Медийна група "Атака" | webcafe.bg
Webcafe

Медийна група "Атака"

Явор Николов
02.12.2013, 17:05 (обновена 07.12.2013, 12:02)
Атака

Снимка: © Явор Николов

Националистите искат всички власти, в това число - и четвъртата

На пръв поглед партия "Атака" прилича на шута, когото обстоятелствата са направили цар. Лидер, пазен под градинска маса, платени ултраси за охрана, командировка при Башар Асад и екзотични инициативи тип "Да си върнем земите, населени с българи, в Македония и Сърбия".

Но предсрочните избори направиха от националистите незаобиколим фактор за съдбата на тази власт и парламента - нито може да оцелее без подкрепата им, нито може да бъде съборен без тях. Макар и да изглеждат като "лудото куче" в 42 НС, но В.С. и хората му знаят какво правят.

С партийната субсидия - и не само - националистите поддържат не просто печатен орган, а истинска медийна империя, която брани интересите им, втвърдява електората на ДПС с агресията си и нахъсва избирателите, чрез телевизия, вестник, онлайн, а скоро и радио, което в момента върви само в интернет.

Така "Атака" опроверга съобщенията за преждевременната смърт на партийните медии. Макар че е достатъчно да погледнем "Дума" и възродената "Демокрация", за да разберем, че имаме по-скоро прецедент.

Такова насищане на основните информационни канали с едни и същи политически послания не помним по нашите ширини, но е нужно на позагубилата електорат "Атака" в битката за политическо оцеляване.

Родена от телевизията

"Атака" е колкото политически, толкова и медиен феномен. Роди се от телевизията. Тя е пример как четвъртата власт може да стане първа. Токшоуто на опитния журналист В.С. в ефира на безкрайно непретенциозната в началото на новия век кабелна телевизия СКАТ стана трамплинът, изстрелял водещия от неуспял кандидат-кмет на София (през 2003 г. за него гласуват едва 2000 души) до лидер на парламентарно представена партия. В.С. успя да осребри рейтинга си от малкия екран в реални гласове - и политическо влияние.

Междувременно, през октомври 2005 г. започна да излиза и печатният орган на "Атака" - при това ежедневник, а след разрива между В.С. и собственика на СКАТ Валери Симеонов през 2009 г., партията започна да работи по проект за собствена телевизия. Така на 14 октомври 2011 г. в родния ефир се появи ТВ "Алфа" - първият канал, собственост на политическа партия.

Макар и с различни предавания и модерна визия, всичко в него очаквано се върти около идеологията на "Атака" и личността на В.С.

Като концепция, той е близък до еклектичния микс от едностранчива интерпретация на актуалните събития, разнищване на идеологическия опонент, конспиративни теории, възхваляване на Русия, ксенофобия, безкритично повтаряне на партийни мантри до самозабрава и български фолклор за разнообразие, така любими на "поколението СКАТ" и толкова характерни за едноименната телевизия.

От закриване до рекламиране

Без малко всичко да свърши много бързо. Разтърсвана от скандали на семейно и идеологическо равнище (а и от екзистенциалния въпрос дали е патерица на ГЕРБ), "Атака" остана без голяма част от депутатите си, които пренасочиха държавната субсидия към други политически сили. Така в самото начало на 2012 г. В.С. драматично обяви, че заради липсата на пари в."Атака" и "Алфа" се закриват.

В крайна сметка, и двете медии оцеляха, като вестникът стана седмичник и дизайнът му се приближи до тази на популярните таблоиди. Сайтът му беше ребрандиран като "Национален информационен портал", където през цялата седмица се качват материали от хартиеното издание. Телевизията премина през кризисния момент относително незасегната.

След предсрочните избори от май т.г. "Атака" влезе в нова роля - тази на хубавата девойка, която управляващи и опозиция се надпреварват да съблазняват. Междувременно, започнахме да чуваме по-често за ТВ "Алфа", която следва неотлъчно В.С. и съратниците му във всичките им изяви (в това число и в агресирането на инакомислещи граждани).

Медията стана съвсем видима, в буквалния смисъл - стотици билбордове, пана и подобни, които я рекламират из цялата страна, по магистрали и пътища, а в София образът на В.С. ни следи строго от булеварди и кооперации.

Националистите навлязоха и на последната свободна от тях територия - от известно време в Интернет се излъчва радио "Атака", което излъчва в звук повечето от предаванията на "Алфа" - но с малко повече музика и новини на кръгъл час. Най-любопитното е, че в сайта са анонсирани няколко града, където радиото ще се излъчва на FM честоти. Прави впечатление, че те са в смесените райони (виж вдясно), където изявите на националистите обичайно вършат услуга и на ДПС, като мобилизират електората им.

За момента няма информация кога ще можем да слушаме В.С. и компания по радиото, нито колко струва самото начинание. По същия начин няма и информация колко пари е глътнало отпечатването на стотици хиляди броеве на в. "Атака", раздавани безплатно в столицата под името "Вестник за метрото". Националистите твърдят, че всичко се покрива от държавната субсидия на партията.

