Хората в центъра | webcafe.bg
Webcafe

Хората в центъра

Димитър Татарски
23.08.2013, 16:12 (обновена 26.08.2013, 08:10)
12 юли,протест,протести

Снимка: © Стоян Георгиев

Младите вече не можем да бъдем пренебрегвани

Пиша, за да си отговоря на въпроса защо баща ми и сестра ми, а и много други хора, сменят канала всеки път, когато има новина, свързана с промяната в страната. Не вярвам, че само ситият и човекът с работа оценят такива ценности като морал, достойнство, отговорност, но ако е така, вкъщи и други къщи сме достатъчно сити, за да го правим.

В основата на тази статия е книгата "Дестинация номер едно" на Георги Камов, книгата "Спаси България" на Петко Димов, анализът "Българската политическа култура и гражданското участие" на Антоний Тодоров и бележките във Фейсбук на Поли Тачева.

За мен

големият проблем не е правителството

и премиерът, изборният кодекс и вотът, олигархията и корупцията, а убеждението на масовия българин, че най-важните решения се взимат от политическия водач или олигарха и че волята на гражданите няма значение.

За мен големият проблем е в огромната стойност, която чрез мисленето си, поведението си, чрез искането за оставка дори, придаваме на политическата власт, като така омаловажаваме нашата самостоятелна инициатива като граждани. А е възможно да постигаме цели, включително такива за морал, достойнство, отговорност извън институциите, при нужда - дори без тях!

Не ме разбирайте погрешно: аз не съм против държавните институции и политическите партии. Аз съзнавам тяхната важност и ролята на техните водачи в общество, в което нещата ще продължат да се случват отгоре-надолу с години занапред. Но ми се ще, като за начало, повече от нас да разберем, че нашите действия и бездействия като граждани имат също толкова голямо значение, колкото и тези на политиците и олигарсите.

Ние, гражданите, ако не повече, сме също толкова агенти на промяната, добра и лоша, колкото и те! Затова ако старият модел е модел на силно политическо общество, в което отговорност и активност носят малцина, то новият модел нека бъде модел на силно гражданско общество, в което отговорност и активност носим всички.

Затова ако в стария модел "кой" е "политикът" и "ти", то в новия модел "кой" нека бъде "гражданинът" и "аз". Не всеки може да бъде политик и следи за действията на друг, но всеки може да бъде гражданин в истинския смисъл на думата и следи за своите действия съобразно.

Затова нека в новия модел поставим в центъра на събитията не правителството и премиера, не президента и конституцията, не парламента и политическите партии, не кмета и общината, не оставката, не парите, не олигархията, не корупцията, а нас, хората.

Хората и като цел, и като средство, и като дейност

Хората като цел ще рече да бъдем на улицата заради самите себе си и нашите семейства, не заради някой друг. Промяната не се изчерпва със замяната на едно правителство с друго, а със смяната на един начин на мислене и действие, който не работи, с друг. В основата на всяка промяна е промяната в манталитета и поведението на хората.

Хората като средство ще рече да ползваме нашите собствени знания и умения, ум и сърце, очи и уши, ръце и крака в подкрепа на промяната. Да правим и подкрепяме това, което правят Харта 2013 и "България може" не само на централно ниво, но и по места в нашите градове, села, квартали, семейства.

Хората като дейност ще рече да работим върху себе си и нашата среда, знаейки, че когато подобряваме едното, подобряваме и другото. Както казва Георги Камов, най-важните избори не са по време на избори; най-истинският избор не е за партии, политици, програми или платформи, а за средата, в която живеем и която има директна връзка с ежедневието ни.

Като други, и аз бях в центъра на София, Варна и Благоевград. Видях, че всички ние там имаме нужда да участваме в нещо по-голямо от самите нас. Пиша, защото мисля, че поставяйки себе си в центъра на събитията, борейки се с убеждението, че нищо не зависи от нас и променяйки начина си на мислене и поведение, са достатъчно големи неща за правене.

Казвам го, защото вярвам, че

посоката на промяната този път ще бъде отдолу-нагоре:

от гражданите към гражданските организации, от гражданските организации към бизнеса, и от бизнеса към държавата. Затова, граждани, да заемем своето място на агенти на промяната, като: Първо, намерим начини, с които всеки от нас да участва в борбата за средата, в която иска да живее. Това ще рече да намерим нашето място в страната, нашата ниша в средата, откъдето да създаваме резултати. И не просто добри резултати, а най-добрите резултати.

А те, както казва Джон Наш във филма "Красив ум", се постигат не когато правим само и единствено най-доброто за себе си, нито само и единствено най-доброто за групата, а когато правим едновременно най-доброто за себе си и групата.

Затова, да намерим средства за борба, с които да повишим едновременно както нашата лична отговорност, така и нашата социална отговорност. Да спрем да се самоизключваме или изключваме един друг от случващото се, така че държавата да спре да изключва хората, а хората да изключват държавата. Нещата засягат всички ни еднакво силно.

Нека бъдем по-справедливи и солидарни, защото, както пише Поли Тачева, онзи "малък" българин, който дава 20 лева на катаджията (или повече на данъчния, митничаря или общинския съветник) е също толкова корумпиран, колкото и "политиците, окрали държавата".

Тези от нас, които работят в сивата икономика, са също толкова непрозрачни, колкото и политиците и олигарсите. Ако на нас, като граждани, а и като човеци, е така трудно да спрем да правим тези неща, защо на друг да му бъде по-лесно? Какво значение има дали е въпрос на оцеляване или алчност? И двете са наши неприятели!

