На баба ви селото | webcafe.bg
Webcafe

На баба ви селото

Петър Панайотов 21.08.2012, 10:49 (обновена 21.08.2012, 17:07)
Селски къщи

Снимка: © Стоян Георгиев

Да живеят или да умрат...

Докато очакваме статистиката за успешността на приключващия летен сезон по морето е добре да хвърлим поглед и над друга много акуратна статистика - резултатите от преброяването през 2011.

Данните показват катастрофален демографски проблем в малките населени места - миграция на младите хора към три-четири големи града и към чужбина. Безработицата в тези населени места е 2 - 3 пъти по-голяма от средната за страната, а миграцията на младите (квалифицирани) хора прави тези селища непривлекателни за мащабни модерни инвестиционни проекти.

Не можем да предвидим какво крие бъдещето за българските градчета и селца, но със сигурност знаем, че жителите им живеят бедно, трудно и нещастно. Вие може би живеете в големия град, но навярно вашата баба живее някъде там...

От Странджа до  Пирин, от Дунавската равнина до Тракийската низина, България крие в себе си нещо много повече от нашите корени. Родните градчета и села са приютили богатства - природа, история, култура, древни обичаи, уникално земеделие и занаяти. И докато една част от техните жители се борят за оцеляването си, а друга търси начини как да ги напуснат, ние всичките останали българи можем да помогнем на нашите съграждани да покажат това, което имат, по най-добрия начин.

Освен че ще си създадат собствен разпознаваем имидж, това ще докара туристи, ще създаде пазар за местните им стоки и занаяти, но най-вече ще създаде поминък и устойчиви условия за развитие на фамилен бизнес. Ще накара много млади хора да останат и създават семейства по родните си места.

Да се случи такова събитие е толкова трудно, колкото и лесно. Нужни са, според мен, три неща - всяко населено място трябва да определи това, с което най-много се гордее, да прецени как да печели от него максимално ефективно и накрая да съумее да го презентира и продаде на когото и както трябва.

Всеки знае за смилянския боб и Белоградчишките скали, но за колко други неща не знаем? Представете си селото на баба ви, в което сте опитвали най-добрата сливова ракия някога. Там хората просто знаят как да правят ракия. Представете си как това село прави от своята ракия запазена марка; как тя започва да става търсена в страната и извън нея; как изникват няколко бутикови фамилни дестилерии; как веднъж годишно се прави празник на ракията с гости от цялата страна; как в селото няколко къщи се преустройват в семейни хотелчета и се откриват няколко кръчми, предлагащи уникалната напитката; как през уикендите тези кръчми се изпълват с непознати хора и как покрай ракията започват да възникват и други съпътстващи дейности - музей на ракията, курсове по ракиджийство, цех, произвеждащ оборудване за варене на ракия, развива се земеделието - садят се сливови дървета, а сливите на това място са уникални и се продават скъпо и надалеч.

Виждате, че животът в селото на баба ви се завръща такъв, какъвто вашите родители го помнят в детството си. Оптимизмът се завръща, а с него и предприемчивостта. Там вече има душа, не само тъга.

На пръв поглед звучи лесно, но какво трябва, за да се случи това? Първо, някой трябва искрено да иска да помогне на селото на баба ви, второ, трябва да помогне малко с екпертно мнение, малко с пари, и малко с помощ за реклама. Това също не е трудно, а добрата новина е, че нашата държава има ресурса да се погрижи за селото на баба ви.

Къде всъщност е трудното тогава? Трудното е да накараш държавата да го пожелае. Трудно е да накараш държавата да осъзнае, че в провинцията също живеят хора и, че туризмът не е Слънчев бряг и Банско. Освен че е трудно, е и тъжно да виждаш как с годините европарите за развитие на българското село отиват за развитие на някои чорбаджийски стопанства.

Тъжно е да знаеш, че може и че трябва, но да виждаш, че нищо не се случва. Баба ви навярно е възрастна. След време ще си спомянте за нея и за селото много рядко. А пък хората, които живеят там, да му мислят.

Oще: безработица  град  миграция  море  населени места  проекти  село 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 22.07.2012, 13:20

12 vaskojord | 23.08.201216:46

Никой , не споменава как Т. Живков , ни направи ,,граждани,, - постепенно всичко се забравя , а има .....богаташи ..А .?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.03.2011, 14:53

11 Bobby_gBG | 22.08.201217:06

Данните показват катастрофален демографски проблем в малките населени места - миграция на младите хора към три-четири големи града и към чужбина.
--------------------------
Демографията е катастрофална не само на село, навсякъде извън тези 4 града хората като навършат 23 и бягат навън. За 8 години съм загубил едно 80% от хората които завършваха висше, а доста от тях изчезваха още след средното.

