Как се прави бизнес по български | webcafe.bg
Webcafe

Как се прави бизнес по български

Иво Сиромахов 30.12.2013, 11:45 (обновена 03.01.2014, 07:13)
Бознес без реклама няма

Снимка: © Христо Тренев

Колкото повече се свива бизнесът в България, толкова повече нараства броят на бизнесмените.

Милиони са вече българите, изкушени от възможностите на частното предприемачество. Всеки от тях е убеден, че бизнесът е в кръвта му и не е далеч денят, когато ще плува в море от пари, досущ като Чичо Скрудж.

За да не остане по-назад, Иван решава да отвори малък бизнес. Продава нивите на дядо си и стария голф на баща си и решава "да завърти парите".

Първата му работа е да си наеме офис. Но в офис сградите е много скъпо, затова Иван наема малка миризлива гарсониерка в краен квартал. В хола слага бюро и мека мебел за "гостите", а кухнята е предназначена за секретарката.

Секретарката Стефка е младо, полуграмотно момиче с приятна външност. Задачата е да прави кафета и да вдига телефона. Но засега телефонът не звъни, затова мисията й се ограничава в боравенето с кафемашината.

Иван слага гръмко име на фирмата си, за да респектира конкурентите. Кръщава я "Чолев интернешънъл трейд къмпани".

Следващата стъпка на Иван е да си направи ефектни визитки, на които под името му пише president. Но понеже няма на кого да ги раздава, на първо време ги връчва на роднините си с деловата фраза "Ку ти тряа нещо, обаждай са".

След като са положени основите на фирмата, Иван вика в офиса поп да освети новото предприятие. Не че е религиозен, ма е чувал, че така се прави.

Време е бизнесът да започне!

С вродения си нюх Иван усеща, че все още му е рано да се хвърли в големи сделки с петрол, затова се насочва към инвестиции с по-малък риск - купува от "Илиянци" триста китайски гребенчета по 3 стотинки и започва да ги предлага в търговската мрежа по 20 стотинки. На всеки, закупил над 50 бройки, обещава 4 процента отстъпка.

Всяко начало обаче е трудно. Пазарът не реагира възторжено на китайските гребенчета. След месец се оказва, че са продадени само девет гребенчета, а 23 са върнати, понеже са дефектни. Започва да изглежда, че предлагането е далеч по-голямо от търсенето.
Иван обаче не се отчайва. "Когато се продадат - тогава, нямаме бърза работа", и пренасочва инвестициите си към турски вълнени стелки. Този бизнес е далеч по-сложен, защото стелките са с различни размери и съответно - различна себестойност. Налага се да се правят сложни изчисления. Иван стои до късно в офиса и трака върху калкулатора - подарък от дядо му за абитуриентската вечер през 1998-а.

Стефка също стои в офиса до късно, щото не се знае - може па някой да звънне. Обаче никой не звъни.

Трудните първи стъпки в предприемачеството сближават Иван и Стефчето и те започват да консумират пламналата между тях страст върху меката мебел, предназначена за гости. Стефчето се влюбва в Иван и започва да му вика "зайо".

След месец се оказва, че и стелките няма да са големият удар, който ще осигури на Иван място в топ 10 на "Форбс". Хич не се харчат.

Ала съдбата обича смелите и им поднася неочаквани подаръци. В този тежък за бизнеса момент бащата на Иван му изпраща от село половин прасе и двеста литра домашно вино. Иван решава да се преориентира и да започне търговия с хранителни продукти.

Прасето е разфасовано и наблъскано във фризера, тубите с виното стоят на балкона на "офиса". Иван купува 50 празни шишета от един литър и везна, с която да отмерва месото, и пуска в интернет безплатна обява, че вече е играч на свинско-винения пазар. Инструктира Стефчето да обяснява на всеки, който позвъни, че продуктите са екологично чисти, и да им дава адреса на офиса.

Никой обаче не звъни. Виното започва да вкисва, а след една авария, оставила без ток целия квартал за 20 часа, месото придобива подозрителен лилаво-кафяв цвят и мирис на маршрутка.

В този момент обаче съдбата отново протяга ръка на Иван - умира баба му и му завещава малък апартамент в "Меден рудник". Иван решава, че това е знак да зареже дребната търговия и да влезе в големия бизнес с недвижими имоти. Ще го продаде, ще купи с парите два по-малки апартамента - един в Добрич и един в Търговище, после ще ги продаде и ще купи четири апартамента - в Монтана, Горна Оряховица, Хасково и Кюстендил. После ще продаде и тях и... ехе-хей!

