Културният шок - брак с чужденец | webcafe.bg
Webcafe

Културният шок - брак с чужденец

Мария КасимоваМария Касимова
12.05.2017, 10:23 (обновена 26.05.2017, 11:37)
Брак

Снимка: © Gettyimages

На вашия чуждестранен партньор обаче също няма да му е лесно да се „представи" пред българската рода. На първо време ще трябва да приеме, че у нас ще го гощават на всяка крачка и ще държат да си изяде до последната хапка.

„От днес нашата родина се обогати с още едно семейство!" Така едно време служителките, които женеха българските граждани по общините, поздравяваха току що встъпилите в брак. Днес светът е глобален, Европа е обединена, а браковете често са смесени.

Някогашната мечта да се ожениш за чужденец, че да излезеш от територията, вече е реалност. А новите мултикултурални семейства с българско участие, си имат свой оригинален образ и функционират по неповторим начин. Който е бил или е част от подобна конфигурация, знае. Който не е, да чете. И да му мисли.

Ако сте във връзка с чужденец/чужденка, имайте предвид, че запознаването на двата рода ще е изпитание. Принципно по света са чували за България като за място, където: е имало комунизъм от най-съветски тип, който не си е отишъл съвсем; живеят предимно мургави хора, които не работят, крадат и продават бебетата си; почти всеки втори човек знае как да убие някого с чадър; жените ходят със забрадки, мъжете с анцузи, а всички се придвижват с каруци, москвичи или разнебитени стари коли от запада; има курорт на морето, наречен „Слънчев бряг", където се пиянства за никакви пари; в тази страна някак се е случило да е роден и живял Стоичков.

Първият културен шок в отсрещното семейство обикновено идва от факта, че не само не се покривате с нито една от тези „български" представи, но и изглеждате „нормално". Носите дънки, имате маникюр, ползвате парфюми, грим, смартфон и компютър и евентуално говорите по още един-два чужди езика. Освен това и родителите ви не са в народни носии и примерно работят неща като адвокат, лекар, инженер, артист или счетоводител.

След това проекто роднините ви, особено ако са от развита европейска страна, ще останат изумени, че имате познания в областта на историята и световната култура, не носите значка на Ленин под ревера си и спокойно се подигравате с комунистическото минало на страната си. Това, което особено ще ги впечатли, е че изобщо имате чувство за хумор и нормални емоции, които не се припокриват с тези на севернокорейци, плачещи на погребението на техния лидер. Новите ви роднини ще останат приятно изненадани и от факта, че си служите с нож и вилица, ползвате салфетка, не говорите с пълна уста и не пиете като донски казак.

На вашия чуждестранен партньор обаче също няма да му е лесно да се „представи" пред българската рода. На първо време ще трябва да приеме, че у нас ще го гощават на всяка крачка и ще държат да си изяде до последната хапка туршията, пълнените камби със зеле, шопската салата, разядките с патладжан, тиквички, орехи, чесън, майонеза и пипер, платата с веяни суджуци и домашни наденици, мусаката, сармите, гювеча, капамата, кебапа, кюфтетата, печеното агне, баниците с праз, сирене, месо, зеле, спанак и тиква, домашната бисквитена торта, погачата „Слънце", компотите от афъски, дюли, сливи и череши от вилата, баклавата на баба, кекса на леля и котешките езичета с домашна нутела на мама.

Междувременно, ако не иска да си има проблеми, ще трябва да пробва домашната ракия на дядо и виното на тате, като дегустациите са многократни и в чаши от по двеста милиграма. На чуждия зет или снаха у нас ще му са наложи още да изслуша в концентриран вид всички ваши подвизи от детството, подкрепени визуално с добре подредени в кожени албуми снимки.

Обяснете на вашия човек, че няма как да запомни кой кой е във фамилията, какъв на кого се пада и с кого и защо не си говори. Накрая, обратно на изисканите докосвания по бузите, с които вие сте били изпратени от западноевропейската си или американска фамилия, любимият/любимата ви ще бъде изпроводен с мощни балкански прегръдки, яки потупвания по рамото от мъжката част на рода и шумни мокри мляски - от женската.

Веднъж преминали през цедката на двата роднински манталитета, ще трябва да се срещнете с ежедневието си на двунационално семейство. Първото, с което ще трябва да свикнете, е неподлежащия на описание език, на който ще си общувате. В него ще се прокрадват думи и изрази от всички речници, които използвате, така че скоро ще изградите своя стройна и неразбираема за другите форма на езиково общуване.

В моето семейство например могат да бъдат чути следните неща: „Донде са ми дъ сокс?", „ Си тю ву, пуедес гоу с кучетата фор а уок енд деспуес уи кен инвайт приятели за динър.", „Абе доунт тел ми, че сме фини ел пан! Крео, че лейтли он манж много хляб - ще станем фет и ъгли!". Във взаимното овладяване на този метаезик могат да се чуят и много симпатични грешки, които моментално повдигат семейния дух. Като например „отивам с кучетата в дървата" (разбирай „в гората"), „мога ли да ти сложа една наденичка?" (разбирай - „да ти взема една наденичка") и „ти си най-добрата жена на цветя" (разбирай „на света").

