Захари Бахаров Positive | webcafe.bg
Webcafe

Захари Бахаров Positive

Елица Николова
26.10.2010, 13:39 (обновена 27.10.2010, 14:02)
Захари Бахаров

Снимка: © БГНЕС

"Нямаш никакво оправдание за дребните си постъпки, простотията и мързела - те са собствен избор, както всичко останало..."

Когато сядаме на пейка в градинката на "Кристал", той по-скоро е притеснен да не би да каже нещо, което въобще не вълнува хората. Като всеки свестен актьор, Захари Бахаров, особено познат заради ролята му на Молеца в "Дзифт" на Явор Гърдев, бяга от някакви досадни морализаторски изцепки.

И когато му правя комплимент по такъв маргинален и лек повод, като наистина готините му кецове Nike, той би могъл да приключи BG Positive темата с две изречения: "Помниш ли края на 90-те, когато аз бях тийнейджър - хората бяха толкова гладни и не знаеха къде се намират, че ти сваляха маратонките от краката. Е, сега сме по-цивилизовани и имаме за кецове... поне така мисля", хили се Захари и добавя "Дай сега по-сериозно..."

Събота е и понеже бърза за репетицията на "Ангели в Америка" (премиера в Народния театър днес от 19:00 часа), се сеща как наскоро го спрели полицаи: "Гледат ми личната карта и викат: Какво работиш? Актьор съм, казвам. И те: В "Стъклен дом ли"? Не, викам - брат ми е в "Стъклен дом", аз съм в Народния театър. И тe: Ааа - ти за кеф...

Хората бяха много дружелюбни, не са искали нищо лошо да кажат. Те просто си мислят, че аз иначе работя нещо друго и в събота следобяд ходя в театъра да си разказвам вицове там с някакви други зевзеци...

По същия начин може би мислят и министрите, ама да не се отпускам по тая тема", казва Захари. Но допълва, че вместо непрекъснато да се парадира, че има нужда от култура, това по-скоро трябва да се докаже математически: "Просто вече живеем във време, в което от културата наистина трябва да има икономически смисъл..."

Той е достатъчно зает и харесван в актьорската си професия, за да е принципно позитивен и споен с плюсовете на постпрехода. Дотолкова, че може като дете и отвисоко да се диви и на такива неприятни явления като уеб троловете, "които според мен заслужават съвсем нов дял в психиатрията - не мога да си обясня тези анонимни орки, също като т.нар. "баклавички" в косата, които изглеждат като втори мозък...".

Въпреки всичките си награди, като за главна мъжка роля на кинофестивала "Чунгмуро" в Сеул, в рамките на един час Захари не казва нищо за "Дзифт". Не че е седнал да лицемерничи, че няма предимства от такъв тип признание, ами просто поставя успеха на филма (и тук, и навън) сред многото доказателства, че никой вече няма оправдание за недоволството си: "На две крачки сме от света - и ако имаш добра идея, и ти се бачка, няма как да не бъдеш забелязан."

Личностите

Колкото и да го мисля и днес личността си остава Ганьо. Той само се е модифицирал, но си остава Ганьо. Видях го с очите си на "Уембли", докато бях в Лондон и ходих да гледам мача на националния. Ганьо работи нещо по строителството в Англия. Беше пил ракия. Но не беше в нашата агитка, а в семеен английски сектор, за който, ако не се сетиш сам, на билета пише, че щом подкрепяш опозицията, биха могли да те изгонят, за да избегнат някакви проблеми...

И Ганьо седи по средата, с фен фланелка на местен български отбор, крещи като изоглавен. И стюардите, възпитани хора, се опитват да го успокоят, казват му: "Моля ви, седнете", но той нали е с цяла група ганьовци и положението беше: "Булгар, Булгар!" Хората казват, че им е обидно, че има цял сектор, където да викат, но Ганьо не разбира - той е там да се заяжда, нищо че падаме с 900 на нула.

Разказвам това, защото си мисля, че като гледаме такива дивотии, е въпрос на време това да се промени. Хората масово започват да не искат да изглеждат като ганьовци.

Тези млади хора, които виждам да се събират пред Народния театър, имат съвсем различен образ. И сигурно все още има хора, готови да влязат в някакъв мариз за едни маратонки, но положението днес е такова, че можем да се обособим в някакви затворени общества без да ни се налага да се срещаме с такива, които се държат като животни...

Има толкова приятни хора, че вече имаш възможност да не влизаш в никаква връзка с тия, които не харесваш, което аз почти съм го постигнал... Освен при задръстванията...

Ти си свърши твоята работа, изкъпи се днес, недей да свиркаш на кръстовището, щото няма как да стане по-бързо с псувни, ами просто си чакай реда... - ако всеки си прекопава градинката, тук ще стане доста приятно място.

Събитието

Не съм сигурен, че има такова отприщващо събитие, което като с ритник да ни е пратило в някакъв по-хубав свят. Всяко нещо става капчица по капчица, с натрупване... Просто има технологично време, за да станеш от маймуна човек. И мисля, че трябва да спрем да вярваме, че има магическа пръчка, която коренно променя нещата...

Въпросът е, че с падането на границите и с low cost полетите, най-хубавите музеи например са на по 30 евро от тук. Така че нямаш никакво оправдание за дребните си постъпки, простотията и мързела - те са собствен избор, както всичко останало.

Явлението

Светът вече е толкова малък, че както един голям футболен отбор като Манчестър Юнайтед има скаути навсякъде, така е и във всяка друга сфера. Мога да дам пример с киното - навсякъде има хора, които следят за нещо добро, качествено и ново. Има изградена такава мрежа от фестивали, че ако действително имаш добра идея, рано или късно ще се намери кой да я финансира.