Перфектен бизнесплан, който само за година ще го изстреля сред големите играчи и ще му донесе милиони.

Иван си купува костюм, за да прилича на истински риъл естейт брокер и започва да пътува всяка седмица до Бургас на огледи с клиенти.

Минават няколко месеца, но бленуваната сделка така и не се осъществява. Едни клиенти уж харесаха апартаментчето, но така и не се обадиха повече.

Приходи няма, а разходите постоянно се увеличават. Само за бензин до Бургас е изхарчил вече над две хиляди лева.
А всеки месец трябва да се плащат и наем за офиса, и сметки за ток, телефон и интернет...

Иван обаче няма намерение да се отказва. Не и сега, когато е толкова близо до Големия Удар. Тегли потребителски кредит с 12 процента лихва. Сигурен е, че щом тръгнат нещата, веднага ще го върне.

В тоя момент Стефчето му съобщава, че е бременна. Сигурна ли си, пита я Иван. Ами, сигурна съм, как да не съм сигурна, казва Стефчето. Ама от мен ли е? Е от кого да е бе, зайо, аз с други мъже не съм спала, казва Стефчето и се разплаква.

Иван изпада в депресия. Стои до късно в офиса, пие от вкисналото вино на баща си и се чуди какво да прави. Тамън тръгнаха да стават нещата и...

Абортът на Стефчето и ремонтът на колата веднага изяждат половината кредит.
Разбрал, че няма да може да се справи с кризата по нормалния начин, Иван започва да търси нестандартни мерки - залага големи суми в тотото, купува злато, щото цената му се качва, влага пари срещу голяма лихва в "перспективна фармацевтична компания".
Но от тотото спечелва само две тройки, цената на златото внезапно се срива, а перспективната фармацевтична компания се оказва пирамида.

Иван изпада в несъстоятелност. Не може да обслужва кредита си, не плаща наема на офиса, изключват му тока и телефона. Стефчето го напуска и започва работа в друга фирма.

В този момент Иван решава, че причината за всичките му беди не е в самия него, а в световния заговор. Виновни са му евреите, масоните, американците, руснаците, китайците, турците и извънземните.

Ако не му пречеха, досега да е милионер. Осъзнал тази безспорна истина, Иван намразва света и се записва в партията на Волен. Ходи по митинги и крещи "Върнете ми България!". Всъщност не му трябва никаква България. Човекът иска да му върнат парите, бизнеса, офиса, Стефчето, мечтите. Ала никой не му връща нищо. Светът внезапно се е оказал студен и безсърдечен. Иван стои сред тълпата от други излъгани българи и трепери от студ и страх. Духа в премръзналите си шепи и се опитва да ги стопли. Така както някога ги топлеше Стефчето.

 

Oще: бизнес  бизнесмен  българия 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 30.01.2011, 13:16

51 Proactive | 05.01.201418:56

Аз искам да чета как Иво Сиромахов прави бизнес ? Идея
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.12.2012, 10:07

50 Борката | 05.01.201416:42

За едно бито магаре,дават три небити!Форца Ванка!
Толкоз!
Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.05.2012, 03:56

49 Starija hush | 05.01.201406:25

Па аз почнах биснес с един бездомен котарак.Кръстихме го Морис чудотворец.Ама наистина се оказа такъв.Похвалих се пред приятели и клиенти,че е голем ловджиа на мишки и зми.Проявиха интерес към него много хора.Вместо да си дават парите за лепенки и отрова предпочитаха на мен да платат за да го вземат за седмица две под наем.За качествената работа славата му се разнесе и имахме опашка от клиенти.Но не беше справедливо само той да бачка и да ни храни.Затова купих още неколко кота за да му помагат.С две думи отворих котешки бизнес.Плащах на общината по $10 на година за да ми позволят да имам котарак в дома.Сложиха му номер на шията и така като регистриран никои не можеше да го улови като бездомен и след две седмици убит с инжекциа.За следващите бизнеси ще говорим по нататък.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.12.2012, 15:05

48 Бягащ Вълк | 03.01.201420:55

Признавам, че съм учуден от напънът на автора да изкара предприемачеството в държавата като нещо мръсно и долнопробно. Преди години бе излязла сравнителна характеристика на европейските страни по нива на спестявания и предприемачество сред младите хора. Дали е нужно да споменавам коя страна в рамките на Европа бе последна?! Много щастлив Много щастлив Много щастлив

В българската душевност да купиш и продадеш изгодно е спекулация, измама, грабеж на честните и нормални хора, хора, които често наричам с наименованието 'некадърници'! А как иначе, след като същите тези 'честни и почтени люде' са пълни с номерата на Андрешко и главната им цел е същата тази голяма тарикатска печалба и не се свенят на най-гнусни и долни номера, стига да навредят на 'онзи, мръсния, изедника'! Същият, който дава хляб на 100 души, ама карай бе, той малко ли е крал...