"Много е трудна френската баба"

От моя страна пък върхът в езиковото ми творчество беляза съобщението „много е трудна френската баба", с което исках да кажа „много е трудна френската граматика". Просто произнесох „гранд мер" (баба) вместо „грамер" (граматика)...

Кисело зеле на балкона

Не е лесно да живееш с чужденец и когато българската ти душа копнее да спазва някакви родни традиции. Например слагане на кисело зеле за Коледа. Под изумения поглед на моя чуждестранен съпруг през октомври инсталирах пластмасов бидон на терасата на къщата, натъпках го със зеле, моркови, кочани царевица и цвекло, излях торба сол и литри вода и затиснах всичко това с паве. След това ежедневно продухвах съдържанието със специално закупен от испанската железария наблизо прозрачен маркуч.

До сблъсък на култури стигнахме, когато се наложи да отсъствам две седмици от дома и трябваше да поверя продухването именно на съпруга си. Не, че не го направи, човекът, ама дипломатично ме посъветва да не се мъча друг път - сармите за Коледа можело и да са с лозови листа, харесвали му били и такива.

Българите могат всичко

Една от особено добрите страни на българина или българката като партия в чуждестранен брак е, че ние можем всичко. Животът в родината ни така добре ни е тренирал, че никакви битови неща не могат да ни сломят. Моите западноевропейски роднини например още не могат да повярват, че не само мога да сменя гума на кола, но знам да шпакловам, наясно съм как се боядисва с латекс (винаги първо една ръка с малко безир, за да запечата стената), ремонтирам стари щепсели, мога да запаля огън навсякъде, знам как да си вземеш душ с пластмасова бутилка вода от литър и половина и съм в състояние да рециклирам всичко - от стар радиатор мога да направя гаражна врата, от найлонови пликчета - торба за пазар, от дървени трупчета - табуретки, от дамски чорапогащник - цедка.

За тях е все още енигма как успявам да работя цял ден, а вечерта да приема десет души на вечеря с първо, второ, трето и компот. А като им кажа, че това всички българи си го можем почти по рождение, започват да ме гледат с все по-голямо интернационално възхищение.

Сред нещата, с които е трудно да се свикне в едно международно семейство, са още различните емоционалности. Ние можем да изпаднем от истеричен смях в сърцераздирателен рев за десет минути. Те могат безучастно да наблюдават всичко това с леко отчуждение. Не, защото са студени хора, а защото им е непонятно как чувствата могат така щедро да се демонстрират. Сложно е и с възпитанието на децата - те го раздават по-спартански, докато ние държим да си ги гледаме до пенсия, ако може. На децата пенсията, не нашата.

В края на краищата смесеният брак е един чудесен начин да прекараш живота си в поне две националности. И колкото и да е трудно понякога, предимствата са много повече. Като това наистина, ежедневно и съвсем реално да си гражданин на света.

Oще: брак с чужденец  българи в чужбина  българи и чужденци  живот в смесен брак  запознаваш чужденеца с роднините  кисело зеле 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 03.11.2010, 00:11

5 dedogo6 | 14.05.201718:01

Касимова, не разбрах за какво изхаби толкоз букви ся - да се подмажеш на мъжО ти ли,че е "продухвал"/претакал зелето, или да се опиташ да покажеш на света, че не всички българи носят ланци, дебели като синджира на тоалетно казанче...
Както и да е - кажи ся, да си търся ли французойка, да "продухва" зелето, когато ме няма, те тия работи могат ли ги Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.03.2016, 11:35

4 deaf | 14.05.201715:23

Цитат от Кисимова:

"...ние,(българите?),можем да изпаднем от истеричен смях в сърцераздирателен рев за десет минути."

Съжалявам,но скорострелната смяна на противоположни настроенията е симптом за психически проблеми. При всички случаи. Много щастлив
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

3 dedo adji | 13.05.201709:58

Голям шок. Аз се шашнах, как така ДВАМА души си разменят изречения на ЧЕТИРИ езика. (само немски и руски липсват) А всеки, без значение дали идва от Париж, Горско Сливово или Занзибар, би се шокирал от 200 МИЛИГРАМови чаши. За днес толкова шоци ми стигат.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 10.01.2011, 02:29

2 straight | 13.05.201703:12

Мислих, че е отживелица да се величаят така "западняците"... Всъщност, само малка част от западно европейското общество, предимно upper-middle class, има истински добро образование и обноски. Всички останали учат само това, което ще им влезе в работа в последствие. Нищо повече. Над 2/3 от хората не са чели каласиците и не знаят кой е Омир. Не е необичайно да чуеш хора да се оригат и даже на пърдят на публични места без никакво притеснение. В БГ има много повече високо образовани и интелигентни хора, отколкото на Запад (като %). Стига вече сте разправяли глупости. Касимова, полу-франсе такова, засрами се!
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

1 Mako | 12.05.201721:59

Еееееееее, доживяхме един нормален, смислено-забавен, неистеризиран, неекстремнически, невилнеещ текст от М. Касимова....
Ти да видиш, чудеса!
Намига Усмивка
   

оценка

+0 -1

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.