Олигархия или демокрация цари в САЩ? | webcafe.bg
Webcafe

Америка на олигарсите

Lifecafe, по The New Yorker
24.04.2014, 18:03 (обновена 27.04.2014, 08:33)
Статуя на свободата

Според ново изследване не демокрация цари в Щатите

Ново изследване стигна до извода, че богатите хора и организации, представляващи бизнес интереси, имат силен контрол върху правителствената политика на САЩ. Така американските учени потвърждават онова, което вероятно мнозина са очаквали.

След анализ на разликите в общественото мнение сред различните групи по нивата на доходите им, политолозите Мартин Гилънс от Принстънския университет и Бенджамин Пейдж от Северозападния университет твърдят, че предпочитанията на богатите имат много по-голям ефект върху последващия избор на политики, отколкото мнението на средната класа и бедните американци. Мнението на по-малко заможните социални слоеве и групите за защита на интересите им изглежда няма почти никакъв пряк ефект върху политиката.

"Анализът ни показва, че мнозинството от американското общество реално почти няма влияние върху политиката, определяна и прилагана от правителството," пишат Гилънс и Пейдж. "Америка притежава много характеристики на демократичното управление, като редовно провеждащи се избори, свобода на словото и убежденията и масово (макар и оспорвано) избирателно право.

Смятаме обаче, че ако изборът на политики се доминира от влиятелни организации на бизнеса и малобройни заможни американци, твърденията на Америка, че е демократично общество, са изложени на сериозна заплаха", казват политолозите.

Това е доста впечатляващо твърдение

В заключението на своя анализ, Гилънс и Пейдж дори отиват още по-далеч, заявявайки, че "в САЩ, според нашите наблюдения, мнозинството не управлява - поне не и в причинно-следствения смисъл на реалното определяне на политиката. Когато мнозинството граждани са несъгласни с икономическия елит и/или организираните интереси, те като цяло губят. Нещо повече... дори когато сравнително големи мнозинства от американците подкрепят промяна на политиката, те като цяло не получават тази промяна."

Надали е изненадващо, че новото изследване вече предизвиква шумни заглавия от рода на "Изследване: Америка е олигархия, не демокрация" - включително и в уважавани медии като BBC. Гилънс и Пейдж не използват термина "олигархия" в описването на заключенията си, което би означавало, че малка управляваща класа доминира в политическата система, изключвайки всички други. Вместо това учените предпочитат фразата "доминация на икономическия елит," която е малко по-малко негативна като звучене.

Представените от двамата учени доказателства имат нужда от внимателна интерпретация

Например проучванията на общественото мнение, на което те разчитат, показват, че по много въпроси хората с различни доходи имат сходни мнения. Ако цитираме пак изследването: "Сравнително често масовите граждани и заможните граждани (тоест икономическият елит) желаят едно и също от правителството."

Това се отразява в резултатите на политиките. Предложенията, които са подкрепяни и от двата края на спектъра от доходи, имат по-голям шанс да бъдат приложени, отколкото политиките без такава подкрепа. Така че поне в този аспект демокрацията в Америка очевидно работи.

Проблемът е в това, което се случва, когато някои от групите, особено богатите, подкрепят или се противопоставят на определени предложения, а другите групи в обществото не споделят техните възгледи. Гилънс и Пейдж са констриурали многовариантен статистически модел, който включва три причинно-следствени променливи: американците от 90-я перцентил на разпределението на доходите (богатите), американците от 50-я перцентил (средната класа), и различните групи за защита на интереси - като бизнес-лобита и профсъюзи. Определяйки по такъв начин анализа си, двамата политолози са могли да оценят въздействието, което групите имат независимо едни от други.

И ето какво показват данните: когато елитът подкрепя дадена промяна на политиката, тя има 44% шанс да бъде приложена. Когато обаче елитът се противопоставя на дадена мярка, шансовете й да стане закон са не повече от 18%.

Фактът, че и двете стойности са под 50%, отразява склонността към запазване на статуквото: в американската система на разделение на властите прокарването на каквото и да е като промяна е сложно.

Изследването ясно показва, че по много въпросите богатите реално имат ефективно вето

Ако те са против нещо, то е маловероятно да се случи. И това очевидно противоречи на теоремата за средния гласоподавател, според която политиката отразява предпочитанията на гласоподавателите, представляващи идеологическия център - но все пак не звучи като твърде противоречива теза.

Скорошен пример за това "ефективно вето" е провалът на опита за промяна на регулациите, според които мениджърите на хедж фондове и собственици на компании с финансирано изкупуване на активите плащат изкуствено ниски данъчни ставки върху голяма част от доходите си.