Със същите нрави съм се борил и напразно години наред. Ами как да убедиш полуграмотния селяндур, че всичко онова, което той на петдесет умее, само без близането на задници, младите и образовани хора го могат веднага след университета. Но селякът няма съвест, в културно отношение скрупулите му са на ниво павиан, така че всяко действие, предприето за очерняне и смазване на конкуренцията е добре прието... Много щастлив Български манталитет!

И все пак - предприемачеството е основна движеща сила на икономиката и самата поява на дискредитираща драсканица като тази е обида за нацията. Да не би авторът да си мисли, че задължително се стартира с големи капитали, офиссгради и рекламни кампании?! В огромното си мнозинство фирмите са малки и борбата за привличане на средства - дали кредитиране или инвестиции е жестока. При липса на собствен капитал и достъп до привлечен, човек се превръща в наемен работник - дали е по-добрата алтернатива?! Още повече, няма стока, която да не може да бъде продадена ...Не ми се обсъжда сексуалната афера на главният герой със секретарката - двама души, в тесен и постоянен контакт един с друг, абсолютно разумни, зрели и способни да отговарят за действията си - сексът с колежката ли е нереден?! Много щастлив Моля ви се, моралисти!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.01.2014, 18:25

47 gogogoool | 02.01.201421:22

Да помогнеме ли малко на Иван Въпрос След първият фалстарт Иван се замисля и му просветва. Сеща се, че за гребените от Илиянци не е взел фактури от китайците. Китайците фактури на дават, обаче фъъъъктури дават циганите около сергиите. Дават и цигари без бандерол. Закрива фирмата Иванчо и започва да продава на Илиянци фъъъктури от ненужните до този момент фирмени кочани , а Стефчето разнася стекове цигари. И понеже си е работен наш Ванчо, взема и едно такси и помпа яко цените около автогарата. Така постепенно търговийката му потръгва. За 2 години е изплатил таксито и е заделил и не малка пачка. Родата е възхитена от възхода му и подава ръка под формата на животински и земеделски субсидии. Дошъл е моментът Иван и Стефчето да поемат към Меден Рудник. Там въоръжен с блажни и пивки продоволствия се отбива на гости на бай Ставри, бивш любовник на некогаш известната с нанагледната си хубост и дашност баба Ванка, самата Иванова баба. Синът на бай Ставри женен за леко грозновата, но пък от тачен бургаски род мома, не се свени да използва връзките й с хайлайфа на черноморието и помолен от татко си ходатайства за едно капанче на главната улица. Там вече осеферилият се Иван завладява туристическото войнство с плескавици, кебапчета, опса музика, две студентки севитьорки с оскъдни околобедрени препаски и хубавкото Стефче, което по монокини, сладострастно въртейки ханш разнася на плажа сладолед с визитки на капанчето следвано от похотливите погледи на известните с любовните си подвизи западни летовници. Парички падат Иван доволлно пресмята - от таксито, дето го е дал под наем, от капанчето, от спестените от заплати пари, които, разбира се няма да даде. Бабата е на умряла и Иван е продал апартаменчето, макар и не за парите, които искаше, ноооо сега обмисля и нещо палачинки ли, катми ли, там на едно местенце до плажа... Но първо ще отидат със Стефчето и синът на Ставри и други елитни хора на как ли му беше името на острова...Ба-ли-го! Контакти трябват, контактиииии
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 03.10.2011, 18:45

46 Ben Dover | 02.01.201418:12

Сладолед, май си бил в е-бането и юу знаеш на сиромахчо номерата
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.08.2011, 12:42

45 Ближи си сладоледа | 02.01.201416:22

Геренова, нямах намерение да ти отговарям, щото имам наблюдения върху това, което си писала. Но, ЧНГ за тебе, а пожеланието ми е -повече чети, по-малко пиши. Има смисъл, да знаЙш. Бернар от Шартр има е изказал една велика мисъл по тоя въпрос. Понеже си умно момиче знам, че ще я намериш и ще си я прочетеш с удоволствие.
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

