Аз ли? Аз ще се върна... | webcafe.bg
Webcafe

Аз ли? Аз ще се върна...

Вили Милева 09.10.2011, 21:49 (обновена 11.10.2011, 10:32)
Млади хора

Снимка: © Стоян Георгиев

Студенти зад граница - а сега накъде...

Основен въпрос пред всяко българско семейство е образованието на поколението. "Да се изучат децата, че без висше не може... каквото ще да е - висше да е"!

Въпросът излиза на дневен ред на възраст около 16 години. Тогава (често подтикван от родителите си) бъдещият студент започва да ходи на частни уроци по няколко предмета, защото обикновено знанията, придобити в училище, са недостатъчни, за да покрият изискванията на местните висши учебни заведения.

Междувременно в продължение на 2 години родителите дават средно между 100 и 200 лева месечно (в някои случаи и повече) за въпросните извънучебни занятия.

Но предстудентската мъка не свършва тук

В размисли и страсти къде да бъде продължено академичното образование, зрелостникът се явява на поне 15 изпита (често за една и съща специалност) в няколко университета. Тази безмислица е вследствие на факта, че няма единен изпит за всяка от кандидатстуденските дисциплини.

Изключение прави Държавният зрелостен изпит, който има достатъчно приемлива сложност за край на средното образование, но за съжаление е и на достатъчно ниско ниво, за да може да бъде приемен изпит за специалности, при които конкуренцията е по-малка.

Така по време на кандидатстуденската сесия родителите преоткриват и таксите за кандидатстудентските изпити - приблизително по 20 лв. на изпит. Сметката е проста и ясна.

И всичко това при минимална работна заплата от вече 270 лева и приблизително средна такава от 500-600 лв.

Наизустяване и/или кеширане

Друг проблем, пред който се изправя българският кандидат-студент, е начинът на проверка на съответните изпити. В много от специалностите (история, право, биология и т.н.), преподавателите очакват определен тип тема или по-точно конкретен начин на излагане на темата, изказ и подредба, от което следва че повечето зрелостници учат почти наизуст поне 50-ина теми.

Това е реалността. Кандидат-студентите често подготвят изброените в конспекта теми по точно определен начин, след което ги наизустяват.

Най-облагодетелствани са кандидат-студентите, борещи се за специалности като математика, физика и чужди езици, тъй като от тях се изисква просто да покажат знанията си. При математиката, например, важно е да се стигне да отговора на заданието, което не изисква 10 страници тема, която не е сигурно дали изобщо разбираш. А при езиците - език или се знае, или не... или можеш да пишеш и да комуникираш свободно на него, или не.

И дори преминавайки успешно през тези няколко кръга на образователния ни ад, студентските битки тепърва започват. Студентите са сблъскават с бюрокрацията и неадекватността на административните отдели на университетите, лошата или затруднена комуникация с преподавателите, остарялата материална база, строго заложената учебна програма и още много подобни абсурди. И да, някои успяват да се справят и да извлекат максималното от академичното си образование, което в България, за съжаление, е с предимно теоретична насоченост.

Изправяйки се пред всички тези перипетии (и не само), кандидат-студентите напоследък все по-често обръщат поглед на запад и избират алтернативата на чуждестранното образование. В чужбина приемат далеч по-лесно - изискват се изпит по език и диплома за средно образование с успех над много добър 5.

Но лесното свършва дотук

Още през първата година отпадат много от студентите, които не могат да покрият стандартите на университета. Същото се случва и през втората и третата година, когато летвата се вдига още по-високо. Конкуренцията е голяма и това дава допълнителен стимул за развитие.

Разликата тук е, че преподавателите са отзивчиви и мили. Среща с тях можеш да организираш чрез записване, но знаят името ти и те поздравяват по коридора и още на място и извън приемното си време ти отделят няколко минути, за да отговорят на въпросите ти на крак или на по чаша кафе.

Отношението преподавател-студент е наистина колегиално, по време на лекциите се чувстваш част от една академична общност. Базата на университетите е съвременна, модерна. Няма ги вехтите аули и нискокачественото оборудване. Разполагаш с възможност да избереш модулите, които най-много се доближават до сферата ти на интерес и завършваш с диплома, почти изцяло прекроена от теб и съобразно твоите идея за реализация.

