Кой ще изгони политиците от храма? | webcafe.bg
Webcafe

Кой ще изгони политиците от храма?

Иван Стамболов - СулаИван Стамболов - Сула
21.11.2017, 17:34 (обновена 23.11.2017, 10:55)
православен свещеник

Снимка: © Getty Images

Какво е Църквата в представата на съвременния човек? В масовия случай на нея се гледа като на златна патерица на държавата, институт, призван преди всичко да легитимира светската власт. Границите на поместните църкви съвпадат с границите на националните държави и всички приемат това за нормално, за даденост.

Сарафите, които изгони Христос, бяха нищо в сравнение с днешните политици. Първите въртяха търговията си в храма, а вторите я въртят със самия храм, той е тяхната стока, той е техният аргумент в сметките и надцакванията.

От медиите научихме, че преди десетина дни е пристигнало писмо от Синода на Македонската църква, в което тя изразява готовност да признае Българската за своя Църква-майка. Последва възторг. Нарекоха събитието „невероятен исторически шанс". В писмото видяха поредно доказателство, че „народите (българският и македонският - б.м.) са едно цяло и градим мостове за бъдещето", окачествиха го като „плодоносен резултат на всички усилия за сближаване".

Дойде глас и от нашето европейско представителство в Брюксел с покана „Светият синод да подаде ръка на македонската църква" и когато Светият синод не заподскача от възторг, всички озадачено повдигнаха вежди.

Всъщност, това, което писмото изразява, не е точно желание Македонската църква да бъде осиновена от Българската и Българската да й стане Църква-Майка.

Това, което се изразява, е желание Българската църква да признае автокефалността на Македонската, да влезе в евхаристийно общение и да лобира за нея пред Вселенската патриаршия (която пък е майка на Българската) и пред другите автокефални църкви. В замяна Македонската ще признае Българската за своя Майка. Това е цената на сделката.

Автокефалните църкви са всичко на всичко 15, като Българската е на шесто място по реда на признаването си от Вселенската патриаршия.

Да стане една църква автокефална никак не е проста работа и, за съжаление, е въпрос на политика още от средновековието, когато легитимната държава се дефинира чрез два атрибута: суверенна монархия и самостоятелна църква, част от съборността на цялата Църква.

Възстановяването на независимостта на Българската църква през 19 век е начало и на възстановяването на нашата държавност, вече под формата на национална държава, каквато е модата на времето. Заради тази наша църковна независимост ние изпадаме в схизма с Цариградската патриаршия за огромния период от 1872 до 1945 (половината от най-новата световна история!) и в наша чест е наречена специална ерес - етнофилетизъм или „българска ерес". Етнофилетизмът е осъдителното отклонение, при което църквата се поставя в услуга на държавата чрез идеята за нацията и се превръща преди всичко в политически инструмент за нуждите на дипломацията, на междудържавните отношения, териториалните претенции и войната.

Македонската църква е съвсем нова и като самостоятелна не е призната от никого, което за нея е дипломатически проблем.

Опитите за нейното създаване започват от края на Втората световна война, а до формалното ѝ признаване за архиепископия се стига чак през 1959, когато това прави Сръбската църква под натиск от страна на югославската комунистическа партия в духа на „македонизма" (учение за македонската идентичност, различна от сръбската и от българската), чийто най-виден представител в България е Георги Димитров.

Днешната Македонска църква се създава върху класически диоцези на Българската църква, които след Балканските войни попадат в границите на Сърбия и насилствено биват присъединени към Сръбската църква. При провъзгласяването си в средата на 20 век, Македонската църква се обявява за възстановена Охридска архиепископия.

„Охридска архиепископия" е името на Българската църква по време на т. нар. „византийско робство".

Разбираем е патрЕотичният възторг при тази привидност, при която Македонската църква сякаш прекланя главица пред Българската и смирено я моли да я приеме в своето родителско лоно.

