Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

PISA установи силно неравенство в образованието

Българските ученици са постигнали среден резултат от 439 точки по математика при средно за страните от ОИСР 494 точки
Българските ученици са постигнали среден резултат от 439 точки по математика при средно за страните от ОИСР 494 точки

България е на 47-о място сред 65 развити държави в света по функционaлна грамотност на 15-годишните ученици. Данните са от международното изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и бяха обявени днес, а самият тест е проведен през 2012 г. В глобалното изследване се включиха над 510 000 ученици на 15- и 16-годишна възраст.

PISA (Програма за международно оценяване на учениците) изследва уменията по четене, математика и природни науки, в сегашното изследване акцентът е върху математиката.

У нас 44% - в сравнение с 41% през 2009 г., от деветокласниците нямат ключови когнитивни умения, предопределящи включването им в пазара на труда и пълноценното им участие като граждани.

България е и страната в Европа с най-силна връзка между постиженията на учениците и тяхното социално-икономическо положение.

Според изследването у нас не само средното ниво на компетенциите на учениците е сред най-ниските в развития свят, но и разликата в постиженията на най-добре и най-зле представящите се ученици е най-голяма спрямо останалите държави.

Само 4% от българските ученици са постигнали отлични резултати. Тази статистика потвърждава един от най-сериозните проблеми, пред които е изправено обществото ни - неравният достъп до качествено образование, коментират от фондация "Заедно в час".

Изоставаме сериозно спрямо средните нива в ОИСР

Средният резултат на нашите ученици по четене е 436 точки при 429 при предишното изследване от 2009 г. Подобно е положението и при природните науки - през 2009 г. точките са 439, сега - 446. Въпреки това българските деветокласници сериозно изостават спрямо средните нива на ОИСР - 496 т. за четивна грамотност.

Сходни по успех са ученици от държави като Кипър (449 т.), Румъния (438 т.) и Тайланд, Чили и Коста Рика (441 т.). С най-добри постижения са 15-годишните в Шанхай (Китай) - 570 т. В дъното са Перу с 384 т. Азиатските държави - Китай, Сингапур и Япония са на първите места и по четивна грамотност и природни науки.

Докладът на ОИСР отбелязва, че България увеличава дела на най-добре справилите се по четене от 2006 г. насам. През последните години обаче силно се увеличават разликите между момчета и момичета в четивната грамотност, в полза на момичетата.

Незначително подобрение

България е на 47-о място по математика от 65-те държави, участвали в изследването. Постигнатият от учениците ни среден резултат от 439 точки по математика при средно за страните от ОИСР 494 показва, че почти няма качествена промяна спрямо предишното издание от 2009-а, тъй като резултатът се е повишил едва с 13 точки.

Първите места заемат само азиатски държави - Китай, Сингапур, Корея, Япония. След тях сред европейските най-добре са се представили Лихтенщайн, Швейцария, Холандия и Естония. На последните места са се класирали учениците от Катар, Индонезия и Перу. Преди България се подреждат още Русия, Хърватия, Унгария, Гърция, Сърбия, Румъния и Кипър.

Най-голямо подобрение в резултатите по математика отбелязват учениците от Бразилия, Италия, Мексико, Полша, Португалия, Турция и Тунис. Израел, Катар и Румъния през последните години също увеличават дела на отлично справилите се с теста ученици. В над половината от държавите момчетата имат по-добър резултат по математика в сравнение с момичетата.

43.8% от нашите деветокласници остават под критичното второ ниво по математика при 23.1% средно за ОИСР. През 2009 г. делът на 15-годишните на второ ниво бе 47.2%. След нас по математически познания се нареждат държави като Обединените арабски емирства, Казахстан, Тайланд, Чили, Малайзия и Мексико.

Първите седем държави с най-добро представяне са от Азия. Шанхай (Китай) e на първо място по математика с резултат 613 т., следван от Сингапур (573 т.). Сред първите седем се нареждат още Хонконг (Китай), Тайван (Китай), Корея, Макао (Китай) и Япония.

Първата европейска държава е Лихтенщайн, която е на 8-о място. Естония е на 11-о място с 521 т., след нея е Финландия - 519 т. В дъното на таблицата са Перу (368 т.), Индонезия (375 т.) и Колумбия и Катар (376 т.).

Потвърждават кризата в българското образование

Резултите от PISA 2012 потвърждават кризата в българското училищно образование, но също така предлагат и възможности за подобрения. Най-добре представящите се държави показват, че е възможно да се постигне едновременно достъпно и качествено образование за всички деца.

Изследването дава възможност да се поучим от най-добрите образователни системи. Такъв пример е Шанхай в Китай (на първо място по резултати в PISA 2012), където успехът на учениците е поставен в центъра на преподаването.

Ключов приоритет за учителите е мотивирането и активното включване на учениците в техния образователен процес. Евгения Пеева, изпълнителен директор на "Заедно в час", която посети няколко училища в Шанхай през изминалия месец, казва: "Местните власти и училища са поставили на преден план подобряването на преподаването, като отделят до 30% от времето на учителите за обучение и развитие, както вътре в училище - чрез съвместно учене и наблюдение на уроци и обмен на опит с колегите, така и извън него.

Наред с това, успешните училища се използват за пример и консултират училищата с по-ниски резултати за това как да подобрят средата и културата в училище, преподавателските и административни практики."

Топ приоритет в България трябва да бъде привличането и задържането на повече млади и талантливи учители в българската образователна система. Не би било възможно да постигнем дълготрайна промяна в училищното образование без инвестиране в развитието на силни лидери, които да работят за нейното осъществяване.

Съвместен анализ на "Заедно в час" и Световната банка открои необходимостта от подкрепяща среда в училищата за младите учители; менторски програми, чрез които новопостъпилите учители наблюдават и съвместно планират уроци с по-опитните си колеги, както и развитието на лидерските умения на училищните директори, от които пряко зависи професионалното развитие на учителите.

 

Най-четените