Ненаучени, недоволни, незрели | webcafe.bg
Webcafe

Ненаучени, недоволни, незрели

webcafeВаня Ефтимова
07.12.2015, 15:05 (обновена 09.12.2015, 12:16)
Студенти

Снимка: © Getty Images

Политическата коректност разрушава образованието

Един призрак броди из кампусите на американските университети, този на политическата коректност доведена до крайност.

Отворете няколко сериозни и влиятелни издания от ранга на Atlantic, American Interest, New Yorker и ще видите истинска тревога накъде е тръгнала младежта. При това липсва традиционното разделение на леви и десни медии, защото най-критично настроено е най-либералното списание Atlantic. През септември то излезе с тема на броя "Внимавай какво казваш! Как политическата коректност разрушава образованието".

По-малко сериозните издания направо окарикатуряват днешните студенти като разглезени и глупави деца, които бъркат университета с детската градина. Всъщност, ако сте средностатистически читател, може и да не разберете за какво става дума.

Някои от историите са направо абсурдни.

Като например - петиция в Харвард да не се преподава курс, дискутиращ разследването и наказанието за изнасилване. Защото можел да допълнително да травматизира евентуалните жертви в залата.

Или протест в Йейл срещу професорка, осмелила се да напише в писмо, че костюмите за Хелоуин не трябва да се взимат толкова насериозно и не всичко цели обида. Особено шокиращо бе видеото, в което студентка крещеше към съпруга на въпросната преподавателка (също професор), че тяхната работа не е да създават интелектуална среда, а "дом и комфорт за студентите".

За да избегнат скандали и петиции, все повече университети прилагат правилото професорите да предупреждават студентите, ако трябва да четат книги с провокативни идеи или насилие.

"Великият Гетсби" на Франсис Скот Фицджералд, няма шега, също често попада в списъците заради сексизъм и юмручни сюжети.

Американската действителност по принцип е по-динамична и шумна, отколкото която и да е друга по света. Но преди да махнем с ръка, нека си дадем сметка, че дори да липсват най-радикалните изблици, феноменът не е ограничен само до интелектуалните центрове отвъд океана.

В България обществото отдавна гледа образованието с безличие и понеже рядко някой има очаквания за блестящи постижения, всяка по-лоша оценка, забележка от преподавател или, не дай си боже, високо изискване са посрещани на нож. Не стига, че на нищо не учат децата, ами сега смеят да им пишат и лоши оценки, гласи народната мъдрост.

Какво да говорим за акцията срещу физика Теодосий Теодисиев, например?

Аргументите, с които български майки тръгнаха на поход срещу него, не звучат много по-различно от американските. Особено в частта, че Теодосиев имал твърде високи изисквания и писането на слаби оценки "рефлектирало много лошо" върху психика на учениците. Самият факт, че в страна с толкова много безлични учители на някого може да му хрумне да атакува с подобна логика признат педагог, говори, че не сме много далеч от задокеанските залитания.

Като всеки минал през американските кампуси в последните години, аз също имам сблъсък с крайната политическа коректност, макар и не фронтален.

Курс по време на магистратурата ми се водеше от добре познат писател-историк, автор на няколко успешни книги. Макар интелектуално брилянтен, той бе също сприхав, а сарказмът му биеше направо през лицето като камшик. С всеки следващ час гневът му ставаше все по-очевиден, главно защото наистина четеше и редактираше съчиненията ни, понякога до три часа през нощта. Затова не можеше да понесе, че въпреки всичките му усилия, студентите не демонстрират напредък.

Към края на семестъра си изпусна нервите и нарече в имейл другата по-слаба група zipperheads.

В този случай смисълът бе, че са идиоти, но думата има негативна конотация, защото с нея американските войници са омаловажавали и унижавали азиатците по време на Корейската и Виетнамската война. Последва петиция за отстраняването на професора като расист.

Нека сме наясно, че от устата на преподавател, особено с историческо образование, подобна дума е неприемлива. В този случай решението на университета да го принуди да се извини публично на студентите , беше според мен, правилното решение.

Докато течеше процедурата обаче, не можех да избягам от усещането, че в този случай политическата коректност бе използвана като оръжие, защото не могат да му отговорят интелектуално.

