Според едно популярно твърдение три са факторите за израстването на един човек - семейството, средата и това, което направи самият той за себе си.
Ако приемем, че има поколение на прехода, в настоящия момент то обхваща 20 -30 годишните (без точни възрастови ограничения), които през 1989 са били или неродени, или невръстни деца. Приемаме и уговорката, че понятието не е всеобхватно, защото хората никога не могат да бъдат поставени под общ знаменател. И тъй като всеки човек се формира съобразно посочените три условия, как стои въпросът с поколението на прехода?
Семейството
През 1989 г. и времето след това майките и бащите на днешните млади са били на техните години горе-долу, гледали са какво се случва - или са били участници в случващото. Първите митинги на победилата демокрация, биенето на крак по площадите, надеждите и разочарованията, възторзите и горчивината, всичко това е изживяно, премислено, осъзнато.
Някъде в паметта си родителите са съхранили и бунтарството, и гневът, и усещането, че си били участници в нещо, което е било прецакано, но в крайна сметка животът е такъв, какъвто е. Родителите никога няма да забравят и празните магазини, висенето по опашки за кисело мляко, тъмните апартаменти вечер, когато спираха тока, инфлацията, банкнотите с много нули, хвръкването на долара, борбата за всичко....това не се забравя...
Там някога, та и до днес, борбата за оцеляване, нестихващите проблеми, постоянната надежда, че животът у нас ще стане все някога по-добър за децата им, неминуемо е рефлектирал върху съзнанието на малките и все нещо, волно или неволно, се е пренесло върху тях, защото по правило родителят възпитава най-вече със себе си....
Едни се бунтуваха до последно, втори си мълчаха и чакаха нещата да се променят, трети тъгуваха за отминалото време, четвърти изпаднаха от каруцата на живота. Дали като модел или антимодел, все тая, децата, колкото и да са били малки, са го попили.
Средата
От 1989 г. та до днес България е в дълбока ментална криза, която удари най-вече младите. Понятия като "добро- зло", "честно-непочтено", "редно - нередно" отлетяха, та се не видяха. Училището без никаква съпротива, от желание да се демократизира, абдикира от най-важните си функции - да образова и възпитава.
Първото стана постепенно, от второто се отказа отведнъж, смятайки възпитанието за социалистическа отживелица. Първоначалната еуфория неусетно се трансформира в трайно бездействие, което в последните години мимикрира във всякакви "иновативни" подходи, в резултат на което обаче поколението ( има изключения) стана неграмотно и ограничено. Някога имаше една формулирова - "всестранно развита личност", на която се подигравахме, днес можем да говорим за "всестранно неразвита личност".
И докато семейството и училището си разменяха позволени и непозволени удари под кръста, обвинявайки се едно друго, и докато политиците се боричкаха за власт, и докато обществото се преструктурираше, и се "наливаха основите" на новото време, се отвориха дискотеките - вечерни и дневни.
На никого не му дремеше, че в тях ходят основно деца, които се напиват и напушват като за световно, избуя чалга музиката, отвсякъде изпълзяха простотиите на чалга културата, много лесно се оформи моделът на преуспелия човек - богатият тарикат, за когото не важат закони и правила, успешен, "вървежен", недосегаем, силен, с много, ама много хубава кола и много, ама много готина мацка.
Момичетата залитнаха по рекламираните от екрана популярни чалга певици и започнаха да им подражават. Съпротива на наложения модел нямаше - някои го презираха, други го приемаха равнодушно, айде сега, голяма работа, да се веселим, животът е кратък, нищо не е сигурно, кво толкова, децата са си деца, че всички слушат тая музика, ами ние сме балканци и т.н. В една странна симбиоза, пагубна за поколението, никой не пожела да върне злия дух в бутилката или да му се противопостави с нещо стойностто и свестно.
Останалото го довърши интернет дотолкова, доколкото на един незрял човек, като му дадеш в ръцете нещо, за което той не е дорасъл, прави с него това, което може. Денонощни игри, запознанства, снимки, общуване от всякакъв характер, висене за тоя, дето клати джанките, хахо-хихо в чатовете, "копеле, как си", "добре съм, копеле", "а ти кво праиш, копеле", "ами нищо не правя", "кво ще праиш", "нищо нема да правя", слушане на музика от горния порядък, качване на собствени клипчета с всевъзможни тъпотии и пак часове безсмислени "аху-иху" и така до безкрай.
Самият човек
И въпреки това винаги е имало хора, които успяват да се разграничат от неизбежната си среда и да поемат по свой път. Дали семейството "форсира" процеса, дали антипримерът на връстниците, дали случайността, дали нещо друго, не мога да преценя.
Колкото и да е действащо "стадното чувство", между децата винаги е имало и ще има такива, които са различни, защото искат да бъдат различни, или защото не искат да приличат на другите, все тая. Тези деца ( условно казано) не са нито зубърите на класа, нито лузърите. Те са тези, които знаят че знаят, имат самочувствие какво могат, не се дават на другите, нерядко са неформални лидери и успяват да създадат свой собствен свят, който бранят с цената на всичко.
Дали решават да навлязат в компютърните дебри много надълбоко, дали се занимават с музика, дали се интересуват от спорт или изкуство, пещернячество или алпинизъм, велопоходи и природа, няма значение. Училището за тях е "трябва", бъдещето е ценностен избор, извоюван нерядко с много труд.
Едни отиват и се образоват навън, след което се и връщат ( така са решили, край), други са в български университети и много бързо разбират гнилостта на системата, но я приемат философски, защото не разчитат на нея, а на себе си, трети се понасят по течението и карат ден да дойде, друг да мине. Едни не надскачат средата си, други създават своя среда, трети упорито търсят себе си...
Обаче
Днешните млади обаче не са някогашните млади, техните родители. Днешните млади знаят езици, пътуват, срущат се с други хора, общуват, гледат, преценяват, съобразяват, по правило са прагматични и в най-хубавия смисъл на думата несантиментални. Не се интересуват от избори, политически партии, кой кой е, какъв е, защо е. Политическият живот е извън обсега им на интереси, много им здраве на политиците, аз си имам мои неща, те да се оправят.
Нищо повече не им трябва освен Фейсбук, за да се информират, солидаризират и организират. Никой не може да предвиди как достигат или ще достигнат точката си на кипене, и затова са непредвидими. Събитията от "Орлов мост" са показателни. Ама не наркомани да ги наричат, ама не дрогирани боклуци да ги наричат, ъндърграуд, криминален контингент - все тая. Чуят ли, че някъде са се събрали "техни" хора, начаса ще отидат и никога и за нищо няма да се предадат един друг.
И не толкова заради някаква кауза, а заради факта, че като големи вече хора оъзнават, че във всяко време и пространство трябва да настъпи моментът, в който камбаната бие, за да възвести настъпването на тяхното време, в което те, младите, са на ход. Обратното е антиисторическо.
Believe
Затова нямам никакво съмнение, че ако някой промени нещо в България, това ще е поколението на прехода, което, ако го нарека бъдещата реална опозиция на властта, бих разсмяла всички от тази нова генерация. Това поколение просто е "голо, нахално и младо" (по Недялко Йорданов). Такава е логиката - всяко поколение е една стъпка "над" и една стъпка "пред" своите майки и бащи. И слава Богу.
