Религиозни ли са убедените комунисти? Ами защитниците на тезата, че вечният двигател е възможен | webcafe.bg
Webcafe

Религиозните

Григор Гачев
20.10.2011, 12:22 (обновена 21.10.2011, 12:48)
бог, човек,микеланджело

Опростителското "който вярва в Бог" ми се струва непълно...

Повечето хора смятат, че религиозен е човек, който вярва в Бог (или евентуално множество богове). Някои философи анализират думата допълнително, внасят нюанси, обявяват условия... Не съм философ. Но опростителското "който вярва в Бог" ми се струва непълно. Да не кажа погрешно.

Религиозни ли са, да кажем, защитниците на тезата, че вечният двигател е възможен?

Религиозни ли са убедените комунисти?

Религиозни ли са един куп други случай, в които се поколебаваш, преди да кажеш да или не?...

Нека се опитаме да анализираме какво ни позволява да сложим нещо в категорията "бог". Надали е дългата бяла брада или способността да хвърля мълнии. Не е и това да живее хиляди години или да може да се явява под различни образи. Да е творецът на Вселената като че ли е по-близо до истината, но и това не е - в куп теософии боговете не са я сътворили... Тогава?

Мисля, че съвременното разбиране за божественост се определя най-вече от наличието на трансцедентални качества у претендента за бог. Иначе казано, да е абсолют в някакво отношение. Да е всезнаещ, и/или всеможещ, и/или всеблаг, и/или всенаказващ... Особено помага да е няколко от тези едновременно. По възможност такива, които се изключват едно друго - да притежаваш взаимноизключващи се качества само по себе си вече е форма на трансцедентност.

Иначе казано, религиозен може да бъде наречен човек, който вярва, че нещо е абсолют. Че то не подлежи на логическо опровергаване и следователно всяко негово логическо опровергаване е априори погрешно, без нужда да се търси с какво и защо.

Още по-точно може да бъде дефиниран такъв човек като "вярващ в абсолюта на... (нещото)". Често се твърди, че това е всъщност определението за фанатик; няма да споря - просто дефинирам какво искам да кажа, и нека всеки го нарича както му харесва. Стига да спазва вложения смисъл.

Тази дефиниция позволява да определим много по-ясно един куп случаи, които иначе изглеждат трудни. Защитниците на тезата за вечния двигател или са гении, открили как да опровергаят Нютон (такива, уви, засега не са забелязани), или вярват в погрешността на неговите закони като в абсолют. Точно както вярват в теорията на Маркс/Енгелс/Ленин/Сталин/Димитров (ненужното да се зачеркне) типичните убедени комунисти. В това отношение те са недвусмислено религиозни хора.

Получава се и друг парадокс: хора, които смятат себе си за искрено религиозни, но не смятат бога си за абсолют, всъщност се оказват в тази светлина нерелигиозни. Не става дума само за религии като будизма, които изначално постановяват, че техният бог не е абсолют.

Има например християни, които смятат, че Бог никога няма да се прояви по божествен начин пред хората, тъй като с това би нарушил свободата, която им е дал. С това те на практика де-абсолютизират бога си, и съответно се оказват "вярващи нерелигиозни". Или вземете един християнин, мюсюлманин или евреин, който знае, че съответният му бог повелява да избиваш неверниците, но не го прави, понеже не иска да убива хора. Показвайки неподчинение на бога си, той го де-абсолютизира и се оказва също "вярващ нерелигиозен"... Мога да дам и още примери; надявам се, че идеята е ясна.

От гледна точка на логиката, тази дефиниция на религиозност говори много. Логиката не отрича възможността абсолют да съществува, но наличието на абсолют прави логиката невалидна като инструмент. Ако в една логическа система въведете абсолют, правилата на логиката престават да важат в нея (абсолютът по дефиниция не се подчинява на причинно-следствени връзки). Съответно, тази система става непознаваема с логически средства. (По тази причина всяко смесване на вяра и логика води до система, в която или вярата е необоснована, или логиката е невалидна, или и двете. Например научното доказване на съществуването на Бога. :-) )

Значи ли това, че логиката на религиозните хора е априори погрешна? Не, разбира се. Задайте простичка логическа задача на религиозен човек и той ще я реши вярно. Грешките се появяват, когато в логическата система, анализирана от него в момента, бъде намесен неговият абсолют.

