Тревогите с новите ДНК технологии нарастват | webcafe.bg
Webcafe

Тревогите с новите ДНК технологии нарастват

Webcafe.bg, Тhe Daily Beast
31.03.2015, 20:17 (обновена 02.04.2015, 16:29)
ДНК

Снимка: © Getty Images

Тревогите за генетичното ни бъдеще нарастват покрай иновационната технология, наречена "CRISPR-Cas9", която позволява на биолозите да променят ДНК почти толкова лесно, колкото и да прехвърлят през клипборда на компютъра думи и букви

През 2012, учените в САЩ и Швеция изобретиха технология, почти толкова променяща живота на човечеството, колкото и разделянето на атома на съставните му частици.

Не сте чували още за тази технология, наречена "CRISPR-Cas9".

Тази иновация с тромаво име позволява на биолозите да променят ДНК почти толкова лесно, колкото и да прехвърлят през клипборда на компютъра думи и букви.

Учените твърдят, че CRISPR-Cas9 скоро може да им позволи да извършват вълшебни корекции за елиминиране или промяна на мутации, причиняващи какво ли не - от някои видове рак до болестта на Паркинсон.

По-ексцентричните варианти на употреба на тази технология са например създаване на еднорог, или на прасе с крила; въпреки че надали това ще позволи на свинете да летят например.

За по-престъпни цели, терористи или военни може да създадат със същата технология патогени, с които да навредят на повече хора, отколкото ядреното оръжие е успяло да навреди до момента.

Или може да се случи и просто някой непредвиден инцидент.

Въпросът е как да бъде превърната тази на пръв поглед променяща света технология от предизвикваща прозявки в обществените възприятия до тема, за която обществото е информирано и се вълнува, която се дискутира и може би ще предотврати био-еквивалента на атомната бомба.

Което не е лесно в култура и политическа система, реагираща само на вече случили се бедствия, която често не действа решително след дори внимателни анализи и предупреждения (справка: климатичните промени).

Освен това и заинтересованите страни - някои учени и компании например, или лекарите, желаещи да спасят живота на много хора - не са особено склонни да се замислят какво може да се обърка.

Което прави още по-похвален факта, че група от 18 видни учени и експерти по право и етика - предвождани от нобеловия лауреат Дейвид Балтимор и единия от изобретателите на CRISPR-Cas9 - публикуваха открито писмо преди няколко дни в сп. Science, призоваващо за мораториум върху някои начини на употреба на тази технология.

Групата, която се е срещнала през януари миналата година в Напа, Калифорния, се опасява от потенциална "наклонена плоскост", която може да възникне от употребата на средства за лечение на болести, желани от всички, "към употреба с не толкова позитивен или дори притеснителен ефект".

Те призовават учените да си наложат доброволно ограничение, "докато социалните, екологични и етични последици от подобни действия не бъдат обсъдени от научните и правителствените организации".

Учените са загрижени за промени в ДНК, предавани по наследствен път.

CRISPR е съкращение от Clustered Regularly Interspaced Short Palindromic Repeats, процес, който в природата позволява на бактериите да помнят ДНК на вирусите, които са ги атакували, така че следващия път бактериите да идентифицират и унищожат същите вируси с помощта на ензими за разлагане на ДНК.

През 2012 Дженифър Дудна от Калифорнийския университет в Бъркли и Еманюел Шарпентие от университета "Умеа" в Швеция демонстрират в сп. Science как тези процеси могат да бъдат използвани, за да се променя умишлено ДНК във всеки организъм чрез разлагащ ензим, наречен Cas9 - и чрез подобрение в съществувалите до този момент техники за генно инженерство.

Групата от Напа е особено загрижена за т.нар. "germline" модификации - промени в ДНК, които се предават по наследствен път на децата и следващите поколения.

Този тип промени са постоянни, за разлика от промените, правени в "соматичните" клетки - клетките в тялото ви, които се образуват след зачеването и не се предават на децата.

"Няма как да знаем по какъв начин модификациите в бъдещите поколения ще повлияят на хората, така че трябва да бъдем внимателни", предупреждава биохимикът от Станфорд и нобелов лауреат Пол Бърг, един от подписалите писмото от групата от Напа.

През 70-те години Бърг е един от изобретателите на по-ранна техника за модификация на гени, известна като рекомбинантно ДНК.

Дженифър Дудна като един от изобретателите на CRISPR-Cas9 заявява: "С колегите ми счетохме, че е от критично значение да се провокира обществена дискусия за адекватната употреба на тази технология, и да се отправи призив за доброволна забрана на germline модификации у хора за клинични цели в настоящия момент".

Предупрежденията на учените звучат леко пресилено - генните манипулации и без това са достатъчно строго регулирани.

Отвореното писмо от организацията обаче не посочва кои организации, правителствени или международни агенции да са водещи в тази инициатива. Нито пък то формулира каква би трябвало да бъде реакцията.

Повечето индустирализирани държави вече са приели закони, забраняващи germline модификация при хора и строги регулации на други форми на генетична манипулация.