Сигурно за мнозина съвременни българи историята е нещо много просто - винаги е имало България, винаги е имало Сърбия и винаги е имало Македония. Както винаги е имало Българска църква, така винаги е имало и Македонска и ето днес - о, чудо на чудесата! - Македония (като държава, най-вече като държава и като народ!) признава нашето заслужено старшинство и предлага да му даде израз, като доброволно признае нашата църква за майка на тяхната.

Наистина ли на някого нещата му изглеждат по този начин? Сигурно...

Всъщност онези патриоти, които са на мнение, че днешната Македонска църква исторически е част от Българската, би трябвало да си дадат ясна сметка, че ако нашата църква признае македонската за автокефална, то официално ще се откаже от нея, ще забрави, че това са нейни класически епархии. Пък нека македонската й вика „мамо". Както и държавата България, когато призна - първа сред първите - държавата Македония, во веки веков се отказа от нея.

Не ме разбирайте погрешно, не съм тръгнал да анексирам Македония. Просто казвам какво означават тези актове.

И това е много жалко, защото за пореден път показва доколко Църквата е погълната и покварена от политиката. Какво е Църквата в представата на съвременния човек? В масовия случай на нея се гледа като на златна патерица на държавата, институт, призван преди всичко да легитимира светската власт. Границите на поместните църкви съвпадат с границите на националните държави и всички приемат това за нормално, за даденост.

Църквите се грижат за своите народи, а на чуждите гледат като на досадни натрапени сирачета, които при първа възможност трябва да бъдат превъзпитани и научени на ред и приличие. Църквите благославят бойните знамена на едни християни и молят Бога да погуби други християни в боя.

Но кои сме ние, че да съдим! Всеки медал си има две страни. Може би промисълът е такъв, че за да може Църквата да изпълнява най-важната си духовна мисия, тя трябва да се намеси и в политиката, за да получи подкрепата на държавата. Най-обикновена сделка: ти на мене, аз на тебе. Щом сме пожелали секуларен свят, трябва да се примирим с мисълта, че и Църквата ще бъде принудена често да играе по неговите правила.

А каква е духовната мисия на Църквата, каква е нейната функция? Много ми се иска някоя от нашумелите социологически агенции да направи проучване по този въпрос, за да видим какво си представят днешните хора.

Повечето сигурно ще кажат, че Църквата пази традициите и държи висок народностния дух. Други ще бъдат на мнение, че Църквата определя морала и следи за неговото спазване. За трети Църквата ще се очертае като институт с отговорни социални функции и ангажименти. Всъщност, всичко това е точно така, но то е на самата повърхност, то е следствие от същината.

А същината на Църквата от деня, в който Св. Дух слиза над апостолите във вид на огнени езици, та до ден днешен е една - да пази Преданието, апостолската приемственост и да извършва тайнствата.

Да, също така да се грижи и за добруването на хората на този свят, но преди всичко да се грижи за спасението на душите им и за съдбата им във вечността. Ето това е Църквата и така трябва да се гледа на нея.

За да бъде такава, тя сигурно е принудена да поддържа със светската власт такава сложна дипломация, каквато ние, бъбривите странични коментатори, едва ли можем да си представим.

Църквата, Православната църква продължава да бъде съборна, каквато я е установил Господ и каквато я оглавява. Тя не е подчинена на централизирана йерархия, защото би се превърнала в мравуняк.

Всяка една поместна църква, всеки храм, всеки отделен християнин не е частица от Църквата, а самата Църква в нейната цялост и завършеност.

В своята съборност Църквата винаги взима правилни решения. В своята съборност Църквата не греши, защото е облагодатена от Св. Дух.

Ето, ако мислим за Църквата по този начин, ако я мислим такава, каквато е - една, свята, вселенска и апостолска, - със съвсем други очи ще погледнем и българо-македонските отношения, пък били те държавни, духовни, в исторически или в съвременен европейски контекст.

