Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да крачиш с крака на робот

Нови поколения роботизирани крака ще помогнат на хора с увреждания да проходят отново
Нови поколения роботизирани крака ще помогнат на хора с увреждания да проходят отново

Преди тридесет години лекарите казват на Нобору Мацумото, че той никога вече няма да ходи. Мацумото е получил сериозно увреждане на мозъка след катастрофа с мотоциклет. Инцидентът предизвиква у него неясен говор и невъзможност да върви нормално, въпреки че левият му крак запазва известна подвижност.

Именно в тази подвижност професор Йошиуки Санкай вижда надежда Мацумото да се пребори с първоначалната лекарска диагноза.

Новият HAL

Санкай е изобретател на т.нар. "хибриден помощен крайник" (HAL), обхващащ тялото роботизиран колан с крака. Върху кожата на пациента са разположени сензори, които прихващат мозъчните сигнали, подаващи инструкции за движение на тялото.

"Сензорите усещат човешките намерения - и в крайна сметка роботът ходи вместо човешкото тяло", казва проф. Санкай.

Тъй като Мацумото има запазени нервни функции, той е перфектният пациент, който да се възползва от HAL. За да се демонстрира "двигателният комплект", бива задействано захранването и двама санитари помагат на Мацумото, докато той се опитва да се изправи. Те оказват известна помощ, но Мацумото стои прав самостоятелно.

След това идват първите стъпки, колебливи и малки - и на лицето на Мацумото грейва заразителната усмивка на тийнейджър. По-лесно е да си представим как той е изглеждал преди инцидента - докато той поставя краката си един след друг на земята и започва да крачи.

Мацумото е използвал роботизираните крака по-рано в клиниката за рехабилитация, но никога не се уморява от усещането да бъде изправен и да ходи. "Трудно ми е да го обясня", казва той на колеблив английски. "Но съм много щастлив."

Тази трансформация в пациента е това, което стимулира Санкай, който се опитва да глобализира своето изобретение. В момента в Япония има 140 HAL комплекта, които се отдават под наем за малко повече от $2000 месечно. Санкай е в последните етапи на осигуряване на разпространението на такива комплекти и в Швеция и Дания - и се надява някой ден да лансира HAL и в САЩ, за да помогне на остаряващите представители на поколението на бейби-бума.

Във фирмата за рискови инвестиции и изследователска лаборатория Cyberdyne на Санкай масовата публика може да разгледа и други модели на HAL. Те са с различни размери и предназначение. Има по-масивен обхващащ цялото тяло "екзоскелет", предназначен да осигурява на санитари свръхчовешка сила, за да повдигат пациенти в клиники и хосписи. Друга разновидност е с по-скромни размери; надеждите са в бъдеще роботизираните крака да бъдат толкова тънки, че пациентите да могат да ги носят под дрехите си.

Само за мирни цели

Cyberdyne изглежда буквално като въплътена в реалността научна фантастика, което е уместно, доколкото Санкай се заинтересува от роботиката, след като прочита "Аз, роботът" на Айзък Азимов. Тема, редовно повтаряща се във фантастиката на Азимов, е за "трите закона на роботиката", сред които присъства и императивът да не се причинява зло на човешко същество.

Въпреки че изобретението на професора носи същото име като отмъстителния компютър във филма "2001: Космическа одисея", замисълът и предназначението на всички разновидности на HAL са изцяло за човешкото благо.

Санкай споделя, че различни правителства - от САЩ до Южна Корея, са се свързали с него с искане да адаптира роботизираните си екзоскелети за употреба от военните. Той е отказал широко отворените портфейли на тези правителства, тъй като заявява, че изобретенията му са единствено за мирни цели.

Изборът не е сложен, коментира професорът, особено ако прекарваш известно време с пациентите си. "Лицата им напълно се променят", обяснява Санкай. "Когато виждам усмихнатите им лица, се чувствам особено окуражен."

Нобору Мацумото със сигурност се усмихва повече, дори когато физиотерапията му наближава своя край. След всяка терапевтична сесия той има все повече нещо, което толкова много му е убягвало през последните три десетилетия - надежда.

"Хаширитай десу", казва Мацумото. "Искам да мога да тичам."

 

Най-четените