През 2012 година имаше масов изблик на гняв при разкритията, че Мит Ромни, който е спечелил по-голямата част от състоянието си именно чрез компания за финансирано изкупуване - Bain Capital, е платил под 15% федерални данъци. Въпреки това тези данъчни отстъпки така и не са елиминирани и досега.

Едно от другите интересни констатации на изследването е, че отвъд определено ниво мнението на обществеността като цяло има твърде малък ефект върху шансовете дадено предложение да бъде подкрепено и превърнато в закон.

Предложенията, които имат подкрепата на мнозинството, имат по-големи шансове от тези, в подкрепа на които се обявява само малцинство. По думите на Гилънс и Пейдж обаче, "вероятността за промяна на политиката е почти една и съща (около 30%), без значение дали ограничено малцинство или голямо мнозинство от обикновени граждани е в подкрепа на предложена промяна в политиката."

Изследването е провокативно и сред политолозите цари ожесточен дебат дали то напълно подкрепя тезите на авторите

Сред проблемите му е фактът, че данните, използвани за техния анализ, са сравнително стари: те обхващат периода от 1982 до 2002. (От друга страна, изглежда малко вероятно влиянието на богатите да е намаляло през последното десетилетие.) Друг проблем е, че в статистически смисъл някои от данните и уравненията им обясняват под 10% от разликите.

Дори и в такъв вид изследване, цифрата е сравнително ниска - и самите Гилънс и Пейдж привличат вниманието към този факт и предлагат различни тези защо това не е толкова сериозно затруднение.

Двамата също така изтъкват и друго потенциално възражение срещу техните изводи: "Масовите граждани като цяло нямат голям интерес към политиката и са неграмотни по въпросите на публичните политики. Защо тогава да се притесняваме, че тяхните неинформирани предпочитания не влияят на вземането на решения?

Може би икономическият елит и групите за защита на интереси имат по-голям опит с политиките, отколкото обикновените граждани - и знаят кои политики са от полза за всички. Не е изключено те също да търсят общото благо, а не да се стремят само към егоистични изгоди, когато избират кои политики да подкрепят... И все пак някак си сме склонни да се съмняваме в това."

Не само учените се съмняват в айн-рандовското благородство на елита

Никой не оспорва, че икономическият елит като цяло има непропорционално голямо влияние във Вашингтон, или че възгледите и интересите на елита изкривяват политиката по начини, които далеч не е задължително да са в полза на мнозинството. Политиците го знаят не по-зле от политолозите. Единственият дебат е колко далеч точно е стигнал този процес, и дали би трябвало да го наричаме олигархия, или нещо друго.

Oще: америка  богатство  демограция  икономика  олигарси  олигархия  политика  сащ 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 30.05.2012, 03:56

28 Starija hush | 26.04.201402:40

Да верно,че много хора си губат работата но зависи каква работа имаш.И дали си работник или частник.По 15-20 клиента ме търсеха всеки ден защото беше пуснат слух,че съм качествен и най ефтиния в сравнение с другите колеги.Не знаех кой по напред да оправа.Налагаше се да работа по 7 дена 10-12 часа на ден за да не си ги изгуба като клиенти а не че парите не ми стигаха.Но пак с триста зора всека година водех трите ми деца на почивка.След като бех постигнал всичко за което мечтаех намалих работното време но вдигнах цените.Не само,че настигнах местните американци а дори ги надминах повечето.Купих 6 ап. в Бг по $10,000 през 92 година което ми беше най големата грешка в живота.След това се опитах да ги продам защото квартирантите не плащат наем.Дадох пълномощно на сестрами да ги продаде.Тя продаде три от тех и ми открадна парите.Нищо не можех да направа.Този лав да си немаш вера и на средния пръст се оказа много прав за мене.
   

