Спахийски Positive | webcafe.bg
Webcafe

Спахийски Positive

Webcafe.bg 28.09.2010, 17:59 (обновена 29.09.2010, 11:35)
Емил Спахийски

Снимка: © Личен архив

Незабравимите неща са лични. Последните години ме убедиха, че е престъпно човек да се отказва...

"Ние сме мрънкащ народ. Не обичаме кумирите, не хвалим съвремениците си...", казва Емил Спахийски, изпълнителен директор на "Сега" - единственият вестник в България, известен - и четен - както с първата, така и с последната си страница заради гениалните каритакури на Комара. (Скорошния скандал с пистата на Формула 1 само го припомняме).

"Това ни е останало от робството на едно такова генетично ниво. Гледаме да не се хвалим, че да не ни завидят и гледаме да не тупаме някой по рамото, че да не вземе някой да се окаже по-добър и по-добре от нас."

Според BG Positive модела на Емил Спахийски "трябва да мине време, за да може народът да признае, че някой някога е бил личност - всъщност около нас е пълно с такива..."

Личностите

Няма нужда да доказвам, че скоро няма да се роди Христос, че да има име, около което да се обединим и да кажем (с малко условности): това е той - безспорният.

Но през последните десет години най-накрая се появи не една личност, цяло едно поколение, което лека полека изтласква тези, дето помнят робството...

Дори ако започнем от най-масовото - телевизията. Амбицирани луди глави, които изритаха нивото на синия екран до това на световните си братя. Младите лъвове в литературата, младите тигри в киноиндустрията.

Често приемаме, че личността непременно трябва да е звезда, а това са две различни неща. Не е нужно да си Стоичков или Слави Трифонов, за да повлияеш на някого.

Без някога да е влизал в директен диалог с народа си, един Димитри Иванов с всяка колонка, написана във вестник "Сега", може да ти налива мъдрост до безкрай.

Възхищавам се на Валери Милев, на Митовски и неговата компания, на Бързата литература и новите фотографи... дори на някои политици.

Събитието

Някои събития са неизбежни - революциите. Да, 10-и ноември промени пътя. Да, януарските събития от 1997-а - също. Но истинското събитие за мен е приемането ни в Европейския съюз.

Безпорно българинът е такова животно, че иска да съсипе всички империи, до които се докосне. За мое щастие - това не е по силите ни.

Бързо и забравяме колко е хубаво едно такова постижение. Не искам и не настоявам да бъдем лишени от тази привилегия да сме в клуба на демокрациите, за да разберем колко е добро това за нас.

Нека си мърморят някои. Това няма да промени нищо. Просто за първи път от 13 века, България е там, където й е мястото - в Европа.

Явлението

Интернет. Това толкова бързо, толкова трайно и толкова дълбоко промени света около нас, че създаде чудовищна пропаст между поколенията.

Никога не съм спирал да се интересувам от новото и търся бъдещето, но дори на мен ми се е случвало да се чувствам изостанал глупак пред новите неща в технологиите.

Добре, че има филми като "Специален доклад", за да ни ориентират какво може да стане само след 20 години.

Дори сегашните сайтове, които познаваме, няма да са същите само след години или две. Може много да ни е тъжно, когато спрем да разгръщаме вестниците от хартия, но това е неизбежно.

Но тук не става дума дали дървесата ги боли като минават през валовете на  печатницата, а става дума за начина, по който читателят се превръща в потребител.

Откритието

Откритиятa в България много бързо се зариват. Така стана с невероятния Амфитеатър на антична София. Открит и набързо заровен в бетон.

Не бих казал, че мощите на св. Йоан Кръстител ще променят живота на българина и това не касае темата доколко са автентични. Не бих казал, че ако открият Формула 1, може да промени нещо тук.

Просто някой ще стане по-богат на гърба на други. Затова предпочитам да кажа, че откритието за последните десет години за мен е i-Pad. Ако не е ясно защо, ще си говорим пак след десет години.

Творбата

За повреден от журналистиката и модерните комуникации човек, е трудно да определи "Творбата". Става все по-трудно да се обяснява света с класическата литература. Фикциите стават повече поп-култура, отколкото литература.

Дан Браун, Джоан Ролинг, Кен Фолет - те показаха как се прави бизнес от литературата. За мен една малка, стара книга преобърна много мисленето ми напоследък. Тя е стара, повече документална, повече историческа и не българска.

Безспорно обаче съм фен на поколението "Егоист", което направи революция в писането и мисленето на своето поколение и което още дължи на обществото един истински преврат в културата.

Повратната точка

Атаката срещу кулите-близнаци в Ню Йорк, която оказа огромно влияние в целия свят. След този миг той се преобърна и преобръщането приключи с колапса на "Лемън брадърс". И това преобръщане показа, че САЩ се провалиха като едноличен лидер на света и доказа, че трябва да има състезание между моделите. При липсата на конкуренция дори и най-добрата демокрация може да домъкне много беди на гражданите си.

Глобалната криза може да се окаже и нещо много добро. Разбира се, ако си подготвен за нея. Да, фалираха много строителни компании в България, но това пък даде шанс на много кътчета в райската ни страна да не бъдат застроени.

Да, много хора се почувстваха несигурни, но на преден план пак се върнаха мислещите и предприемчивите. За политиците няма да говоря - те са си непоправимо цинични твари.

Незабравимото

Незабравимите неща са лични. Последните години ме убедиха, че е престъпно човек да се отказва. Един провал може да е добро начало за успех. Мечтаех да видя с очите си две неща (при това много егоистично - да ги видя сам и на живо) и те се сбъднаха: Откриването на Олимпиадата в Атина и финала на Шампионска лига (Ливърпул - Милан в Истанбул).

Мечтаех за пътешествия и моите приятели "Дрийм тийм" го сбъднаха, като ме взеха два пъти в екипа на "Сървайвър". Тайно се надявах да срещна човека в живота си и това се случи. Социолозите казват, че съществува т.нар. сбъдващо се предсказание (когато всички говорят, че нещо ще се случи - то се случва). Аз го наричам вяра или в обратния случай безверие.

Някои неща са неизбежни - като данъчните и смъртта, но дали ще прекараш живота си в криене от данъчните и треперене от смъртта - това си зависи от теб.

Животът е прекалено хубав, че да го оставим в ръцете на такива мрачни очаквания.

Oще: bg positive  емил спахийски 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.