Какъв Студентски град, това си е Син Сити! | webcafe.bg
Webcafe

Какъв Студентски град, това си е Син Сити!

Елена Кодинова, в. Сега 02.03.2012, 07:49 (обновена 02.03.2012, 08:22)
купон, чалга, константин

Струпването на толкова младежи на едно място и многото им свободно време заведоха там търговците на лек живот. И вече никой не може да ги мръдне

Студентите, дошли в столицата, за да учат, а не за да празнуват, отдавна протестират против мутризацията на Студентския град.

Отново смърт в Студентския град и обичайната добронамерена обществена истерия. И заваляха предложения за мерки, които да спасят студентите от самите тях. Този път не чак толкова екстравагантни като в минали години, когато дори имаше идея за влизане на жандармерия в квартала на академичната младеж. Само един опит за въвеждане на вечерен час.

Първо, твърде неадекватно ми се струва едно битово престъпление да предизвика толкова дискусии. Това не е случка с дълбоки социални корени, не е резултат от натрупани обществени грешки. Едни момчета се напили, дразнили друго момче, сбили се и на финала имаме труп. Касае само възпитанието на замесените и качеството на семейната среда, в която са израснали. Или пък става дума за нелеп миг невнимание и лоша преценка, които преобръщат живота на всички участници. Станало е в затворено и изолирано жилищно пространство. Всички участници в случката са пълнолетни и имат право да пият - нито един закон не им го забранява. Просто такива неща се случват - не само в Студентския град, но и насред Манхатън, лондонското Сити и другите най-богаташки и културни европейски квартали. Няма как да се предпазим от това.

Това престъпление обаче, макар и не съвсем свързано с корена на проблема, отново повдигна напълно основателно дискусията за положението в Студентския град.

И тя не бива да възниква само около трагични инциденти, стигнали до медиите. Защото състоянието на този район в София вече не е битова случайност, нелепица или нещо непредвидимо, а е наистина натрупване на човешки грешки. И всяка от тях е била предварително известна, знаела се е от много хора, които са могли да я предотвратят. Ясен е бил и пътят, по който се върви, както и какви беди се мержелеят в края му. Но никой не си е мръднал пръста. Затревожихме се чак когато стана прекалено късно и обратът изглежда невъзможен.

Каквито и мерки да се вземат сега след нелепата смърт на 19-годишния Марио, нищо няма да се промени, ако Студентският град бъде запазен в сегашния му вид. Напълно нереалистично е да се смята, че е възможно да се сринат наличните заведения, в които ежедневно бъдещият елит на нацията се напива, напушва и нашмърква. Но да предположим, че стане. Затварят кръчмите и на тяхно място отварят библиотеки.

В квартала има 52 студентски общежития и още 35 други жилищни сгради. В тях живеят предимно млади хора под 30 години с изявен афинитет към забавленията. Някои от тях ще плъзнат по заведенията в центъра на София и ще създават проблеми там. А за тези, които си останат в общежитията, все ще се намери кой да дойде на крака да им продаде наркотици и алкохол - пазарът е златен, огромно струпване на добра таргет група. И тогава студентите ще си пият по стаите и пак ще има сблъсъци.

Студентският град е сбъркан още в замисъла си - да се съберат на едно място всички общежития на бъдещите висшисти. По време на социализма все някак си се оправяха с тази централизация и този гигантизъм, защото държавната репресия беше тъй всеобхватна, че ни пазеше и от битовата престъпност. Но днес цялата полиция и дори специалните служби са безсилни да спрат разврата, в който е затънало градчето. Именно заради огромното струпване на млади хора с много свободно време то стана привлекателно за търговците на лек живот.

Заради тази струпана на едно място добра клиентела те бяха готови - и продължават да бъдат! - да дават подкупи, да нарушават закони и да строят незаконно дискотеки, клубове, барчета там, където трябваше да има библиотеки и книжарници. Докато всички студенти са на едно място, комерсиалните апетити към местопребиваването им ще са огромни и ще побеждават опитите за регулация, ред и контрол.

Шумно прокламираната академична автономия не успя да стигне до Студентския град. Висшите учебни заведения не се интересуват какво се случва с техните възпитаници извън праговете им. Един истински независим и държащ на името си университет би помислил и за това. Традицията навсякъде по света е да се обособява кампус, в който студентите да живеят и учат. Той е сравнително изолиран. Място, в което пребивават студентите само на един университет, не би се сторило толкова привлекателно и интересно на търговците. Вузът ще има възможност да наложи свой стил, облик и начин на живот, ще контролира учещите в него през цялото време.

