Градът на бъдещето расте в арабска пустиня | webcafe.bg
Webcafe

Град на бъдещето за 90 000 души расте в арабска пустиня

Webcafe.bg , По NY TImes
28.09.2010, 14:24 (обновена 29.09.2010, 12:31)
Масдар

В Масдар ще се движат само електромобили - и само под земята...

През 2007 г., когато правителството огласи плановете си за "първия в света град с нулеви въглеродни емисии" в периферията на Абу Даби, много от хората от Западния свят го отхвърлиха като трик - моден наследник на високата 800 м кула в пустинята в съседния Дубай и на архипелага от изкуствени острови под формата на палмови дървета.

Проектиран от Foster&Partners - фирма, известна с мащабни технологични постижения, градът на име Масдар ще бъде под формата на идеален квадрат, с широчина около километър и половина от всяка страна, издигнат върху висока 7 метра основа, за да улавя пустинния бриз.

Под лабиринта му от пешеходни улици огромен брой лишени от шофьори електрически коли ще се движат безшумно през слабо осветени тунели. Проектът излъчва атмосфера едновременно на заградена средновековна крепост - и на усъвършенствана версия на атракциона Tomorrowland в диснилендския Magic Kingdom.

Е, тези ранни оценки се оказаха погрешни. Към миналата седмица, когато хората започнаха да се нанасят в първата част от проекта, която ще бъде завършена - 3-акрова зона, заобикаляща ориентиран към устойчивото развитие изследователски институт - вече беше ясно, че Масдар е нещо по-дръзко и нездравословно.

Какво прави Норман Фостър всъщност

Норман Фостър, главният партньор във фирмата, е обединил високотехнологичния дизайн и древните практики на строителство в интригуващ модел на устойчива общност, в страна, чиито пари от петрол й позволяват да строи почти всичко, дори когато нараства натискът да се подготвя за момента, когато кладенците ще пресъхнат.

И Фостър е работил с примамлива социална визия, в която местните традиции и стремежът към модернизация вече не са в конфликт - визия, която на пръв поглед изглежда да прелива от надежди.

Но неговият дизайн също така отразява манталитета на затворените общности, който се разпространява като рак по земното кълбо от десетилетия. Неговата утопична чистота - и изолацията от живота на реалния град в съседство, се коренят в убеждението - изглежда възприето от повечето хора сега - че единственият начин да бъде създадена наистина хармонична общност, без значение екологична или не, е тя да бъде отрязана като цяло от света.

Фостър е подходящият човек за такава работа. Технологичен маниак през целия си живот, сътрудничил си с Бъкминстър Фулър, той говори за архитектурата с понятията за висока производителност, все едно сградите му са спортни коли. И до някаква степен неговият едностранчив акцент върху съвършенството на архитектурата - в технологичните и материалните й аспекти - е удобен начин да се избягват по-сложните дискусии за социалния й ефект.

(Трудно е да си представим Фостър ангажиран в този вид обществени спорове за съвременната архитектура, които водеше бившият му партньор Ричард Роджърс с доста по-традиционалистки настроения принц Чарлз в Лондон.)

Не че Фостър няма идеали

В Масдар една от целите е да бъде създадена алтернатива на грознотата и неефективността на този тип строителни проекти - крайградски вили, обилно декорирани в повърхностно ислямски стил, и гаргантюански климатизирани молове - която разяжда същината на близкоизточните градове от десетилетия.

Той започва със старателно проучване на старите арабски поселища, включително древната цитадела Алепо в Сирия и тухлените кули с жилища в Шибам в Йемен, които датират от XVI век. "Смисълът," казва той в интервю в Ню Йорк, "беше да се върна назад и да разбера основните неща," как тези общности са станали обитаеми в регион, където въздухът може да е с температура 65 градуса.

