Чалга-държавата ражда чалга-религиозност | webcafe.bg
Webcafe

Наклонената вяра

Пламен Сивов , Православие.бг
26.07.2010, 16:59 (обновена 27.07.2010, 09:04)
свещ

В търсене на Светлината

"Много накланят нещата към задължително обучение по религия", заяви преди дни министър-председателят Б. Борисов в Перник. От тази лаконична и леко тайнствена фраза (някъде някакви неща (се) накланят, неясно по силата на какви причини) човек би могъл да остане с впечатлението, че в дебрите на държавната машина група добре осведомени и отговорни личности водят дебат, в рамките на който аргументите на част от групата са надделели.

При всички положения, има процес ("нещата" не стоят на едно място, движат се, накланят се в определена посока, дебатът кипи или поне къкри); има и отговорен фактор, който ще отчете един ден това накланяне и ще вземе държавническото си решение. Картината с мъдрите държавници, следящи внимателно динамиката на "нещата", е красива - с красотата на онзи стил в изкуството, известен като "наивизъм".

Нещата у нас винаги са се накланяли. И сякаш винаги е имало един мъдър фактор (султан, Държавен съвет, "ЦК и лично др. Т. Ж." и т.н.), който в сюблимния момент ги е въздигал от наклоненото в изправено положение. Или ги е донакланял до пълната им съсипия.

Но докато при взаимодействието с тайнствените накланящи се неща държавата у нас би могла да се позове на присъщата си роля на регулатор на определени обществени процеси, напоследък някои нейни представители открито играят ролята на Първоизточник, Всеподател и легитимиращ фактор на едни други "неща" - например личната и колективната вяра.

През април т. г. министърът без портфейл Божидар Димитров заяви в Бургас: "Ще намеря свети мощи на всеки, който построи църква". Мощите, тленните останки на християнските светци, се превръщат вече в част (вярно, немонетарна, но осезаема) от държавния бюджет, средство на държавната политика в областта на храмовото строителство и на вероизповеданията. Очевидно някъде съществува таен държавен склад за християнски реликви, откъдето съответното ресорно ведомство поетапно (именно поетапно, другари) ще снабдява със светини, ще доставя святост, на практика - ще освещава новите храмове.

Пред очите ни държавата се превръща в сакрален ресурс - и то буквален, физически осезаем. Благоуханен. Светите реликви ще влизат в храмовете ни чрез десницата на държавните мъже - благочестиво и властно. И отново - красота. И отново - асоциации за стил в изкуството, този път - сюрреализъм. Тук вече "нещата" дори не се накланят. "Нещата" просто са сринати - в бездната на колективната ни глупост.

Коренът на допустимостта на подобно държавническо поведение в България е впит в основите на нашите възпрятия за природата на държавата. И на политическото изобщо - защото, докато в повечето страни политиката се възприема понякога като наука, понякога като изкуство, у нас тя е преди всичко тъмен ритуал, в центъра на който стои властно Богинята-Държава-Майка. Мачизмът на нашите политици е "естествен" и закономерен - защото е необходима допълваща сакрална функция спрямо това женско божество. Женско, защото ражда, кърми и храни.

Политическата кариера в българските условия е придвижване (разбирай - стремглаво и агресивно пробиване на път) към центъра на онова, което народът нарича "държавна софра" - вездесъщата гръд, уютната пазва, осигуряваща неконтролирана пряка консумация и комфорт. Политическият герой на деня е едновременно сукалче-младенец и обладаващ любовник, мускулесто дете; първично-прям до наивност и безапелационно фертилен, невинен и целеустремен "мъж в разцвета на силите си".

Тази житейска и политическа философия, този обществено-държавен модел и поведенчески стереотип, задаващ параметрите и на личностите, и на обществените им институции, навярно може да бъде класифициран научно с методите на антропологията, социологията и културологията. За непретенциозен текст като този обаче предпочитам да употребя само една чепата, проста и достъпна думичка, за да предам усещането си за сърцевината на съвременната българска държавност.

Думичката онагледява справедливо фундамента на онова, което наричаме "политическо представителство" - реалити-шоуто, наречено "парламент" (в който дори това депутатите да присъстват и гласуват лично се оказа непосилна задача за възможностите на българската демокрация). За институции като президент, правителство, съдебна система дори не се налага да говорим - телевизиите изпълняват чудесно ролята на панаирджийски будки, предлагащи ни ежедневната порция безплатно freak show.

Думичката, която се изкушавам да използвам, е "чалга".