Тогава логиката престава да работи и той може да стигне до всеки възможен резултат (включително до верния, по случайност). И когато стигне до резултата е непоклатимо уверен в правотата му, ако наистина е религиозен и в системата наистина е намесен абсолютът му. Просто правилата на логиката в такава система обикновено правят напълно логичен извода му, какъвто и да е, и напълно невъзможно опровергаването му.

Оттук и теоремата: анализи и изводи на религиозен човек, които касаят пряко или косвено неговия абсолют, са логически невалидни по дефиниция и е разумно да не бъдат вземани предвид. Твърде възможно (макар и не гарантирано) е да са погрешни, независимо колко простички са. Всъщност, това не е някакво откритие - всички знаем, че пристрастните по дадена тема хора не винаги са надеждни източници на информация по нея. Теоремата просто обяснява логически защо е така, и дефинира с точност обхвата на "презумпцията за невалидност".

Теоремата води до един интересен извод с голямо практическо значение в съвременния свят. А именно: ако някой вярва в абсолюти по дадена тема, то разсъжденията му попадат под презумпцията за невалидност, дори ако е специалист по темата. Пример за това съм давал и преди: сред строителите на вечни двигатели има и физици, някои от тях титуловани - това не значи, че вечният двигател е възможен, поне не и ако въпросният физик не разполага с доказателство, което да обори Нютон и да убеди научната общност.

Такова доказателство засега няма - тоест, физикът е религиозен, тъй като допуска неверността на законите на Нютон във вид на абсолют. (Интересен е случаят, когато физик извежда доказателство, което оборва Нютон, и като проверка дали то е вярно строи вечен двигател, който според това доказателство би трябвало да работи. Тъй като вечният двигател в случая е средство за проверка на тезата на учения, а не резултат от религиозна увереност във верността й, този учен не може да бъде класифициран като религиозен.)

Един от примерите, които обичам да си спомням, е писмото на д-р Диди Баев, молекулярен биолог, биохимик, микробиолог, работил в Университета в Бъфало и пр., до българските институции, срещу използването на ГМО. От писмото му ясно личи, че отношението му към природата е религиозно по тази дефиниция ("Аз пиша Природата с главна буква" е само един от многото примери).

При това положение е логично неговите становища и изводи във връзка с природата да не бъдат вземани предвид: ако са верни, е по случайност. Титлите му биха могли да уплашат дори професионален генетик, но религиозността по свързан въпрос автоматично нулира достоверността на изводите му; би я нулирала дори ако беше академик, Нобелист и водещ експерт по ГМО. Просто логиката на теоремата за религиозността е такава. А се боя, че е доказана.

Поуката за мен е да внимавам да не се намесвам в спор по теми, по които бих могъл да се окажа религиозен (или свързани с тях). По-голямата поука е да избягвам много старателно да бъда религиозен по каквито и да било теми - това автоматично унищожава достоверността на мисленето ми в области, свързани с тях.

По-интересен въпрос е какво да правя в такъв случай с мъдростта и интуицията. Защото те са именно опит да се достигне до истината в условия, в които липсва достатъчно информация по въпроса. Иначе казано, опит да се открие истината на базата на някаква форма на вяра, убеденост, религиозност. Какво правим тогава?

Лично за мен (и засега) отговорът е в общата ми логическа система. Смятам, че абсолютно знание не съществува, но съществува знание, което в определени рамки е вярно, или поне достатъчно вярно, за да е използваемо на практика. И че всяко знание бива подлагано на съмнение, и когато съмнението се оправдае, бива отхвърляно или пък разширявано, превръщайки се в частен случай на по-общо знание...