Много други държави имат слаб или несъществуващ контрол, ето защо авторите призовават учените навсякъде да избягват самостоятелни germline експерименти с CRISPR-Cas9.

Дори и със строги регулации, коментира професорът по право от Станфорд и специалист по етика Хенри Грийли, член на групата от Напа, САЩ трябва да променят регулациите, създавани предимно през 80-те години.

"Тогава бяхме защитени донякъде, защото науката беше невероятно скъпа и трудна", казва той. "Сега дори едно умно хлапе в гимназията може да направи експеримент с CRISPR-Cas9. Да приемем, че той реши да промени ДНК на комар за добри цели и неволно създаде супер-комар, който се окаже в околната среда и се превърне в съвременния еквивалент на кудзу*"

"Настоящите ни закони не биха спрели амбициозен учен да използва CRISPR за germline модификации", допълва Бърг. Той и неговите колеги твърдят, че според някои слухове подобни манипулации вече се изпробват в Китай.

"Би било безумие и престъпна безотговорност да бъдат извършвани такива модификации без поне 15-20 години експерименти и доказателства, че това е безопасно", коментира Грийли.

Необходим е консенсус за безопасността и етиката на новата технология за генетични промени

САЩ и светът биха могли да последват примера на ООН в създаването на консенсус чрез доклади на учените, описващи човешкия принос за климатичните промени.

Или биха могли да се опрат на британската система, която формално се съветва с обществеността и заинтересованите страни от нови технологии, процес, който е започнал с изобретяването на ин витро оплождането в края на 70-те години.

Британците също така изискват серия от одобрения от агенции и организации, анализиращи безопасността, етиката и ефикасността на новите технологии.

През февруари британският парламент узакони нов метод за комбиниране на ДНК на трима души в тип генетична промяна, реализирана чрез този процес.

Тази промяна предотвратява предаването в потомството на дефекти в митохондриите - частите от клетката, преобразуващи горивото в енергия - дефекти, които биха могли да причиняват увреждане на мозъка или сърдечни заболявания.

Тази промяна е постоянна в децата и техните потомци.

В САЩ подобен консенсус би бил трудно постижим заради поляризираната политика и мащабна политическа система. Вероятно на подобни стъпки биха се противопоставили и представителите на религиозната десница, които все още не признават теорията на Дарвин за естествената еволюция, камо ли генетичните промени от хора, дори и те да се считат за безопасни.

Дженифър Дудна коментира, че работи по организирането на дискусионна среща за CRISPR-Cas9, а Пол Бърг счита, че в САЩ Националните здравни институти и американската Национална академия на науките ще се ангажират с този въпрос.

Може би е настъпило и времето за обновяване на доклада на администрацията на Обама от 2010 за синтетичната биология - общата област, от която е част CRISPR-Cas9 - подготвян от Президентската комисия по изследване на биоетичните въпроси.

Извън това САЩ и светът би трябвало да не губят време и бързо да създават нови процедури, гарантиращи, че CRISPR-Cas9 и други ефективни молекулярни технологии ще се развиват бързо, само ако са безопасни и ще бъдат ограничени или спрени, ако представляват риск.

Това обаче може да стане само след внимателен, изчерпателен анализ, в който участват всички заинтересовани страни, и то в процес, който е максимално деполитизиран - нещо, което за жалост надали ще се случи скоро.

Преди почти 40 години подобен самоналожен мораториум доказа безопасността на рекомбинантното ДНК

Заслужава си да отбележим, че последният път, когато биолозите отправиха призив за подобен мораториум, беше в средата на 70-те години, когато бе изобретено рекомбинантното ДНК.

То позволяваше добавяне на ДНК от един организъм в друг.

Считано за много спорна технология по онова време, рекомбинантното ДНК предизвика страхове у някои хора, че изкуствено създадените човешки организми може да доведат до непредвидими последици или че методите, използвани за комбиниране на ДНК може да създадат смъртоносни, предизвикващи рак патогени.

Това така и не се случи, донякъде заради дейността на група учени начело с Бърг, които се срещнаха на конференция в Асиломар, южно от Сан Франциско и разпространиха собствен призив за доброволна забрана.

Това позволи провеждането на обществен диалог и реализирането на мерки за безопасност.

Четири десетилетия по-късно, рекомбинантното ДНК доведе до десетки животоспасяващи лекарства и е основата на безброй научни открития - всички те направени, без да създадат чудовища.

Отвореното писмо в Science е относително скромна стъпка към привличане на вниманието на обществеността и политиците към CRISPR-Cas9, въпреки че не е и провал.

Остава да се надяваме, че то ще е началото на процес, който ще ни насочи към лекарство на най-страшните болести, вместо към катастрофа.

*Кудзу, познато и като "растението, което изяде Юга", е внесено от Япония в началото на XX век с цел контрол на ерозията в югоизточните щати на САЩ и бързо става доминиращ вид, ликвидирайки местните растения и подлудявайки фермерите дори и в наши дни.

Oще: crispr-cas9  великобратания  днк  иновативна технология  наука  разработка  сащ  технологии  учени 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.