Едно символно събитие от м. юни тази година запечата края на българския преход. Чалга-концертът пред храм-паметника "Св. Александър Невски" маркира ясно и недвусмислено резултата от "демократичните промени". В духовния център на България, в пространството, откъдето прозвучаха първите чисти и детски думички на прохождащата демокрация; пред Храма, фокусирал надеждите и копнежите на едно цяло поколение за истина и свобода, полуголи вакханки най-после поставиха нещата на истинските им места в символния център на страната. Тийнейджърите се напиха и уринираха зад паметника на незнайния воин. Неистовите крясъци на певачките очертаха ясно въжделенията на хората, призвани да бъдат строителите на утрешна България - коли, леки жени и неистова консумация на всичко, което този живот има да предложи.

Видяхме как "народното сърце" тупти в ритъма на чалгата. Ако посредствеността е липса на вертикала, чалгата е вертикала, обърната надолу. Към анатомичната област под кръста. Смисловият център на народната душа се оказа силиконов имплантант.

Според една крайна конспиративна теория, чалгата е замислена в тайните кабинети на илюминатите-масони като неразделна част от стратегията за изкуствено опростачване на българското население. Идеята е младото поколение да бъде облъчвано с продуктите на силиконовата и пластичната хирургия, в съчетание със затъпяващи звуци и възбуждащи сексуалното желание простички посланийца за сцепени дънки.

Едно-две десетилетия подобно облъчване би осигурило психологическа атмосфера в страната, подходяща за безбурно функциониране на лесно управляема политическа и пазарна система, в която жителите ще бъдат освободени от необходимостта да разсъждават за нещо друго, освен за осигуряване на нови дънки за цепене и да сведат хоризонтите на мечтите си до пазаруване в мола и купуване на кола като в поредния чалга-клип.

Според друга също така крайна, но не конспиративна теория, чалгата е естествено порождение на природния талант на българина, еманация на най-съкровеното в неговата колективна душа. Изкуствено приспиван 50 години от т. нар. естрада, след промените българският гений закономерно ражда чалга, както розовият храст ражда рози, а мушмуловото дърво - мушмули.

Навярно истината е някъде по средата; навярно има масони-илюминати, които просто си падат по чалгата, макар да ми се струва по-логично такива хора да си падат по Мусоргски, Вагнер и Бела Барток, каквото и да означава това последното.

Чалгата клонира своите идоли, клонира и феновете си. Чалгаджийките са еднакви въшно и вътрешно; излезли от един калъп, чиято единствена функция е да осигури привидно разнообразие на едно и също съдържание.

Но проблемът на "музиката" чалга е извън самата музика. Чалгата е гордият връх на един миризлив айсберг, разпрострял основите си сред битаци, женски пазари и мизерни панелки - мизерни повече с вътрешната си, отколкото с външната си материална нищета. Духовната основа на чалгата е подмяната на християнското понятие за Рая с ориенталския Кеф. "Чалгарят гледа телевизия и си мисли, че Раят е някъде там", пише един потребител във Фейсбук. И тази подмяна има последици, пронизващи нива далеч отвъд музикалния вкус и стила на обличане и поведение.

И наистина - представата за мястото ни в световния порядък, за природата на душата ни, за смисъла на живота ни и за целите на обществата, които градим и държавността, която пораждаме - именно в сферата на тази обществена и личностна космогония националната ни душа днес е забравила дори да срича, камо ли да мисли и говори.

Наскоро случайно се заслушах в едно интервю по "Дарик" с Азис. Водещата на предаването "Челюсти" се опита да му говори лично - и в голяма степен успя. Получи се тъжно и мрачно интервю. Васил-Азис каза много неща, сред които запомних ето тези: в личното си време и пространство той не слуша чалга, включително собственото си "творчество". Всичко около него - от грима, роклите и името, през "музиката" му, та до сексуалната му ориентация - всичко е старателно измислен и продаван имидж, образ, лъжа. Той е принуден да живее тази лъжа, защото от нея си вади хляба - своя и на мнозина около него. Всъщност, той презира хората, заради които се прави на чучело. Изпитва и някаква смътна вина - защото съзнава, че съблазнява "ония малките", като им продава пошлата изкуствена версия на самия себе си; тревожи се дали изобщо някога ще може да прави музиката, която самият той, а не продуцентите му, би искал да прави. Звучеше безнадеждно и отчаяно. Заяви, че влезеш ли веднъж в този бизнес, нямаш избор. Запомнете това.

А сега заменете Азис с който и да е политик, чалгата - с политическото словоблудство - и ще получите същата зловеща и зловонна картина. Живеем в лъжа, за която честно си плащаме - в брой или в години от живота си, под формата на данъци, под формата на изборно гласуване; като стоим пред телевизора или просто като решаваме да се махнем оттук.

