90 души искат информация за тях да бъде изтрита от Мрежата. Сред тях - жертва на домашно насилие, която е открила, че адресът й лесно би могъл да бъде открит чрез Google | webcafe.bg
Webcafe

Испанци съдят Google - искат забрава в уеб

Webcafe.bg , по материали от чуждестранния печат 11.08.2011, 15:42 (обновена 13.08.2011, 16:15)
Google

Снимка: © Getty Images

90 души искат информация за тях да бъде изтрита от Мрежата. Сред тях - жертва на домашно насилие, която открила, че адресът й лесно може да бъде открит чрез Google

90 души искат информация за тях да бъде изтрита от Мрежата. Сред тях - жертва на домашно насилие, която е открила, че адресът й лесно би могъл да бъде открит чрез Google. Друга жена, вече на средна възраст, смята, че е нередно с няколко думи в търсачката да излезе наяве арестът й в университетските й дни.

Подобни призиви надали биха били чути в САЩ, където е централата на Google. Но в Испания, както и другаде в Европа, се е затвърдила идеята, че хората би трябвало да имат

"право да бъдат забравени" в уеб

И испанското правителство е сред вестоносците на тази кауза. То е разпоредило на Google да спре индексирането на информация за 90 граждани, подали официални оплаквания пред испанската Агенция за защита на данните.

Казусът вече е в съда и се следи отблизо в цяла Европа, тъй като може да се отрази на контрола, който гражданите й ще имат над публикуваната от тях (или за тях) информация онлайн.
Каквото и да е решението на испанския съд, Европейският съюз също се очаква да се произнесе със свои регулации на "правото да бъдеш забравен" тази есен.

Еврокомисарят по правосъдието Вивиан Рединг засега не разкрива особени подробности за плановете и идеите си, но ясно заявява, че е решена да осигури повече власт на защитниците на личната информация в ЕС.

"Не мога да приема, че гражданите на ЕС нямат право на контрол над данните си, след като те се окажат в киберпространството," обяви тя миналия месец. Също така еврокомисарката допълва, че е дочула за теза, че по-голям контрол е невъзможен - и че европейците "трябва да се примирят" - и изразява категорично несъгласие с подобни аргументи. 

Не само законови, но и културни различия

По въпрос за защитата на личните данни Европа и САЩ имат твърде големи различия. "Наблюдаваме истински трансатлантически сблъсък," коментира Франц Веро, роден и израснал в Швейцария, понастоящем професор по право в университета в Джорджтаун.

"Двете култури не вървят в една и съща посока, когато става дума за защита на личните данни." Например в САЩ съдилищата неведнъж са решавали, че правото на публикуване на фактите за нечие минало има превес над каквито и да е права за защита на личната информация. Европейците от своя страна според Веро възприемат нещата по-различно: "В Европа нямаш правото да казваш нещо за когото и да е, дори и да е истина."

Европа, според Веро, търси баланса между свободата на словото и "правото да знаеш" - и правото на човек на защита на личното пространство и личното достойнство, концепции, често залегнали в по-голямата част от европейското законодателство.

Донякъде европейската перспектива е повлияна от начина, по който информацията е била събирана и използвана във вреда на отделни хора от диктатори като Франко и Хитлер, както и в комунистическите държави. Правителствените агенции в такива условия редовно са съхранявали "досиета" на граждани като средство за контрол над тях.

Търсачките не публикуват сами информацията, но биват заставяни да я премахват

И сега съдебни дела по тези въпроси се водят в много краища на Европа. В Германия например Волфганг Верле и Манфред Лаубер, които са се прочули с убийството на немски актьор през 1990 г., съдят Wikipedia, изисквайки да се премахне записът там за тях.

Немските закони за защита на личните данни позволяват премахване на упоменаванията на самоличността на престъпници в медиите, след като те са изтърпели заслуженото наказание пред обществото. Юристът на двамата убийци твърди, че престъпниците също имат право на лично пространство - и право да бъдат оставени на мира.

Google също така са изправени пред съдебни дела в няколко държави, включително Германия, Швейцария и Чехия, за дейността си по събиране на улични снимки за услугата си Street View.