Възможно е да учиш психология, но да вземеш един модул "Бизнес и маркетинг" или чужд език. Имаш усещането и уверението, че влагаш парите се на сигурно място и гледаш на образованието си не просто като "вземане на висше" и "отбиване на номера", а като на инвестиция за бъдещето.

Но колкото и да е чудесно всичко по отношение на университети и образователна система в тази мултинационална и международна обстановка, в един прекрасен момент осъзнаваш, че колкото и добър да си, колкото и да няма дискриминация или тя да е сведена до минимум, ти си просто чужденец.

Колкото и да си добър, ти си просто чужденец

Все по-ясно започваш да виждаш разликите в културата и манталитета на хората, колко чужди са ти "техните" идеи и възприятия за семейство, работа, приятели, светът като цяло. И някак не успяваш да проумееш всичко, да вникнеш в тяхната идеология и ценностна система, да започнеш да мислиш като тях. Ти си просто чужденец и от тях те дели огромна пропаст - не езикова, културна бариера.

Все по-често започваш да изпитваш носталгия към дома и нашата мила "държава на абсурдите". И някъде в края на втората и началото на третата (в повечето случаи) последна година започваш да се чудиш какво да правиш с живота и си и накъде да поемеш. Да останеш "на запад" или да се върнеш в родината си.

Всеки вкъщи те съветва да останеш да търсиш живот в чужбина, там било по-добре, ще си живееш на добре, вероятно в средната класа, по-малко ще се притесняваш за сметки за парно и ток, как да свържеш двата края... И ти знаеш, че вероятно е така.

Но вътре в себе си съзнаваш колко много искаш да се реализираш в родината си, да дадеш знанията си за развитието на родната икономика, бизнес и политика. И просто искаш шанс.

Защото ако поне половината млади хора, получили образование на Запад, поучили се малко от тамошните нрави и способи за справяне с проблемите, се върнат в България, то обликът на родината ни би бил съвсем различен. Една България пълна с млади специалисти, които се борят за своя и Нейния просперитет...

И тук не става въпрос за излишен национализъм или патриотизъм. Всеки се чувства най-добре сред свои - сред приятели, близки, семейство. И ако българите напускат България - 90 на сто е поради финансови причини, от безизходица, в търсене на препитание и един по-приличен живот. Повечето студенти не остават в чужбина, защото им предлагат бляскава кариера, а чисто и просто заради перспективата за едно, ако не добро, то поне нормално съществуване.

И в крайна сметка, всичко остава въпрос на личен избор - да си чужденец в друга държава или свой сред свои.

Аз ли? Аз ще се върна.

Oще: зрелостници  матура  образование  преподаватели  студенти  университети  частни уроци 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

48 lele male | 14.10.201110:44

Абсолютно никакъв проблем! Любимият ми лаф е: Стават и грешки! - казал таралежът слизайки от кактуса... Усмивка Пожелавам ти лек и успешен ден!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.03.2011, 10:49

47 Rodrigo Diaz de Vivar | 14.10.201104:27

Сега аз се чувствам неловко, не съм те разбрал.
Моите извинения за острия тон в предния ми пост.
поклон
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

46 lele male | 13.10.201117:27

@ Rodrigo Diaz de Vivar
Не! Категорично не съм искала да неглижирам проблема или имам лично нещо към теб! Напротив! Харесаха ми думите ти: Патриоти има и в чужбина.

Направих опит за сарказъм в последните изречения.. и сега когато си ги прочетох отново, наистина не звучат добре... Английски разбирам и разбирам какво искаш да кажеш. Аз ще си остана предана на страната, това не означава, че трябва да стоя тук и да живея зле, за да се докажа като патриот! Това имах в предвид! И за това даже ти се поклоних на думите.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.03.2011, 10:49

45 Rodrigo Diaz de Vivar | 13.10.201116:56

@lele male
Понеже усещам някакъв сарказъм в думите ти, неглижиране на целия проблем който обсъждаме, а и може би лично към мен, бих ти препоръчал да погледнеш какво е написано в тълковния речник за думата патриот, респективно патриотизъм.
Тази дума показва емоционална привързаност, преданост към страната ти. Преданост към страната, не към географските и координати.
Нищо географско няма в нея. Никога не съм се срамувал да се наричам и определям като българин, децата ми също. Където и ще да се намираме.
Справка, дано да владееш английски език:
In a generalized sense applicable to all countries and peoples, patriotism is a devotion to one's country.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