Всичко това е чалга - крах на вертикалното измерение в живота ни, маргинализация на центъра и централизация на маргината, загуба на хоризонт и перспектива, колапс на всичко свято, красиво и смислено в душите ни и замяната му с всичко пошло, грозно и бесновато. "Става въпрос за хора без дух, а само с чалга-самочувствие. Когато един човек изгуби духа в себе си, става чалгар" (коментар във Facebook). Чалга-самочувствието у нас ражда чалга-политика, чалга-закони, чалга-правосъдие, чалга-здравеопазване, чалга-образование.

За съжаление, ражда и чалга-религиозност.

(продължава)

Бел.ред.: Очаквайте втората част на статията на Пламен Сивов, озаглавена "Религиозната чалга".

Oще: вяра  общество  православие  религия  чалга 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.02.2011, 16:59

20 Милко Желев | 20.03.201103:14

Темата на статията е сериозна, но на някои пасажи се смях с глас Усмивка.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.09.2010, 17:11

19 Stupido | 01.10.201017:51

и още един въпрос към верващите:

какво всъшност представлява Господ?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.09.2010, 17:11

18 Stupido | 01.10.201017:48

Отчето пак ме превари Смее се

та впрочем на англиски има следното определение: spiritual but not religious"...

това на православен как се превежда?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.07.2010, 11:27

17 ot4eto | 24.08.201012:01

Напроти, вярата е по-лесния избор. Най-лесно е да приемеш на готово нещо. Обяснение, което обяснява всичко, но не те учи на нищо. И въобще не е високопарна библията. Чел съм я два пъти. Всеки път ми става смешно, когато се извади аргумента за морал. Какъв морал бе братя вярващи?
Робството ли? Убиването с камъни ли? Расизма ли? Избиването на цели градове по божия заповед ли? Клането на иноверници ли? Рязането на ръце и глави ли? Този ли дивашки морал ни го проповядвате ? Не, мерси.
Радвайте се че хората не четат библията, защото вярващите щяха да са колцина и предимно луди и отчаяни.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.07.2010, 09:38

16 Eurochild | 29.07.201015:37

Объркан Напускам тази дискусия. Не мога да си позволя толкова ниско ниво на общуване.
rado84, за теб явно има само крайности. Ти или обичаш или мразиш. Не е много напредничаво. Уравновеси се, ще ти бъде полезно.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.06.2010, 20:59

15 rado84 | 29.07.201015:22

@Om Ram, аз за разлика от теб и останалите вярващи овце, съм информиран какво значи атеист. А колко от вас могат да се похвалят, че знаят истинското значение на думата "сатанизъм"? Не говоря за значението насаждано от психодиспансера във Ватикана, а за истинското значение - от времето, когато "девствената" дърта ку*ва Мара още не е съществувала. Смее се

Снимка на голяма част от населението на Земята:
http://store.picbg.net/pubpic/F8/C8/bb69814d1d24f8c8.jpg
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.07.2010, 10:39

14 rose_bush | 29.07.201010:52

"...в часовете няма да се допускат практически занятия (нито молитви и т.н.)"
Простете, но защо ще се въвеждат тогава подобни часове?
Някой учил ли е таблицата за умножение без да му покажат приложението й? Някой учил ли е азбуката без да напише и една дума след това?
Как ще обясниш на детето какво е молитвата и защо е нужна тя, ако не се каже поне Отче наш?
Ако просто ще се отчита дейност пред Европейския съюз колко сме толерантни... ами наистина ще бъде чалга.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.07.2010, 09:38

13 Eurochild | 28.07.201016:53

Om Ram,
и аз това се опитваха да кажа. Чуди се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.07.2010, 12:31

12 Om Ram | 28.07.201013:22

Eurochild,
Да си атеист е по-лесният избор. Не ти се налага да четеш сложни за четене книги, написани на висок стил, не ти се налага да спазваш норми на поведение, не ти се налага да постиш, да се бориш със себе си, а думички като "етика" и "морал" интерпретираш както ти е удобно, не ти се налага да носиш отговорност за стореното от теб, понеже винаги има други, които са виновни ...
Макар, че понякога хората обичат да използват вероизповеданието като етикет и нищо повече. Примерно, казват - аз съм едикакъв си, без дори да дори да са се информирали какво означава това.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.07.2010, 09:38

11 Eurochild | 28.07.201011:31

rado84, ти си направил своя избор да бъдеш атеист. (Интересно, на каква основа е този избор, след като едва ли познаваш поне една религия, но това е дълга тема, на която май е по-добре да не се спираме.) Остави този избор и на другите. Отново казвам - това, че си информиран, не те прави нито вярващ, нито фанатик. А освен това има нещо фанатично и в това да бъдеш атеист.
Колкото до исляма - това е една млада религия (сравнена с християнството) и на нея сега й е времето да се бори за оцеляване. Повярвай ми - никой не одобрява войните и атентатите, без значение дали са по религиозни или политически причини.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.