Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Слабото момиче

Решението "Аз няма да ям", понякога може да доведе до тежки последствия
Решението "Аз няма да ям", понякога може да доведе до тежки последствия

Случвало ли ви се е да се разхождате по улицата в прекрасен слънчев ден, да сте в добро настроение и да слушате хубава музика, която да ви отпуска и да засили положителните ви емоции... и внезапно да видите нещо ужасно, което да ви откъсне от приятното вцепенение? На мен ми се случи преди няколко дни.

Бях приключила работа, всички задачи за деня бяха свършени и просто вървях бавно и се наслаждавах на топлите слънчеви лъчи и на един от любимите ми валсове.

Тогава я видях - подобие на момиче, ходещ скелет с опъната восъчна кожа, блуждаещ поглед, синкави устни... Не чувах и не виждах нищо, просто стоях и я гледах, виждах всеки детайл - и в същото време сякаш гледах през нея.

Защото се върнах назад във времето и се сетих за една приятелка от детството ми - момиче, попаднало в капана на анорексията.

Бяхме съседки, но се виждахме рядко, защото тя отиде да живее в София и си идваше за ваканциите при баба си и дядо си. Като дете бях леко пълна, а тя закръглена, но това започна да ни прави впечатление когато поотраснахме и започнахме да мечтаем за красиви батковци. За 2-3 г. диети, воля и упражнения успях да отслабна почти 10 кг, а приятелката ми напълня още.

Една лято не можах да я позная - беше отслабнала много и изглеждаше много различно. Погледът й обаче не беще щастлив, беше унил и празен. Освен на външен вид, и характерът й се беше променил. Чудех се какво е станало и скоро тя ми сподели тайната.

Призна ми, че се е влюбила в батко 15 г. по голям от нея (тогава аз бях на 20, а тя на 17 г.) и... че е отслабнала като повръща след като се нахрани. Видя ми се странно, но тогава нямах информацията, която имам в момента, и не разбирах, че има ужасен проблем. Беше нещастна, защото гаджето й не я намирало за достатъчно слаба - а тя беше по-висока и по-слаба от мен!

Говорехме, излизахме, лятото мина бързо и тя замина в София. Разбрах, че се е дипломирала и са я приели в престижен университет. После разбрах, че била в болница, тежък грип ли, бронхит ли карала... Исках да се свържа с нея да я чуя, но телефонът беше сменен, а баба й и дядо й заминаха да живеят на друго място и загубих всякаква връзка с нея.

Мина година, две, аз започнах да навързвам нещата - разбирах, че трябва да говоря с нея, да й кажа, че това, което прави, е лудост и че никой мъж не заслужава да съсипе живота си заради него. Не знам какво стана с нея, надявам се да е била достатъчно силна да се пребори и съжелявам, че не можах да й помогна.

Исках да спра това момиче сега, да го разтърся и да му кажа да спре за момент, да се погледне и да не продължава по този начин, че няма смисъл, че човек е истински красив отвътре и че е глупаво и страшно да живееш така...

Нямаше я. Стоях и се оглеждах, но момичето беше изчезнало. Сърцето ми се сви и заплаках. Исках да върна времето и да кажа на приятелката ми да спре, да й помогна по някакъв начин.

Но да спра момичето на улицата и да му кажа... какво да кажа? Щяха ли думите ми да променят нещо? Не знам, но Бог ми е свидетел, че исках.

Мили момичета, не стигайте дотам, моля ви! Всеки човек е уникален и дори да отслабне много, той пак си е същият. Да си слаб не означава да си щастлив, успял или да си друг човек. Вярвайте в себе си и не преставайте да се борите - никога!

 

Най-четените