Паметникът пред НДК да си върви в историята | webcafe.bg
Webcafe

Паметникът пред НДК да си върви в историята

Кристин Димитрова , сп. Либерален преглед 26.08.2012, 10:32 (обновена 28.08.2012, 08:43)
Паметник 1300 години България пред НДК

Снимка: © Аrhitektura.bg

Изграждането на Паметника е толкова свързано с идеологическия въздух на 80-те, че в момента се оказва почти невъзможно да се говори за него от естетическа гледна точка. Кажеш ли, че е грозен, веднага се стига до политиката

По новините съобщиха, че ще се проведе допитване дали паметника пред НДК да бъде демонтиран. Разтревожих се, защото едно допитване означава, че този въпрос още не е решен. Че има опасност тази комбинация от пълзящ кофраж и стърчащ метал да бъде по някакъв начин спасена, налепена отново с плочки, позавинтена оттук-оттам и въобще върната към златните си години, които и без това си бяха бетонени. Ние целокупно да платим за ремонта и после - ако сме живи и здрави - да гледаме въпросната композиция още трийсет години в нов период на полуразпад. Този паметник просто трябва да се махне. Ако някой ни беше питал преди 30 години, навярно щяхме да му кажем същото. Но тогава не питаха.

Той се появи през 1981 г. като „бонус" към НДК, вероятно за да балансира овалната форма на сградата със стърчащите си ръбове. Не съм сигурна, че точно това е архитектурната мотивация, просто се мъча да си представя ако е имало такава, каква би могла да бъде тя. Идейната мотивация е по-ясна. На новопостроената конгресно-концертна сграда й е трябвал символичен акцент. Смислова котва, около която да се въртят инициативите в залите. Знаме, патос, исторически алюзии, достъпни материали, общо впечатление за посока „напред и нагоре" и все пак, цялата конструкция да е леко вляво, за да не се закрива центърът на политическите решения.

Получило се е нещо като значка на ревера на делегат. Изграждането на Паметника е толкова свързано с идеологическия въздух на 80-те, че в момента се оказва почти невъзможно да се говори за него от естетическа гледна точка. Кажеш ли, че е грозен, веднага се стига до политиката. От друга страна не съм чула някой от защитниците му да заяви, че го намира за красив.

И все ще се намери кой да попита дали е редно да се махат паметници. Не съм сигурна дали този принципен въпрос има принципен отговор, но съм убедена в едно: спрямо паметника на НДК той е неприложим. Един паметник се поставя, за да съхрани за бъдещето паметта за дадена личност или събитие. Така всяко ново поколение ще научи за какво е бил издигнат и споменът ще продължи напред във времето. Паметникът пред НДК се разпадна в рамките на едно-единствено поколение, а паметта на хората се оказа по-дълготрайна от посланието, което той би трябвало да съхрани. Тоест, спрямо бързата му ентропия самите ние се явяваме негови паметници.

Впрочем, самият НДК беше издигнат на мястото на реални войнишки паметници, които явно не бяха преценени като представителни.

Колкото до посланието, което градежът пред НДК би трябвало да отправи, то също ми убягва. Доколкото знам, паметникът е издигнат под името „1300 години България" или „13 века България", едно от двете. Не съм видяла нищо по-нетрайно, по-изоставено, по-порутено, по-нелюбимо и по-свенливо крито зад тараби и графити да стои в центъра в който и да е друг град. Очевидно притеснени от мрачната метафора, по новините го прекръстиха на „Паметника на културата". Тъй като паметник се издига на мъртвец, не съм сигурна, че подмяната на названието е била уместна. А може да е била уместна, пък само аз да не съм разбрала.

Предполагам, че защитниците на монумента тук биха протестирали, че повсеместната разруха през последните 20 години ни остави без стойности и т. н., оставям тези думи те да си ги кажат. Разруха че има, има. Но имаше и много строежи. А НДК иззад паметника през всичките тези години не спираше да работи и произвежда печалба, защото то не бяха панаири, то не бяха сергии, то не бяха кинофестивали и концерти. Ако се бяха сещали за паметника от време на време, да му бяха подменяли поне изпопадалите букви.

Всъщност, при по-внимателно взиране и днес може да се види каква е била първоначалната идея на скулптурната група. Металните фигури са подредени в нещо като диагонал на историческото време, който се издига отдясно наляво. За хора, които четат отляво надясно, тази прогресия върви обратно на инстинктите, но явно фасадата на „Двореца" отзад е трябвало да бъде по-скоро поставена в рамка, отколкото конкурирана.

Най-отдолу виждаме две брадати фигури с малки глави, забили погледи в скутовете си. На езика на българската скулптурна символика знам, че двама мъже с бради означава „Кирил и Методий". По-нагоре е прегърбена фигурата на цар-интроверт, стиснал в лявата си ръка кралски глобус без кръстче. И тъй като кралският глобус - поне по света - се счита за носител на религиозни значения, явно става дума за някой цар езичник.

Или за откраднато кръстче. Или за творческа интерпретация на историята по целесъобразност. След владетеля, още по-горе, следва тъй наречената „пиета". Това е изображение на вързан труп, застинал с лице към небето. Това е и първата фигура от композицията, която не гледа надолу. Макар че очевидно не гледа наникъде. За да се допълни до „пиета", мъртвецът е рамкиран от празна качулка, наподобяваща в очертанията си православна икона на Богородица.