оценка

+3 -1

Регистриран на: 30.05.2012, 03:56

27 Starija hush | 26.04.201401:36

Г-н Янаки.Доидох с един куфар в САЩ.Първата година живех в едно мазе на поляци за $65 на месец.В тази цена беше включено всичко вода газ и електр.Почнах работа в една болница за $400 на месец или $340 чисто на ракъка.Гледам приемат войници в един офис в Манхатан.Влезнах и се поитересувах колко ще ми плащат на месец.Казаха ми като начало $320 на месец.Демек по малко от болницата Рузвелт.За да имаш всичко за което мечтаеш кола и дом е необходимо повече работа парвоначално.Купих кола на изплащане чисто нова за $2,400 Гремлин 6 цилинъра за три години изплащане.След една година и половина купих и дом за $20,700 на брега на Океана.След 5 години го продадох и купух дву фамилен дом.От наема парите ми плащаха заема на банката Кислак корпореишън.Така можех да спестявам повече освен това напуснах болницата и почнах работа в Американ Смелтин завод за злато и мед.Аз бех на бакъра за $4.50 на час което беха добри пари за това време.От Бг имах опит като младеш в строителството бетонжия за 72 лева на месец.Така след работно време почнах да работа на клиенти като частник.Стълбища бетони плочи електричество и др.Направо открих златната мина.Парите беха толкова много че напуснах завода и се отдадох изцело само на строителството като генерален контрактор до пенсиониране.естествено с тези доходи си купих отново по голем дом 500кв.м и всичко това беше постигнато за 20 години.Грамаден дом строителни машини които сега се опитвам да продам защото съм пенсионер.Това е живота на всеки емигрант в САЩ.Но ако се страхуваш от работа подобре си стои там където си.Емигрант професия не е за всеки.
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 26.02.2014, 22:26

26 tatu | 25.04.201423:44

Това изследване удиви света. Досега не бяхме и подозирали подобно нещо. Шокиран
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.02.2012, 21:17

25 Von Bl | 25.04.201419:44

>

22 Алилуйщина | 25.04.201413:00
Малко еврейче пита баща си:
- Татко, какво е демокрацията?< Изключително "нов" и оригинален виц Изненадан
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.04.2011, 05:03

24 veselavesela | 25.04.201419:23

"Масовите граждани като цяло нямат голям интерес към политиката и са неграмотни по въпросите на публичните политики. Защо тогава да се притесняваме, че тяхните неинформирани предпочитания не влияят на вземането на решения?"
-------------------------------------
Грамотни са дотолкова, че да разбират:
демократи - залагат на емигранти, социално слаби и интелектуалци идеолози.
републиканци - местно население, предимно бели - фермери, индустриалци, среден бизнес, крупен бизнес.
Това мисля е достатъчно за да се ориентират хората за кого да гласуват. По-достъпно от голямата боза в България, нали?

ПП Миналата година приеха закон за узаконяване на нелегалните емигранти. Колкото и парадоксално да е /предвид визията,й на полицейска държава/, в САЩ има много нелегално живеещи от 20 и повече години. Забелязвам съвсем закономерна тенденция : бивши емигранти-демократи, стават днешни ситизени - републиканци.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

23 pepe | 25.04.201417:11

Къде по-добре си е руски помешчици от еврейски банки, нъл тъй? Усмивка
Или още по-добре руски болшевики? Усмивка
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 09.03.2014, 15:47

22 Алилуйщина | 25.04.201413:00

Малко еврейче пита баща си:
- Татко, какво е демокрацията?
- Демокрация, това означава да може да им прибираме лесно парите на хората.
- А те не се ли сърдят за това?
- Как да не се сърдят, това наричаме антисемитизъм.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

21 Оня Дето Го Трият | 25.04.201412:45

Пузев

Е точно па ти ли говориш за антиРъша пропагандата, като всеки пост ти е против ЕС и демокрацията, без въобще да кажеш какво предлагаш в замяна.

Въобще човек да плюе демокрацията е все едно да недоволства срещу водата или въздуха. Да не искаш да си свободен Шокиран
Поне 80 % от жителите на тая земя биха продали майка си само да са на твоето място.
Но може и да си прав, понякога ми се иска да не е никаква демокрация и да те пратя да чукаш камъни, вместо да пишеш собствени мнения. Къде го дават така! Кул
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

20 pepe | 25.04.201412:42

И пак държавата това, държавата онова...
В олигархична Америка постоянно се занимават да изследват хората, тъй наречения "среден американец", как се чувства, кое как му се отразява. На държавата и оставят удоволствието да се бори да закърпи бюджета.
Тук разсъждаваме върху това, коя държава е по-добра /майчица/, кой водител е по-прав...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 09.09.2011, 08:58

19 янаки | 25.04.201412:16

Не може да има съмнение, че най-желаната дестинация на мечтите на бедните, неуспелите и отхвърлените хора по света, са САЩ. И за това си има основания. Не е имало и няма друга страна по света в основополагащите закони на която да е включено правото на всеки човек на стремеж към постигане на собствено му щастие.

Лошата страна на „американската мечта” е, че, в САЩ, колкото повече се приближаваш до пълното щастие, разбирано като стремеж да притежаваш всички тези неща, притежаването на които, е прието там да се смята за връх на благоденствието,толкова повече далдисваш в заеми, толова повече се налага да работиш извънредно и толкова по-малко време имаш, за да се радваш на това пълно щастие.

А най-големият кошмар, денем и нощем, е да загубиш работата си, от този непрестанен стрес, повечето американци пребивават в състояние, което на медицински език се нарича "вертикална кома".
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.