Казусът с писмото на Македонския синод е много интересен, много сложен и крие много съблазън. Дори аз, който съм си извоювал славата на дървен философ и всезнайко, не смея да заема позиция по него. На 27 ноември, Синодът се събира да реши. Да се молим решението му да бъде мъдро и душеспасително за нас. Да се извиси над делничната суета, която ще бъде забравена след броени дни, и да бъде осенено от благодатта на Св. Дух, без която всяка светска „истина" е призрачна илюзия.

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен. Амин.

Oще: автокефална църква  вселенската патриаршия  георги димитров  иван стамболов  иван стамболов сула  македонизъм  македония  охридска архиепископия  патриотизъм  православие  православна църква  русия  светият синод  сула  сърбия  християнство  църква  църква - майка 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 26.05.2017, 12:39

12 Владимир | 24.11.201719:06

Много глупости и малко знание. Авторът да прочете малко специалицирана литература. Книги не интернет. И най вече да прочете какво е цезаропапизъм. Православната църква е създадена като обслужващ персонал на светската власт. И не само никога не е била друго, но и се самодефинира като такава. Друг е въпросът дали трябва да отваряме вратата на македонската църква към признание от останалите. Но нали ние през Възраждането по същия начин се обявяваме за независими. Защо другите да не могат? Тогава на нас никой не ни помага. Всички пречат в това число и Русия. Сега въпросът е признаваме ли македония за отделна държава. Щом я признаваме трябва да признаем и самостоятелната и църква. Иначе излиза, че не сме последователни в политиката си.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

11 dedo adji | 23.11.201716:36

Скучко, по въпроса за дървеното желязо, ако си се занимавал с техника, трябва да си чувал за композитни изделия. И една проста липата е желязна, а дръжката й е дървена. При по-сложнитее още по-завързано.
С дивотиите, които цитираш се занимавам доста години преди да чуя за бай Божо. Понеже и аз като него съм минал през Океански Риболов, го уважавам, без абсолютно доверие. Ти не го слушай, не вярвай на разни там филми и изследвания. Ти явно не си привнесен а си паднал от небето. Вярвай на европейците, които ще ти кажат, че си европеец, ама не дотам. И си гледай жувота, той наистина не зависи кой и как ще признае Македония.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.02.2015, 19:36

10 Вълков | 22.11.201721:48

Стамболов ,както винаги преди да си напишеш домашното си се подготвил старателно,браво.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.09.2012, 22:25

9 Уточнител | 22.11.201715:22

БРАВО НА СУЛА,

точно, ясно и категорично, както подобава на истински римлянин
   

оценка

+0 -3

Регистриран на: 02.10.2012, 11:42

8 скучко | 22.11.201715:00

Дедо заеби каламбурите.Те и австралийците не говорят на австралийски, ама това не пречи да има Австрийска, Австралийска, Канадска... нация. И въобще виждам ,че си от набора, а сме известни, че сме широко скроени хора видели две и двеста, та много много не се връзвай на дивотиите на Божо Димитров и други другари дето от немане какво да правят се, чудят каква поредна историческа глупост да сътворят. За теб не знам, ама аз отдавна съм спрял да се връзвам на измишльотините им за първо Хана, по после Мати Болгари, па Татари, па древни Перси...,па сичко де що почва с Бол, Бъл, Бло... ,па как дошло от некъде си, па не баш така, ама първо били тука , па после се разселили да облагородят други народи, па после пак се върнали и пак мръднали насам натам по широкия свят и пр. То не беха филми от знайни и не знайни автори, поредици , изследвания в тая и оная земя, само и само да докажат ,че съм привнесен от некъде си. Е ми не , не съм привнесен. Тук съм се родил, тук са се раждали и живеели моите пра,пра,....пра предци. Гражданин съм на РБ, спазвам законите, бачкам,не емигрирам, ходя да видя чат пат как са другите па широкия свят и пак тук се връщам. Сичко друго е без значение. Добрувам и тегля каиша наравно с другите в държавата. Е, некои се скътават и се правят на по българи ама нейсе, секи по реда си.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