Досега не съм успял да открия грешка или непригодност на тази постановка; може би един ден ще открия, но засега ми върши работа. А ако засега е "вярна", то значи и мъдростта и интуицията, базирани на нея, също са "верни" като концепция и може да бъдат използвани. Въпреки че създават впечатление за религиозни, те не са - защото концепцията, която ги обосновава, не е абсолют за мен.

А само поредното стъпало към повече познание. И в крайна сметка, както бях писал в един друг запис, вероятно към безкрая.

Oще: абсолют  бог  знание  истина  познание  религиозни 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 31.10.2011, 18:42

59 NNN | 01.11.201122:08

36 fALLEN | 21.10.2011 13:46
искам да питам един бая стар въпрос религиозните тука - ако бог е всемогъщ и всесилен, може ли да създаде камък, който той самият не може да повдигне?

Ами мога само да ти препоръчам да прочетеш поне Новия завет или поне изкушаването на Иисус Христос от сатаната, иначе все едно да питаш защо корен квадратен от 144 е 12, а да не знаеш, че 1+1=2.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 14:01

58 Катя | 23.10.201121:33

Атеизмът е вид религия. Както при другите религии атеистите вярват в нещо (че няма Бог), което не могат да докажат.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

57 иван | 23.10.201115:46

И едно допълнение, смекчаващо вината обстоятелство, за простъпката на братята на Йосиф.
Те са нямали представа какво ще бъде бъдещето му обществено положение. За братята си, които вече са били зрели мъже, той е бил едно разглезено от бащиното предпочитание момченце, което си е въобразявало, че ще царува над тях. Нещо, което в случая, не е било нещо повече от самохвалство и нелепа фантазия.
Били са буйни младежи, баща им е бил много строг, така, че благодарение на издайничествата на Йосиф, те са имали големи неприятности.
И най-вече, тогава светът е бил млад, хората, както се вижда на много места в тази книга, много повече са се ръководили в постъпките си от страстите и емоциите си, отколкото от разума и доброто възпитание.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

56 иван | 23.10.201115:05

Не мога да знам какво пише в Тората. Аз съм чел само книгите, които са в Стария Завет. Нямам представа какво от книгите на Тората е влязло във Вехтия Завет по нашему. В Библията, която имаме в моето семейство се говори за Вехт и за Нов Завет. Това е работа на теолозите, и на хората, които изповядват Иудаизма, като тебе, предполагам.
Колкото до това, че малко го понижих в длъжност Йосиф, нека да ми бъде простено, но въпросът беше че, търговията не е била низвергната, защото е изтъргувано човешко същество. Търговията е изключително полезна човешка дейност. Благодарение на търговията Йосиф се е срешнал с братята си. В интерес на истината търговията е заклемена в операта-буфа на Офенбах „Хубавата Елена”. Там бог Хермес е наречен „бог на търговците и на другите крадци”.

„......по вашему е пълна с какви ли не прояви на човешката психология,с психиатрия и психопатология.....”е

Погледнато безпристрастно така е. Всички тези неща ги има в реалния живот и са намерили място в тази, без ирония „Велика книга”. Такъв е животът: низостта върви ръка за ръка с благородството, алчността и егоизма с великодушието и милосърдието. В този смисъл братята на Йосиф са постъпили с него ръководени от своите страсти, а не от това, какво „бива да се прави или не бива”. Те са такива, каквито са.

Ще си позволя да ти препоръчам да прочетеш поне предговорът на Исак Паси „ Мит и живот” към първата книга на „Йосиф и неговите братя” и първата глава „Пролог – слизане в Ада” .
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.08.2010, 11:53