Сред откритията, които фирмата му прави, е това, че поселищата често са строени високо над земята, не само по отбранителни причини, но и за да се възползват от по-силните ветрове. Някои също така са използвали високи кухи "ветрови кули" за отвеждане на въздуха надолу до нивото на улиците. А теснотата на улиците - които почти винаги са под ъгъл спрямо траекторията на слънцето от изток на запад, за да увеличават сенките до максимум - ускорява въздушния поток през града.

С помощта на консултанти по екология, екипът на Фостър преценява, че чрез комбинирането на подобни подходи, те биха могли да направят Masdar да изглежда с 20 градуса по-прохладен. По този начин те биха намалили наполовина количеството електричество, необходимо за функционирането на града.

90% от електричеството в Masdar - от слънцето, другото - от боклука

От тока, който се използва, 90% се очаква да бъдат от слънчеви генератори, а останалата част ще се получава при изгарянето на боклука (което осигурява много по-малко въглероден двуокис, отколкото събирането му в сметища). Самият град е бъде третиран като един вид непрекъснат експеримент, като изследователи и инженери редовно ще анализират производителността му, изпипвайки детайлите в движение.

Но най-радикалният ход на Фостър е начинът, по който той се справя с едино от най-дразнещите градски дизайнерски предизвикателства на миналия век: какво да си прави с колите. Не само че той затваря изцяло Масдар за двигатели с вътрешно горене, но закопава и техния заместител - мрежата от електромобили - под града.

След това, за да наложи допълнително чистотата на визията си, той изнася почти всички сериозни обслужващи функции на града - 54-акрово поле с фотоволтаични панели и съоръженията за изгаряне на боклука и за пречистване на водите - извън града.

Резултатът, както признава Фостър, оставя донякъде усещане като Дисниленд. "Дисниленд е атрактивен, защото всичко, което го обслужва, е под земята," разказва той. "Тук правим същото - мястото представлява буквално затворен комплекс. Традиционните коли спират в покрайнините."

От центъра на Абу Даби, намиращ се на около 30 км, се поема по тесен път край петролна рафинерия и през изолирани части от пустинята, преди да се достигне до голата бетонна стена на Масдар - и града, извисил се нагоре. (Фостър планира да скрие периферията чрез фонтани и растителност. Оттам път води от основите до гараж точно под периферията на града.)

Излизайки от това пространство на една от станциите на "периферния бърз транспорт" извиква спомена за декорите, създадени от Хари Ланг за "2001: космическа одисея." Намирате се в голяма, тъмна зала, пред редица от бели коли с формата на пашкул, подредени в правоъгълни стъклени ниши.

(Дизайнът на колите е базиран на предложение на Бъкминстър Фулър за компактно градско превозно средство - D-45, което обяснява меките им контури и футуристичния им силует.) Дневната светина се спуска по груба бетонна стена зад тях, подсказвайки за живота нависоко.

В деня на посещението ми се изпробваха първите 13 коли от очакваните стотици, но когато системата заработи - след няколко седмици, потребителите ще могат да влязат в колата и да изберат дестинация върху екран от течен кристал. След това колата безшумно ще се влее в пътното движение, изглеждайки, че сама се управлява. (Няма кабели или релси.)

Едва когато хората пристигнат на местоназначението си, те ще осъзнаят мащабите, с които всичко е проектирано за високотехнологична производителност с минимално потребление на енергия. Асансьорите на станцията са дискретно скрити, за да се насърчи употребата на бетонната стълба, която спираловидно се издига до повърхността.

Сградите - в два стила

А при достигането до улиците - доста ветровити в деня на визитата ми - единственият начин да се придвижвате е пеша. (Това не е единствено въпрос на устойчиво развитие; партньорът на място на Фостър - Остин Релтън, коментира, че затлъстяването е станало сериозен здравословен проблем в тази част на арабския свят, основно защото почти всички карат коли, за да избягват жегата.)

