане?

Може би особената жестокост се обяснява с това, че последните пъти - когато незаконни задържания пак имаше, но по-малко и не така агресивно - всеки път всяка следваща акция числото на присъстващите нараства. В първите акции на 31-ви от организациите участваха само НБП и няколко младежки движения като „НИЕ" и „Отбрана".  После официално се присъединиха „Мемориал" и започнаха да идват доста хора от кръга на правозащитниците, появиха се и немалко анархисти. Преди последната акция своето участие официално заяви и „Солидарност".

На 31 май опозицията на площада беше приблизително 2500-3000 човека или два пъти повече, отколкото на предишната акция. Бяха забелязани и такива нови за акцията лица като Ирина Ясина или съвсем неочакваният Бари Алибасов. Новите хора идват на акциите след като видят снимките на задържаните, затова докато разгонването на акциите продължава, участниците в тях ще растат и колкото по-яростно ги разгонват, толкова повече хора ще идват, тъй като това само доказва актуалността от защита на свободата на митингите.

На 31 юли организаторите се надяват да изкарат към 5000 души - а да се разгони такава тълпа е вече доста трудно. Може би това е точно този момент, в който властите трябва да се замислят: а трябва ли им въобще да забраняват това мероприятие?


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.