По-чисто е

Специалистът по политическа комуникация и преподавател в Софийския университет Страхил Делийски припомня, че в цял свят има партийни издания и в някакъв смисъл то е "по-чисто от гледна точка на това, че вместо нерегламентирано да плащаш за пиарски услуги през традиционните медии, ти можеш съвсем открито да се подпишеш към това, което си казал".

Делийски коментира, че в България и на други места партийните официози са поотмрели, защото хората вече не вярват на политическите сили и не се идентифицират с тях. Точно от желанието на политиците все пак да стигнат до своя електорат се е родила порочната практика платената пропаганда да се представя като информация в комерсиалните медии.

"Партийните вестници си отиват, но информационни сайтове с политическа насоченост, страници и групи с партийна насоченост и съдържание в Интернет продължава да има. Някои от тях са посещавани и са арена на ожесточени, често агресивни идеологически схватки. Пропагандни медии съществуват, само се адаптират към цифровото време", посочва медийният експерт проф. Нели Огнянова.

Културата на потребление

"Интересът на една партия да поддържа медия, например със средства от държавната субсидия, е в това да разширява подкрепата за партията. Дори медията да информира коректно, тя информира с предимство за собствената си дейност, за успехите и инициативите на симпатизантите и членовете. Т.нар. авторитетно говорене - коментари и анализи - също по-често са поверени на личности, близки до ценностите и целите на партията", казва проф. Огнянова.

Според Страхил Делийски е много важен въпросът за културата на потребление на това, което ни предлагат медиите на "Атака": „Дали хората, които го гледат, си дават сметка, че това е пропаганда или го възприемат като чистата истина. Истината в публичния дискурс, в медиите, е въпрос на предлагане на различни гледни точки. Това не са медии като медии, а канали за пропаганда".

Той е категоричен, че обществото има нужда от диалог, който е невъзможен, когато в медиите под формата на информация се представя една-единствена гледна точка.

Особено ако тя е в защита на авторитарно поведение, саморазправата с инакомислещите и ксенофобията. "ПП Атака има лидери, народни представители и членове, чието слово не се удържа в законовите рамки", коментира проф. Огнянова. Според нея въпреки наличието на множество норми срещу речта на омразата, проблемът се задълбочава и намесата не трябва да се разглежда като посегателство срещу свободата на словото.

"Ако проследим гражданската реакция, ще видим, че в позициите има удивително единодушие: медиите трябва да отразяват процесите в обществото, но без да се превръщат в трибуна за речта на омразата. Не е политическа репресия да се противопоставим на речта на омразата: тя е престъпление", допълва тя.

На живот и смърт

И все пак, защо една партия така настървено се опитва да завземе всички медийни канали? "Очевидно такова масовизиране на комуникацията е характерно за определен тип партии, които имат нужда наистина от пропаганда. Не може да се каже, че това са типични медии. Там няма плурализъм на съдържанието, а ясно изразена реклама или пропаганда", казва Делийски.

Той уточнява, че собствените медии са необходими най-вече на тези партии, с които традиционните медии не искат да работят или посланията им са прекалено крайни. Радикалните националистически идеи отдавна не са запазена територия на "Атака" и при следващи избори там ще са още Националния фронт за спасение на България (произлязла от царицата-майка СКАТ), "България без цензура" на Николай Бареков, а вероятно и няколко по-крайни формации.

"В случая с "Атака" ми се струва, че политическият пазар, на който работят, е много конкурентен - в тяхната ниша се появиха доста партии и на тях им трябва платформа, с която да облъчват много стабилно този сегмент - за да бъдат конкурентни на другите партии. Това е много чист маркетингов ход, преценен от гледна точка на това да се залее потенциалната публика с посланията на точно тази партия", коментира политологът.

Действително, поради наличието на по-радикални от нея партии, "Атака" вече не може толкова лесно да спечели медийно внимание с провокативни акции (като тази пред софийската джамия), а и измести прицела извън "ДПС, турците и Турция". Затова е нужно сигурно място, от което да може да показва мускули пред електората си.

Освен това, скандалите от последните няколко години и появата на реални конкуренти удариха по структурите на националистите в страната. Партийната пропаганда по различни канали стяга редиците - както сред по-старите, които се доверяват на телевизията, радиото и пресата, така и сред по-активните в мрежата младежи.

Епилог

В моменти на криза, радикалните идеи виреят добре, особено ако са обилно поливани от четвъртата власта. Чисто политическите, икономически и зобщо разумни аргументи навсякъде отстъпват територия на едрия популизъм - от него стават хубави заглавия и сензации.

Затова и на следващия парламентарен вот преки конкуренти ще са медийна група "Атака", СКАТ и средствата за масово осведомяване на Николай Бареков. Със сигурност един от тях ще продаде на хората собствените им страхове достатъчно изгодно, че да влезе в Народното събрание.

Oще: атака  в.с.  медии  национализъм  нели огнянова  политика  пропаганда  страхил делийски 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.