Крайно време е да спрем да толерираме мизерията в поведението и средата си. Крайно време е да поискаме нещо повече от себе си и живота, като дадем и съответното усилия в замяна. Няма такова чудо в света като нещо за нищо.

Второ,

като ползваме старата система, за да направим място за новата

Промяната отвън-навътре е лъскава и бърза, но може да бъде празна и нетрайна. Най-силното предимство на нас, младите хора, е, че не можем да бъдем пренебрегнати. Радвам се, че повечето от нас по улиците в страната са именно младежи.

Но наш голям недостатък е, че искаме всичко бързо и не познаваме старата система, за да я променим отвътре. А има примери за това как старата система оставя огромни празни пространства, които можем да запълним с решения и от които да получим резултати. В условия на криза на доверие, нашите държавни институции могат единствено да приемат и адаптират към себе си промяна, възникнала другаде и показала способността си да бъде успешна.

Това значи шанс за нас, хората, да създадем промяната, която искаме да видим, създадена в средата си от друг. При широко участие и достатъчно добри резултати, държавните институции, за да запазят своята легитимност и върнат доверието на народа в себе си, няма как да не създадат механизъм за бързото прилагане на тази промяна в по-голям мащаб. Това за мен е голямата възможност за всички ни. Трудната битка, в която ако влезем и упорстваме, няма как да загубим.

Трето, като спрем да храним стария модел на безотговорност, непрозрачност, олигархия, корупция, апатия и глупост, за да може да захраним новия. По правило, олигархията съществува и се развива при наличието на неконтролируема корупция в държавната власт, допускана съвсем съзнателно от политическите елити.

За нейното отстраняване са необходими реформи в сферите, които крепят властта й

и я снабдяват с ресурс да обезвластява

държавните органи. Харта 2013 и "България може" се опитват да подкрепят тези реформи.

Накрая ще обобщя написаното с думи на Георги Камов: "Нашият основен проблем не е материалният ни статус, а усещането за собствения ни живот. Натрапчивото чувство, че самите ние не участваме в него и гледаме отстрани. Че живеем живот, създаден от някой друг. Определен от някой друг. Подреден от някой друг. Това, което трябва да направим в момента е да променим собствените си очаквания за самите себе си".

Да вдигнем летвата! И да си върнем топката!

Oще: българия  граждани  институции  корупция  модел  общество  олигархия  партии  промяна  протести  реформи  система  хора 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.12.2010, 18:49

9 conscience | 27.08.201316:07

Браво! Напълно подкрепям идеята, че промяната започва от хората. Трудно се прокарват ценности, които сам не изповядваш Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.07.2011, 15:53

8 KingoftheROAD | 27.08.201309:06

Съгласен съм със Зелен бетон. Подобно чувство имах и аз, докато четох статията. С две думи - обтекаемо говорене. Първанката го умее по един начин. Доган и ДуПеСе по друг начин. Но ефектът е почти еднакъв.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2012, 19:41

7 chacha | 27.08.201308:50

Знам, че всеки уважаваш се , осъзнат и образован човек протестира и знае пределно ясно, че животът му зависи от самия него. Този тип хора искат и получават отговори, пред общината, пред съда пред организации и т.н.
Проблема е, че няма обща цел няма единение, няма градивност.
Хората с празни глави, дето ги маниполират ежечастно са болшинство, само 5 милиона е вече България, но тези с една статия в интернет няма да ги образоваш.
Основите на една държава са населението и територията, те са толкова разклатени, че е въпрос на близко бъдеще да рухнат, с тях разбира се и България ще изчезне.
Духът на българина е разбит, индивидуалните материални желания са по силни от желанието за едина и силна държава. Купуват се съвести, подменят се добродетели, тъжно.
Колко ли хора четат статий като тази.
Като че ли само въстание е изхода, тумора без скалпел няма да си замине, или изхода ще е летален.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.07.2010, 18:51

6 Зелен Бетон | 27.08.201303:36

Нещо не е наред в тази публикация.

На пръв поглед преобладаващата част от съжденията с нея са такива, под които мога с чиста съвест да се подпиша.

През цялото време обаче имам чувството, че слушам Георги Първанов – с онази привидна истинност, загриженост и порядъчност (дори създаващи впечатление за достойнство), в които обаче тук-таме се прокрадват едни уж незабележими двусмислия и витиеватости, които оставят мегдан всичко казано да се интерпретира и по съвсем друг (и то коренно противоположен) начин.

Някакси зад всичко казано в статията ми звучи библейското „Всяка власт е от Бога“. А това е абсолютно неприемливо.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

5 Mile Manolov | 27.08.201300:54

некоя джета... навира гордо задницата muhihihihi
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.07.2011, 15:53

4 KingoftheROAD | 26.08.201310:40

Бае миле, на мен по ми аресва Фолксвагона на бира
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

3 Mile Manolov | 26.08.201300:11

да вдигнем летвата.... да си купим 6 годишен опел вместо 10 г одишен баварец muhihihihi
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.11.2012, 10:34

2 Stefan Tsonev | 24.08.201312:48

Авторът говори за "промяна", но това което бленува е "ПОДмяна". Жалка работа.
   

оценка

+2 -2

Регистриран на: 28.02.2012, 12:47

1 Boicho Boichev | 24.08.201312:47

Смислен текст, за първи път от доста време.На пръв път си авторе.Само още малко трябва да се изяснят целите, а когато те са ясни-ще се намерят и средствата.
   

оценка

+2 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.