Особености на българската национална дреха | webcafe.bg
Webcafe

Човекът е човек, когато е в анцуг

erofeev 04.08.2011, 12:02 (обновена 07.08.2011, 09:04)

1 от 2 снимки Назад Напред

Анцуг

Особености на българската национална дреха

Чудех се наскоро какво е онова нещо, което ни обединява като нация. Дали е присъщата способност на българина "силно да люби и мрази", когато става дума за политика, футбол и турски сериали, или пък е любовта към шопската салата, саздърмата и бозата?

(Изключвам от сметката "пословичното българско гостоприемство", киселото мляко, ПГР-то и розовото масло, тъй като последните вече са официално обявени за архаизми).
В крайна сметка стигнах до следния извод: Това, което ни обединява като нация, е... анцугът!

Сега ще ви обясня: Анцугът (пише се анцуг, а не анцуНг, за сведение на лИбопитните) не е просто най-разпространената по нашите географски ширини и височини дреха.

Анцугът, драги мои, е философия, психология, статус, социална принадлежност, самочувствие и може би, "дреха, която се използва, когато спортуваме" (така казва чичко Гугъл).

По мои лични наблюдения, всеки втори българин, независимо от възрастта, пола, религиозната принадлежност и сексуалната ориентация, независимо от обстоятелства, климатични условия и надморска височина, държи да бъде облечен с анцуг. По възможност "марков"!

Щото с дънки и всеки знае, ама друго си е да туриш "Найки"-ту и да мяташ крачоли по центъра! И то крачоли с кант! Троен, по възможност (нищо, че може да е "Адибас", важна е концепцията!).

По нашите географски ширини широко наблюдавано е следното необяснимо нАучно явление: анцугът оказва осезаемо психологическо въздействие върху този, който го носи. Нещо като шапката невидимка, ама не съвсем.

Ако шапката невидимка прави приказния герой невидим за околните, то анцугът действа точно обратно - анцугът прави своя притежател видим, забележим, желан дори! Анцугът социализира! Анцугът приобщава!

Ето ви пресен пример: Tъй като преди известно време моята особа поради влюбеност се сроди с една друга особа, родом от Велинград, през месец-два се налага да отскачаме до града на Вела Пеева, Лидия Шулева и Хамлет Йовчев (последният няма нищо общо с интригата между Хорацио и Офелия).

Та разхождам си се аз един есенен ден покрай "Чашата" (последното представлява бетонно чудо, посадено в центъра на Велинград, с неизвестни функции и неясно смислово съдържание) и през няколко метра ме спират разни местни индивиди, за да ми предложат квартира (че даже със закуска и изглед).

Аз търпеливо им обяснявам, че не, благодаря, имам си къде да спя, ама на четвъртия път взе и моето търпение да се изчерпва. Леко раздразнена се прибрах в дома, осигуряващ ми подслон, храна, баня, кабелна телевизия и половин декар слънчев двор с изглед към Милеви скали.

Половинката тъкмо си допиваше кафето с един негов френд от детинство, когато аз влетях като пенсионер към свободна седалка в градския транспорт на Централни хали и с припряна нотка в привидно спокоен гласец споделих недоумението си от количеството квартирни оферти, които получих за има-няма два тигела на мегданя.

Френдът от детинство, понастоящем известен поп в небезизвестно родопско село, ми метна бърз поглед тип "лазерен скенер HP 5100" и веднага диагностицира ситуацията: „Ами как няма да те спират, като си се облякла като туристка!" - сиреч не съм с анцуг

(Ето, видите ли тънкия момент на локалната социализация!). Той, френдът, моля ви се, дори и под расото си ходел с анцуг, щото анцугът е "модерен и универсален". Виж, за последното - примери достатъчно:

По-универсална дреха от анцуга, верно, няма! Човекът е човек, когато е облечен с анцуг. С такова облекло нашенецът може да отиде навред: на кафе, на кино, на училище/в университета, на изпит, на дискотека, на делова среща, на среща с гаджето, на среща на випуска...

Изобщо функционалният синкретизъм на анцуга може да се сравни единствено с ергономичността на неговото обличане. Е, не можем да отречем, че и при анцузите има известни видови разграничения - някои анцузи са официални, други са маркови, трети откровено са си "ментета" отвсякъде, но пък всички си имат едно неоспоримо предимство - не се гладят и не им се късат копчетата (щото индустриалната еволюция е измислила ластика, драги ми Смехурко).

Въпрос на самочувствие и себеуважение е човек да държи в гардероба си поне 2 анцуга! Хем да си ги сменя, като се нацапат, хем да си ги носи по различни поводи!

И задължително е поне единият да бъде с кант! Щото ако денят се познава по сутринта, то анцугът се познава по канта! Няма ли кант - не струва! Един кант - признак на скромност! Два канта - амбиция! Три канта (и нагоре) - завършена личност!