В Германия, където съдилищата определиха, че Street View действа законно, Google позволиха на отделни хора и компании да се откажат от участие в нея - и около 250 000 души наистина го сториха. Проблемът обаче така и не бе поставен на дневен ред в САЩ, където всеки има правото да фотографира каквото и да е, което се вижда от улицата.

Google отказват да обсъждат делата в Испания, като вместо това разпространиха изявление, според което изискването търсачките да игнорират някои данни "би имало фундаментален смразяващ ефект върху свободата на словото, без да защитава личните данни на хората."

ЕС е узрял за законово уреждане на въпроса с личните данни

Формулировката "право да бъдеш забравен" се използва за разнообразни и доста обхватни проблеми, вариращи от казуса в Испания до поведението на компании, опитващи се да извлекат финансови изгоди от лична информация, която може да бъде събрана онлайн. И все пак някои европейски експерти смятат, че нови правила е необходимо да бъдат въведени - макар да не е напълно ясно кои области ще засягат те.

Веро коментира, че много европейци, включително и той самият, изпитват дискомфорт от начина, по който личната информация се намира от търсачките - и се използва за търговски цели. Когато на екрана му се покажат реклами, очевидно свързани с теми, които представляват интерес за него, той казва, че смята това за нещо в стил "1984" на Оруел.

Скорошно проучване, проведено от Европейския съюз, констатира, че повечето европейци изглежда са съгласни с това. Три четвърти от тях казват, че се притесняват от това как Интернет компаниите използват тяхната информация - и желаят да имат правото да изтриват личните си данни по всяко време. 90% от тях пък желаят Европейският съюз да вземе мерки по въпроса за "правото да бъдеш забравен".

Търсачките правят съществуващата компрометираща информация "прекалено леснодостъпна"

Испанската Агенция за защита на данните, създадена през 90-те години с цел защита на правата на гражданите на страната, е на мнение, че търсачките са променили процеса, по който повечето данни биват забравени - и поради това са необходими промени.

Заместник-директорът на агенцията - Хесус Руби, сочи като пример официалния Държавен вестник, който се публикува всеки работен ден, в който присъства информация за търгове на имущество след фалит, официални амнистии, както и списъци на хората, издържали изпитите за държавна служба.

С обем около 220 страници с дребен набор, той бързо започва да събира прах в различни складове за документация. Информацията все още е налице, но не е леснодостъпна.

След това преди 2 години 350-годишното издание започва да се публикува онлайн, което прави възможно лесното намиране на всякаква компрометираща информация - без значение отпреди колко време.

Според Руби надали някой наистина е имал намерение тази информация да преследва гражданите на страната завинаги: "Законът ни задължава да публикуваме тази информация във вестника. Но съм сигурен, че ако законът беше писан сега, законодателите биха заявили "Добре, публикувайте го, но не бива да бъде достъпно за търсачки."

Издателят на вестника - Фернандо Перес, твърди, че замисълът е бил да се насърчава прозрачността. Списъците с носители на стипендии например възпрепятстват правителствените чиновници да отклоняват средствата към собствените си деца. Според него обаче "може би наистина има и информация, която има жизнен цикъл - и има стойност само за определено време."

Спорната роля на Google и другите търсачки като "посредник" в публикуването

Според експерти Google и други търсачки приемат тези съдебни дела като атака срещу вече утвърдени законови принципи - че търсачките изначално не носят отговорност за информацията, която събират от Мрежата - и се надяват испанският съд да е на същото мнение.

Компаниите смятат, че ако има проблеми с защитата на личните данни, ищците би трябвало да търсят сметка от хората, които са качили въпросните материали онлайн.

И все пак част от европейските експерти са убедени, че достъпът на търсачките би трябвало да бъде ограничен. "Те твърдят, че те не публикуват тази информация, така че би трябвало да отправяме претенциите си другаде," заявява Хавиер де ла Куева - адвокат от Мадрид, специализирал в дела, обединяващи закона и високите технологии.

"Но те са тези, които разпространяват информацията. Без тях никой не би могъл да намери тези сведения."

Oще: google  дело  европа  ес  жертви  информация  испания  лични данни  мрежата  насилие  сащ  съд 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.