Вместо да помислят какво да попият от опитен писател, обидените студенти се бяха съсредоточили върху оценките. Едно от главните искания на подписката бе отстраняването на въпросния професор и преразглеждане на написаните от него тройки и четворки. За радост, здравият ум победи и освен извинението, нямаше други санкции.

За да разберем как се стигна до подобни граничещи с абсурда ситуации, трябва да си дадем сметка, че става въпрос за няколко успоредни феномена.

Днешните младежи принадлежат към поколение, което е много по-близко с родителите си от предишните. Това има много положителни страни - от многото общи спомени до взаимната помощ и неотменима подкрепа в модерния забързан свят.

Обратната страна на медала е, че доста родители загубиха усещането за граница на участието им в живота на децата. Обществото също не помага като непрекъснато вменява вина, ако от двегодишно потомството не ходи едновременно на балет, китайски и тенис.

Успехът, убеждават ни издание след издание, трябва да се програмира от възможно най-рано и родителите ще увредят детето си необратимо, ако те също не участват и подкрепят всеки нов порив.

Резултатът, както анализира детският психолог Питър Грей в Psychology Today, е израснало поколение, което в мнозинството си рядко е било оставено физически и интелектуално само. Много от днешните младежи не знаят какво е да решават сам-сами проблемите си, не знаят какво е провал и как да се справят с него, как да отговорят, когато са конфронтирани от други гледни точки и дори от откровени обиди.

Те приемат конфликтите за трагедии, тройките за катастрофа, а скъсаният изпит за край на живота.

Прибавете към това разцвета на най-крайната форма на политическа коректност (PC) из академичните среди. В позитивните си и нормални граници тя изисква внимание към използваните думи и контекст, защото те твърде често служат за унижаване или маргинализиране на жени, етнически, религиозни и социални групи.

В последните десетилетия обаче политическата коректност все повече се съсредоточи върху т.нар. микроагресии.

Това са малките ежедневни обиди ("женска му работа", "цигания") или уж добронамерени забележки, например към етническите малцинства да ходят по-спретнати. Както твърди теорията, те се натрупват и карат въпросната група в неравностойно положение да се чувства неприета и неспособна да намери своето място в обществото. Съответно микроагресиите трябва да бъдат пресрещани и конфронтирани веднага и неумолимо, преди да доведат до по-големи последици.

Катастрофичното мислене доведе след себе си т.нар. "култура на жертвата", където всяка необмислена дума е взимана много сериозно. Прегрешилият съответно е вербално и онлайн разпъван на кръст за пример на обществото.

Когато неумението на младото поколение да конфронтира различно мнение е смесено с теорията и практиката на микроагресиите, ето ви причините за сегашната вълна от конфликти по кампусите.

Всяко най-малко противоречие е заклеймявано, а не интелектуално оборвано.

Обидите се превръщат в непоносими травми за цял живот, а не в мотив да докажеш обратното. Всеки по-сприхав професор е заплашван да бъде стигматизиран като расист или женомразец.

Светът, в който живеем, обаче е комплексен. Големите умове не винаги са съвършени човешки същества, но това не би трябвало да ни спира да вземем най-доброто от тях, знанието им.

Университетите са точно форумът за автономно и лишено от предразсъдъци и ограничения изследване и попиване на идеи.

Ако в четирите години на скамейката младежите не се сблъскат фронтално с провокативни мисли и думи, то кога? Защото истинският свят навън е по-циничен, несправедлив и противоречив и от най-закостенелия професор.