7 dedo adji | 22.11.201714:36

Скучко, какъв език говорят в Австрия, (не я бъркай с Австралия) призната от цял свят? Слава Богу, че не заседаваш в Светия Синод.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 02.10.2012, 11:42

6 скучко | 22.11.201713:46

Дедо, нема такова понятие като дървено железо. Признали държавата ама не нацията, езика, църквата и градския пазар в събота! Виж какво мисли момчето по тоя толкова болен за сите патрЕоте въпрос.Усмивка
https://www.bgpatriot.com/web/bg/topics/bulgaria/definitions.php Усмивка
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

5 dedo adji | 22.11.201713:14

Браво на Сула за хубавия материал.
Чест прави на светия синод, че не плесва с ръце да прегърне македонските църковници. От Брюксел също нищо изненадващо. В сравнение с великата европейска демокрация и толерантност, България и православието им е последна грижа. "Майната му на православието!". Още повече, че Брюксел, напук на авторитетния призив на папата, отказва да приеме христианската ориентация, макар в него да няма нито една не христианска страна.
Българските патриоти нямаме повод за радост. Македония е окончателно и безвъзвратно загубена за нас. Както и македонските, не само вардарски, а и егейски, епархии за БПЦ. Гърците никога няма да допуснат автокефалност на македонската църква. А остааналите поместни православни църкви, заедно с еретиците западняци, ще я зачислят където е угодно, ако ще към халифата, само не и към България.
Това, че всичко е загубено, не значи, че трябва да признаем правото
ата на грабежа. Единствената сламка на ограбения е да не признава правотата на грабителя. В този дух, признаването на Република Македония беше с изричната уговорка, че признаваме държавата, но не и македонска нация или македонски език. Тогава още нямаше и македонска църква.
Дано Бог влее мъдрост на синодалните старци.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 02.10.2012, 11:42

4 скучко | 22.11.201712:28

"...Дори аз, който съм си извоювал славата на дървен философ и всезнайко, не смея да заема позиция по него..."

Еми за чий уй тогава си постнал горнота писаниеЧуди се Ти ачик заемаш позиция ,пък после се дърпаш. Напомняш ми за:
Седят си двама приятели на тиферич и отпиват от мастиката. Минава покрай тях хубава, здрава, цицореста с яки баджаци мадама и единия се обръща към авера си.
- Еййй глей, глей ква мадама ! Как да не и Го отпериш- и прави специфичното движение с протягане на ръцете и придърпването и към тялото си.
-Недей така бе, това е гаджето ми!
-Еееей копеле ,извинявай- и връща обратно ръцете напред.

И земи най-сетне го бутни той Картаген ,че да мирясаш Ща схрускам
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 18.03.2011, 09:26

3 explorer | 22.11.201710:23

Факт, Църквата е държавен институт от както става официална и започва да канонизира управници за светци.
"А същината на Църквата от деня, в който Св. Дух слиза над апостолите във вид на огнени езици, та до ден днешен е една - да пази Преданието, апостолската приемственост и да извършва тайнствата. "
Тук има важен пропуск, който по същество е църковна политика.
"Преданието" би трябвало да е "СПАСИТЕЛНОТО предание за смъртта, погребението на Господа, за нашите грехове и възкресението му за наше оправдание." И че това предание, за да стане спасително за всеки от нас лично, трябва да го приемем чрез вяра, да се покаем от греха, да изповядаме Христос като Господ и Спасител и да се кръстим в името на Отца, Сина и Светия Дух.
Оттам насетне следва живот на вяра, в който подобава да живеем за и да се покоряваме на Господ, а не да живеем за себе си, да се поддаваме на (политически и/или икономически) натиск и на частни интереси.
   

оценка

+0 -2

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.