Сградите, които до момента са построени, са в два констрастиращи си стила. Лабораториите, посветени на разработката на нови форми на екологична енергия и свързани с Масачузетския технологичен институт, се разполагат в големи бетонни конструкции, които са закрити с подобни на възглавници панели от етилен-тетрафлуоретилен.

Това е свръхздрава прозрачна пластмаса, която може да се превърне в модно решение в съвременните архитектурни кръгове - заради елегантния си външен вид и издръжливост. Вътре са проектирани големи отворени етажни плочи - за максимална гъвкавост.

Жилищните сгради, в които засега ще живеят основно професори, студенти и техните семейства, използват по-традиционен архитектурен речник. За да съответства на близкоизточните стандарти на защита на личното пространство, Фостър е измислил вълнообразна фасада от бетонни решетъчни конструкции, базирана на разпространените в региона решетъчни прегради "машрабия".

Мрежата блокира директното проникване на слънчева светлина и закрива интериора от поглед отвън, докато извивките осигуряват поглед под ъгъл навън, така че обитателите на апартаментите никога да не гледат директно в прозорците на отсрещните сгради. Подобни съображения са взети предвид и при оформлението на кварталите.

Подобно на много близкоизточни университетски градчета, те са разделени по пол, като жените и семействата живеят в единия край, а ергените мъже - в другия. Всеки от двата края на града има малък площад, който служи като социално средище.

Ще стане ли Масдар истински град

Все пак човек се чуди, въпреки техническото съвършенство и спазването на местните норми, как проект като Масдар някога би могъл да достигне богатството и текстурата на истински град. В крайна сметка олекотена жп система ще го свърже с Абу Даби - и животът по улиците без съмнение ще стане по-оживен, докато дневното население на града се увеличи до предвижданите 90 000 души.

(Въпреки че строежът на втората, по-мащабна фаза, вече е започнал, държавният инвеститор - Abu Dhabi Future Energy Company, отказва да назове дата на завършване на строителството на града, заявявайки само, че той ще се развива със собствени темпове.)

Но решението кой ще живее и работи в Масдар, както при всеки проект с големи мащаби, ще бъде извън контрола на архитекта. Това ще се решава от притежателите на обекта - в този случай, от правителството.

А дори и ако това станеше перфектен малък градски център, смесващ различни култури, Масдар няма как да прерасне в мегаполис за повече хора. Вдъхновеният синтез на Фостър на древни и нови технологии би могъл да намери приложение и другаде; той би трябвало да бъде следен отблизо от други архитекти.

Но никой не би оспорвал, че град с няколко милиона население, може би малко повече, би могъл да бъде организиран с подобна прецизност, а въображаемият му свят би бил възможен единствено като старателно планирана общност, изградена от самото начало - и със скромни размери.

Синтез на разделението

Това, което Масдар реално представлява, е всъщност изкристализирането на друг глобален феномен: нарастващото разделение на света на изчистени висши анклави и огромни безформени гета, където проблемите от рода на устойчивото развитие имат ограничена пряка адекватност.

Очевидно не това е начинът, по който Фостър го възприема. По негови думи, градът е бил замислен да побере разнообразна комбинация от социални групи, от студенти до обслужващ персонал. "Целта не е социално изключване," допълва той.

Въпреки това Масдар изглежда точно като реализация на тази идея. Откакто идеята, че старателното планиране би могло да подобри живота на по-голямата част от човечеството, отмира някъде през 70-те години, както свръхбогатите, така и образованата средна класа все повече намира утеха, ограждайки се в разнообразни мини-утопии.

Това включва не само разпространението на крайградските затворени комплекси, но и трансформацията на градските центрове на места като Париж и Ню Йорк в терен за туристи и богаташи. Масдар е кулминацията на тази тенденция: самодостатъчно общество, издигнато на пиедестал, извън досега на по-голямата част от жителите на света.

Oще: абу даби  бъдеще  град  електричество  електромобили  масдар  норман фостър  проект  улици 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.