То неслучайно се казва "кант" - на името на Имануел Кант, който под шушляка на своя старонемски анцуг (самата дума е немска - Аnzug) още по време оно проповядвал идеите на трансцеденталния идеализъм.

Но да не се откланяме от темата.

Анцугът, както споменахме, е признак и на социален статус. Не е нужно човек да бъде текстилен инженер, за да разбере кога един анцуг е „марков" и кога не е. Колкото е по-марков и скъп един анцуг, толкова е по "шик" и "куул"!

Освен това явно марката и кантовете не са достатъчен показател, та напоследък се възроди култът към щампите, лъскавите елементи, бродериите, ципчетата, капсите и т.н. на принципа колкото повече - толкова повече! С една дума - анцугът трябва да бъде "гиздав", да се комбинира с ланец, джип, блондинка. Това е то побългареният трансцедентален идеализъм! Анцуг, джапанки и поп-фолк!

И в тази връзка имам следното предложение: да преместим Димитровградския пазар на летище София, та като си тръгват чужденците от милата ни родина, да си взимат за спомен по един анцуг. Марков! С три канта!


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.08.2010, 16:10

103 Ra-ra-riot | 11.08.201115:38

Да пишеш за анцузи е точно толкова голям архаизъм, колкото киселото мляко и розовото масло. Българинът и неговите анцузи е преекспонирана и клиширана тема от много време насам. Аз лично не знам защо продължавам да очаквам от този уебсайт да ме изненада с някакво оригинално и интересно авторско мнение, след като всеки път оставам разочарована.

За иронично-саркастичните наченки на хумор в тази статия дори няма да си правя труда да говоря, защото нещо толкова изтъркано не заслужава да бъде обсъждано.

По същество бих искала да добавя, че "авторската теза" (доколкото би могла да се нарече така, тъй като тя нито е авторска, нито е теза) се разминава с осезаемата реалност - факт е, че в България започват малко по малко да се появяват все по-добре облечени и стилни хора, а анцугът си остава привилегия на някои малцинства.

За съжаление невинаги сме в позиция да съдим хората за дрехите, които носят - в повечето случаи анцугът е единственото нещо, което някой може да си позволи да си купи. Да се подиграваш на такива хора е най-малкото жестоко и неуместно.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.08.2011, 13:08

102 Васил Запрянов | 11.08.201113:11

Ва статията е изразено личното мение (ненавист) към спортното облекло!!! Това което ни определя най точно като зган (нация е силно казано) е че сме мишки!!! Кой дойде ни го лузва а ние седим и си мълчим. Туй е то сегашния "българин" един бит и е*ан мишок, даже и мишките не биха търпяли толкова бой и е*бан. Като се замисля дори унижавам мишките като ни сравянвам с тях. А вие си пишете че не харесвате анцузи, докато някой пак ви го лузга отзад без възелин!!!
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 08.08.2011, 13:42

101 Кристина Петрова | 09.08.201112:52

Влиза един перничанин в спортен магазин в Перник.
Продавачката пита:
- Какво ще обичате господине ?
Перничанинът:
- Ами търся си анцуг.
Продавачката:
- Ама какъв да бъде, за всеки ден, или тип сватба ?
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 08.08.2011, 13:42

100 Кристина Петрова | 09.08.201112:50

Хаха, страхотна статия, страшно се забавлявах! Добре "обрисува" родната действителност!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.10.2010, 15:44

99 Любима Стайкова | 08.08.201122:16

Абе, дето е казал поетът: „носете си новите дрехи, момчета"...пък били те и анцузи. Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.05.2011, 17:21

98 peta_wawa | 08.08.201121:40

Ех сега, ами ако е на матине - може! Вечер не йе дубре наистина, поне жените е хубаво да са в рокли Смее се !
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

97 Manuela Gerenova | 08.08.201121:32

Жена на опера с панталон или мъж? Едното от двете е силно неприемливо, позналият печели дъвка.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

96 Dimitar Stamboliyski | 08.08.201119:10

Айде още малкоо... Бах тия дъвкани анцузи... Чуди се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.05.2011, 17:21

95 peta_wawa | 08.08.201118:25

И аз не разбирам много добре това отвращение към анцуга Чуди се, ако хората са слезли от къщи на тротоара да си рекламират квартирата или са на кафе пред съседния гараж, какъв е проблема ? Предполагам че в по-изискан ресторант или на опера ще сложат панталон. А ако има градове и квартали в които няма нито работа, нито опера, нито пари за ресторант или туризъм, какво е смешното, пак не виждам?
Дали ще е анцуг, дънки или панталони от онези с многото джобове е все едно. Народа няма стимул и нужда да се издокарва, защото няма работа и доходи най-вероятно. А ако такъв му е стила, виновен е американският рап - чертите, циповете и капсите са мода оттам Усмивка.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

94 Manuela Gerenova | 08.08.201117:56

Rowan май го каза най-добре...
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.