Пълно е с ученици и ученички, но хора на по 25-30-35 години са много малко останали. И обикновено са жалки чалгари.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.03.2011, 14:53

10 Bobby_gBG | 22.08.201217:01

Правителството закри село Бостаните в община Чупрене, област Видин.

Причината е, че в населеното място няма постоянно живеещо население, поради което Общинският съвет на Чупрене е приел решение за закриване на селото.
------------------------------
Нем, в българия няма проблем с населението, каква демографска криза, всичко е цветя и рози.

Ще пребъдем, ама преименувани на Мангалистан.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.08.2011, 10:23

9 Блуждаещ читател | 22.08.201215:45

То явно това е пазарната конюнктура. И не е българско чудо. Така е навсякъде по света. Търсят се програмисти, консултанит, икономисти и всякаква такава паплач в момента. Като се обърне пазара към храните и почнат да се търсят земеделци палачинката ще се обърне, макар че и това е под въпрос. Преди век един човек е изхранвал няколко други с труда си на село. Сега един изхранва изхранва няколко хиляди с модерните машини дето бръмчат по къра. Е останалите какво да правят?? Селата са си обречени на обезлюдяване в тази ситуация, каквито и напъни да прави, който и да било. А в еко туризЪма не мирише на сериозни пари. Тук там някой ентусиаст по скоро доказва правилото. Това е истината. А и е прав Бае ви Иван, че държавата знае само "ДАЙ".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.10.2010, 09:36

8 slavper | 21.08.201219:30

На пръв поглед изглежда прекрасно... Само че как всяко селце ще стане туристическа дестинация - та дори и само заради ракията? Правенето на ракия и вино за дедите ни никога не е било основен поминък, а по-скоро някаква необходимост. Само с туризъм няма да стане. Защо никой не повдига въпроса за развитие на животновъдството в планинските райони, където основно са запустяващите села. Произходът ми е от такъв район - някога във всяка къща имаше поне по 5-6 глави добитък. А сега в цялото село има толкова... Ама никой не е луд да блъска по цял ден, за да дойде някой прекупвач и дяа му се подиграва с жълти стотинки... Необходимостта от храни в световен мащаб расте със всяка изминала година - скоро богатите на храни страни ще са по-важни от петролните шейхства... За такива "клъстери" трябва да мислим и да търсим нови пътища за развитие, а не да се опитваме да превърнем държавата си в място за сервитьори и проститутки...
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 03.12.2010, 14:54

7 Калоянчо | 21.08.201217:09

lele male, струва ми се, че с това творецът е описал регулярно явление в квартал "Враждебна" през зимата. Миризмата на дим и пепел се носи от Околовръстния път до бул. Ситняково.

Иначе въздухът е в норма....

... Те и туристите така ги лъжат за водата в морето, докато гледат фекалните фонтани да се изливат пред плажа.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

6 паяка | 21.08.201216:03

http://vbox7.com/play:19b5b428
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

5 lele male | 21.08.201215:43

"...А и самото време беше нездраво, задушно. Въздухът, отровен от тежките миазми на лешове и нечистотии, беше замрежен от прах. Същият тоя прах покриваше къщи, дървета и улици, тъй че всичко беше потъмняло и сиво, каквато беше и изсъхналата земя. Месеци наред не беше капнало капка дъжд. Горите насреща в планината горяха. Денем там се виждаше само дим, но вечер върху тъмните плещи на Балкана пламваше огнената линия на пожарите, сключена в огромен кръг, който все повече растеше."

През чумавото - Йордан Йовков

Явно българската демокрация е чумава...
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 03.12.2010, 14:54

4 Калоянчо | 21.08.201215:19

Предишната страна на Аспарух, Крум, Ботев и Левски сега е разграден двор, обитавам от мутри, трафиканти, проститутки, келеши, отрепки, скотове, овце, неграмотници, простаци, полу- и цели идиоти, откоровени луди, недоучили кучкари, физкултурници и пожарникари...

... А след "успешния туристически сезон" - и територия на пияни скандинавци, руската мафия и лайняни плажове без пречиствателни станции...

На оставащите и посетителите: "Честито" и "Добре дошли"
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 29.02.2012, 09:20

3 Бай Йован | 21.08.201213:46

Проблемът би се решил не ако държавата помогне, а по-скоро ако спре да пречи. Защото ако баба ти почне да продава от сливовата си ракия на вратата й веднага ще почукат от поне три министерства - Дянков, Найденов и Добрев. Като пусне и дестилерията (ние у наше село му викаме казан за ракия) и Вальо Танов ще я навести и ще настане една дето баба ти горко ще се проклина за деня, в който е решила да прави ракиен клъстер Много щастлив А и да не забрави да благодари лично на премиера за чудесната ракия!
Иначе средства ще се намерят. Все повече хора искат да инвестират в българското село, селското стопанство и земеделието, но за съжаление държавата винаги намира начин да им попречи...
   

оценка

+7 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.