Тук, според мен, религията е била допусната по-навътре, отколкото при царя, макар и впрегната в каузите на новото време. И над всичко това се извисява грамаден символичен работник с правоъгълен гръден кош, героят на победилата революция. За разлика от металните си колеги той гледа право напред, с което го определяме като реалист, визионер и човек на действието. И това е една голяма подмяна. През социализма, както и през всяко друго време, работниците извън паметниците нямаха думата. Та у нас дори нямаше свободни избори. Управляваха тези, които свикваха конгресите си в НДК.

Предлагам да посадим на това място още малко дървета, пък за 14-вековния юбилей може да ни дойде и по-добра идея.

Либерален преглед

Oще: ндк  паметник 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.10.2010, 13:24

17 bzb | 28.08.201223:35

Мухаха егати "либералния поглед"...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 18:49

16 conscience | 28.08.201209:28

Може да се преработи в стена за катерене или нещо друго практично. Така като го гледам, бутането също няма да е евтино.
Но в строенето на паметници като цяло има нещо много рисково, особено във времена, когато поколенията все по-малко приличат едно на друго. Банален пример е мавзолеят. Инвестираш ресурси в нещо, което ти се струва вечна човешкка ценност, а тези след теб минават и разчистват.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.05.2011, 17:21

15 peta_wawa | 27.08.201220:05

"Тоест, спрямо бързата му ентропия самите ние се явяваме негови паметници." Хахах, има оригинални неща в тази статия Много щастлив ...
Проблемът на паметника е, че няма да издържи реставрация. Лошо е измислен, лошо е изпълнен. Тези ръждясали железа трябва да се махнат, фигурите като толкова са ценни на някои да се циментират в един дълъг постамент, да се олепка основата с витошки гранит и готово. Тези окопи да се запълнят и да се посади градинка наоколо. Всичко друго е опасно като се има предвид качеството на строителството, демонстрирано в държавата. И преди и сега Смее се ...
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 08.07.2011, 11:34

14 Dimitar Atanassov | 27.08.201218:52

Проблемът с паметника пред НДК се усложнява от факта, че у нас има не един и два подобни. Въпросът не е дали просто да махнем някакъв елемент от градския пейзаж, а искаме ли да го има и как обосноваваме отговора си на това питане. Монументите на социализма безспорно са част от историята. Убеден съм, че не са малко тези, които се чувстват травмирани от тях - онзи човеконенавистен режим направи стотици хиляди преки жертви и без съмнение милиони - косвени. Вероятно подобни усещания буди и музеят на холокоста в Аушвиц, около който също е имало дебати, тъй като негативнят пример в историята няма еднозначно осмисляне: според едни той трябва да се знае, за да не се повтаря, а други заявяват, че тъкмо с цел да не бъде произвеждан отново, той трябва да бъде забравен...
Моето мнение за паметниците на социализма съм споделил тук: http://dimitaratanassov.wordpress.com/2010/07/22/socshadows/
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

13 Thea Atanasova | 27.08.201218:05

Да се маха това грозно "нещо" и да не го виждам никога повече!!!
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 17.11.2010, 12:35

12 vanko | 27.08.201217:06

Аз, пък, го знам като "седмокрилия пето.уйник" Смее се И не познавам човек, на когото да му харесва! Смятам, че това "нещо" обижда нашата история и нас като българи! Ако ще има нещо като монумент, той трябва да отговаря на 1300 години история.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

11 Manuela Gerenova | 27.08.201216:28

Това ли е България - една невъобразима грозотия? Аз не искам това да е България. Не мога да свържа нещо, което наричат петоух..., с България. Всъщност това е един безумен туч, на който е лепнато незаслужено и отдавна забравено име, което има твърде малко общо със самия паметник.
На никого не му харесва монументът - защо просто не си признаем тази простичка истина, не я преглътнем като голям и горчив хап и не направим нещо по въпроса? Нека да се направи нов паметник със същото име - изпипан, красив, достоен за показване и възхищение. Или да се засадят дървета, а подобен паметник да се издигне другаде. Има варианти, различни от "Грозно е, ама ще търпим кански".
   

оценка

+5 -1

Регистриран на: 03.10.2011, 18:45

10 Ben Dover | 27.08.201216:17

На Руси си имаме един паметник.Пантеона му викат.Доста грозно нещо.Никога не съм го харесвал.Но пък и нямам нищо против да си стои.Защо ли?Защото българина има навика да заравя кирливите си ризи и да се преструва,че не ги е имало.Нека да го реставрират това грозно нещо и да стърчи там.И да ни напомня колко обичаме да се излагаме.Барем пък сме престанали да го правим.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.11.2010, 20:25

9 Боби Перу | 27.08.201216:00

Този „паметник“ получи от нас софиянците галеното име „Осмоъгълен петохуйник“, заради фамозната си естетика.Той трябва да бъде махнат само поради това,че е ужасно грозен.Иначе съм съгласен със списуващите,че паметниците на хамериканските летци и на Стамболов са УЖАСНИ и също трябва да бъдат премахнати,като паметникът на Стамболов се замени с един стилен,скромен бюст. Кул
   

оценка

+1 -2

Регистриран на: 25.07.2011, 12:57

8 Мина | 27.08.201215:46

"
4Manuela Gerenova | 27.08.201213:05
Хайде защитниците на този "паметник" да отговорят, ама съвсем искрено, лично, откровено, съвестно и чистосърдечно - това наистина ли ви харесва?"

Мануело (да не се обидиш пак само от О-то!), аз не съм защитничка, но мога да ти отговоря- естествено, че на никой не му харесва В ТОЗИ МУ РАЗРУШЕН ВИД!!! А сега ти ми отговори, "съвсем искрено, лично, откровено, съвестно и чистосърдечно"- харесва ли ти неща правени да отбележат 1300 г. България да бъдат захвърлени на бунището??
   

оценка

+0 -1

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.