Oще: великият гетсби  наука  образование  оценки  политическа коректност  сексизъм  студенти  теодосий теодосиев  университет  ученици  фицджералд 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

17 Дракон с кисело зеле | 08.12.201519:02

Дедо, аз каквото съм изровил, съм го изровил сумарно за максимум половин час време. И то е, строго погледнато, едно нищо - и това ми е проблемът, всъщност. Че нямам възможност да проуча проблема. Че един журналист не се сети да погледне в дневниците на класовете, на които Теодосиев е преподавал - иначе поне някой щеше да го спомене.
Ако някой от журналистите, които пишат хвалебствени оди за Тео, си беше направил труда наистина на проучи проблема - или, поне, да види дали изобщо има такъв - за мен картинката щеше да е различна.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

16 deowin | 08.12.201517:59

Доста правилни наблюдения, но това не е от тях:

>Всяко най-малко противоречие е заклеймявано, а не интелектуално оборвано

Не говориш за противоречия, а за "микроагресии" като "женска му работа", "цигания". Това не са "противоречия", които понадлежат на интелектуално оборване, това са просто изблици на предразсъдъци, макар и дребни.
Основният проблем е с размера на реакциита спрямо тези дребни изблици на иначе вредни предразсъдъци - от преекспонирано острото реагиране към тях няма полза за никого и има доста вреда. Една умерена и съразмерна реакция, от друга страна, би могла да има положителни последствия. Призивът към умереност по никакъв начин не оневинява предразсъдъците и техните изблици, тъй както умереният отговор към човек, който те настъпва в автобуса не означава, че настъпването е напълно ок. Не е ок, но това не значи, че трябва да скочиш на бой - от това не би имало полза за никого.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 29.04.2015, 21:11

15 Виктория Пенелопова 07 | 08.12.201516:24

Прочетох внимателно всичко, без "диагонали". Аналогиите между американскте университети и българските такива ми идват в повече. С две неща не мога да съглася твърдо: че за бг-студентът тройката е драма, а късането - край на живота Много щастлив Много щастлив ; и че има феномен "политическа коректност" - това е невъзможно практически, защото в бг-университетите има политически монополизъм.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

14 dedo adji | 08.12.201515:40

Драконе, от половин година ровиш по темата, сподели какво откри. Много съм любопитен как става пренебрегване на едни ученици за сметка на други в рамките на учебния час.
А статията, колкото и да звучи успокоително, не трябва да ни успокоява, че още не сме стигнали пълната степен на американските дивотии. Вървим към тях с пълна скорост. Току ми попадат по медиите призиви, сакън, да не претоварим, да не стресираме децата. А в живота ги очаква само товар и стрес. Преди 20 години четох, че половината американски ученици не могат да покажат на картата Ню Йорк. Не Намибия а Ню Йорк. Правил ли е някой проучване колко българчета могат да покажат София. Иначе, ученически бисери чета от 4о години. "Като нямало кой да я прекара, баба Илийца извадила кола и се прекарала сама."
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

13 Дракон с кисело зеле | 08.12.201514:45

Никакви оценки не ми е писал. Не ми е преподавал - а ако беше, вероятно щях да съм от генийчетата му.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 02.06.2015, 19:21

12 Spider | 08.12.201514:26

Нямам много какво да добавя по темата - адмирации за статията, особено заключението е доста правилно.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 02.06.2015, 19:21

11 Spider | 08.12.201514:21

Игуано с туршия, да не ти е писал въпросният учител по физика 2-ка за срока, а ? muhihihihi
Щото в много теми само мяташ говна по него. Хайде успокой се, пиини си узо, влез в pornhub.com, успокой си и другите пориви там.
Сметката за ценния съвет ще ти я пратя по е-мейла. добре де, добре
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

10 Крив Макарон | 08.12.201514:08

Микроагресии? Просто не знам какво да кажа по отношение на съществуването на подобно понятие. Струва ми се, че това е плод на изострена чувствителност спрямо външни обстоятелства, която прави човек съсредоточен не в постигане на своите цели, а във вечна жертва на заобикалящите го условия. Това е доста сбъркана работа. Спомням си един мои началник, към когото останах с огромно уважение, и той обичаше да казва: "трябва да работите въпреки обстоятелствата, а не съобразно тях". И следвайки тези негови инструкции приех, че често пъти се налага да пренебрегна несгодите, и въпреки тях, да продължа да преследвам целите си.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.02.2015, 20:26

9 скочубър | 08.12.201513:46

Разгеле! Най-накрая статия, дет не чопли повърхността и не провокира към бърз, диагонален прочит.Май преди тва беше по-често явление в Кафето.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

8 Дракон с кисело зеле | 08.12.201513:37

Кой си пък ти бе, nikoko?
   

оценка

+1 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.