44 Manuela Gerenova | 02.01.201415:37

В критиките в много случаи има огромна доза истина. Само че като чета коментарите и ме лъха на един такъв провинциализъм - Сиромахов такъв, Слайту онакъв, пък сценаристите, пък Сульо и Пульо какви боклИци били. Мрън пък.
Че Сиромахов покрадва от коментари, Туитър, Фейсбук и къде ли не вече знаят и първолаците. Не ни съобщавате някаква бомбастична новина. Само че като е толкова лесно - защо той е забавен (не винаги!), а вие не сте (никога)?
Не на последно място, напомняте на един персонаж, отново описан от Сиромахов - тези, които много искат да се отъркат в по-"известните" (кавичките не са случайни) като ги обидят някъде из социалките. И после "Сиромахов ли, Слайту ли?! Оооо, аз тия ги правя на бъз и коприва бе!!!".
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 10.05.2011, 11:06

43 Levitt Hostel | 02.01.201415:34

,, Забавно ми е обаче, защо критикарите, които са само насекоми-паразити, хранещи се с кръвта на бозайника, имат наглостта да се смятат за следващото стъпало на еволюцията? Кърлежът е насекомо, независимо дали пие кръвта на овца, куче или благороден елен. Консумира, без да създава нещо освен изпражнения."

Вярвам, че ако притежаваше достатъчно интелект , би разбрал критиката.

,,абсолютно съм убеден, че Сиромахов не е Толстой. Но също така съм абсолютно убеден и че всеки критикар е несбъднал се писател, журналист и т.н"

Интересно от какви факти се ръководи по- горната психологическа характеристика на ,,критикарите". Нито авторът е велик писател , нито е такъв журналист, а и изобщо за пръв път разборам, че бил изобщо писател. Написаното не е удържано в никакъв жанр - нито в жанра на публицистиката, нито в рамките на психологическия роман. Както казах, проблемът с този начин на писане не е в това, че някой , някога е написал някаква глупост, а че в България подобен начин на писане е журналистически стандарт, които съставлява проблема със ,,свободата на медиите". Тежката политическа компроматна война, която се води чрез медиите е резултат точно от смесването на обективни факти с художествената измислица. Така например според една част от журналистите и изданията българският президент бил ,,несметно богат, притежава 30 млн. евро в офшорни банкови сметки и 14 имота..." Според друга част от водещи журналисти и изадания ,,Пеевски притежава 80 апартамента, като всичките , заедно със своята майка, ги ползуват за жилищни цели".
За нито едно от горните твърдения няма обективни факти - документи, свидетелски показания или нищо, което да дава предства откъде тези журналисти имат цитираната по- горе информация. Въпреки това и въпреки , че нито едно от гореизброените не е доказано голяма част от българското общество приема тези писания за действителни. Четейки подобни писания една част от българското общество решава, че след като при ,,толкова многобройни доказателства, отпечатани при това на най- видно място - на първите страници на водещите вестници и медии" няма нито един осъден от български съд, това не говори нищо друго освен, че България е най- корумпираната държава". Тази част от обществото шокирана от ,,размерите на корупцията" не припознава държавата България , като своя и отказва да участва във ,,фарса , наречен избори". Другата част, мотивирана пак от същите подбуди ,,неопровержими факти от първите
страници" решава, че при ,,толкова високо ниво на корупция" би било непоправима грешка да не се ръководи от своите политици и да не започне да действа по същия начин, а именно чрез кражба и измама" .
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.08.2011, 12:42

42 Ближи си сладоледа | 02.01.201414:54

Марин е абсолютно прав. Сиромахов и другата шайка "творци", било то обикновени педера'си или простО/И драскачи, си гепват туйцък онуйцък не само от готови продукти като леееко ги префасонират и ги представят като свои, ами и от коментари на коментатори като вас от различни сайтове. Иначе в неговия блог си е написал, че всички права са му запазени и ще гони до дупка със силата на закона. Сиромахов, и ти като Милчева си четен от хората, от които си щипваш, щото и тук си щипнал от едно място, ти си знаеш от кое. Ай, със здраве. И умната. Щото вие го правите за пари, ама ние го правим за удоволствие и за удоволствие бихме ви ебали мамата, безплатно. С всичките запазени права.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.