55 Frida | 22.10.201122:08

иван,напротив версията е точно описаната в Тора-та история - на Томас Ман четирите тома не съм ги чела, сори. превъзходството като ум, красота, родителска любов, по-късно и обществено положение не бива да буди завист поне у родните братя, а камо ли желание за убийство и отдаване в робство.
но Танах, или Старият Завет по вашему е пълна с какви ли не прояви на човешката психология,с психиатрия и психопатология Намига
и още една неточност - Йосиф е поставен не като търговски, а като изпълнителен директор или по-точно главен координатор на кампанията за посрещане на седемте гладни години като седем сити години, в резултат на която реколтата, добитъкът, земята, че и самите египтяни накрайстават собственост на фараона -по собствено желание и напълно доброволно при това Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

54 Крив Макарон | 22.10.201116:18

Определено интересна статия. Честно казано, не разбрах напълно всичко, казано в нея...но пък имам правото на втори опит.
От това, което разбрах, излиза, че аввтора се старае да се дистанцира от въпроси, които не могат да се потвърдят експериментално. Въпроси, казаещи убежденията се свеждат това, че или човека, заставащ зад определено мнение е фанатък (ако вярва в абсолют, който не може да бъде доказан) или е влезнал в противоречие със себе си, като вярва в нещо, което според самия него не съществува.
Мисля, че теорията е изцяло в духа на позитивизма и колкото и да е интерестна, тя е ограничена от рамките на филосовското течение, в което съществува. Дори според собственото си съдържание, тя може да бъде разглеждана като проява на фанатизъм, т.к. ако има претенции за вярност, то значи автора й я абсолютизира и автоматично става пристрастен. Което до колкото разбрах, го вади от играта Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

53 иван | 22.10.201108:15

Frida
Твоята версия на историята на Йосиф и неговите братя се отличава малко и от библейската и от демитологизираната версия на Томас Ман.

Не мисля, че Йосиф е бил огледало за братята си. Намразили са го, защото е бил от най-малките синове, а баща им го обичал повече от първородните, глезел го и му прощавал всичко. Йосиф ги дразнел, разказвайки им сънища, според които щял да царува над тях. И като капак - доносничел за техните простъпки. От където да погледнем бил непоносим за братята си.

Колкото до търговците и търговията, за какво презрение говориш, фараонът го „поставил над цялата Египетска земя”, направил го нещо като търговски директор.
По-нататък думите, които изреждаш, са някаква мистика: фрагменти от глава Битие (и поправка - Бог не е Творец, а Сътворец) и накрая предопреждение, че няма мърдане.

Рано-рано наистина ни стресна.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.08.2010, 11:53

52 Frida | 22.10.201105:31

значи, Йосиф е имал страхотен пророчески талант. когато го е проявил сред родните си братя обаче, те го намразили - защото се огледали в огледалото, поставено пред тях от него - едва не го убили и го продали в робство за 20 сребърника. оттогава търговците са презряни, но търговията - не. Намига щото е необходима - както се вижда от продължението на историята - за да не умрат от глад, братята връщат стократно припечелените от евтино продадената концесия над Йосиф двайсе сребърника. накрая всички са щастливи.
поуката е, че публиката трябва да се обучава - най-нагледно става не с огледала, щот излизали скъпо по онова време, а с камшик по гърбовете на търговците, тези трансмитъри на справедливующатата тържественост.
а огледалото - водната повърхност, над която се рее в тъмата Б-жият дух, оживява във взрив от светлина при неволно отправения от Него, Б-жия дух, поглед. и това е Сътворението - не творението, а С-ъ-творението
И беше нощ и беше ден - Ден Първи!
това е, деца, няма бягство от Б-га, само понякога отсъствие на Неговия поглед
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.10.2011, 21:59

51 Параклет | 21.10.201122:08

Вярата няма общо с религията и логиката. Лично съм виждал неща който Нютоновите закони и законите на логиката казват, че немогат да се случат. След такива случай остава само едно - Бог! Вече не споря, надживах това, всеки трябва от личен опит да приеме или отхварли Бог, а не се драгнем за глупово вдъхновение или саркастични напъни на един или друг който не е съгласен с нещо или някой. Шалом!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.09.2011, 08:58

50 янаки | 21.10.201118:53

fALLEN
Нищо подобно не съм твърдял. Виж коментарите ми по-надолу.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.