Ако нещо може да спре разврата в Студентския град, това ще е само разбиването му на по-малки общности, които да се отдалечат една от друга и да се групират по академичен принцип. Всички студенти на Софийския университет да живеят на едно място. Далеч от тях да се съберат студентите по икономика. Творческите професии да се съберат на трето място. Ако се групират по професионални интереси, ще престанат да бъдат аморфна маса, чието единствено обединяващо качество е желанието за купон. А точно този техен общ белег в момента се насърчава със струпването им на едно място. Ако искат да се впишат, те трябва да пируват до смърт, а не да се хвалят и състезават с това, което са научили в аудитории, лаборатории и ателиета.

Естествено, подобно разбиване на Студентския град също звучи нереалистично. Всички ще се оправдаят с липсата на ресурси. Но ако наистина държавата има намерение във висшите си учебни заведения да създава читави специалисти, а не парти машини, ще намери начин да го направи. Иначе и полицай във всяка стая на всички 52 студентски общежития няма да помогне. Нито централно гасене на тока в целия квартал в 22 часа, подобно на затвор.

Още нещо прави нашите студенти по-разгулни, отколкото на други места по света. Българското висше образование е безкрайно ненатоварващо и леко. В университетите вече се влиза лесно и още по-лесно се завършва. Чак да се чудиш на Калина Илиева и Георги Харизанов, че не са взели по една диплома от някой роден вуз.

Може би само ученето на медицина предполага извънредни усилия и всекидневна самоподготовка. Почти всичко друго може да се изкара от обща култура и за половината от отредения срок. Но дори и медицина у нас вече се завършва доста по-лежерно, отколкото където и да било по света. Ако учиш за лекар в САЩ например, ще забравиш какво е сън за около 10 години, защото ще се въртиш непрекъснато по дежурства, а във времето, в което не го правиш, ще четеш дебели учебници, ще ровиш в библиотеки и ще търсиш последните новости в дисциплината си. Да не говорим, че солените такси ще те принудят и да работиш, за да се издържаш, ако не си роден сред купища пари.

Щом българските студенти пият и пируват толкова много, значи имат излишък от свободно време, който ВУЗ-ът по никакъв начин не им заема, за да ги подготви по-добре. Изпити се взимат и с корупция - за 200 марки и едно прасе, както ни осведомяват "Ъпсурт". Или както казваше един познат: "Като се знам какъв инженер ще стана, ме е страх да ида на лекар." И аз се страхувам да не се наложи да върша някаква работа или не дай си боже да поверя някой аспект от живота си на сегашен обитател на този разгулен Студентски град.

Във всички времена и географски ширини студентите са пили и са се веселили. Безгрижната младост така повелява. Но у нас ние зорлем ги тикаме да си махат главите от сутрин до здрач. Направихме общността и местопребиваването им удобни за комерсиализиране и после тръгнахме да ги призоваваме жално да станат по-академични. И да ги плашим с жандармерия и похвати на военното положение като вечерния час. В този му вид Студентският град е неспасяем. Всеки ВУЗ ще трябва сам да измисли изход от положението и да покаже дали държи на имиджа си като средище на академизма. Или просто е място, на което едни хора си измрънкват лекциите и упражненията, взимат си хонорарите и им е все едно какво се случва със студентите. Но само искам да припомня на лидерите на академичната общност, че и на тях някой ден ще им се наложи да отидат на лекар. И да се молят специалистът, при който влязат, да не е прекарал следването си в пируване в Студентския град.

Segabg.com

Oще: студенти  студентски град 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.01.2012, 12:39

53 fata morgana | 06.03.201210:27

Неомъжена бяла жена, огромен плюс от мен за коментара за комсомолците и олигарсите. Тази истина не трябва да се забравя.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.01.2012, 11:10

52 неомъжена бяла жена | 05.03.201211:46

Струва ми се, че тази статия можеше да се сведе до пет прости изречения, но явно на дамата много й се е писало, защото докато е следвала, не й е стигало времето за това...
Единствено пълната забрана на нощни заведения може да промени ситуацията. Нека на тяхно място да се създадат клубове, зали за спорт, танци, библиотеки, кино, студентски театри. Създадете алтернатива. Но зад заведенията на Студентски град стои бившият комсомол, а от него се родиха настоящи олигарси. Така че дерзайте, графомани!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