Вярно е, че има хиляди изисквания и правила - не казвам, че е лесно, просто е абсолютно възможно. Само трябва да форматираш идеята си добре, защото тези, които дават пари, искат всичко да е презентирано с определен софтуер, а не на тетрадчица.

Освен това, благодарение на цифровите технологии, съвсем скоро ще е изключително лесно да правиш кино - просто трябва да имаш добра идея и ентусиазъм. Слагаш един канон Canon 5 D в куфара и можеш да направиш чудеса. А благодарение на Интернет - снимаш филмчето си сутринта, монтираш го на обяд и вечерта то е на другия край на планетата.

Откритието

С уговорката, че нямам усещане за някаква мисия и съм длъжен да давам на обществото култура, че актьорите сме някакви будители - извън тези глупости, смятам, че има смисъл да се занимаваш с театър и кино в България. И съм сигурен, че никое правителство не може да наруши естествената нужда на човек от култура.

Според мен хората тук имат крещяща нужда да гледат, да четат и да слушат български неща. Не знам дали е съзнателна тази културна нужда, но съм сигурен, че я има. И тя е толкова отчайваща, че на тях им се налага, те са готови, да правят страхотни компромиси с качеството. Защото за да гледат хората турски сериали, значи имат нужда от нещо близко. И те се задоволяват с някакви тв клишета, защото като няма риба и ракът е риба...

Така че идеята е в това да им се предлагат колкото се може по-разнообразни неща. Те ще започнат да разбират какво е качествено, когато има достатъчно натрупване - дай им четири по-добри неща от турския сериал и те ще направят разлика...

Творбата

В академията има едни обещаващи млади хора, които сега снимат разни студентски работи, и Творбата ще трябва да дойде от това ново поколение. Защото всичко останало са отработени схеми, от които лъха на старите неща или е някакъв хибрид от полустраро-полуново, от който може само да се краде и нищо повече...

Ако киното ни беше магистрала, до морето щеше да се стига за 12 дни - така се краде...

Иначе, без да коментирам качествата на "Мисия Лондон", такива проекти показаха, че е възможно да ти излезе и сметката. Хората наистина си държат 20-те лева и искат да ги дадат за нещо такова - сто процента. Така че ако си читав и освен от кино, разбираш и от бизнес - защото тия неща вече са едно и също - няма смисъл да убеждаваш министъра, че има нужда от култура.

Свърши вече това с елитарното изживяване и мисля, че е за хубаво. Трябва да намериш начина, по който да запалиш хората - да им казваш просто ей така, че трябва да са културни, няма смисъл.

Повратната точка

Сещам се за една притча, в която в подножието на един хълм, имало огнище - тоя, дето никога не се е качвал по хълма, си е окей, седи при огнището и ако искаш, можеш да се разбереш с него.

Има един, който се е качил на хълма, видял е, че има още хълмове и е тръгнал да ги катери - и с него можеш да се оправиш.

Но има и трети вид - най-опасният - който се е качил на хълма, видял е, че има други хълмове, а се е върнал до огнището и си седи там...

За мен "повратната точка", ако става въпрос за нещо, което преобръща нещата, е по-скоро с отрицателен знак и връщане назад. Хубавите неща са трудни - трудните неща са хубави...

Незабравимото

Първото, за което се сещам, е един концерт на Red Hot Chili Peppers във Виена преди доста време. И понеже нали сега трябва да направя и някакъв извод от това - изводът са 80-те хиляди души публика. Защото нали все се чудим к'ъв е тоя или оня, че да имат по 200 милиона в банката... И когато видиш нещо толкова изключително, което може да накра публиката да превърти, разбираш, че си готов да си платиш и пет пъти повече за такова разтърсващо проявление на човешкия дух.

Съвсем скоро бях готов да платя пет пъти по 70 паунда и за мюзикъла "Били Елиът", на който отидох, докато бях в Лондон. Като влязох, бях доста резервиран и надут, но ревах от първия до третия час, просто тресях целия ред - от хубаво, от тъжно, от смесено и пак така.

И си мисля, че бях свидетел на два от шедьоврите на нашето време. Произведения на изкуството и на бизнеса едновременно. Изпипани до последния детайл. А при нас нещата са, както има един лаф в театъра: "Готово е, само трябва да се направи..."

Oще: bg positive  дзифт  захари бахаров  явор гърдев 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.06.2010, 11:23

4 cunki-i-gush | 03.11.201020:56

много добре казани много верни неща! аз друго от интервю не искам
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.10.2010, 12:55

3 nik | 29.10.201015:07

Хора като Захари Бахаров почти не намират място в медиите, а други, от които струят само кухи фрази са като Алберто Томба - слаломират от телевизия в телевизия. Необходимо е тези телевизии да се замислят дали все пак не трябва да предлагат на хората и малко по трудно смилаеми продукти и личности, а не само различни дъвки.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.10.2010, 09:18

2 zar4e | 28.10.201012:46

Наистина,"Никое правителство не може да наруши естествената нужда на човека от култура".Дано най-после го осъзнаят хората,от които нещо зависи.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.06.2010, 23:12

1 katerinavel | 27.10.201011:11

Захари Бахаров освен че има много успешна кариера, има и много красива душевност, а и съвсем реалистична представа за живота ..... Този актьор взе още повече да ми харесва след тази статияУсмивка Супер е, че публикувахте толкова хубав материал, пишете повече за наистина позитивни хора като него...има смисъл...
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.