44 lele male | 13.10.201116:24

НН1 - избягаха тези, които си мислеха, че ще станат милионери за година - две... както и тези, които платиха на зелено и получиха един голям зелен четвъртит от строители.
@ Rodrigo Diaz de Vivar - Та ... това искам да си спестят децата ми. Разочарования и абсолютно излишни усилия. Срещу какво? Срещу думата "патриот".
Патриоти има и в чужбина.поклон

За мен родина е мястото, където човек се чувства добре! В скоро време със съпругът се изнасяме за Африка - Етиопия. Не знам какво да очаквам, но ако се чувстваме добре - няма да се върнем... Синът - ами той има право на избор. Така или иначе не трябва да се съобразява с нас... А България е рай за хората с пари... За това се надявам и за мен Етиопия да е рай Усмивка
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 02.06.2011, 10:13

43 Nikoj Nqkoj1 | 13.10.201115:41

Саше,
абе те и Банско и в Слънчев бряг се заселиха едни британци и руснаци, ама после нещо разпродаваха къщите на загуба и бегаха бързичко без да се обръщат. Що така бе ?

Споко такова време ще дойде и за София.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.06.2011, 10:13

42 Nikoj Nqkoj1 | 13.10.201114:53

леле мале,
ти може и да говориш по принцип , ама аз ти говоря по същество (какво е действителност).

Не не помагам на родителите си , но съм свидетел как други помагат на техните и то по много интелигентен начин, без да ги унижават. И аз попивам опита, щото след години и на мен най-вероятно ще ми се наложи да го правя.

Така че тези неща по-принцип ги остави за учебниците по теория в университета. Действителността е доста по-различна и грозна.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.03.2011, 10:49

41 Rodrigo Diaz de Vivar | 13.10.201113:34

@niemen
Съжалявам, че ме разбираш прекалено буквално.
Не схващаш ли мъката на майката? Не става въпрос, дали тя ще им купи хляб или те сами ще си купят. Става въпрос за това, че семейството и, като едно цяло не успява да се пребори с немотията. Защо приемаш всеки индивид поотделно? Тези двамата ще са и синове и на 50 години да станат. И ще и е мъчно като гладуват. Заеби ги тези приказки, "ами да са учили". Аз имам две магистърски степени, едната от университет от бръшляновата лига и съм имал моменти когато съм нямал какво да си сложа на масата. Тук, в България, която ми се води родина. Не мога да кажа такова нещо за чужбините където съм живял доста и да речем би трябвало да се чувствам чужденец.
Не ме разбирай погрешно, не, не се оплаквам. Струвало ми е доста, а и ми струва доста, но живея добре. Ако обаче не бях такъв "патриот", щях да живея добре и беда ми струва толкова много, макар и не в родината ми.
Та ... това искам да си спестят децата ми. Разочарования и абсолютно излишни усилия. Срещу какво? Срещу думата "патриот".
Патриоти има и в чужбина.
"Ubi bene, ibi patria" са казали умните римляни, мисля не без основание.

За циганите, отново ме четеш буквално.
За мен 11-ти век и VII-ми век са еднакво далече. Акцента беше върху циганиите, а не върху циганите.

За "читави".
Значи разбираме думата еднакво, но сме наивни. И ти и аз.
Но не бива нашите деца да плащат за наивността ни.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

40 lele male | 13.10.201112:08

НН1 Аз говоря по принцип! Ако родителите ни имат нормални доходи никога няма да те молят да им помагаш финансово. А и между другото, мисля, че те не са те помолили за помощ, а ти просто си им влезнал в положението и им помагаш! Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.06.2011, 10:13

39 Nikoj Nqkoj1 | 13.10.201111:56

леле мале,
ами аз ежедневно виждам крави да цицат от телета. Особено ако лекарствата на кравите са по-скъпи от цялата им пенсия.
Ти не виждаш ли такива ? Шокиран
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.