51 Оня Дето Го Трият | 04.03.201212:49

Всеки път на тая снимка горе се чудя студентката с прораслите корени каква ли точно специалност е? Чуди се
Оевидно не е "Химия", щото нещо не и се получава с боите.... адвокатка, икономистка, публична излагация......така де, администрация
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.05.2011, 03:14

50 Georgi Marinov | 04.03.201204:41

Проблемът със Студентски град няма решение, или поне няма решение без драстична реформа и преосмисляне на цялата (не само висша) образователна система. Купонясва се по този начин по простата причина, че нито на хората, които го правят, да се научи нещо им е някаква цел в живота, нито пък системата е в състояние да ги накара да учат. И при положение, че има място във ВУЗ за на практиката всеки завършващ гимназия, и после в самият ВУЗ не се преподава почти нишо а се тества за още по-малко, и че образованието като нещо повече от тапия не е ценност за никого, не е изненадващо, че се е стигнало до това положение.

Студентски град за съжаление е прокълнат и чисто географски - кампусите на Запад, за които толкова много се говори са разположени около университета, и в идеалният вариант, броят на студентите е около няколко хиляди, а не над сто. Разстоянието от стаята ти до библиотеката и лабораториите е не повече от няколкостотин метра, библиотеката работи денонощно, студентите са затрупани от домашни и работа, време за запои почти няма. Не че не стават, но е сравнително рядко, със сигурност не всеки ден. Като даже и там обаче нещата се разпадат ако университетът е много голям (а големите университети с десетки хиляди студенти по правило не са от най-елитните), разположен в силно урбанизиран район и не може да осигури общежития за всички в непосредствена близост до основните му сгради - тогава се формират т.нар студентски гета, които се ползват с много не по-добра слава от Студентски град, понеже общо взето същите ефекти се получават.

В Студентски град има университети, но далеч не всички ВУЗ-ове са там и общежитията и университетите не са по никакъв начин интегрирани в едно цяло. Отделно, натоварване няма никакво - вместо постоянно да се дават тежки домашни и да има изпити на няколко пъти по време на семестъра, освен по време на сесия, по друго време не се тества за нищо, а и самата сесия не е кой знае колко решаваща - невзети изпити се влачат с години. На географският проблем решението му е много трудно по очевидни причини, но все ми се струва, че ако го имаше желанието да се реши проблема с качеството на образованието, необходимите ресурси за решение на географския проблем нямаше да са чак такова предизвикателство. И това е просто защото пречките пред една реална образователна реформа са толкова много, тъй като тя е в ничий интерес...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.03.2011, 16:53

49 My Majesty | 03.03.201217:30

До Rowan: Ако ще ми говориш за "Бягство от свободата", не си познал. Редът и законите не са отказ от свобода. Те са гаранция да нея. Много щастлив Нека пият Много щастлив Ама ако след това се бият- аут. Ако се приберат кротко и заспинкат- нека пият. Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

48 Rowan | 03.03.201217:24

Тъй, тъй, последните тримца коментирали, може да докарате логиката от една книжка на дедо Фром...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.03.2011, 16:53

47 My Majesty | 03.03.201217:02

До Mile Manolov: Крум бе Миле, хан Крум, бе. Къде отиде на Хитлер и Сталин. Той и цар Калоян не си е поплювал.
Като изковем железните закони и осъществим контрола, ще се прекръстя във форума на Ханеса Крумеса
Много щастлив
А и "ноу нейм" ще си покаже името Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.08.2010, 12:32

46 No name | 03.03.201215:14

Миле, почти съм сигурна, че натам сме тръгнали. Тъй като имаме лошия навик да се хвърляме от крайност в крайност. Някак си златната среда все ни убягва.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

45 Mile Manolov | 03.03.201214:44

като ви четем тука... за железни закони, контрол и какво ли още не се замислям дали нема да гушнете на финала некоя кръстоска между сталин и хитлер muhihihihi
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.08.2010, 12:32

44 No name | 03.03.201213:53

Маджести, не оспорвам тази твоя теза. Напротив, подкрепям те напълно. Само допълвам, че това трябва да важи за цялото общество т.е. и за родителите им. И тъй като си права за самосъзнанието, единственият ни изход са железни закони и контрол.
   

оценка

+1 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.